- Публикувана: 25 юни 2017, 09:01 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2017, 14:19 ч.
Точни ли сте?
Много ама много мразя, да ми кажат "ще ти звънна след час", и след 2 още да не са звъннали. "ще дойда в 20:00 часа", и 20:45 още да ги няма. Аз съм човек който, като кажа нещо, гледам да го направя както съм казала. Много мразя, неточните хора...за мен са безотговорни и дразнещи.
Та, точни ли сте? Или аз преувеличавам...
Та, точни ли сте? Или аз преувеличавам...
Аз съм изключително точна, винаги. Но имам приятелка, като описаните от теб. Реших проблема сравнително бързо. Чакам до 5 мин, хайде 10 да са, след това паля колата и си заминавам. Ако ме хване отмъстителната вълна, т.е. не съм на кеф, звъня и давам зор, но обикновено не си правя труда, защото това ме натоварва още повече и после като се видим съм крива вече и удоволствието от предстоящото кафе ми е отишло по дяволите. Вече не закъснява.
Аз съм голямо перде и ако някой ми е казал, че ще дойде в 20,00, а ми цъфне час по-късно без да се обади дори за да предупреди, способна съм да не отворя вратата. И какво като са роднини? Казваш учтиво и твърдо, че това е супер некоректно поведение спрямо вас и ако се продължи така - действай по-директно. Нали знаеш - кучето скача според тоягата. Аз лично не търпя такива неща. Това ми е една от най-безобразните постъпки. Ако е инцидентно, ок, има телефони, ще се разберем. Но системно - това означава тотална липса на уважение към мен и моето време.
"едно време" бях - цепех минутата на две, не закъснявах и се дразнех на чужди закъснения и неточности, обяснявах, спорех ... и накрая схванах, че точността не се цени
сега, освен за строго формални срещи, не гоня точност /и рядко очаквам точност/ - плюс или минус един час не ме притесняват, съобразявам се със собствения си ритъм и ако някой не желае да ме чака, не го задължавам да го прави
сега, освен за строго формални срещи, не гоня точност /и рядко очаквам точност/ - плюс или минус един час не ме притесняват, съобразявам се със собствения си ритъм и ако някой не желае да ме чака, не го задължавам да го прави
Скоро имаше тема от една кифла, която просто не можела да не закъснява.
Помня я тая тема, принцесата даже почна да заплашва всички, които не се съгласни с нея..
Иначе се старая да съм от точните....
Точна съм, най-много да закъснея с 5 минути.
Мразя някой да губи моето време, а аз се чувствам неудобно да карам да ме чакат.
Но още повече от закъсненята ме дразнят изказванията "Ама к'во толкова, че съм закъснял" и опитите закъсняващите да се изкарват много "арт" и широкоскроени хора (нещо, което се наблюдаваше в предишната тема за закъсненията).
Мразя някой да губи моето време, а аз се чувствам неудобно да карам да ме чакат.
Но още повече от закъсненята ме дразнят изказванията "Ама к'во толкова, че съм закъснял" и опитите закъсняващите да се изкарват много "арт" и широкоскроени хора (нещо, което се наблюдаваше в предишната тема за закъсненията).
Ако става дума за работа съм точна. За уговорки за ходене на плаж, пиене на кафе и подобни, не цепя секундата на две, но и не си правя срещи в точен час по улиците, че да се налага някой да ме чака. При покана за гости внимавам да не отида по-рано или точно навреме, защото смятам, че е супер неприятно за домакинята да се появят хора в къщата ѝ, когато не е подготвена.
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
Много ама много мразя, да ми кажат "ще ти звънна след час", и след 2 още да не са звъннали. "ще дойда в 20:00 часа", и 20:45 още да ги няма. Аз съм човек който, като кажа нещо, гледам да го направя както съм казала. Много мразя, неточните хора...за мен са безотговорни и дразнещи.
Та, точни ли сте? Или аз преувеличавам...
Та, точни ли сте? Или аз преувеличавам...
Точна съм. И много мразя безотговорни хора, дето времето и уговорките ги нямат за нищо
Предпочитам дори 15 мин по- рано.
Как по-рано? 15 минути отиваш в дома на някого или му се обаждаш? Това е по-лошо от прилично закъснение според мен.
Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
Сигурно сте имали основателна причина.
Предпочитам дори 15 мин по- рано.
Как по-рано? 15 минути отиваш в дома на някого или му се обаждаш? Това е по-лошо от прилично закъснение според мен.
А не виждам и защо да е проблем ако гостито е от 17 ч примерно да отидеш в без десет.За мен е много по- грозно да отидеш в и 20.
За бизнес срещи, съвсем се цепи секундата на две.За мен няма термин" прилично закъснение".Закъснението си е закъснение.
Аз също съм точна.Ако ми кажат в 20:00ч излизаме,точно толкова съм там.Нооо с другите не е така.Имаме едни роднини,казват че ще дойдат на гости към 19:30-20:00 най късно.Естествено аз се приготвям и гледам да съм готова като дойдат.Оправих се,сядаме с мъжа ми хапваме,пийваме,става 20:00ч няма никой.Дойдоха ни гостите в 22:00ч. 
Мъжът ми беше и задремал малко, 
докато ги чакахме.
Мъжът ми беше и задремал малко, докато ги чакахме.
Когато имам среща навън.
А не виждам и защо да е проблем ако гостито е от 17 ч примерно да отидеш в без десет.За мен е много по- грозно да отидеш в и 20.
За бизнес срещи, съвсем се цепи секундата на две.За мен няма термин" прилично закъснение".Закъснението си е закъснение.
А не виждам и защо да е проблем ако гостито е от 17 ч примерно да отидеш в без десет.За мен е много по- грозно да отидеш в и 20.
За бизнес срещи, съвсем се цепи секундата на две.За мен няма термин" прилично закъснение".Закъснението си е закъснение.
Няма лошо да си 15 минути по-рано на мястото, когато си канена на гости, но не е хубаво конкретно в този случай да позвъниш по-рано. Изпуши една цигара или се разходи и отиди навреме. Специално ако си канена на вечеря например и 15 минути закъснение е приемливо, но не и да отидеш по-рано, защото е тъпо да завариш домакинята с недовършен грим и несресана коса, или домакина по гащи да си завързва вратовръзката
За бизнес срещи, срещи на улицата за да ходите някъде и прочее наистина трябва да се цепи минутата.
Но виж, ако имате покана да отидете на вила някъде и до там има 3 часа каране, не е проблем да отидете +/- половин час. Т.е. неточността трябва да е и функция на цялото време за транспорт.
И аз от "бившите" точни. С натрупване на ангажиментите осъзнах, че е в пъти по-добре закъсняла, но спокойна, отколкото точна, но бясна от нерви. За приятелските ангажименти тип "ще мина да те видя и да пием по една ракия след работа" иде реч, за служебни ангажименти, лекари, и т.н. естествено не важи. Според мен точността е надценена в много ежедневни ситуации. Съответно, на закъснения и аз не се сърдя и изнервям, дори и в работата, ако не е на живот и смърт въпроса. А той изключително рядко е.
Точна съм в 98 % от уговорките/случаите. Но,все не ми достигат едни 10 минути и компенсирам или с бързо шофиране до мястото на уговорката,или с изнервено приготвяне...туткава съм. Ако виждам,че ще закъснея повече от 10 мин. се обаждам да предупредя и да преценим какви са възможностите- за изчакване или отлагане. Това,ако са лични уговорки.
Гости се надявам да ми закъснеят с 15 -20 мин.,а не да подранят.Обикновено в 30-те минути преди идването им е времето,в което се привеждам в приличен вид. Така,че, ако довтасат по-рано.
Гости се надявам да ми закъснеят с 15 -20 мин.,а не да подранят.Обикновено в 30-те минути преди идването им е времето,в което се привеждам в приличен вид. Така,че, ако довтасат по-рано
. Джено, теб и рошава ще те понеса, обаче нали си знаеш за тоалетната .
.
Скрит текст:
Аз, колкото и да се глася, все съм рошава 
. За теб ще отключа тоалетната, айде...все пак идваш отдалеко... 
. За теб ще отключа тоалетната, айде...все пак идваш отдалеко... То това е най-страшно . Споко, на вино издържам около 6 часа, така че ще се разберем някак.
. Споко, на вино издържам около 6 часа, така че ще се разберем някак. 
. Ти си направи добрината да дойдеш навреме...пък ще се надпиваме 
. Оспамихме темата, извинете 
.
За работа гледам да съм точна. Понякога се дъня с 5-10 мин в почивните дни, защото забравян, че метрото идва по-бавно. Но се обаждам.
За срещи за игра в парка - 20-30 минутки след като сме се чули, гледам да се замъкна.
Само майка ми ме като трябва да дойде да гледа детето, а аз имам работа винаги закъснява.
На гости даже смятам, че е прилично да се отиде една идея по-късно от уговореното - 20-30 мин.
За срещи за игра в парка - 20-30 минутки след като сме се чули, гледам да се замъкна.
Само майка ми ме като трябва да дойде да гледа детето, а аз имам работа винаги закъснява.
На гости даже смятам, че е прилично да се отиде една идея по-късно от уговореното - 20-30 мин.
Ако ми идват гости 10мин закъснение ми е ок-тъкмо да не съм толкова запъхтяна като отварям вратата след последните щрихи по подготовката,готвенето и личното ми време по оправяне ще ми е повечко....Както казва една моя роднина:"Не е зле гостите мааалко да закъснеят".
Но да ми дойдат с цял час или пък повече закъснение си е повече от обидно и неуважително.Все едно са си имали много работа и са си я свършили,та накрая са се сетили,че могат да прескочат и до нас.И даже без да се извинят или да се обадят предварително ако нещо се е случило...Не го приемам това за нормално.
Имаме едни такива приятели-никога не са дошли навреме.И си влизат все е дно нищо не е станало и си е ок...а аз съм ядосана.Казвам на мъжа ми-виж как закъсняват и то редовно всеки път,а ти ме юркаш като ходим у тях да цепим секундата....баси.
Аз им подмятам,че са закъснели....но моя мъж никога не им е направил въпрос-сакън да не ги обиди.Ами никак не е приятно.Храната е изтинала,децата и ние огладнели...седим и чакаме.
За среща гледам да съм точна,но приемам 10мин.закъснение....после си тръгвам.
За работа-точна.
Джена,ти такава ли се -не ти е приятно да ти се ползва тоалетната,....Е,сори аз винаги ходя до WC като съм на гости преди тръгване...Пази си я...но тогава не е зле да кажеш на гостите да си носят и по едно куку ако им се наложи.
Но да ми дойдат с цял час или пък повече закъснение си е повече от обидно и неуважително.Все едно са си имали много работа и са си я свършили,та накрая са се сетили,че могат да прескочат и до нас.И даже без да се извинят или да се обадят предварително ако нещо се е случило...Не го приемам това за нормално.
Имаме едни такива приятели-никога не са дошли навреме.И си влизат все е дно нищо не е станало и си е ок...а аз съм ядосана.Казвам на мъжа ми-виж как закъсняват и то редовно всеки път,а ти ме юркаш като ходим у тях да цепим секундата....баси.
Аз им подмятам,че са закъснели....но моя мъж никога не им е направил въпрос-сакън да не ги обиди.Ами никак не е приятно.Храната е изтинала,децата и ние огладнели...седим и чакаме.За среща гледам да съм точна,но приемам 10мин.закъснение....после си тръгвам.
За работа-точна.
Джена,ти такава ли се -не ти е приятно да ти се ползва тоалетната,....
Е,сори аз винаги ходя до WC като съм на гости преди тръгване...Пази си я...но тогава не е зле да кажеш на гостите да си носят и по едно куку ако им се наложи.
Стига сега, Аз се шегувам с Джена, защото я зазяках в друга тема, преди две ДВЕ години. Майтапим си се просто.
А ми стана интересна, защото аз нямам драма с хора у нас, но не понасям да ме докосват. Майка ми се смееше, че съм се забърсвала по бузата, ако ми дадат въздушна целувка. и до ден днешен трудно вирея с това разцелуване навсякъде.
А ми стана интересна, защото аз нямам драма с хора у нас, но не понасям да ме докосват. Майка ми се смееше, че съм се забърсвала по бузата, ако ми дадат въздушна целувка. и до ден днешен трудно вирея с това разцелуване навсякъде.
Супер точна съм по принцип. Не само като време, но и като поема уговорка или кажа нещо.
Случва ми се понякога да закъснея - но винаги се обаждам и предупреждавам с колко.
Често денят ми е разграфен до минути и ако някой не ми е точен - просто го пропускам.
С приятелите е малко по-различно, трябваха ми 30 г да се науча да не им се връзвам на закъсненията..
Случва ми се понякога да закъснея - но винаги се обаждам и предупреждавам с колко.
Често денят ми е разграфен до минути и ако някой не ми е точен - просто го пропускам.
С приятелите е малко по-различно, трябваха ми 30 г да се науча да не им се връзвам на закъсненията..
