- Публикувана: 25 юни 2017, 09:01 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2017, 14:19 ч.
Точни ли сте?
Аз пък имах едно гадже преди време, маниак беше на точността. 
Мале , ама и това не е добре да ви кажа.
Иначе спокоен типаж, ама ако има някъде да ходим заедно, и аз естествено бях по - млада , да се наконтя , приготвя, няма да си троша краката, я Ами той се свъсва, напряга, изнервя , скофтя ситуацията, гледа ме е обвинително.
Накрая отиваме, тичаме направо
, естествено че сме цъфнали първи на промоция, коктейл или гости някъде,
Или пък висим да чакаме някой друг/ други на уречено място
Чувствала съм се тъпо даже, толкова точна и излишно припряна понякога, преди всички Стърчим и посрещаме ние другите гости. Ами не ме разбра, като се опитвам да му обясня и това е. Той обичал да е точен и това си е. Беше като навита на пружинка играчка.
Мале , ама и това не е добре да ви кажа.
Иначе спокоен типаж, ама ако има някъде да ходим заедно, и аз естествено бях по - млада , да се наконтя , приготвя, няма да си троша краката, я
Ами той се свъсва, напряга, изнервя , скофтя ситуацията, гледа ме е обвинително. Накрая отиваме, тичаме направо
, естествено че сме цъфнали първи на промоция, коктейл или гости някъде, Или пък висим да чакаме някой друг/ други на уречено място
Чувствала съм се тъпо даже, толкова точна и излишно припряна понякога, преди всички
Стърчим и посрещаме ние другите гости. Ами не ме разбра, като се опитвам да му обясня и това е. Той обичал да е точен и това си е. Беше като навита на пружинка играчка. 
Аз съм закъснявала за самолет.Два пъти.Попаднахме в зверско задръстване.Първият път в София, втория беше в Рим.Хем тръгнахме навреме, за да сме и достатъчно навреме преди полета.В София идвах в посока от Владая и още там си пролича, че няма да е лесно да се домъкнем до летището.На финала на бегом с бебе в ръцете успях да стигна.Хората вече бяха ги извозили до самолета и се качваха, но успях в последния момент, докато влизаха последните и ние влязохме.
Вторият път в Рим, пак идваме от друг град / на близо 300км. разстояние/ и бяха и празници.Пак тръгнахме рано, но в един момент около летището направо с милиметри мърдахме в едно задръстване.Стигнахме, минахме проверка и пак на бегом докато издиря гейта, а то се оказа и далече...Успяхме да стигнем навреме преди да изведат хората и накрая като ни качиха на самолета чакахме почти час да излетим
Пистата беше претоварена и самолетите чакаха на опашка да излетят.
ММ пък е много точен, като тръгне на гости много обича да ми дава зор, вкарваме си по два особени погледа и бързо му минава мерака да опява.
Вторият път в Рим, пак идваме от друг град / на близо 300км. разстояние/ и бяха и празници.Пак тръгнахме рано, но в един момент около летището направо с милиметри мърдахме в едно задръстване.Стигнахме, минахме проверка и пак на бегом докато издиря гейта, а то се оказа и далече...Успяхме да стигнем навреме преди да изведат хората и накрая като ни качиха на самолета чакахме почти час да излетим
Пистата беше претоварена и самолетите чакаха на опашка да излетят.ММ пък е много точен, като тръгне на гости много обича да ми дава зор, вкарваме си по два особени погледа и бързо му минава мерака да опява.
Аз понеже съм по-припряната като стане време да ходим някъде на гости заставам облечена и обута до входната врата и започвам да подрънквам с ключовете. Току си гледам и часовника, а ако вече е много зле положението, започвам да пуфтя и да мърморя. Обикновено след този ритуал действията по привеждане в готовност се ускоряват 
Моя е от типа "Ти се оправяй, че ти отнема 2 часа, аз съм си готов за 2 мин"
И после аз го чакам сумати време.
И после аз го чакам сумати време.
Да не говорим,че е много суетен (за мъж),но не си го признава.Сменят се 3 тениски,дънки,къси гащи,обувки...А аз седя готова и чакам.Полудявам направо!
