- Публикувана: 25 юни 2017, 09:01 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2017, 14:19 ч.
Точни ли сте?
.
Мразя да закъснявам. 90% от пътите съм по - рано поне 10 мин. И съответно много мразя да чакам, а ми се случва често, особено с една приятелка. Най се дразня, защото аз живея на един час път от срещата, а тя на 3-4 спирки с метрото и винаги трябва да я чакам. Веднъж, два пъти - да, но с нея е системно. Никога да сега не ѝ се е случило да дойде 2 мин. по - рано, винаги или цепи секундата или закъснява. Вече се опитвам и аз да закъснявам като излизам с нея, но не се получава. Колкото и късно да изляза, тя винаги пристига след мен 
И като ѝ намекна, че ми писва да я чакам, ми се отговаря: "Е нямаше как. Трябваше да направя това и това."
В университета имахме групови занимания, където също отивах поне 20-30 мин. по - рано, защото се налагаше предварителна подготовка. И понеже бяхме трима човека, всеки път с единия колега идвахме по - рано и подготвяхме нещата, а третия винаги пристигаше в последния момент, сяда на готово и започва. Не се притеснявах и му правех забележки как ние не сме длъжни да идваме по - рано да подготвяме всичко, а той да дойде в последния момент на готово и най - нагло ми се отговаря: "Е, нямаше как". Идваше ми да го обеся, толкова нагло същество.
Аз поне вече нямам задължения с него, но другите колеги ми се оплакват, че все още си идва със закъснение и не си върши неговата работа.
И като ѝ намекна, че ми писва да я чакам, ми се отговаря: "Е нямаше как. Трябваше да направя това и това."
В университета имахме групови занимания, където също отивах поне 20-30 мин. по - рано, защото се налагаше предварителна подготовка. И понеже бяхме трима човека, всеки път с единия колега идвахме по - рано и подготвяхме нещата, а третия винаги пристигаше в последния момент, сяда на готово и започва. Не се притеснявах и му правех забележки как ние не сме длъжни да идваме по - рано да подготвяме всичко, а той да дойде в последния момент на готово и най - нагло ми се отговаря: "Е, нямаше как". Идваше ми да го обеся, толкова нагло същество.
Аз поне вече нямам задължения с него, но другите колеги ми се оплакват, че все още си идва със закъснение и не си върши неговата работа.
Цитат
Нашият най-известен израз е ЯВАШ-ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, я станат нещата другата седмица, я другия месец - нема страшно.
Арабинът казва:
- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност
Арабинът казва:
- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност
Интересни интерпретацииМаняна- утре
Яваш яваш - бавно, полека
Иншалла- ако стане( божа работа)
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
щом няма сърдити, всичко е наред.Сложих анкета, оказа се всички са точни като швейцарски часовник.
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
щом няма сърдити, всичко е наред.Сложих анкета, оказа се всички са точни като швейцарски часовник.
So Lucky, брат ми като каже, че идва след половин час, не се знае кой ден е имал предвид. Нищо не мога да направя по въпроса, такъв си е. Между другото, навремето с ММ закъсняхме за собствената си сватба, и то сериозно закъсняхме.
щом няма сърдити, всичко е наред.Сложих анкета, оказа се всички са точни като швейцарски часовник.
Ти кВо, хвалиш ли се?
Нас ни забравиха, когато приключи и с кумовете ни се наложи да си вземем такси
. 
Сложих анкета, оказа се всички са точни като швейцарски часовник.
Почти винаги съм точна, а ако все пак се налага да закъснея, звъня или пиша веднага щом го разбера, а не като съм закъсняла с пет/десет/петнадесет минути. Ако съм се разбрала да се чакам с някого в осем и половина, а имам автобус, който пристига в 8:20 или 8:40 за мен е напълно логично да хвана първия и аз да чакам.
Имахме четиридневна групова работа с моя състудентка, която ни осигурява оценките по два предмета и времето беше много важен фактор. За тези четири дни нито веднъж не дойде на време, всеки ден с между 40 и 80 минути закъснение. Пишеше ми, че ще закъснее, но голяма работа в конкретния случай, работата си чакаше вършенето и започвах сама. Веднъж не се извини за закъснението, само веднъж отбеляза, че съм изглеждала изнервена.
Имахме четиридневна групова работа с моя състудентка, която ни осигурява оценките по два предмета и времето беше много важен фактор. За тези четири дни нито веднъж не дойде на време, всеки ден с между 40 и 80 минути закъснение. Пишеше ми, че ще закъснее, но голяма работа в конкретния случай, работата си чакаше вършенето и започвах сама. Веднъж не се извини за закъснението, само веднъж отбеляза, че съм изглеждала изнервена.
Даун, какво да се хваля. То поне още да бяхме закъснели.
. 
Понеже горе някой беше писал "Маняна", та се сетих, едно време в Мексико ми разправяха че лафа бил: "ако имаш среща с мексиканец в 8 часа, трябва да му се обадиш в 9ч., да му кажеш, че ще го чакаш до 10сет, и ако в 11сет не е дошъл, в 12 сет часа си тръгваш!" 
"
Там всичко е така "маняна пор ла маняна"
Иначе аз не съм от най- точните, но горе -долу гледам да съм на време. Зависи, ако някой ме чака на уречено място ще гледам да съм точна, ако чака в заведение ( особено ако не е сам), мога да си позволя закъснение, ако отивам на гости у дома на някой, 30 минути ми се струват даже задължителни Във всички случаи преценявам кой ме чака и как се чувства чакайки ме , и му се обаждам, извинявам се и т.н.
Но мен често ме връзват да чакам и е ужасно неприятно. Даже имам чувството, че е национален спорт напоследък
"Там всичко е така "маняна пор ла маняна"
Иначе аз не съм от най- точните, но горе -долу гледам да съм на време. Зависи, ако някой ме чака на уречено място ще гледам да съм точна, ако чака в заведение ( особено ако не е сам), мога да си позволя закъснение, ако отивам на гости у дома на някой, 30 минути ми се струват даже задължителни
Във всички случаи преценявам кой ме чака и как се чувства чакайки ме , и му се обаждам, извинявам се и т.н.Но мен често ме връзват да чакам и е ужасно неприятно. Даже имам чувството, че е национален спорт напоследък
... Даже имам чувството, че е национален спорт напоследък
При статистиката от тази тема е много интересно. И аз закъснявам. Аз пък имам чувството, чувството, че повечето не закъсняват.
Явно е до усещане. Кой на какво се дразни и кой от какво се притеснява