Аз откакто живея в Малта разбрах, че точността е много абстрактно нещо. Закъснях за интервю за работа с повече от час, въпреки че излязох два часа по-рано от къщи. Имаше катастрофа на пътя и и без това лудият трафик беше станал невъзможен за преодоляване. Естествено отидох полужива и страшно притеснена на интервюто, даже мислех да се откажа по пътя, но хората на място изобщо не бяха възмутени, дори ме успокояваха и ми носеха вода, че да дойда на себе си. В общи линии бяха учудени, че така навътре го вземам и даже се смееха. Знам, че звучи странно, но тук просто никой не е точен и времето не тече като че ли по същия начин. 
След случката с голямото закъснение ме наеха и става дума за настоящата ми работа.
След случката с голямото закъснение ме наеха и става дума за настоящата ми работа. 
Не закъснявам гледам винаги да съм поне с 5 мин,по-рано на мястото а среща. Ако е покана а гости или друго посещение, пак отивам по-рано, но или изчаквам преди да позвъня или звъня по телефона и питам дали е удобно. Не понасям закъсняващите хора, това е неуважение и егоизъм, защото за тях е по - важно да си свършат техните дела, без да помислят, че развалят твоите планове за деня.
Точна съм, идвам или навреме или 5-10 мин. по-рано. Съответно не обичам и да ми закъсняват, вкисвам се и после настроението не е същото.
ММ пък например е много спокоен, редовно като излизаме го чакам да се оправи поне 10-15мин. Сутринта излизаме заедно за работа и той редовно тръгва овикан, защото пак се е замотал
ММ пък например е много спокоен, редовно като излизаме го чакам да се оправи поне 10-15мин. Сутринта излизаме заедно за работа и той редовно тръгва овикан, защото пак се е замотал
Малта, Малта, то към Ориента.Там е така с времето 
Да бе, към Ориента е.
Не мога да разбера къде висите за да чакате някого? Срещи на центъра ли си организирате? Такова нещо последно като ученичка съм правила и не съм чувала от много години за него. Среща в заведение да, но там какъв е проблемът да постоиш сам на масата?
Малта, Малта, то към Ориента.Там е така с времето
Да бе, към Ориента е.
Не мога да разбера къде висите за да чакате някого? Срещи на центъра ли си организирате? Такова нещо последно като ученичка съм правила и не съм чувала от много години за него. Среща в заведение да, но там какъв е проблемът да постоиш сам на масата?
Точно пишех същото за местата на срещите. От години не ми се е случвало да чакам на улицата някого. Най-малкото, ще съм в колата. Може би и приятелите са ми такива като мен, но наистина не вярвах, че след 16 някой би се разсърдил за 10 минути.
Древни сме просто, поне аз
.
Точно пишех същото за местата на срещите. От години не ми се е случвало да чакам на улицата някого. Най-малкото, ще съм в колата. Може би и приятелите са ми такива като мен, но наистина не вярвах, че след 16 някой би се разсърдил за 10 минути.
Древни сме просто, поне аз
.А най - много от всичко ми става неприятно, когато си запазя час и трябва да чакам 1-2 часа след запазения.
И какво като си извадиш изводи? Те са си за теб.
И какво като си извадиш изводи? Те са си за теб.
Че тя злобее ли?
Който иска я чака. Аз имам мания да не закъснявам, но не ми пречи да чакам, особено от както има телефони с които мога да си запълня времето.
Е, то изводи и аз мога да си направя за всеки, дори въз основа на това какви критерии подбира за оценка на околните. Плюс това, ако някой ми е приятел, би трябвало вече да сме се премерили и оценили. Както и да е, разбрах ви, радвам се че с близките мога да си позволя да пропусна този стрес. С работа, поръчки и т.н. съм точна.
Даун, бързаш, бързаш. Мама беше точно като теб като по-млада. Сега, вече по в категорията на древните, изненадващо един час закъснение за нищо го няма.
Даун, бързаш, бързаш. Мама беше точно като теб като по-млада. Сега, вече по в категорията на древните, изненадващо един час закъснение за нищо го няма.
Аз закъснение от час не го намирам за нормално, освен ако нямаш належаща причина и то изникнала в последния момент, а не просто решил си да се мотаеш или не приемаш на сериозно уговорката.
Не знам за останалите, но аз планувам времето си и в повечето случаи не се шляя безцелно с някоя приятелка по цял ден. Излизам да се видим, да хапнем или пазаруваме, но имам и други планове след това.
Като цяло за мен закъсненията се дължат на неорганизираност.
Не знам за останалите, но аз планувам времето си и в повечето случаи не се шляя безцелно с някоя приятелка по цял ден. Излизам да се видим, да хапнем или пазаруваме, но имам и други планове след това.
Като цяло за мен закъсненията се дължат на неорганизираност.
А, не говоря за непредвидени обстоятелства, такива винаги могат да се случат, в такива случаи не правя проблем. Имам предвид хора, които почти винаги закъсняват и за които е напълно нормално другият да седи и да ги чака.
Винаги съм точна, закъснявам с до 1-2мин. , ако не съм си изчислила правилно пътя.
Ако ми кажат- ела в нас в 16:00 , аз съм там в 15:58 и изчаквам да стане 16:00 да вляза.
Дори, когато и закъснявам (изникне нещо неотложно) , в 90% от случаите съм на мястото пак навреме
( примерно: изпускам си автобуса, но успявам да намеря такси и пак идвам на време)
На рожденни дни идвам на секундата в уречения час, а някои гости (знаещи часа от седмица) закъсняват с по 2часа без особени причини.
Имам едни приятели, които искат да съм винаги точна и мине ли минута почват да звънят на пожар
Аз, ако им кажа-пред Вас съм след 10мин. , той закъснява с 20мин и все се оправдава.
Ако ми кажат- ела в нас в 16:00 , аз съм там в 15:58 и изчаквам да стане 16:00 да вляза.
Дори, когато и закъснявам (изникне нещо неотложно) , в 90% от случаите съм на мястото пак навреме
( примерно: изпускам си автобуса, но успявам да намеря такси и пак идвам на време)
На рожденни дни идвам на секундата в уречения час, а някои гости (знаещи часа от седмица) закъсняват с по 2часа без особени причини.
Имам едни приятели, които искат да съм винаги точна и мине ли минута почват да звънят на пожар
Аз, ако им кажа-пред Вас съм след 10мин. , той закъснява с 20мин и все се оправдава.
Много ама много мразя, да ми кажат "ще ти звънна след час", и след 2 още да не са звъннали. "ще дойда в 20:00 часа", и 20:45 още да ги няма. Аз съм човек който, като кажа нещо, гледам да го направя както съм казала. Много мразя, неточните хора...за мен са безотговорни и дразнещи.
Та, точни ли сте? Или аз преувеличавам...
Та, точни ли сте? Или аз преувеличавам...
Винаги съм точна.
Така си разчитам времето, че да успея.
За мен е несериозно и неуважително към другия да му губиш времето.
Имам голям проблем с дъщеря ми, защото е толкова неориентирана с времето, че няма накъде.
Дано влезе в пътя, че ще си има ядове.
Ако се случи нещо, ама то трябва да е форсмажорно, задължително се обаждам, да знаят хората.
Откакто пуснаха метрото много ме улесниха откъм точност. Не обичам да закъснявам и да чакам и ако трябва да предвидя задръствания и зависещ от това транспорт, трябва да тръгвам по-рано и често след това да чакам, защото е рано за срещата. Но най-много мразя някой да ми обещае нещо с някакъв срок на изпълнение и да вися и да го чакам кога ще благоволи да се задейства. Последния такъв случай беше с един магазин за авточасти. Трябваше ми масло. Бях планирала на другия ден да ходя да го сменям. Обикновено го купувам в магазин, който не ми е много удобен като местоположение. Гледам, обаче, в нашия квартал друг магазин. Проверявам в сайта им - масло има, даже на примоция. Минавам след работа от там - ми нямаме нужното ви количество и обещават до края на работното време да го доставят и да ми звъннат. Доволна казвам ОК и се прибирам. Познайте дали се обадиха. Половин час преди да затворят аз им звъннах. Миии, ще остане за утре. Чакали доставка между 11 и 11,30. В 12,30 вече въртях телефона на другия магазин. Купих си маслото от обичайното място и се понесох към сервиза. Познайте кога ми се обадиха - след два дни. 
Точна съм. Не само, че съм точна, ами и имам някаква фобия да не закъснея и обикновено подранявам с няколко минути. Вбесявам се от неточни хора, ама истински се ядосвам и дразня и, ако не е просто единичен случай направо си променям отношението към човека. Считам вечните закъснения за неуважение към мен и времето ми.
Обаче пък имахме едни приятели, които бяха в другата крайност - подраняваха. Поканили сме ги примерно в 6, те цъфнат вкъщи в пет и малко. Всичко на вили и на могили, аз по гащи, мъжа ми без гащи, масата не е сложена, салатите ненарязани, а трябва и на тях да обръщам внимание. Супер изнервящо и след втория-третия път, направих фасон.
Обаче пък имахме едни приятели, които бяха в другата крайност - подраняваха. Поканили сме ги примерно в 6, те цъфнат вкъщи в пет и малко. Всичко на вили и на могили, аз по гащи, мъжа ми без гащи, масата не е сложена, салатите ненарязани, а трябва и на тях да обръщам внимание. Супер изнервящо и след втория-третия път, направих фасон.
Често не съм точна и колкото и тъпо да звучи, всеки път като закъснявам, сърцето ми буквално е свито. За да съм навреме буквално тичам, а някой път тичам, само и само да е по-малко закъснението. Хубавото е, че най-близките ми приятели са като мен. Когато си правим уговорки успешно се събираме между 30 и 45 мин. след уречения час. За важни срещи давам всичко от себе си да съм навреме.
Ценя времето си и това на другите. Повече от 15 минути не чакам никого. Ако поканя на вечеря някой в 20 ч. и той пристигне в 22 ч. просто ще го уведомя, че вечерта е приключила и единствено мога да му предложа чаша вода преди да си тръгне.
Постоянно закъсняващите хора имат лоша организация на времето - ако трябва да бъдат някъде в 20 ч., те се сещат в 19,55. Това въобще не е мой проблем и не виждам причина да се съобразявам.
Постоянно закъсняващите хора имат лоша организация на времето - ако трябва да бъдат някъде в 20 ч., те се сещат в 19,55. Това въобще не е мой проблем и не виждам причина да се съобразявам.
Никога не закъснявам, но имам психоза. Винаги отивам по-рано и чакам 
. .
. .
Имам един близък-душа човек, много забавен и т.н., но винаги закъснява.Тази година ни беше поканил на Великден-отиваме ние и го виждаме пред къщата да говори с негови познати.Казва-Влизайте, аз сега се качвам.
Настанихме се ние, говорим с жена му и се оказва, че той е отишъл "за малко" на гости на неговите познати в съседната улица. Е, бави се около 40 мин., но като дойде настроението ми се беше скапало.
Това не знам дали не трябваше да го напише в селската тема или при муните.
Настанихме се ние, говорим с жена му и се оказва, че той е отишъл "за малко" на гости на неговите познати в съседната улица.
Е, бави се около 40 мин., но като дойде настроението ми се беше скапало.Това не знам дали не трябваше да го напише в селската тема или при муните.
Как става така, че масата тук са то4ни ... но около тях всички закъсняват? Това възможно ли е ?
Как става така, че масата тук са то4ни ... но около тях всички закъсняват? Това възможно ли е ?
доста го казаха
Как става така, че масата тук са то4ни ... но около тях всички закъсняват? Това възможно ли е ?
Аз съм изключително точна, винаги. Но имам приятелка, като описаните от теб. Реших проблема сравнително бързо. Чакам до 5 мин, хайде 10 да са, след това паля колата и си заминавам. Ако ме хване отмъстителната вълна, т.е. не съм на кеф, звъня и давам зор, но обикновено не си правя труда, защото това ме натоварва още повече и после като се видим съм крива вече и удоволствието от предстоящото кафе ми е отишло по дяволите. Вече не закъснява.
Цепя секундата, мразя да закъснявам, повода няма значение.
Случвало ми се е да чакам приятелка 40 минути, като каза, че идва след 2, хем знам, че няма да дойде на време, хем в уречения час съм там.
Случвало ми се е да чакам приятелка 40 минути, като каза, че идва след 2, хем знам, че няма да дойде на време, хем в уречения час съм там.
Скрит текст:
Ако става дума за работа съм точна. За уговорки за ходене на плаж, пиене на кафе и подобни, не цепя секундата на две, но и не си правя срещи в точен час по улиците, че да се налага някой да ме чака. При покана за гости внимавам да не отида по-рано или точно навреме, защото смятам, че е супер неприятно за домакинята да се появят хора в къщата ѝ, когато не е подготвена.
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
Предпочитам дори 15 мин по- рано.
Някои хора си закъсняват перманентно( майка ми например), дразни ме, затова се изхитрих да и казвам час по- рано,та да е навреме😉.