И такива неща с ръчкането са много удобно поведение - някой друг да носи отговорността, а нашият човек е чист като сълза - аз не съм виновен, няма кой да ме ръчка и затова закъснявам. Интересно, дали ще закъснее, ако ще остане без работа? Чисти оправдания, не вярвам възрастен човек винаги да закъснява, да знае, че закъснява, и да не може да се контролира. А ако има проблем с времевите представи, то целият му живот би бил доста труден, защото това засяга всички дейности, но вече говорим за нарушение. Повечето като гледам, слушам и чета, нищо им няма, просто им е по-лесно така.
Къде съм казала, че не съм виновна? Много съм виновна. Аз самата се дразня ужасно много на невъзможността да си разпределя времето.
Въобще не съм целила теб. По-скоро отговорих на Дева. Но това ми е философията за живота - полека, деспасито, изи, куул. И аз съм контрол фриййк от време на време, и аз викам за някои закъснения, но се старая да се лекувам.😉
Изобщо не става дума за крайности, а за системно поведение.
Това изи, куул, лежерно не е за всеки темперамент.
Аз съм холерик и няма начин да върша нещата бавно, разпиляно и безхаберно.
Точният и организиран човек се ражда такъв, не се възпитава. То си му идва отвътре.
За бюджета е същата работа.
Точно пилеещите време, нямат никаква представа как им се движат финансите. И не могат никаква сметка да си направят в дългосрочен план. Те по принцип живеят ден за ден.
По повод гостите и закъснението, но тук с обратен знак.
Канени сме на гости - цялото семейство. Има уречен час, отиваме с бутилка вино, пай и китки с около 5 минути след уречения час. Друго семейство е било по-точно от нас и са вече там.
Оказва се, че домакинът още не се е върнал от пазар, а домакинята още не се захванала с каквото и да е.
И така стояхме два часа, докато нещата тръгнат в някаква посока. Дъщеря ми се рови в телефона, аз просъсквам да не го прави. Ситуацията (за мен и семейството ми) беше крайно неудобна.
Връщаме поканата.
Има уречен час, в който сме поканили и двете въпросни семейства. Едното дойде навреме, а домакините от предното гости се обадиха, че ще закъснеят с около час, закъсняха с час и половина.
През това време ни напред, ни назад
Сервирахме, каквото имаше за сервиране и след 1/2 час започнахме, няма да държа хората гладни
Моят извод, нито бих приела друга покана, а и не мисля, че бих ги поканила отново или ако го направя, трябва да мине време, за да позабравя случките.
Канени сме на гости - цялото семейство. Има уречен час, отиваме с бутилка вино, пай и китки с около 5 минути след уречения час. Друго семейство е било по-точно от нас и са вече там.
Оказва се, че домакинът още не се е върнал от пазар, а домакинята още не се захванала с каквото и да е.
И така стояхме два часа, докато нещата тръгнат в някаква посока. Дъщеря ми се рови в телефона, аз просъсквам да не го прави. Ситуацията (за мен и семейството ми) беше крайно неудобна.
Връщаме поканата.
Има уречен час, в който сме поканили и двете въпросни семейства. Едното дойде навреме, а домакините от предното гости се обадиха, че ще закъснеят с около час, закъсняха с час и половина.
През това време ни напред, ни назад
Сервирахме, каквото имаше за сервиране и след 1/2 час започнахме, няма да държа хората гладни Моят извод, нито бих приела друга покана, а и не мисля, че бих ги поканила отново или ако го направя, трябва да мине време, за да позабравя случките.
.....
Точно пилеещите време, нямат никаква представа как им се движат финансите. И не могат никаква сметка да си направят в дългосрочен план. Те по принцип живеят ден за ден.
Точно пилеещите време, нямат никаква представа как им се движат финансите. И не могат никаква сметка да си направят в дългосрочен план. Те по принцип живеят ден за ден.
Имам роднина пословичен със закъсненията си.Моите 10-15 мин. са нищо сравнени с неговото безкрайно моткане.Но откъм финанси е железен, даже направо вманиачен.За всичко има разчети, статистики и не знам си какво.За всяко нещо си прави сметката, на моменти е направо стиснат и сметкаджия.Неприятен е и не поддържаме отношения с него / и поради други причини/, но не мога да отрека, че щом е за пари просто няма друг като него.Имам и други подобни примери.
