- Публикувана: 25 юни 2017, 09:01 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2017, 14:19 ч.
Точни ли сте?
Обаче забелязвам, че същите нехайници, които все закъсняваме, сме и тези от темите за бюджета, които не могат да пестят пари. Бас ловя, че и празната чаша с кафето си зарязваме сутрин на масата понякога. 
Аз мога да гарантирам, че ако отида на време за среща с подобен тип човек, и му спестя нервната криза, за това че съм закъсняла 10 мин, той пак ще си намери на какво да се възмути, от какво да "вдигне кръвно" , и за какво да избеснее. То или продавачката в магазина ще му маркира покупките бавно или шофьора пред него ще кара като бабичка.
Аз мога да гарантирам, че ако отида на време за среща с подобен тип човек, и му спестя нервната криза, за това че съм закъсняла 10 мин, той пак ще си намери на какво да се възмути, от какво да "вдигне кръвно" , и за какво да избеснее. То или продавачката в магазина ще му маркира покупките бавно или шофьора пред него ще кара като бабичка.
Ахам, продължавай - сега атакува мен. Много ме радваш, реакцията ти е чудно показателна. Да търсех такава, нямаше да мога да я предизвикам, тя сама си изскочи. За мен е много поучително, благодаря най-искрено!
Кой да вика, защо да вика? Ето, и репликата за проверката на нерваците - пак е желание за контрол - закъсняващият контролира другия, изпитва го, иска да види докъде може да стигне. И ако другият се опъне - той е виновен, естествено, не заслужава вниманието на закъсняващата особа.
Всеки има право да си цени времето и няма значение дали и колко ангажименти има. Още в първия си пост писах, че ако ще си губя времето, искам да си го губя както и с каквото, и когато аз намеря за добре, а не другите да ми го губят, защото са решили, че така им е по-лесно, по-изгодно или по-приятно. Моето време си го управлявам аз и как ще го похарча си е моя работа.
Кой да вика, защо да вика? Ето, и репликата за проверката на нерваците - пак е желание за контрол - закъсняващият контролира другия, изпитва го, иска да види докъде може да стигне. И ако другият се опъне - той е виновен, естествено, не заслужава вниманието на закъсняващата особа.
Всеки има право да си цени времето и няма значение дали и колко ангажименти има. Още в първия си пост писах, че ако ще си губя времето, искам да си го губя както и с каквото, и когато аз намеря за добре, а не другите да ми го губят, защото са решили, че така им е по-лесно, по-изгодно или по-приятно. Моето време си го управлявам аз и как ще го похарча си е моя работа.
Принципно съм съгласна с Андариел - имам супер близка дружка (от над 35 г), на която това й е редовният номер. Не само че закъснява (в повечето случаи - брутално) , но и ако й кажеш нещо (дори на бъзик) - следва страшен скандал. Това не само към мен, ами към висчки чакащи от групата.
Докато бяхме млади се карахме жестоко всеки път на тази тема.
Но - това е Нейният номер в живота и нейният начин да се чуства важна и да е център на вниманието.
Сега вече грам не й обръщаме внимание и тя пак си закъснява.
Докато бяхме млади се карахме жестоко всеки път на тази тема.
Но - това е Нейният номер в живота и нейният начин да се чуства важна и да е център на вниманието.
Сега вече грам не й обръщаме внимание и тя пак си закъснява.
Ще ми се да видя, кройфейд, как това го обясняваш и се фръцкаш на шефа си. Смееш ли да му кажеш как той трябва теб да те чака? Или да те чака някой, от готото можеш да имаш полза? Нещата са елементарни, няма какво толкова да му мислим и чудим. Постъпките показват повече, отколкото хиляди думи.
Има минималисти, които не можеш да впечатлиш с надмощие. Също така някой действат в двойка. Т.е. когато се налага точност и дипломация пращат партнера 
Аз шеф нямам. Да си кажа, че с хората, с които работя, се случва да закъсняваме по равно, общо взето. Всеки е човек. Тогава си взимам едно кафе, сядам кротко и си преглеждам материалите. Приемам минутките в повече като дар, не като наказание. Никога не викам на хора, с които работя.
Да, има някакви приемливи граници на закъснение, защото всеки усеща, че и на него може да се случи да закъснее. Но в един момент много добре се разбира кога се прекрачва тази неписана граница. Понякога точно за важни срещи се случва - я транспортът закъснял, я нещо друго. Но това е различно, дето се вика, каръщина. Интересно, че повечето хора не закъсняват за самолета или за влака, колкото и да са разсеяни. Защо ли? ми, защото те са на зор, а влакът и самолетът ще си потеглят и без тях.