Някои хора си закъсняват перманентно( майка ми например), дразни ме, затова се изхитрих да и казвам час по- рано,та да е навреме😉.
milenaka и старателна си и не те мързи от 100 кладенеца вода да носиш ... браво!
Ами не, тя просто посочи, а ти можеш ли да кажеш, коете наведе на мисълта, която сподели?
графиката на гласувалите в темата и също няколко изказвания подобни на това:
(ainshtain02 извинявай , 4е теб цитирам, просто пример давам не коментирам)
А реакцията на въпроса ми също е много интересна. Защо?
Точна съм! Много рядко закъснява и обикновено има основателна причина! И аз познавам хора,които редовно закъснява и това ме дразни!
Много рядко закъснява и обикновено има основателна причина! И аз познавам хора,които редовно закъснява и това ме дразни!(ainshtain02 извинявай , 4е теб цитирам, просто пример давам не коментирам
)А реакцията на въпроса ми също е много интересна. Защо?
milenaka и старателна си и не те мързи от 100 кладенеца вода да носиш ... браво!
А, благодаря, но не е нужно – "кладенците" всеки може да ги прочете, не беше трудно да цитирам. Два пъти прочетох темата и освен Тонка не видях друг да твърди, че "около тях всички закъсняват", така че се присъединявам към молбата на Даун.
П.П. Докато пиша, си цитирала.
"познавам хора, които редовно закъсняват" е много различно от "около мен всички закъсняват".
А, всички ли е бил проблема?
Добре, нека да не са всички, но пак в повечето изказвания акцента е 1:много ... Т.е пак не ми се връзва с графиката.
Но не виждам защо толкова задълбахте? Аз задавам въпрос. Не ми отговаряте на въпроса, ами осопорвате лижно мое усещане . Е, това не е супер тожно защото всеки има право да прочита темата и да я усеща по своему.
Та ако ще ми отговаря някой на въпроса , моля. Ако ще ме убеждавате , че трябва да разирам прочетеното по друг начин, забравете
Добре, нека да не са всички, но пак в повечето изказвания акцента е 1:много ... Т.е пак не ми се връзва с графиката.
Но не виждам защо толкова задълбахте? Аз задавам въпрос. Не ми отговаряте на въпроса, ами осопорвате лижно мое усещане . Е, това не е супер тожно защото всеки има право да прочита темата и да я усеща по своему.
Та ако ще ми отговаря някой на въпроса , моля. Ако ще ме убеждавате , че трябва да разирам прочетеното по друг начин, забравете
Твоето лично усещане аз лично усетих като упрек, който даже не отговаря на написаното в темата.
Ами имаш право да го усетиш. Сега ми стана интересен въпроса защо ли такова е твоето усещане ?От моя страна упрек нямаше . Можеш ли да цитираш и упрека, след като си по цитатите?
Цитирах го два пъти, но щом трябва и трети път ще го цитирам. Това усетих като упрек:
И в допълнение: Аз също познавам хора, за които е традиция да закъсняват. Те не са нито много, нито повечето от познатите ми. Всъщност са изключение. Точната бройка в моя случай е 2.
Как става така, че масата тук са то4ни ... но около тях всички закъсняват? Това възможно ли е ?
Down Under няма 1:много? След като автора (един) говори за хора, другите, някои ... все в мн. ч.
И да, наистина масата хора са точни. според мен обаче дразненето към закъсненията е голямо и затова се отбелязва.
Също така според мен ако няколко души закъсняват или правят други "изцепки", то се забелязва основно
"най-дразнещия" и на него му се приписва създаването на негативните емоции.
И да, наистина масата хора са точни. според мен обаче дразненето към закъсненията е голямо и затова се отбелязва.
Също така според мен ако няколко души закъсняват или правят други "изцепки", то се забелязва основно
"най-дразнещия" и на него му се приписва създаването на негативните емоции.
Цитирах го два пъти, но щом трябва и трети път ще го цитирам. Това усетих като упрек:
Как става така, че масата тук са то4ни ... но около тях всички закъсняват? Това възможно ли е ?
и 10 пъти да го цитираш не виждам къде е иронията!
Двама е много различно от повечето, а и поне две сме усетили ирония в поста ти.
И къде е тя в този пост?
Двама е много различно от повечето, а и поне две сме усетили ирония в поста ти.
Точно.
Много ама много мразя, да ми кажат "ще ти звънна след час", и след 2 още да не са звъннали. "ще дойда в 20:00 часа", и 20:45 още да ги няма. Аз съм човек който, като кажа нещо, гледам да го направя както съм казала. Много мразя, неточните хора...за мен са безотговорни и дразнещи.
Та, точни ли сте? Или аз преувеличавам...
Та, точни ли сте? Или аз преувеличавам...
И аз съм така.
Дразнещи не бих казала, научила съм се да не хабя нерви заради чуждите недостатъци и простотии.
Но че са безотговорни и несериозни, да, факт.
В анкетата посочих, че "цепя секундата" и обикновено е така. Не обичам да чакам и не карам другите да ме чакат, но все пак зависи с кого и за какво имам среща. Например, не си позволявам да закъснявам за работа или срещи с приятелки, но ако съм се разбрала с родителите ми да мина през тях в неделя в 9:30, може и да се забавя до 10:00 ч. 
Аз съм изключително точен човек, но мислех, че само мен ме дразни неточността, и че преувеличавам като мрънкам
С най-близките си реших проблема - разбирам се с тях 10-15 минути, преди самата среща и се засичаме навреме ( и се хвалят, че са точни )
А с другите - чакам точно 5 минути, после дим да ме няма
С най-близките си реших проблема - разбирам се с тях 10-15 минути, преди самата среща и се засичаме навреме
( и се хвалят, че са точни ) А с другите - чакам точно 5 минути, после дим да ме няма
Два пъти прочетох темата и освен Тонка не видях друг да твърди, че "около тях всички закъсняват", така че се присъединявам към молбата на Даун.
Думата беше "масово". Има разлика.
Два пъти прочетох темата и освен Тонка не видях друг да твърди, че "около тях всички закъсняват", така че се присъединявам към молбата на Даун.
Думата беше "масово". Има разлика.
Така е, приемам поправката, въпреки че твоето твърдение е най-близо, дори то не отговаря на "около тях всички закъсняват".
... дори то не отговаря на "около тях всички закъсняват".
Е, как! Толкова ирония има в него, колкото и в другото
Голям смях.
Аз пък познавам много малко "изключително точни" хора и цепещи секундата на две, но в темата разбира се изобилства от тях.
Миленака, като си ме цитирала да пиша за брат си, да беше цитирала че казвам за себе си, че не цепя секундата на две. А него го споменах защото авторката пита за близки хора и как се справяме с такива, а не за да го дам за пример като единствения закъсняващ човек, когото познавам. Както вече писах, живея в държава с такива.
Миленака, като си ме цитирала да пиша за брат си, да беше цитирала че казвам за себе си, че не цепя секундата на две. А него го споменах защото авторката пита за близки хора и как се справяме с такива, а не за да го дам за пример като единствения закъсняващ човек, когото познавам. Както вече писах, живея в държава с такива.
Питат различни националности да кажат най-характерния израз за езика им. Испанецът казва:
- За нашия език е МАНЯНА. Това значи - спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две.
Турчинът казва:
- Нашият най-известен израз е ЯВАШ-ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, я станат нещата другата седмица, я другия месец - нема страшно.
Арабинът казва:
- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност.
- За нашия език е МАНЯНА. Това значи - спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две.
Турчинът казва:
- Нашият най-известен израз е ЯВАШ-ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, я станат нещата другата седмица, я другия месец - нема страшно.
Арабинът казва:
- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност.
Мразя да закъснявам. 90% от пътите съм по - рано поне 10 мин. И съответно много мразя да чакам, а ми се случва често, особено с една приятелка. Най се дразня, защото аз живея на един час път от срещата, а тя на 3-4 спирки с метрото и винаги трябва да я чакам. Веднъж, два пъти - да, но с нея е системно. Никога да сега не ѝ се е случило да дойде 2 мин. по - рано, винаги или цепи секундата или закъснява. Вече се опитвам и аз да закъснявам като излизам с нея, но не се получава. Колкото и късно да изляза, тя винаги пристига след мен 
И като ѝ намекна, че ми писва да я чакам, ми се отговаря: "Е нямаше как. Трябваше да направя това и това."
В университета имахме групови занимания, където също отивах поне 20-30 мин. по - рано, защото се налагаше предварителна подготовка. И понеже бяхме трима човека, всеки път с единия колега идвахме по - рано и подготвяхме нещата, а третия винаги пристигаше в последния момент, сяда на готово и започва. Не се притеснявах и му правех забележки как ние не сме длъжни да идваме по - рано да подготвяме всичко, а той да дойде в последния момент на готово и най - нагло ми се отговаря: "Е, нямаше как". Идваше ми да го обеся, толкова нагло същество.
Аз поне вече нямам задължения с него, но другите колеги ми се оплакват, че все още си идва със закъснение и не си върши неговата работа.
И като ѝ намекна, че ми писва да я чакам, ми се отговаря: "Е нямаше как. Трябваше да направя това и това."
В университета имахме групови занимания, където също отивах поне 20-30 мин. по - рано, защото се налагаше предварителна подготовка. И понеже бяхме трима човека, всеки път с единия колега идвахме по - рано и подготвяхме нещата, а третия винаги пристигаше в последния момент, сяда на готово и започва. Не се притеснявах и му правех забележки как ние не сме длъжни да идваме по - рано да подготвяме всичко, а той да дойде в последния момент на готово и най - нагло ми се отговаря: "Е, нямаше как". Идваше ми да го обеся, толкова нагло същество.
Аз поне вече нямам задължения с него, но другите колеги ми се оплакват, че все още си идва със закъснение и не си върши неговата работа.
Цитат
Нашият най-известен израз е ЯВАШ-ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, я станат нещата другата седмица, я другия месец - нема страшно.
Арабинът казва:
- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност
Арабинът казва:
- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност
Интересни интерпретацииМаняна- утре
Яваш яваш - бавно, полека
Иншалла- ако стане( божа работа)
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
щом няма сърдити, всичко е наред.Сложих анкета, оказа се всички са точни като швейцарски часовник.
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
щом няма сърдити, всичко е наред.Сложих анкета, оказа се всички са точни като швейцарски часовник.
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
щом няма сърдити, всичко е наред.Сложих анкета, оказа се всички са точни като швейцарски часовник.
Ти кВо, хвалиш ли се?
Нас ни забравиха, когато приключи и с кумовете ни се наложи да си вземем такси
.
Сложих анкета, оказа се всички са точни като швейцарски часовник.
Почти винаги съм точна, а ако все пак се налага да закъснея, звъня или пиша веднага щом го разбера, а не като съм закъсняла с пет/десет/петнадесет минути. Ако съм се разбрала да се чакам с някого в осем и половина, а имам автобус, който пристига в 8:20 или 8:40 за мен е напълно логично да хвана първия и аз да чакам.
Имахме четиридневна групова работа с моя състудентка, която ни осигурява оценките по два предмета и времето беше много важен фактор. За тези четири дни нито веднъж не дойде на време, всеки ден с между 40 и 80 минути закъснение. Пишеше ми, че ще закъснее, но голяма работа в конкретния случай, работата си чакаше вършенето и започвах сама. Веднъж не се извини за закъснението, само веднъж отбеляза, че съм изглеждала изнервена.
Имахме четиридневна групова работа с моя състудентка, която ни осигурява оценките по два предмета и времето беше много важен фактор. За тези четири дни нито веднъж не дойде на време, всеки ден с между 40 и 80 минути закъснение. Пишеше ми, че ще закъснее, но голяма работа в конкретния случай, работата си чакаше вършенето и започвах сама. Веднъж не се извини за закъснението, само веднъж отбеляза, че съм изглеждала изнервена.
Даун, какво да се хваля. То поне още да бяхме закъснели.
. 
Понеже горе някой беше писал "Маняна", та се сетих, едно време в Мексико ми разправяха че лафа бил: "ако имаш среща с мексиканец в 8 часа, трябва да му се обадиш в 9ч., да му кажеш, че ще го чакаш до 10сет, и ако в 11сет не е дошъл, в 12 сет часа си тръгваш!" "
Там всичко е така "маняна пор ла маняна"
Иначе аз не съм от най- точните, но горе -долу гледам да съм на време. Зависи, ако някой ме чака на уречено място ще гледам да съм точна, ако чака в заведение ( особено ако не е сам), мога да си позволя закъснение, ако отивам на гости у дома на някой, 30 минути ми се струват даже задължителни Във всички случаи преценявам кой ме чака и как се чувства чакайки ме , и му се обаждам, извинявам се и т.н.
