Точни ли сте?

Аз по напред нали си признах какъв съм карък.Та да си кажа - случвало ми е автобуса/ градски транспорт/ да се счупи , свалиха ни и си чакахме следващия, след като се домъкнахме доволно до спирката, на около 300м. от мястото, където се счупи автобуса.Посред зима...
Заседнах в асансьор....два пъти. Единия път, щото съм много умна, скочих от високото на свой риск.Асансьорът беше между етажите, аз живея на високо.При скока ми се счупи токчето на обувката.Хайде беж нагоре 3 етажа да си сложа други обувки.Втория път потънах в мазата, която не беше на нашия блок.Излязох някак си, ама мазите на хората заключени към стълбите и звънях на приятелката, която живее в този блок да дойде да ми отвори.
Тръгнах на една среща и дори не бях разбрала, че централния булевард щял да бъде затворен, защото ББ имал среща с някакви японци или китайци в Община Варна.Автобусът заобиколи, а на мен ми се наложи да мина пеша и да пресека точно този булевард до общината.Не ме пусна полицията, как ли не се молих, защото иначе е голяяяямо обикаляне, накрая ме съжалиха и ме пуснаха 
На среща за излизане за питие, слизам от автобуса и ми се къса каишката на сандала, а той е нов... Добре, че бях в центъра и си купих някакви сандали, първите, които хванах.Още са здрави, след 3 години.
Веднъж пък си забравих портмонето вкъщи, пътувах една спирка с автобуса и ме свалиха/ във Варна има кондукторки, които продават билети и ако не си купиш те свалят от автобуса, не е като в София от другаде да се взема билетче/.Прибрах се и си хванах такси.
Има и още....Карък съм и това е 

Точна съм  винаги и  мразя да чакам . 

И ние сме в тоя отбор!
Моят уж не е суетен, ама пак от "ей сега съм готов, само да си сложа тениската" до излизането през вратата има поне 15 минути.
Иначе гледам да съм що-годе точна. Не цепя минутата. За служебни ангажименти предпочитам да се застраховам с 5 минути, но за излизания с приятели - не. Ако виждам, че ще закъснея с повече от 5 минути звъня, за да предупредя. Виж, ако излизам някъде с моя, работата става непредвидима.

При нас е смешното, когато решим да ходим до мола. Все в последния момент гоним магазините.

Emerald_eyes, пише се 'непредвидима'

Уф, хем го написах с Е, после реших, че е грешно и го написах с И. 
Ще го поправя. Жегата започва да ми влияе зле.

Трябва да умирам, за да закъснея. Зависи за къде, де. За работа никога не съм закъснявала, нито за среща с приятели. Виж за среща с някое гадже, може да се е случвало някога. Който закъснява, според мен не уважава другия. Ако имам час на разположение и някой закъснее, го приемам за неуважение към личното ми време. А иначе се налага да търпя приятели, няма как обичам ги. Как пък един път не дойдоха точно. 

На мен ми е много забавно като те чета, на теб сигурно ти е било стрес.

Случвало ми се е да се кача на автобус номер 41, и в движение са разбера че не ми върши работа, и после да вървя 3-4спирки в жегата...

О да, стрес си е и още как.Но като го разкажа после и мине време почва и на мен да ми става смешно.Те затова приятелите ми си умират от смях с мен
Наскоро пак имах изцепки.Тръгнах към Св. Константин и Елена.Ще хващам автобус от квартала 209/ бърз/.Мъкна се на спирката, той автобуса минал по-рано.Следващ - след два часа.Отивам на друга спирка, която е на 15 мин. пеша от тази, ще хващам друг автобус.Точно преди подлеза го видях как заминава без мен... Следващ - след час.Оттам хайде пак пеш до друга спирка, пак още 15 мин. пеш и си хванах накрая 409.Добре, че нямах час, т.е. беше когато дойда - тогава.Идвам и разказвам на ММ, той се хили и ми казва "Ти що като си се засилила така направо не дойде пеша??" 

А на 209 са му сменили маршрута, не спира на Мир, посока кварталите, можех да си стоя там един час, ако не бяха две бабки да ми кажат.

Ха...не знаех.А съм в района.Да не би да е заради затвореният път до строежа на новия Кауфланд  Къде всъщност спира след училището?Да не увисна тези дни и аз там да чакам

Ами , аз го хванах от Дубровник, спира на мир но само нагоре. Да заради Кауфланд е промяната. Добре , е е не бързах а бях на път за вкъщи. Можеха да напишат по спирките, да се знае.

Точна съм, но ако някой ми дава зор или ме пришпорва, се парализирам и не мога да се оправя навреме. Дори дистанционно

В 95% процента от случаите гледам да съм точна, ако ще се случи да закъснея, то звъня/пиша да кажа. Трудно ми е да съм точно когато става въпрос за ранно ставане или за срещите с една точно определена приятелка, не знам как и защо, но винаги когато имам среща с нея закъснявам не с много, но закъснявам и не знам защо, не е нарочно.

Мразя туткави и закъсняващи хора - имам една колежка в уни., която ме изкарва извън равновесие - поне няколко пъти седмично, наложи се да ходим заедно на една практика по специалността в чужбина - имахме страшно много ангажименти в университета, в някои музей, с хора, които да ни разведат из града -беше ужас... Сутрин събужда се след всички, които вече са или облечени и готови за излизане или са в прогрес, лежи поне 20/30 минути да се разбудела, след това пие кафе, след това влиза в банята иииии след два часа туткане сме готови да започнем да се обличаме.... Най-лошото е, че и да иска човек не може да я събуди - много пъти съм я зарязвала да се оправя. Редовно закъснява, че и пропуска лекции и изпити... Заради същата девойка - за малко 5ма души да изпуснем полет...

Имам една приятелка, която като ми каже айде в 8 на.... отивам в 9...

Имам една преподавателка в уни. дето също умира да закъснява - един път я чакахме за лекция около 3 часа, имахме допълнителна уговорка... Същата закъснява винаги с поне 15-20 минути, всички във факултета я познават и никога имайки с нея не отиват в точния час. Тя като цяло е супер отвеяна и разсеяна, но пък е много добър професионалист.

аз на такива хора гледам като на емоционални и времеви изнудвачи. И ми напомнят за триъгълника насилник-жертва-спасител. Те се правят на жертви, но са в ролята на насилника, но понеже се правят на жертви, винаги се намира някой, който си мисли, че е спасител, но всъщност е в ролята на жертва. И това го прозрях в един момент, когато започнах да чета дебелите книги, и да си призная, хич не беше приятно усещане. Направо усещане, че ме правят на глупачка. Затова започнах малко по малко (защото си влиза в сила автоматично старата схема и е нужно съвсем съзнателно да се ръчкам да си държа на решението) да изразявам недоволство при големи закъснения (вече уточнихме, че е човешко да се изчака някакви смислени минути) и да настоявам за по-голяма точност и сериозност, ако ще вършим работа. Естествено, имаше хора, на които хич не им стана приятно, дори реагираха възмутено, но малко по малко нещата започнаха да се променят. От човещина давам втори шанс, но трети няма, защото човек започва да си мисли, че е ок да се съобразявам постоянно с него. Доверието ми в него спада, особено ако е за вършене на работа, защото нямам никаква гаранция, че утре няма да реши, че не му се занимава, защото... не знам защо, не се наемам да гадая. Обаме на моменти още се ядосвам на себе си, че съм позволила толкова години съм търпяла и сама съм се поставяла в ролята на жертвата.