Преди две лета, точно юни месец, имах една важна среща - 2ро интервю по-точно. Леле, като се почна с тоя карък - жега, цикъл, забравих си телефона, закъснях за метрото, обърках автобусите, вървях пеша, телефона загасна, скъса ми се обувката. Закъснях 10 минути. И тая като се разкряка! Ето за такива случаи говоря.
Всъщност гледам да не дърпам умишлено някого 'за опашката", защото знам, че е неприятно.
Всъщност гледам да не дърпам умишлено някого 'за опашката", защото знам, че е неприятно.
Закъснява се за вкал, изпуска се самолет, театрално представление ... какво ли не. Това, че някой не може да си представи да си го позволи не означава , че не се случва често.
Ако не беше така нямаше да е практика определен % от билетите за самолети , концерти и пр. да се продава 2 пъти.
Ако не беше така нямаше да е практика определен % от билетите за самолети , концерти и пр. да се продава 2 пъти.
Изключително рядко закъснявам. Ако се случва е в рамките на 5-10 минути и винаги се обаждам да кажа, че закъснявам. Считам, че съм стигнала навреме, ако съм 5 минути по-рано на мястото на срещата. За мен системното поведение на закъсняване е симптом за неуважение към околните и тяхното време.
В приятелските ни среди се майтапят, че сме най-точното семейство. Когато ходим на рожден ден или други такива организирани мероприятия обикновено сме първи
, т.е. 5-10 минути преди започване на събитието. Мъжът ми много се дразни и мрънка за това, но аз не отстъпвам.
За сметка на това големият ми син е пословичен сред приятелите си със закъсненията си. Просто за него половин час закъснение е нищо работа. Въобще не му пука. Това дете не е от мен. Най-много се дразня като тръгнем цялото семейство. Когато всички останали четирима души сме на вратата, той започва да се приготвя.
Ако зависеше от мен никога нямаше да го чакам, но мъжът ми само му дудне, но няма смелост да го остави няколко пъти да идва сам с такси, че другият път да се научи да се съобразява. Радвам се, че е пълнолетен и вече много рядко ми се налага да се съобразявам с него.
В приятелските ни среди се майтапят, че сме най-точното семейство. Когато ходим на рожден ден или други такива организирани мероприятия обикновено сме първи
, т.е. 5-10 минути преди започване на събитието. Мъжът ми много се дразни и мрънка за това, но аз не отстъпвам.За сметка на това големият ми син е пословичен сред приятелите си със закъсненията си. Просто за него половин час закъснение е нищо работа. Въобще не му пука. Това дете не е от мен. Най-много се дразня като тръгнем цялото семейство. Когато всички останали четирима души сме на вратата, той започва да се приготвя.
Ако зависеше от мен никога нямаше да го чакам, но мъжът ми само му дудне, но няма смелост да го остави няколко пъти да идва сам с такси, че другият път да се научи да се съобразява. Радвам се, че е пълнолетен и вече много рядко ми се налага да се съобразявам с него.
Написах, че повечето хора не закъсняват, а не никой не закъснява.
Като каза крещене, това е много показателно също какво го чака човек. Веднъж аха-аха да се съглася да работя за една госпожа, при това доктор по психология, и нещо в един момент не й хареса като я питах разни неща, които засягат преките задължения по длъжностна характеристика, и тая жена нещо превъртя и ми се разкрещя защо толкова съм разпитвала, тя не била длъжна да ми отговаря, като съм започнела, съм щяла да разбера. Представяш ли си, това е доктор по психология! Безкрайно съм й благодарна, че направи този цирк преди да съм подписала, кой знае как щеше да ми крещи и да ме тормози, ако бях подписала. Да е жива и здрава, тя ми отвори очите да взема правилното решение.
Като каза крещене, това е много показателно също какво го чака човек. Веднъж аха-аха да се съглася да работя за една госпожа, при това доктор по психология, и нещо в един момент не й хареса като я питах разни неща, които засягат преките задължения по длъжностна характеристика, и тая жена нещо превъртя и ми се разкрещя защо толкова съм разпитвала, тя не била длъжна да ми отговаря, като съм започнела, съм щяла да разбера. Представяш ли си, това е доктор по психология! Безкрайно съм й благодарна, че направи този цирк преди да съм подписала, кой знае как щеше да ми крещи и да ме тормози, ако бях подписала. Да е жива и здрава, тя ми отвори очите да взема правилното решение.