Но мен често ме връзват да чакам и е ужасно неприятно. Даже имам чувството, че е национален спорт напоследък
"Там всичко е така "маняна пор ла маняна"
Иначе аз не съм от най- точните, но горе -долу гледам да съм на време. Зависи, ако някой ме чака на уречено място ще гледам да съм точна, ако чака в заведение ( особено ако не е сам), мога да си позволя закъснение, ако отивам на гости у дома на някой, 30 минути ми се струват даже задължителни
Във всички случаи преценявам кой ме чака и как се чувства чакайки ме , и му се обаждам, извинявам се и т.н.Но мен често ме връзват да чакам и е ужасно неприятно. Даже имам чувството, че е национален спорт напоследък
... Даже имам чувството, че е национален спорт напоследък
При статистиката от тази тема е много интересно. И аз закъснявам. Аз пък имам чувството, чувството, че повечето не закъсняват.
Явно е до усещане. Кой на какво се дразни и кой от какво се притеснява
Преди време толкова бях ядосана на една приятелка, че си мислех да пусна точно същата тема! Много съм точна, мразя да закъснявам и най-вече мразя да ми закъсняват като сме се уговорили. Сигурно съм една от малкото да ценя точността. Имах много добра приятелка с която прекратих да се срещам само заради това. И най-вече много мразех, като закъснява с 45-50 Мин и оправданието и е, "нали си ме знаеш" Еми писна ми в един момент, тя не цени моето време, аз на такива хора не мога да разчитам. За мен те са безотговорни!
Аз служебно не закъснявам, но и не подранявам.Извън това, обаче почти винаги закъснявам с едни 5 до 15 мин..Карък съм, все нещо ми се случва, от това да ми се скъса сандал или да заседна в асансьор, като тръгна нанякъде Приятелите ми отдавна са претръпнали и искрено се забавляват с моите неволи Като се уговаряме за нещо вече са свикнали на мен да казват прим. за 14ч., а да се има предвид за тях 14.10ч..Не го правя нарочно, излизам по-рано, но някак все нещо не ми се получава
Не съм безотговорна и ненадеждна, даже напротив, на мен за абсолютно всичко може да се разчита поема ли ангажимент и хората около мен ценят и хвалят това ми качество.Затова и вероятно не преживяват тежко моите закъснения.Иначе си ползвам телефона и се обаждам.
Приятелите ми отдавна са претръпнали и искрено се забавляват с моите неволи Като се уговаряме за нещо вече са свикнали на мен да казват прим. за 14ч., а да се има предвид за тях 14.10ч..Не го правя нарочно, излизам по-рано, но някак все нещо не ми се получава Не съм безотговорна и ненадеждна, даже напротив, на мен за абсолютно всичко може да се разчита поема ли ангажимент и хората около мен ценят и хвалят това ми качество.Затова и вероятно не преживяват тежко моите закъснения.Иначе си ползвам телефона и се обаждам.
Редовно поемам повече ангажименти отколкото е физически възможно да се вместят в денонощието... в резултат постоянно закъснявам за някъде или за нещо.
Моята братовчедка е така.
Не може изобщо да си разпредели времето, захваща 100 неща наведнъж и нито едно не довършва.
Закъснява винаги с оправданието "Нали си ме знаете".
И най-лошото е, че според нея това не е никакъв проблем за отсрещните. 
Аз направо се чудя, как някои хора ходят на работа...и как не са ги изгонили. Имам приятелка, която единствено за фризьор и маникюр е на време. За срещи закъснява, винаги.
Като чета, че някои изпитват ужас да не би да закъснеят, пък ходят по-рано..тръпки ме побиват. За мен това е патология.
За мен е обратното - патология е системното закъснение и незачитането на време, графици и ангажименти на останалите.
Имах приятелка, която винаги закъсняваше, за нея времето на околните не беше особенно важно. Ако някой искал да я види, щял да чака.
След години остана разведена и със силно оредял социален кръг.
Уважавам точните хора, с останалите намирам начин да разредя контактите.
Имах приятелка, която винаги закъсняваше, за нея времето на околните не беше особенно важно. Ако някой искал да я види, щял да чака.
След години остана разведена и със силно оредял социален кръг.
Уважавам точните хора, с останалите намирам начин да разредя контактите.
За мен е обратното - патология е системното закъснение и незачитането на време, графици и ангажименти на останалите.
Имах приятелка, която винаги закъсняваше, за нея времето на околните не беше особенно важно. Ако някой искал да я види, щял да чака.
След години остана разведена и със силно оредял социален кръг.
Уважавам точните хора, с останалите намирам начин да разредя контактите.
Имах приятелка, която винаги закъсняваше, за нея времето на околните не беше особенно важно. Ако някой искал да я види, щял да чака.
След години остана разведена и със силно оредял социален кръг.
Уважавам точните хора, с останалите намирам начин да разредя контактите.
Закъсняват, защото решават, че номерът ще мине. А на практика закъсняващите хич не закъсняват, когато им е важно да са точни. Щом закъсняват за среща с Иван, а са точни с Петър, значи изобщо не им дреме за Иван и смятат, че там те командват парада, а Петър им е доста по-важен дали заради някакви ползи или за да не изгубят нещо. Най-малкото е въпрос на уважение и самоуважение. Започвам да ставам все по безкомпромисна към закъсняващи или ровещи в телефона си по време на срещата ни. Отношението ми се променя сериозно към тези хора. Ако ще си губя времето, то предпочитам аз да решавам кога и с какво да си го губя, е не защото някой е решил, че не му е важно да е точен ии той губи моето време. Ми, като му станне важно, ще си покаже, като нещо стане на зор.
Хората, които имат проблем с организацията на времето са си такива винаги, дори да е на живот и смърт. Но щом не закъснявва за работа, а извън работа закъснява, значи много добре знае как да си организира времето и секонтролира кога как да се държи,а
Хората, които имат проблем с организацията на времето са си такива винаги, дори да е на живот и смърт. Но щом не закъснявва за работа, а извън работа закъснява, значи много добре знае как да си организира времето и секонтролира кога как да се държи,а
Наитина ли има хора, за които не е проблем да ви чакат като закъснявате системно? Нещо не ми се вярва. Може да са се научили да тръгват с 30 мин по-късно, но да нямат проблем с чакането не го вярвам.
Най-добрата ми приятелка закъснява повече от мен. Чакала съм я по час, понякога изобщо не идваше - това още по времето когато нямахме телефони и нямаше как да звънне да каже да не я чакам(е). Обичам я точно такава, каквато е. Не съм се фръцкала, не съм й вдигала скандали, не съм си и помисляла, че мога да спра да се виждам с нея, само щото не е организирана или разсеяна.
Не ме вълнува колко възмутени са потребителките Х, У или Z от моите закъснения. За щастие нямаме допирни точки и не се срещаме.
Един елементарен пример. Зная горе-долу по кое време минава най-удобният за мен транспорт и обикновено го хващам. Обаче преди дни го изпуснах и висях на спирката петнайсет минути и хванах навалицата, плюс висях права няколко спирки. И защо? Защото тръгнах по-късно, а тръгнах по-късно, защото за момента по някакъв начин съм решила, че ми е било по-важно да си довърша играта. Не че е нещо особено, играта няма къде да се дене, щях да я довърша по-късно, но тогава съм взела решението, да си доиграя, защото явно ми е доставило по-голяма удоволствие и вероятно зная, че ще има и друг транспорт. Това е вземане на решение, не е задължително да е съзнателно обмислено и взето, просто това съм искала, защото съм си мислела, че ще ми донесе повече ползи или удоволствие. Затова хем висях на спирката, хем бях в навалицата, хем отидох по-късно и ми беше криво, независимо, че съм свободен агент и никой не ми държи сметка. И такива решения човек взема дори без кой знае колко да мисли активно, просто си знае кога номерът минава и кога е фатално или може да си го позволи.
В моята компания аз съм закъсняващата, друг е този, който си гризе кожичките, трети е този, който говори с пълна уста, еди кой си, казва "значи" след всяка дума, една пък избухва за всичко...
Дали бих ги сменила за такива, които не правят това- Не.
"Приятели" и "Как се запознах с майка Ви" имаха много интересни епизоди на тази тема.
Дали бих ги сменила за такива, които не правят това- Не.
"Приятели" и "Как се запознах с майка Ви" имаха много интересни епизоди на тази тема.
Аз нямам проблем със социалния си кръг.С всички си се знаем от години, всеки си има трески за дялане и не изпадаме в драми кой закъснял, кой нещо си друго.С някои хора сме си близки от деца даже и сме се доказали колко държим един на друг във всякакви ситуации.Много несериозно ми се вижда някой да спре да се вижда с мен, защото закъснявам с 10-15 мин. И Слава Богу нямам такива хора в приятелския ми кръг.Ако все пак някой спре само заради това да излиза с мен, то значи и аз нямам какво да си кажа с подобен човек.
И Слава Богу нямам такива хора в приятелския ми кръг.Ако все пак някой спре само заради това да излиза с мен, то значи и аз нямам какво да си кажа с подобен човек.
Ако е за 10-15 минути не е болка за умиране. Но обикновено закъсняващите закъсняват с половин час, че и с 45 минути. В повечето случаи човек много добре знае какво прави и дали може да си го позволи. И обикновено тези хора дори не си правят труда да се обадят и да кажат, че ще закъснеят, за да може човек да прецени какво да прави. Не зная колко близък и скъп трябва да е този човек, за да му търпят безкрайните закъснения, ама то и на другите в един момент им писва. Верно, ако някой си позволява системно да закъснява и то с много, то въпросът е дали има нещо толкова важно, което да накара чакащия да чака.
Аз затова писах, че човек знае какво прави и дали може да си го позволи. Да видим, ако му е някаква среща, от която би имал сериозна полза или със суперважен човек, от когото му зависи бъдещато, дали според теб, ще си позволи да закъснее или ако тръгне да закъснява, няма да се обади и да се извини? Няма значение дали е нещо служебно, любовна или приятелска среща - всеки си решава кой или какво му е важно и действа според това знание, усещане или както там го наречем.
Аз затова писах, че човек знае какво прави и дали може да си го позволи. Да видим, ако му е някаква среща, от която би имал сериозна полза или със суперважен човек, от когото му зависи бъдещато, дали според теб, ще си позволи да закъснее или ако тръгне да закъснява, няма да се обади и да се извини? Няма значение дали е нещо служебно, любовна или приятелска среща - всеки си решава кой или какво му е важно и действа според това знание, усещане или както там го наречем.
Точно.
И след като за едни неща човек може да е точен, значи злоупотреба с доверието на приятелите си, като им губи времето да го чакат.
Пише се с едно н. Не се заяждам, истина е.
Не знам за другите закъсняващи, не мога да говоря от тяхно име. Познавам хора, които закъсняват безразборно и за всичко. Аз съм дисциплинирана в работата, както казах, и за разни проф. срещи като часове за лекар, зъболекар, ей такива. От там насетне, не се стресирам да съм навреме.
За "любовни срещи" както някой писа назад пък съм закъснявала най-много. Ако някой мъж не може да ме чака час-два и ми прави сцени, не ми е нужен и е бил довиждане. Повечето чакаха. Даже се изненадвах колко са упорити.
За "любовни срещи" както някой писа назад пък съм закъснявала най-много. Ако някой мъж не може да ме чака час-два и ми прави сцени, не ми е нужен и е бил довиждане. Повечето чакаха. Даже се изненадвах колко са упорити.
Час или 45 минути ми закъснява само майка ми. Ама нея си я знам.
Аз пък понякога почти нарочно закъснявам 5-10 мин. Ако ми се развика - няма смисъл да работя с този човек.
Аз пък понякога почти нарочно закъснявам 5-10 мин. Ако ми се развика - няма смисъл да работя с този човек.
Кой да ти се развика?
Точна съм, когато на отсрещната страна и е важно. Когато е лежерна среща- не съм. И аз съм от тези с три хиляди ангажимента на ден, и смятам, че от това безотговорно отношение само съм спечелила, както и всички онези, които са "вмъкнати" в графика. За щастие, нямам приятели с хронометри.
Благодаря.
Цитат
Как се пише: именно или имено?
Наречието се пише с двойно н – именно.
Наречието се пише с двойно н – именно.
Уж все си го нареждам, нагласям и накрая пак не успявам да се сместя във времето
Таис, не разбирам защо толкова остро реагираш, включително как си нямала допирни точки. Поне кажи някой смислен аргумент, вместо да се фръцваш така. Някога замисляла ли си се, че на другите хора, които седят и чакат, и чакат, може да им е неприятно? И кое от написаното от мен не е вярно? Става въпрос за самоконтрол и кога и как човек го проявява. Като при децата е - много добре се вижда как, когато им е важно нещо, са много точни и правят това, което им е нужно, и как същите тези неща отказват да правят или се ослушват, ако не им е важно. Няма нужда да отричаме очевидни неща, няма значение дали е за точност при среща, вършене на работа , помощ, забавление или нещо друго. Щом един човек може в ситуация А да е точен, а в ситуация Б да закъснява, то значи не е като да не може да секонтролира или пък, да има проблем с разпределяне на времето. То не е нужно човек да е чел дебели книги, за да се сети.