И аз закъснявам, както казах с малко, но пък смятам, че успешно си движа финансите, не си падам по мотото "ден за ден".За мен едното няма връзка с другото.
Не съм търсила връзка между организирането на времето и на финансите 
Аз и двете си ги организирам еднакво добре
Имам близка, у която никак не обичам да ходя на гости. Канени сме на вечеря в 20 часа, например. Отиваме към 20,15( нарочно закъснение, напълно допустимо в случая), още даже масата не е сложена, вечерята тепърва започва да се приготвя- режат се салати, мезета, слага се основното да се готви! След 2-3 такива покани водех у тях децата си вече вечеряли.
Последно в събота отпуснах аванс на приятели да ги чакам 15 минути на уреченото място и си тръгнахме. Звънят след още 10 мин- Какво става, защо ви няма на срещата
Моля?!
Аз и двете си ги организирам еднакво добре Имам близка, у която никак не обичам да ходя на гости. Канени сме на вечеря в 20 часа, например. Отиваме към 20,15( нарочно закъснение, напълно допустимо в случая), още даже масата не е сложена, вечерята тепърва започва да се приготвя- режат се салати, мезета, слага се основното да се готви! След 2-3 такива покани водех у тях децата си вече вечеряли.
Последно в събота отпуснах аванс на приятели да ги чакам 15 минути на уреченото място и си тръгнахме. Звънят след още 10 мин- Какво става, защо ви няма на срещата
Моля?! 
Аз съм закъснявала за самолет.Два пъти.Попаднахме в зверско задръстване.Първият път в София, втория беше в Рим.Хем тръгнахме навреме, за да сме и достатъчно навреме преди полета.В София идвах в посока от Владая и още там си пролича, че няма да е лесно да се домъкнем до летището.На финала на бегом с бебе в ръцете успях да стигна.Хората вече бяха ги извозили до самолета и се качваха, но успях в последния момент, докато влизаха последните и ние влязохме.
Вторият път в Рим, пак идваме от друг град / на близо 300км. разстояние/ и бяха и празници.Пак тръгнахме рано, но в един момент около летището направо с милиметри мърдахме в едно задръстване.Стигнахме, минахме проверка и пак на бегом докато издиря гейта, а то се оказа и далече...Успяхме да стигнем навреме преди да изведат хората и накрая като ни качиха на самолета чакахме почти час да излетим Пистата беше претоварена и самолетите чакаха на опашка да излетят.
ММ пък е много точен, като тръгне на гости много обича да ми дава зор, вкарваме си по два особени погледа и бързо му минава мерака да опява.
Вторият път в Рим, пак идваме от друг град / на близо 300км. разстояние/ и бяха и празници.Пак тръгнахме рано, но в един момент около летището направо с милиметри мърдахме в едно задръстване.Стигнахме, минахме проверка и пак на бегом докато издиря гейта, а то се оказа и далече...Успяхме да стигнем навреме преди да изведат хората и накрая като ни качиха на самолета чакахме почти час да излетим
Пистата беше претоварена и самолетите чакаха на опашка да излетят.ММ пък е много точен, като тръгне на гости много обича да ми дава зор, вкарваме си по два особени погледа и бързо му минава мерака да опява.
Трябваше по план да тръгнем рано сутринта от Гоце Делчев, за да хванем кораб от пристанището Пирея в Атина, от 17:30. Типично в наш стил, добре се помотахме, след което се наложи да препускаме по магистралата след Солун със 160 км. Добре, че не ни спряха ченгета, ограничението е 120 по принцип. В крайна сметка влетяхме на пристанището само за да видим като фериботът плавно се изтегля. Наложи се спешно да търсим хотел в Атина, в разгара на сезона. Един месец по-късно, историята почти се повтори когато мъжът ми трябваше да ни закара с дребната до Кавала, за да си хванем ферибота до Самос. Добре, че корабите на Хеленик Сийуейз все закъсняват - та успяхме да се качим в последния момент.