И такива неща с ръчкането са много удобно поведение - някой друг да носи отговорността, а нашият човек е чист като сълза - аз не съм виновен, няма кой да ме ръчка и затова закъснявам. Интересно, дали ще закъснее, ако ще остане без работа? Чисти оправдания, не вярвам възрастен човек винаги да закъснява, да знае, че закъснява, и да не може да се контролира. А ако има проблем с времевите представи, то целият му живот би бил доста труден, защото това засяга всички дейности, но вече говорим за нарушение. Повечето като гледам, слушам и чета, нищо им няма, просто им е по-лесно така.
Лично аз никого нищо насила не карам да прави . Ако закъснее, ок, случва се, обаче като започне да става системно, трябва да съм пълен идиот, за да не разбера, че няма грам уважение към мен, което пък вече води към стъпка от моя страна - аз също губя уважение към него. Кой иска да си губи времето и да се чувства неприятно и да е с хора, които не го уважават? Аз също си ценя времето и усилията, дори да е приятелска среща, и щом съм си направила труда да съм точна, с този дребен факт също показвам на приятеля си, че го уважавам. В живота ми има само няколко човека, които съм говова да чакам, но те пък, обикновено се обаждат, че закъсняват, с което също показват, че им е важно.
И такива неща с ръчкането са много удобно поведение - някой друг да носи отговорността, а нашият човек е чист като сълза - аз не съм виновен, няма кой да ме ръчка и затова закъснявам. Интересно, дали ще закъснее, ако ще остане без работа? Чисти оправдания, не вярвам възрастен човек винаги да закъснява, да знае, че закъснява, и да не може да се контролира. А ако има проблем с времевите представи, то целият му живот би бил доста труден, защото това засяга всички дейности, но вече говорим за нарушение. Повечето като гледам, слушам и чета, нищо им няма, просто им е по-лесно така.
Лично аз никого нищо насила не карам да прави . Ако закъснее, ок, случва се, обаче като започне да става системно, трябва да съм пълен идиот, за да не разбера, че няма грам уважение към мен, което пък вече води към стъпка от моя страна - аз също губя уважение към него. Кой иска да си губи времето и да се чувства неприятно и да е с хора, които не го уважават? Аз също си ценя времето и усилията, дори да е приятелска среща, и щом съм си направила труда да съм точна, с този дребен факт също показвам на приятеля си, че го уважавам. В живота ми има само няколко човека, които съм говова да чакам, но те пък, обикновено се обаждат, че закъсняват, с което също показват, че им е важно.
ИмеННО откога се пише с едно Н? Как ти звучи по-красиво - имеНо или имеННО?
Обаче забелязвам, че същите нехайници, които все закъсняваме, сме и тези от темите за бюджета, които не могат да пестят пари. Бас ловя, че и празната чаша с кафето си зарязваме сутрин на масата понякога.
Аз мога да гарантирам, че ако отида на време за среща с подобен тип човек, и му спестя нервната криза, за това че съм закъсняла 10 мин, той пак ще си намери на какво да се възмути, от какво да "вдигне кръвно" , и за какво да избеснее. То или продавачката в магазина ще му маркира покупките бавно или шофьора пред него ще кара като бабичка.
Аз мога да гарантирам, че ако отида на време за среща с подобен тип човек, и му спестя нервната криза, за това че съм закъсняла 10 мин, той пак ще си намери на какво да се възмути, от какво да "вдигне кръвно" , и за какво да избеснее. То или продавачката в магазина ще му маркира покупките бавно или шофьора пред него ще кара като бабичка.
Много интересна реакция - нека да преведа на човешки език какво написа току-що. Атакуваш чакащия с $нервна криза$. Какво искаш да кажеш с това, че той е виновен, че ти закъсняваш, и че той трябва да се съобразява с теб, а ако не му харесва, започваш да го обвиняваш в неуравновесеност? Тоест, ти си си добре, а той е крив? Искаш ти да командваш и да е на твоята, и нещата да стават така, както на теб ти е удобно, без да ти пука за другия. Но да, той също има проблем, защото ти позволява да го въртиш на пръста си. Самата реплика за кръвното, нервната криза и как щял да си намери и продавачката да му е виновна, показва степента на уважение към него - тоест ти изобщо не уважаваш този човек.
Пише се с двойно Н.
Много интересна реакция - нека да преведа на човешки език какво написа току-що. Атакуваш чакащия с $нервна криза$. Какво искаш да кажеш с това, че той е виновен, че ти закъсняваш, и че той трябва да се съобразява с теб, а ако не му харесва, започваш да го обвиняваш в неуравновесеност? Тоест, ти си си добре, а той е крив? Искаш ти да командваш и да е на твоята, и нещата да стават така, както на теб ти е удобно, без да ти пука за другия. Но да, той също има проблем, защото ти позволява да го въртиш на пръста си.
С тези последните догадки още малко ще ме изкараш, че и ритам малки кученца докато вървя по улицата.
И както и да е, извинете ако съм обидила някого. В интерес на истината не се налага нито да се чакаме, нито да се гледаме на живо, така че не виждам особен смисъл от тази дискусия.
Като ви е такъв проблем, просто спрете да излизате с такива хора до колкото можете. А горките наши приятели, които ни чакат нека сами си решават.
Много показателна реакция - продължаваш да обвиняваш друугите, че сами са си виновни Да, в този смисъл сами са си виновни, защото ти позволяват такова неуважително към тях поведение от твоя страна. И се фръцваш. отново показателно. Благодаря, че описа всичко толкова искрено, ти даде изключително добър пример за нещата, които писах - за самоконтрола, контрола, уважението и т.н.
Много показателна реакция - продължаваш да обвиняваш друугите, че сами са си виновни Да, в този смисъл сами са си виновни, защото ти позволяват такова неуважително към тях поведение от твоя страна. И се фръцваш. отново показателно. Благодаря, че описа всичко толкова искрено, ти даде изключително добър пример за нещата, които писах - за самоконтрола, контрола, уважението и т.н.
Само едно ми е интересно дали хората, с които се сблъскваш в ежедневието ти- приятели, колеги, познати и роднини, не им се налага да търпят някои твои навици и недостатъци, които ги влудяват също толкова много колкото и теб те влудява, че ти се е наложило да ги чакаш 10мин (примерно).
Обаче забелязвам, че същите нехайници, които все закъсняваме, сме и тези от темите за бюджета, които не могат да пестят пари. Бас ловя, че и празната чаша с кафето си зарязваме сутрин на масата понякога.
Аз мога да гарантирам, че ако отида на време за среща с подобен тип човек, и му спестя нервната криза, за това че съм закъсняла 10 мин, той пак ще си намери на какво да се възмути, от какво да "вдигне кръвно" , и за какво да избеснее. То или продавачката в магазина ще му маркира покупките бавно или шофьора пред него ще кара като бабичка.
Аз мога да гарантирам, че ако отида на време за среща с подобен тип човек, и му спестя нервната криза, за това че съм закъсняла 10 мин, той пак ще си намери на какво да се възмути, от какво да "вдигне кръвно" , и за какво да избеснее. То или продавачката в магазина ще му маркира покупките бавно или шофьора пред него ще кара като бабичка.
Ахам, продължавай - сега атакува мен. Много ме радваш, реакцията ти е чудно показателна. Да търсех такава, нямаше да мога да я предизвикам, тя сама си изскочи. За мен е много поучително, благодаря най-искрено!
Кой да вика, защо да вика? Ето, и репликата за проверката на нерваците - пак е желание за контрол - закъсняващият контролира другия, изпитва го, иска да види докъде може да стигне. И ако другият се опъне - той е виновен, естествено, не заслужава вниманието на закъсняващата особа.
Всеки има право да си цени времето и няма значение дали и колко ангажименти има. Още в първия си пост писах, че ако ще си губя времето, искам да си го губя както и с каквото, и когато аз намеря за добре, а не другите да ми го губят, защото са решили, че така им е по-лесно, по-изгодно или по-приятно. Моето време си го управлявам аз и как ще го похарча си е моя работа.
Кой да вика, защо да вика? Ето, и репликата за проверката на нерваците - пак е желание за контрол - закъсняващият контролира другия, изпитва го, иска да види докъде може да стигне. И ако другият се опъне - той е виновен, естествено, не заслужава вниманието на закъсняващата особа.
Всеки има право да си цени времето и няма значение дали и колко ангажименти има. Още в първия си пост писах, че ако ще си губя времето, искам да си го губя както и с каквото, и когато аз намеря за добре, а не другите да ми го губят, защото са решили, че така им е по-лесно, по-изгодно или по-приятно. Моето време си го управлявам аз и как ще го похарча си е моя работа.
Принципно съм съгласна с Андариел - имам супер близка дружка (от над 35 г), на която това й е редовният номер. Не само че закъснява (в повечето случаи - брутално) , но и ако й кажеш нещо (дори на бъзик) - следва страшен скандал. Това не само към мен, ами към висчки чакащи от групата.
Докато бяхме млади се карахме жестоко всеки път на тази тема.
Но - това е Нейният номер в живота и нейният начин да се чуства важна и да е център на вниманието.
Сега вече грам не й обръщаме внимание и тя пак си закъснява.
Докато бяхме млади се карахме жестоко всеки път на тази тема.
Но - това е Нейният номер в живота и нейният начин да се чуства важна и да е център на вниманието.
Сега вече грам не й обръщаме внимание и тя пак си закъснява.
Ще ми се да видя, кройфейд, как това го обясняваш и се фръцкаш на шефа си. Смееш ли да му кажеш как той трябва теб да те чака? Или да те чака някой, от готото можеш да имаш полза? Нещата са елементарни, няма какво толкова да му мислим и чудим. Постъпките показват повече, отколкото хиляди думи.
Аз шеф нямам. Да си кажа, че с хората, с които работя, се случва да закъсняваме по равно, общо взето. Всеки е човек. Тогава си взимам едно кафе, сядам кротко и си преглеждам материалите. Приемам минутките в повече като дар, не като наказание. Никога не викам на хора, с които работя.
Да, има някакви приемливи граници на закъснение, защото всеки усеща, че и на него може да се случи да закъснее. Но в един момент много добре се разбира кога се прекрачва тази неписана граница. Понякога точно за важни срещи се случва - я транспортът закъснял, я нещо друго. Но това е различно, дето се вика, каръщина. Интересно, че повечето хора не закъсняват за самолета или за влака, колкото и да са разсеяни. Защо ли? ми, защото те са на зор, а влакът и самолетът ще си потеглят и без тях.
Преди две лета, точно юни месец, имах една важна среща - 2ро интервю по-точно. Леле, като се почна с тоя карък - жега, цикъл, забравих си телефона, закъснях за метрото, обърках автобусите, вървях пеша, телефона загасна, скъса ми се обувката. Закъснях 10 минути. И тая като се разкряка! Ето за такива случаи говоря.
Всъщност гледам да не дърпам умишлено някого 'за опашката", защото знам, че е неприятно.
Всъщност гледам да не дърпам умишлено някого 'за опашката", защото знам, че е неприятно.
Закъснява се за вкал, изпуска се самолет, театрално представление ... какво ли не. Това, че някой не може да си представи да си го позволи не означава , че не се случва често.
Ако не беше така нямаше да е практика определен % от билетите за самолети , концерти и пр. да се продава 2 пъти.
Ако не беше така нямаше да е практика определен % от билетите за самолети , концерти и пр. да се продава 2 пъти.
Изключително рядко закъснявам. Ако се случва е в рамките на 5-10 минути и винаги се обаждам да кажа, че закъснявам. Считам, че съм стигнала навреме, ако съм 5 минути по-рано на мястото на срещата. За мен системното поведение на закъсняване е симптом за неуважение към околните и тяхното време.
В приятелските ни среди се майтапят, че сме най-точното семейство. Когато ходим на рожден ден или други такива организирани мероприятия обикновено сме първи , т.е. 5-10 минути преди започване на събитието. Мъжът ми много се дразни и мрънка за това, но аз не отстъпвам.
За сметка на това големият ми син е пословичен сред приятелите си със закъсненията си. Просто за него половин час закъснение е нищо работа. Въобще не му пука. Това дете не е от мен. Най-много се дразня като тръгнем цялото семейство. Когато всички останали четирима души сме на вратата, той започва да се приготвя. Ако зависеше от мен никога нямаше да го чакам, но мъжът ми само му дудне, но няма смелост да го остави няколко пъти да идва сам с такси, че другият път да се научи да се съобразява. Радвам се, че е пълнолетен и вече много рядко ми се налага да се съобразявам с него.
В приятелските ни среди се майтапят, че сме най-точното семейство. Когато ходим на рожден ден или други такива организирани мероприятия обикновено сме първи
, т.е. 5-10 минути преди започване на събитието. Мъжът ми много се дразни и мрънка за това, но аз не отстъпвам.За сметка на това големият ми син е пословичен сред приятелите си със закъсненията си. Просто за него половин час закъснение е нищо работа. Въобще не му пука. Това дете не е от мен. Най-много се дразня като тръгнем цялото семейство. Когато всички останали четирима души сме на вратата, той започва да се приготвя.
Ако зависеше от мен никога нямаше да го чакам, но мъжът ми само му дудне, но няма смелост да го остави няколко пъти да идва сам с такси, че другият път да се научи да се съобразява. Радвам се, че е пълнолетен и вече много рядко ми се налага да се съобразявам с него.
Написах, че повечето хора не закъсняват, а не никой не закъснява.
Като каза крещене, това е много показателно също какво го чака човек. Веднъж аха-аха да се съглася да работя за една госпожа, при това доктор по психология, и нещо в един момент не й хареса като я питах разни неща, които засягат преките задължения по длъжностна характеристика, и тая жена нещо превъртя и ми се разкрещя защо толкова съм разпитвала, тя не била длъжна да ми отговаря, като съм започнела, съм щяла да разбера. Представяш ли си, това е доктор по психология! Безкрайно съм й благодарна, че направи този цирк преди да съм подписала, кой знае как щеше да ми крещи и да ме тормози, ако бях подписала. Да е жива и здрава, тя ми отвори очите да взема правилното решение.
Като каза крещене, това е много показателно също какво го чака човек. Веднъж аха-аха да се съглася да работя за една госпожа, при това доктор по психология, и нещо в един момент не й хареса като я питах разни неща, които засягат преките задължения по длъжностна характеристика, и тая жена нещо превъртя и ми се разкрещя защо толкова съм разпитвала, тя не била длъжна да ми отговаря, като съм започнела, съм щяла да разбера. Представяш ли си, това е доктор по психология! Безкрайно съм й благодарна, че направи този цирк преди да съм подписала, кой знае как щеше да ми крещи и да ме тормози, ако бях подписала. Да е жива и здрава, тя ми отвори очите да взема правилното решение.
Аз пък имах едно гадже преди време, маниак беше на точността.
Мале , ама и това не е добре да ви кажа.
Иначе спокоен типаж, ама ако има някъде да ходим заедно, и аз естествено бях по - млада , да се наконтя , приготвя, няма да си троша краката, я Ами той се свъсва, напряга, изнервя , скофтя ситуацията, гледа ме е обвинително.
Накрая отиваме, тичаме направо, естествено че сме цъфнали първи на промоция, коктейл или гости някъде,
Или пък висим да чакаме някой друг/ други на уречено място
Чувствала съм се тъпо даже, толкова точна и излишно припряна понякога, преди всички Стърчим и посрещаме ние другите гости. Ами не ме разбра, като се опитвам да му обясня и това е. Той обичал да е точен и това си е. Беше като навита на пружинка играчка.
Мале , ама и това не е добре да ви кажа.
Иначе спокоен типаж, ама ако има някъде да ходим заедно, и аз естествено бях по - млада , да се наконтя , приготвя, няма да си троша краката, я
Ами той се свъсва, напряга, изнервя , скофтя ситуацията, гледа ме е обвинително. Накрая отиваме, тичаме направо
, естествено че сме цъфнали първи на промоция, коктейл или гости някъде, Или пък висим да чакаме някой друг/ други на уречено място
Чувствала съм се тъпо даже, толкова точна и излишно припряна понякога, преди всички
Стърчим и посрещаме ние другите гости. Ами не ме разбра, като се опитвам да му обясня и това е. Той обичал да е точен и това си е. Беше като навита на пружинка играчка.
Аз съм закъснявала за самолет.Два пъти.Попаднахме в зверско задръстване.Първият път в София, втория беше в Рим.Хем тръгнахме навреме, за да сме и достатъчно навреме преди полета.В София идвах в посока от Владая и още там си пролича, че няма да е лесно да се домъкнем до летището.На финала на бегом с бебе в ръцете успях да стигна.Хората вече бяха ги извозили до самолета и се качваха, но успях в последния момент, докато влизаха последните и ние влязохме.
Вторият път в Рим, пак идваме от друг град / на близо 300км. разстояние/ и бяха и празници.Пак тръгнахме рано, но в един момент около летището направо с милиметри мърдахме в едно задръстване.Стигнахме, минахме проверка и пак на бегом докато издиря гейта, а то се оказа и далече...Успяхме да стигнем навреме преди да изведат хората и накрая като ни качиха на самолета чакахме почти час да излетим Пистата беше претоварена и самолетите чакаха на опашка да излетят.
ММ пък е много точен, като тръгне на гости много обича да ми дава зор, вкарваме си по два особени погледа и бързо му минава мерака да опява.
Вторият път в Рим, пак идваме от друг град / на близо 300км. разстояние/ и бяха и празници.Пак тръгнахме рано, но в един момент около летището направо с милиметри мърдахме в едно задръстване.Стигнахме, минахме проверка и пак на бегом докато издиря гейта, а то се оказа и далече...Успяхме да стигнем навреме преди да изведат хората и накрая като ни качиха на самолета чакахме почти час да излетим
Пистата беше претоварена и самолетите чакаха на опашка да излетят.ММ пък е много точен, като тръгне на гости много обича да ми дава зор, вкарваме си по два особени погледа и бързо му минава мерака да опява.
Аз понеже съм по-припряната като стане време да ходим някъде на гости заставам облечена и обута до входната врата и започвам да подрънквам с ключовете. Току си гледам и часовника, а ако вече е много зле положението, започвам да пуфтя и да мърморя. Обикновено след този ритуал действията по привеждане в готовност се ускоряват
Моя е от типа "Ти се оправяй, че ти отнема 2 часа, аз съм си готов за 2 мин"
И после аз го чакам сумати време.
И после аз го чакам сумати време.
Да не говорим,че е много суетен (за мъж),но не си го признава.Сменят се 3 тениски,дънки,къси гащи,обувки...А аз седя готова и чакам.Полудявам направо!
И такива неща с ръчкането са много удобно поведение - някой друг да носи отговорността, а нашият човек е чист като сълза - аз не съм виновен, няма кой да ме ръчка и затова закъснявам. Интересно, дали ще закъснее, ако ще остане без работа? Чисти оправдания, не вярвам възрастен човек винаги да закъснява, да знае, че закъснява, и да не може да се контролира. А ако има проблем с времевите представи, то целият му живот би бил доста труден, защото това засяга всички дейности, но вече говорим за нарушение. Повечето като гледам, слушам и чета, нищо им няма, просто им е по-лесно така.
Къде съм казала, че не съм виновна? Много съм виновна. Аз самата се дразня ужасно много на невъзможността да си разпределя времето.
Въобще не съм целила теб. По-скоро отговорих на Дева. Но това ми е философията за живота - полека, деспасито, изи, куул. И аз съм контрол фриййк от време на време, и аз викам за някои закъснения, но се старая да се лекувам.😉
Изобщо не става дума за крайности, а за системно поведение.
Това изи, куул, лежерно не е за всеки темперамент.
Аз съм холерик и няма начин да върша нещата бавно, разпиляно и безхаберно.
Точният и организиран човек се ражда такъв, не се възпитава. То си му идва отвътре.
За бюджета е същата работа.
Точно пилеещите време, нямат никаква представа как им се движат финансите. И не могат никаква сметка да си направят в дългосрочен план. Те по принцип живеят ден за ден.
По повод гостите и закъснението, но тук с обратен знак.
Канени сме на гости - цялото семейство. Има уречен час, отиваме с бутилка вино, пай и китки с около 5 минути след уречения час. Друго семейство е било по-точно от нас и са вече там.
Оказва се, че домакинът още не се е върнал от пазар, а домакинята още не се захванала с каквото и да е.
И така стояхме два часа, докато нещата тръгнат в някаква посока. Дъщеря ми се рови в телефона, аз просъсквам да не го прави. Ситуацията (за мен и семейството ми) беше крайно неудобна.
Връщаме поканата.
Има уречен час, в който сме поканили и двете въпросни семейства. Едното дойде навреме, а домакините от предното гости се обадиха, че ще закъснеят с около час, закъсняха с час и половина.
През това време ни напред, ни назад Сервирахме, каквото имаше за сервиране и след 1/2 час започнахме, няма да държа хората гладни
Моят извод, нито бих приела друга покана, а и не мисля, че бих ги поканила отново или ако го направя, трябва да мине време, за да позабравя случките.
Канени сме на гости - цялото семейство. Има уречен час, отиваме с бутилка вино, пай и китки с около 5 минути след уречения час. Друго семейство е било по-точно от нас и са вече там.
Оказва се, че домакинът още не се е върнал от пазар, а домакинята още не се захванала с каквото и да е.
И така стояхме два часа, докато нещата тръгнат в някаква посока. Дъщеря ми се рови в телефона, аз просъсквам да не го прави. Ситуацията (за мен и семейството ми) беше крайно неудобна.
Връщаме поканата.
Има уречен час, в който сме поканили и двете въпросни семейства. Едното дойде навреме, а домакините от предното гости се обадиха, че ще закъснеят с около час, закъсняха с час и половина.
През това време ни напред, ни назад
Сервирахме, каквото имаше за сервиране и след 1/2 час започнахме, няма да държа хората гладни Моят извод, нито бих приела друга покана, а и не мисля, че бих ги поканила отново или ако го направя, трябва да мине време, за да позабравя случките.
.....
Точно пилеещите време, нямат никаква представа как им се движат финансите. И не могат никаква сметка да си направят в дългосрочен план. Те по принцип живеят ден за ден.
Точно пилеещите време, нямат никаква представа как им се движат финансите. И не могат никаква сметка да си направят в дългосрочен план. Те по принцип живеят ден за ден.
Имам роднина пословичен със закъсненията си.Моите 10-15 мин. са нищо сравнени с неговото безкрайно моткане.Но откъм финанси е железен, даже направо вманиачен.За всичко има разчети, статистики и не знам си какво.За всяко нещо си прави сметката, на моменти е направо стиснат и сметкаджия.Неприятен е и не поддържаме отношения с него / и поради други причини/, но не мога да отрека, че щом е за пари просто няма друг като него.Имам и други подобни примери.
И аз закъснявам, както казах с малко, но пък смятам, че успешно си движа финансите, не си падам по мотото "ден за ден".За мен едното няма връзка с другото.
Не съм търсила връзка между организирането на времето и на финансите 
Аз и двете си ги организирам еднакво добре
Имам близка, у която никак не обичам да ходя на гости. Канени сме на вечеря в 20 часа, например. Отиваме към 20,15( нарочно закъснение, напълно допустимо в случая), още даже масата не е сложена, вечерята тепърва започва да се приготвя- режат се салати, мезета, слага се основното да се готви! След 2-3 такива покани водех у тях децата си вече вечеряли.
Последно в събота отпуснах аванс на приятели да ги чакам 15 минути на уреченото място и си тръгнахме. Звънят след още 10 мин- Какво става, защо ви няма на срещата Моля?!
Аз и двете си ги организирам еднакво добре Имам близка, у която никак не обичам да ходя на гости. Канени сме на вечеря в 20 часа, например. Отиваме към 20,15( нарочно закъснение, напълно допустимо в случая), още даже масата не е сложена, вечерята тепърва започва да се приготвя- режат се салати, мезета, слага се основното да се готви! След 2-3 такива покани водех у тях децата си вече вечеряли.
Последно в събота отпуснах аванс на приятели да ги чакам 15 минути на уреченото място и си тръгнахме. Звънят след още 10 мин- Какво става, защо ви няма на срещата
Моля?! 
Аз съм закъснявала за самолет.Два пъти.Попаднахме в зверско задръстване.Първият път в София, втория беше в Рим.Хем тръгнахме навреме, за да сме и достатъчно навреме преди полета.В София идвах в посока от Владая и още там си пролича, че няма да е лесно да се домъкнем до летището.На финала на бегом с бебе в ръцете успях да стигна.Хората вече бяха ги извозили до самолета и се качваха, но успях в последния момент, докато влизаха последните и ние влязохме.
Вторият път в Рим, пак идваме от друг град / на близо 300км. разстояние/ и бяха и празници.Пак тръгнахме рано, но в един момент около летището направо с милиметри мърдахме в едно задръстване.Стигнахме, минахме проверка и пак на бегом докато издиря гейта, а то се оказа и далече...Успяхме да стигнем навреме преди да изведат хората и накрая като ни качиха на самолета чакахме почти час да излетим Пистата беше претоварена и самолетите чакаха на опашка да излетят.
ММ пък е много точен, като тръгне на гости много обича да ми дава зор, вкарваме си по два особени погледа и бързо му минава мерака да опява.
Вторият път в Рим, пак идваме от друг град / на близо 300км. разстояние/ и бяха и празници.Пак тръгнахме рано, но в един момент около летището направо с милиметри мърдахме в едно задръстване.Стигнахме, минахме проверка и пак на бегом докато издиря гейта, а то се оказа и далече...Успяхме да стигнем навреме преди да изведат хората и накрая като ни качиха на самолета чакахме почти час да излетим
Пистата беше претоварена и самолетите чакаха на опашка да излетят.ММ пък е много точен, като тръгне на гости много обича да ми дава зор, вкарваме си по два особени погледа и бързо му минава мерака да опява.
Трябваше по план да тръгнем рано сутринта от Гоце Делчев, за да хванем кораб от пристанището Пирея в Атина, от 17:30. Типично в наш стил, добре се помотахме, след което се наложи да препускаме по магистралата след Солун със 160 км. Добре, че не ни спряха ченгета, ограничението е 120 по принцип. В крайна сметка влетяхме на пристанището само за да видим като фериботът плавно се изтегля. Наложи се спешно да търсим хотел в Атина, в разгара на сезона. Един месец по-късно, историята почти се повтори когато мъжът ми трябваше да ни закара с дребната до Кавала, за да си хванем ферибота до Самос. Добре, че корабите на Хеленик Сийуейз все закъсняват - та успяхме да се качим в последния момент.
Аз по напред нали си признах какъв съм карък.Та да си кажа - случвало ми е автобуса/ градски транспорт/ да се счупи , свалиха ни и си чакахме следващия, след като се домъкнахме доволно до спирката, на около 300м. от мястото, където се счупи автобуса.Посред зима...
Заседнах в асансьор....два пъти. Единия път, щото съм много умна, скочих от високото на свой риск.Асансьорът беше между етажите, аз живея на високо.При скока ми се счупи токчето на обувката.Хайде беж нагоре 3 етажа да си сложа други обувки.Втория път потънах в мазата, която не беше на нашия блок.Излязох някак си, ама мазите на хората заключени към стълбите и звънях на приятелката, която живее в този блок да дойде да ми отвори.
Тръгнах на една среща и дори не бях разбрала, че централния булевард щял да бъде затворен, защото ББ имал среща с някакви японци или китайци в Община Варна.Автобусът заобиколи, а на мен ми се наложи да мина пеша и да пресека точно този булевард до общината.Не ме пусна полицията, как ли не се молих, защото иначе е голяяяямо обикаляне, накрая ме съжалиха и ме пуснаха
На среща за излизане за питие, слизам от автобуса и ми се къса каишката на сандала, а той е нов... Добре, че бях в центъра и си купих някакви сандали, първите, които хванах.Още са здрави, след 3 години.
Веднъж пък си забравих портмонето вкъщи, пътувах една спирка с автобуса и ме свалиха/ във Варна има кондукторки, които продават билети и ако не си купиш те свалят от автобуса, не е като в София от другаде да се взема билетче/.Прибрах се и си хванах такси.
Има и още....Карък съм и това е
, свалиха ни и си чакахме следващия, след като се домъкнахме доволно до спирката, на около 300м. от мястото, където се счупи автобуса.Посред зима...Заседнах в асансьор....два пъти.
Единия път, щото съм много умна, скочих от високото на свой риск.Асансьорът беше между етажите, аз живея на високо.При скока ми се счупи токчето на обувката.Хайде беж нагоре 3 етажа да си сложа други обувки.Втория път потънах в мазата, която не беше на нашия блок.Излязох някак си, ама мазите на хората заключени към стълбите и звънях на приятелката, която живее в този блок да дойде да ми отвори.Тръгнах на една среща и дори не бях разбрала, че централния булевард щял да бъде затворен, защото ББ имал среща с някакви японци или китайци в Община Варна.Автобусът заобиколи, а на мен ми се наложи да мина пеша и да пресека точно този булевард до общината.Не ме пусна полицията, как ли не се молих, защото иначе е голяяяямо обикаляне, накрая ме съжалиха и ме пуснаха
На среща за излизане за питие, слизам от автобуса и ми се къса каишката на сандала, а той е нов... Добре, че бях в центъра и си купих някакви сандали, първите, които хванах.Още са здрави, след 3 години.
Веднъж пък си забравих портмонето вкъщи, пътувах една спирка с автобуса и ме свалиха/ във Варна има кондукторки, които продават билети и ако не си купиш те свалят от автобуса, не е като в София от другаде да се взема билетче/.Прибрах се и си хванах такси.
Има и още....Карък съм и това е
Моя е от типа "Ти се оправяй, че ти отнема 2 часа, аз съм си готов за 2 мин"
И после аз го чакам сумати време.
И после аз го чакам сумати време.
Да не говорим,че е много суетен (за мъж),но не си го признава.Сменят се 3 тениски,дънки,къси гащи,обувки...А аз седя готова и чакам.Полудявам направо!
И ние сме в тоя отбор!
Моят уж не е суетен, ама пак от "ей сега съм готов, само да си сложа тениската" до излизането през вратата има поне 15 минути.
Иначе гледам да съм що-годе точна. Не цепя минутата. За служебни ангажименти предпочитам да се застраховам с 5 минути, но за излизания с приятели - не. Ако виждам, че ще закъснея с повече от 5 минути звъня, за да предупредя. Виж, ако излизам някъде с моя, работата става непредвидима.
Emerald_eyes, пише се 'непредвидима'
Ще го поправя. Жегата започва да ми влияе зле.
Трябва да умирам, за да закъснея. Зависи за къде, де. За работа никога не съм закъснявала, нито за среща с приятели. Виж за среща с някое гадже, може да се е случвало някога. Който закъснява, според мен не уважава другия. Ако имам час на разположение и някой закъснее, го приемам за неуважение към личното ми време. А иначе се налага да търпя приятели, няма как обичам ги. Как пък един път не дойдоха точно.
Аз по напред нали си признах какъв съм карък.Та да си кажа - случвало ми е автобуса/ градски транспорт/ да се счупи , свалиха ни и си чакахме следващия, след като се домъкнахме доволно до спирката, на около 300м. от мястото, където се счупи автобуса.Посред зима...
Заседнах в асансьор....два пъти. Единия път, щото съм много умна, скочих от високото на свой риск.Асансьорът беше между етажите, аз живея на високо.При скока ми се счупи токчето на обувката.Хайде беж нагоре 3 етажа да си сложа други обувки.Втория път потънах в мазата, която не беше на нашия блок.Излязох някак си, ама мазите на хората заключени към стълбите и звънях на приятелката, която живее в този блок да дойде да ми отвори.
Тръгнах на една среща и дори не бях разбрала, че централния булевард щял да бъде затворен, защото ББ имал среща с някакви японци или китайци в Община Варна.Автобусът заобиколи, а на мен ми се наложи да мина пеша и да пресека точно този булевард до общината.Не ме пусна полицията, как ли не се молих, защото иначе е голяяяямо обикаляне, накрая ме съжалиха и ме пуснаха
На среща за излизане за питие, слизам от автобуса и ми се къса каишката на сандала, а той е нов... Добре, че бях в центъра и си купих някакви сандали, първите, които хванах.Още са здрави, след 3 години.
Веднъж пък си забравих портмонето вкъщи, пътувах една спирка с автобуса и ме свалиха/ във Варна има кондукторки, които продават билети и ако не си купиш те свалят от автобуса, не е като в София от другаде да се взема билетче/.Прибрах се и си хванах такси.
Има и още....Карък съм и това е
, свалиха ни и си чакахме следващия, след като се домъкнахме доволно до спирката, на около 300м. от мястото, където се счупи автобуса.Посред зима...Заседнах в асансьор....два пъти.
Единия път, щото съм много умна, скочих от високото на свой риск.Асансьорът беше между етажите, аз живея на високо.При скока ми се счупи токчето на обувката.Хайде беж нагоре 3 етажа да си сложа други обувки.Втория път потънах в мазата, която не беше на нашия блок.Излязох някак си, ама мазите на хората заключени към стълбите и звънях на приятелката, която живее в този блок да дойде да ми отвори.Тръгнах на една среща и дори не бях разбрала, че централния булевард щял да бъде затворен, защото ББ имал среща с някакви японци или китайци в Община Варна.Автобусът заобиколи, а на мен ми се наложи да мина пеша и да пресека точно този булевард до общината.Не ме пусна полицията, как ли не се молих, защото иначе е голяяяямо обикаляне, накрая ме съжалиха и ме пуснаха
На среща за излизане за питие, слизам от автобуса и ми се къса каишката на сандала, а той е нов... Добре, че бях в центъра и си купих някакви сандали, първите, които хванах.Още са здрави, след 3 години.
Веднъж пък си забравих портмонето вкъщи, пътувах една спирка с автобуса и ме свалиха/ във Варна има кондукторки, които продават билети и ако не си купиш те свалят от автобуса, не е като в София от другаде да се взема билетче/.Прибрах се и си хванах такси.
Има и още....Карък съм и това е
Случвало ми се е да се кача на автобус номер 41, и в движение са разбера че не ми върши работа, и после да вървя 3-4спирки в жегата...
О да, стрес си е и още как.Но като го разкажа после и мине време почва и на мен да ми става смешно.Те затова приятелите ми си умират от смях с мен
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен... Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??"
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен...
Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??"
О да, стрес си е и още как.Но като го разкажа после и мине време почва и на мен да ми става смешно.Те затова приятелите ми си умират от смях с мен
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен... Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??"
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен...
Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??"
О да, стрес си е и още как.Но като го разкажа после и мине време почва и на мен да ми става смешно.Те затова приятелите ми си умират от смях с мен
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен... Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??"
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен...
Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??" Къде всъщност спира след училището?Да не увисна тези дни и аз там да чакам
О да, стрес си е и още как.Но като го разкажа после и мине време почва и на мен да ми става смешно.Те затова приятелите ми си умират от смях с мен
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен... Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??"
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен...
Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??" Къде всъщност спира след училището?Да не увисна тези дни и аз там да чакам 
В 95% процента от случаите гледам да съм точна, ако ще се случи да закъснея, то звъня/пиша да кажа. Трудно ми е да съм точно когато става въпрос за ранно ставане или за срещите с една точно определена приятелка, не знам как и защо, но винаги когато имам среща с нея закъснявам не с много, но закъснявам и не знам защо, не е нарочно.
Мразя туткави и закъсняващи хора - имам една колежка в уни., която ме изкарва извън равновесие - поне няколко пъти седмично, наложи се да ходим заедно на една практика по специалността в чужбина - имахме страшно много ангажименти в университета, в някои музей, с хора, които да ни разведат из града -беше ужас... Сутрин събужда се след всички, които вече са или облечени и готови за излизане или са в прогрес, лежи поне 20/30 минути да се разбудела, след това пие кафе, след това влиза в банята иииии след два часа туткане сме готови да започнем да се обличаме.... Най-лошото е, че и да иска човек не може да я събуди - много пъти съм я зарязвала да се оправя. Редовно закъснява, че и пропуска лекции и изпити... Заради същата девойка - за малко 5ма души да изпуснем полет...
Имам една приятелка, която като ми каже айде в 8 на.... отивам в 9...
Имам една преподавателка в уни. дето също умира да закъснява - един път я чакахме за лекция около 3 часа, имахме допълнителна уговорка... Същата закъснява винаги с поне 15-20 минути, всички във факултета я познават и никога имайки с нея не отиват в точния час. Тя като цяло е супер отвеяна и разсеяна, но пък е много добър професионалист.
Мразя туткави и закъсняващи хора - имам една колежка в уни., която ме изкарва извън равновесие - поне няколко пъти седмично, наложи се да ходим заедно на една практика по специалността в чужбина - имахме страшно много ангажименти в университета, в някои музей, с хора, които да ни разведат из града -беше ужас... Сутрин събужда се след всички, които вече са или облечени и готови за излизане или са в прогрес, лежи поне 20/30 минути да се разбудела, след това пие кафе, след това влиза в банята иииии след два часа туткане сме готови да започнем да се обличаме.... Най-лошото е, че и да иска човек не може да я събуди - много пъти съм я зарязвала да се оправя. Редовно закъснява, че и пропуска лекции и изпити... Заради същата девойка - за малко 5ма души да изпуснем полет...
Имам една приятелка, която като ми каже айде в 8 на.... отивам в 9...
Имам една преподавателка в уни. дето също умира да закъснява - един път я чакахме за лекция около 3 часа, имахме допълнителна уговорка... Същата закъснява винаги с поне 15-20 минути, всички във факултета я познават и никога имайки с нея не отиват в точния час. Тя като цяло е супер отвеяна и разсеяна, но пък е много добър професионалист.
аз на такива хора гледам като на емоционални и времеви изнудвачи. И ми напомнят за триъгълника насилник-жертва-спасител. Те се правят на жертви, но са в ролята на насилника, но понеже се правят на жертви, винаги се намира някой, който си мисли, че е спасител, но всъщност е в ролята на жертва. И това го прозрях в един момент, когато започнах да чета дебелите книги, и да си призная, хич не беше приятно усещане. Направо усещане, че ме правят на глупачка. Затова започнах малко по малко (защото си влиза в сила автоматично старата схема и е нужно съвсем съзнателно да се ръчкам да си държа на решението) да изразявам недоволство при големи закъснения (вече уточнихме, че е човешко да се изчака някакви смислени минути) и да настоявам за по-голяма точност и сериозност, ако ще вършим работа. Естествено, имаше хора, на които хич не им стана приятно, дори реагираха възмутено, но малко по малко нещата започнаха да се променят. От човещина давам втори шанс, но трети няма, защото човек започва да си мисли, че е ок да се съобразявам постоянно с него. Доверието ми в него спада, особено ако е за вършене на работа, защото нямам никаква гаранция, че утре няма да реши, че не му се занимава, защото... не знам защо, не се наемам да гадая. Обаме на моменти още се ядосвам на себе си, че съм позволила толкова години съм търпяла и сама съм се поставяла в ролята на жертвата.
Това, че някой ме прави на глупачка и непрекъснато ме използва, е натрапчиво мое усещане, почти във всяка житейска ситуация, напоследък особено
Подобно е и със закъсненията.
Често разсъждавам и ми се налага. Има ужасно нахални хора. Който както може да те натири, или да свършиш нещо вместо него, или да го чакаш, или да се съобразяваш с неговите избори, желания, щения, приумици
Абе аз ли съм най - големия балък.
Всичко , разбира се, се прави завоалирано, уж без да иска, с извинение, с уговорки и т.н.любезно ти се вади душата.
Нооо , иначе излиза че трябва да останеш сам !, ако си нетърпящ, обвиняващ, и ако сам за себе си решиш че ще гледаш собствения интерес само и ще бъдеш егоист.
Подобно е и със закъсненията.
Често разсъждавам и ми се налага. Има ужасно нахални хора. Който както може да те натири, или да свършиш нещо вместо него, или да го чакаш, или да се съобразяваш с неговите избори, желания, щения, приумици
Абе аз ли съм най - големия балък.
Всичко , разбира се, се прави завоалирано, уж без да иска, с извинение, с уговорки и т.н.любезно ти се вади душата.
Нооо , иначе излиза че трябва да останеш сам !, ако си нетърпящ, обвиняващ, и ако сам за себе си решиш че ще гледаш собствения интерес само и ще бъдеш егоист.
И аз изчаквам до 15 минути, след това или си тръгвам, или изключвам телефон и ставам невъзможна за контакт. Най-много мразя някой да не цени времето - и своето, и на другите. Може да съм параноик на тази тема, но денонощоето е само 24 часа.
Обичам и ценя точността. Включително и по отношение на мен, самата. Поводът няма значение, закъсненията не са ми по вкуса. Както и неспазването на обещания.
За закъснения - не го правя, освен по независещи от мен причини. Предпочитам да отида по-рано. Но ми се е случвало да забравя понякога нещо, което съм обещала да свърша, макар и рядко. Извинявам се и се чувствам много неудобно от това.
Какво означава $иначе трябва да останеш сам$. Такива хора точно на това разчитат - на страха на другия да не остане сам. и го правят луд. Нека по друг начин да построим веригата - ако хората, които не ценят точността (в случая, но може и да е за свършване на тяхната работа и т.н.) решат да се отвърнат от нашия герой Х (да видим ситуацията неутрално), и това са всички хора, които познава, то какво означава това? Това означава, че не са подходящите хора, щом не им дреме. Те са заменяеми. Кой иска да си губи живота, да се чувства виновен и т.н. заради хора, на които не им дреме за него и нямат никакво уважение? Заслужава ли си? И какво печели нашият герой Х, ако продължи такива отношения - да го правят на идиот? Голяма печалба, няма що!
Значи, ако видим детето си в такъв тип приятелство или при правене на някакво групово домашно да бъде използвано, няма да си замълчим, а ще му кажем да не се оставя да го използват и баламосват, а в същото време ние да се оставяме да ни баламосват. И ко прайм ся?
Значи, ако видим детето си в такъв тип приятелство или при правене на някакво групово домашно да бъде използвано, няма да си замълчим, а ще му кажем да не се оставя да го използват и баламосват, а в същото време ние да се оставяме да ни баламосват. И ко прайм ся?
Какво означава $иначе трябва да останеш сам$. Такива хора точно на това разчитат - на страха на другия да не остане сам. и го правят луд.
Затова е добре човек ясно да покаже от какво в поведението и отношеншието на човека отсреща е недоволен. А не дачака той да вземе да се присети. Така отсрещният има шанс да вдене.
...Нооо , иначе излиза че трябва да останеш сам !, ако си нетърпящ, обвиняващ, и ако сам за себе си решиш че ще гледаш собствения интерес само и ще бъдеш егоист.
Много е полезно човек от детската си възраст да е научен на самостоятелност и себеуважение. Което включва и възможността той да се оправя за определено време и "сам", вместо това, при оставане в такава ситуация, той да счита положението си като бреме, понеже не е научен, че то е нещо нормално.
Оставането в отношения и връзки, от които не си удовлетворен, но продължаваш да поддържаш, точно с тази цел /да не си сам/ е вредно и инфантилно. Това създава големи проблеми за човека, подхождащ по този начин. И не останалите са му виновни. Той си е отговорен за положението - не е изразил ясно нежеланието си да го третират по съответния начин или не е преустановил взаимоотношенията, които му пречат, т.к. въпреки изразеното си несъгласие отсрещната страна не се е съобразила да промени своето поведение съобразно желанието му.
Само този, който цени себе си и собственото си време, може да цени тези неща и при околните.
Това няма нищо общо с егоизма.
Джуди, много често са другите образи - ценят своето време и усилия, но не ценят чуждите. И ако на тези им приложиш тяхното поведение, да видиш какво пищене настава и как веднага отрязват. Та, не е като да не ценят своето и затова да не ценят чуждото. По-скоро много добре си ценят своето, но гледат да използват чуждото, много добре си правят те сметката. И имат едно такова мислене като на мошениците - той си го заслужава, аз не го карам да ме чака (да ми върши работата...), той защо се съгласява!
Джуди, много често са другите образи - ценят своето време и усилия, но не ценят чуждите. И ако на тези им приложиш тяхното поведение, да видиш какво пищене настава и как веднага отрязват. Та, не е като да не ценят своето и затова да не ценят чуждото. По-скоро много добре си ценят своето, но гледат да използват чуждото, много добре си правят те сметката. И имат едно такова мислене като на мошениците - той си го заслужава, аз не го карам да ме чака (да ми върши работата...), той защо се съгласява!
Аз уточнявам само, че не го правят умишлено с цел да наранят точно някой друг, а от липса на възпитание и уважение към околните. И е нужно да им се каже. Някои хора са добросъвестни и биха променили поведението си. Ако не го направят - лично аз не бих отговорила със същото, а по-скоро бих преустановила контактите, а ако това е невъзможно, бих ги свела до минимум.
О, това те си го усвояват интуитивно още от малки - не е до уважение, просто си намират $партньор$ в двойката, и когато възрастен реагира, веднага им святкат очите, че са ги хванали. Те не осъзнават съмсем какво и защо правят, но осъзнават достатъчно, че не е съвсем по правилата, обаче си го ползват.
Зная, че не е за тази тема, а за образованието, ще пусна линка там, но сега попаднах на едно предаване на тема външно оценяване в Казахстан. Още не съм го догледала, но ми беше интересно не само да видим какво е по богатите чужбини, а и как са държавите, които смятаме за по-зле от нас. Честно, започвам да си мисля, че сме извадили късмет с глупостта и мързела на нашите отговорни фактори. Само като си помисля, че могат да въведат изпити като в Русия и Казахстан, че и Украйна за външни оценявания на различните етапи, включително за зревлостниците, ми иде нашите да ги почерпя. И ми прави впечатление за пореден път, че досега като гледам, и в Украйна, и в Молдова, и в Казахсстан, училищата са много по-добре поддържани и обзаведени от най-ремонтираните нашенски.
https://www.youtube.com/watch?v=amr69QfOjd0
Зная, че не е за тази тема, а за образованието, ще пусна линка там, но сега попаднах на едно предаване на тема външно оценяване в Казахстан. Още не съм го догледала, но ми беше интересно не само да видим какво е по богатите чужбини, а и как са държавите, които смятаме за по-зле от нас. Честно, започвам да си мисля, че сме извадили късмет с глупостта и мързела на нашите отговорни фактори. Само като си помисля, че могат да въведат изпити като в Русия и Казахстан, че и Украйна за външни оценявания на различните етапи, включително за зревлостниците, ми иде нашите да ги почерпя. И ми прави впечатление за пореден път, че досега като гледам, и в Украйна, и в Молдова, и в Казахсстан, училищата са много по-добре поддържани и обзаведени от най-ремонтираните нашенски.
https://www.youtube.com/watch?v=amr69QfOjd0
Какво означава $иначе трябва да останеш сам$. Такива хора точно на това разчитат - на страха на другия да не остане сам. и го правят луд.
...Нооо , иначе излиза че трябва да останеш сам !, ако си нетърпящ, обвиняващ, и ако сам за себе си решиш че ще гледаш собствения интерес само и ще бъдеш егоист.
Много е полезно човек от детската си възраст да е научен на самостоятелност и себеуважение. Което включва и възможността той да се оправя за определено време и "сам", вместо това, при оставане в такава ситуация, той да счита положението си като бреме, понеже не е научен, че то е нещо нормално.
Оставането в отношения и връзки, от които не си удовлетворен, но продължаваш да поддържаш, точно с тази цел /да не си сам/ е вредно и инфантилно. Това създава големи проблеми за човека, подхождащ по този начин. И не останалите са му виновни. Той си е отговорен за положението - не е изразил ясно нежеланието си да го третират по съответния начин или не е преустановил взаимоотношенията, които му пречат, т.к. въпреки изразеното си несъгласие отсрещната страна не се е съобразила да промени своето поведение съобразно желанието му.
Само този, който цени себе си и собственото си време, може да цени тези неща и при околните.
Това няма нищо общо с егоизма.
Ами не е така, прочетете назад мненията и ще видите. От писанията назад излиза, че повечето хора са точни и не понасят да чакат.
Даже има изказвания, че ако чакат някого няколко пъти го изтриват от живота си.Моите наблюдения са коренно различни от житейските случи наоколо. Нито сме толкова точни, нито сме толкова нетърпящи неточността.
Апропо, какво като си научен на самостоятелност и себеуважение, като живееш в коренно различна на тези ценности среда.
Теорията ви издиша , в момента в който човек се огледа около себе си. Този който го уважават и зачитат е най - агресивния в Бг в 21 век. Ама, то това пак не е уважение да ви кажа, страхуват се от него. Е мерси , за такова уважение.
Щом така мислиш, значи всичко е ок. Тогава от какво се оплакваш? Явно нещо съм се объркала от написаното от теб, че не те зачитат, вършиш работата на другите, търпиш им закъсненията, и то защото те е страх да не останеш сама, ако не ги търпиш. А сега излиза, че вижданията са ти правилните и дори даде сто хиляди аргументи да кажеш, че чуждата теория издиша. Не ми остава нищо друго, освен да честитя на хората около теб - имат пълно право да те използват и да те правят на маймуна, защото ти не само им даваш разрешение, а го и смяташ за правилно. Сега можеш да се фръцнеш колко съм груба към теб и не те разбирам и това е твое право. Само ще ти кажа едно - ти и сега си сама, но си мислиш, че хората, които те използват са твои приятели или близки. А те не са - на тях грам не им пука за теб и когато решат, че повече не могат да те използват, ще те захвърлят, че и ще ти се смеят. Това е положението, колкото и гадно да звучи.
Цитат
От писанията назад излиза, че повечето хора са точни и не понасят да чакат. Thinking Даже има изказвания, че ако чакат някого няколко пъти го изтриват от живота си.
Големи приказки само. Като за форум. Не вярвам на това, че всички са толкова стриктни, колкото пишат. Къде ще да са закъсняващите, тогава?
Писания на някой за самия него не ми дават обективна картина и затова не им се връзвам. Не съм попълвала анкетата, т.к. не ми харесват опциите за отговори. Не съм я и отваряла, но вероятно едно 90% са много, ама много точни.
Нормално е да почакаш - на човек всичко може да се случи. Лошо е, ако това вече е навик и се случва много често или постоянно. И щом те дразни много този навик, това не е твоят човек. Не е нужно да си обтягате нервите взаимно.
Ако не ти пречи това, обаче - караш си и не се оплакваш.
Цитат
Апропо, какво като си научен на самостоятелност и себеуважение, като живееш в коренно различна на тези ценности среда.
Цитат
Теорията ви издиша , в момента в който човек се огледа около себе си.
Цитат
Този който го уважават и зачитат е най - агресивния в Бг в 21 век.
Преди бях от вечно закъсняващите,но понеже самата аз нямам търпение,когато ми се наложи да чакам вече просто винаги тръгвам по-рано.Никога обаче не съм се забавяла повече от 15 минути ,но и не чакам повече,освен ако не са ме уведомили,че ще закъснеят.Тогава съм според зависи,ако имам какво да правя ,докато чакам оставам,но ако нямам си тръгвам.