Синдром на родителското отчуждение

  • 30 509
  • 337
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 22 077
Бърди, и това съм пробвала навремето. Нямаше никакъв ефект. Хладнокръвно ми каза тийнеджъра, че баща му го е предупредил, че не съм психически стабилна. Оттогава съм винаги спокойна, каквото искат да правят, луда няма да ме изкарат, нито ще рева повече, дори пред сина си. Но от мен манипулатор доказано не става, за добро или за лошо. Докато баща му мен ме е заблуждавал за много неща успешно, какво остава за сина си, който освен това е близък и с роднините му. Моите родители не са гледали децата ми и един ден, а тези на бащата - доста - и това си има влияние върху големия. Нямам никакъв полезен ход, опитах всичко и нищо, нищо не сработва. Единствено откак се роди бебето, като че ли е по-склонен да вдига телефон и да говори, което все пак е нещо.

Преди 2 години и нещо се случи раздора, аз тогава боледувах 6 месеца без прекъсване, ревях по цяла нощ... няма да им позволя повече да ме мъчат така, нито ще им рева.

# 151
  • София
  • Мнения: 19 559
Аз бях забелязала по едно време, че ти изчезна, сигурно по тези случки е било. Според мен няма начин да даваш 13 години любов и това да се не отплати. Синът ми сега, на 16г, го виждам като различен, разумен и пораснал младеж, така че вярвам, че порастването и отминаването на хормоналната буря ще помогнат.

# 152
  • Мнения: 22 077
Нашите синове са на една възраст, да. Не знам, засега наистина няма изход при мен. Трябва нещо да се промени с времето, но въпреки изчитането на всички сайтове по въпроса, не съм намерила отговора.

Психолозите в БГ са отчайващи, ужасни и да не казвам и по-тежки думи. Само ме отчаяха още повече, повтаряйки, че то детето си е добре явно, аз какво се безпокоя... нямам думи.

# 153
  • Sofia
  • Мнения: 4 887
Бианка, и аз чета, чета и думи нямам. А бащата явно много добре е обмислил стратегията от всички страни и яко е подковал сина ти. Честно казано, все съм мислела, че малките деца по-лесно се поддават на манипулации, но ти и Happy доказвате обратното.
Сигурно и това си пробвала, но все пак да предложа: ако се видите на някое място, където имате мила и забавна случка в миналото и му я припомниш, дали не би омекнал повече? Като се сети за хубавите ви моменти заедно?
Дано е просто период и възстановите напълно отношенията си!

# 154
  • Мнения: 22 077
Дай Боже, засега не виждам светлина в тунела, никаква. Просто се благодаря, че поне се чуваме и това е. Поне не се караме вече.

# 155
  • Бургас
  • Мнения: 6 064
Сега се зачетох назад. Вие сте изяли потребителка betray с парцалите, защото има собствено мнение?
Ми пишете, че темата е само за майки, страдащи от кофти БНДта и другите да не пишем.  
Чета я жената и я разбирам на 100%. Същата попара я ядем с ММ. И заемите на милата майчица плащах. И детето ни нарече инвалид, космонавт и т.н. Мъжа ми пияница, насилник...Аз бях либовница....Как да и се кефя?
Най - важното: докато в дома ни се гледат нашите /моето, неговото и нашето/ деца, се спазват нашите правила. Работеше прекрасно и всички бяха ОК с това. Беше смешно, забавно, подредено, уютно...Което вече не се случва, защото милата, страдаща майка на детето на ММ беше жестоко наранена от появата на сина ни. Да и пуснете линк да се защити.

ПАС е гадно и коварно нещо. Рядко проявено в пълен потенциал. И съм сигурна, че само жесток човек може да направи това на детето си.

_Bianka__, той ще проумее.  Ще видиш. Все си мисля, че може би когато станат родители ще усетят какво са за нас. Не знам как успяваш? Но не искам и да знам. Sad Никога. Силна жена си, но  няма да ти пиша повече, че просто не мога да намеря дума, която да придаде смисъл, на твоята пътека. Най - големия ми страх.

# 156
  • Мнения: 19 136
Чета си тук темата и си разсъждавам върху ситуацията на Бианка. Чудя се дали не можеш да измислиш нещо, което да правите двамата със сина ти, което да си е само за вас и да му е интересно - един вид да му привлечеш вниманието рязко и за дълго време. Нещо, което той обича, иска но няма възможност да прави с баща си. Ти си познаваш детето и знаеш какви интереси има

MeMyselfI - сигурна съм, че има и обратния вариант. Този синдром важи еднакво както за бащата, така и за майката  Peace

# 157
  • Мнения: 41 934
Или с другите братя и сестри да се измисли някакво забавление.

# 158
  • Мнения: 19 136
Или с другите братя и сестри да се измисли някакво забавление.

Точно така. Примерно някаква почивка някъде извън БГ на място, на което със сигурност би проявил желание да дойде. Ясно е, че ще трябва пълномощно от баща му и там е уловката - ако не му го даде ще си остане при баща си знаейки, че той е виновен да не дойде с вас, а това може да е камъчето, което да катурне каруцата. Ако пък го пусне то това ще е времето, което ще прекарате заедно цялото семейство и тогава ще може да види, че нещата не са такива, каквито му се представят  Wink

Последна редакция: пн, 03 юли 2017, 16:19 от Lady Cassiopeia Duval

# 159
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
MeMyselfI, благодаря ти. Аз продължавам да следя темата все пак.
А се заядоха с мен хора, които явно са наясно с гледната точка на майката или са припознали нея самата. По делата на мъжа ми идваха разни свидетелки, които предполагам са познати от бг мама. Тя беше доста активна с оплюването в този период. Аз стоя зад всяка своя дума, която съм написала тук. Има си ги черно на бяло всичките безумия, които тя е натворила и продължава да твори.
И ние сме изплащали заем на майката...знам какво е. Сега последното й желание е мъжа ми внася пари по сметка , които щели да бъдат за образованието на детето, освен издръжката...А дано, ма надали... Явно паричките у тях не се разпределят добре и бързо свършват.
Явно живота му след първото дете е трябвало да спре. Както едната пишеща тук каза, че като не можел да гледа деца да не е "правил" още 3 след това. Леко подминавайки факта, че близнаците ни са осиновени. И за тях никой, нито за миг не се усъмнил, че мъжът ми е прекрасен родител. Получихме покана да ги осиновим след няма и месец от вписването в регистрите за осиновители. За сметка на това през всички тези години майката твърдеше, че бащата на сина й няма родителски капацитет и е опасно детето да се вижда с преспиване с него.
Относно мен твърденията й са, че съм му правела магии- прибирал се с вързани конци по дрехите и с месеци тя не можела да му "намести чакрите", на Великден пък сме му били рязали от косата... и още куп безумщини...

# 160
  • Мнения: 22 077
Момичета, всичко съм изпробвала. Всичко. Не "кълве" на нищо. Единствената тема, по която въобще успявам да се заговорим за по-дълго е училището и оценките (колкото и да е странно, той е в елитна гимназия и това му е важно). Знам кои са приятелите му, знам на какви курсове ходи, за всичко друго удрям на камък. Не иска да идва никъде с мен или с нас. Надува ми се безобразно, ако не бях изчела колко е важно да не губим връзка, може би на моменти не бих го изтърпяла, нищо че ми е дете. Като ми е дете, да ме обижда и аз да търпя ли?? Та той е почти мъж, 1.90 висок и кой му дава право да се държи зле с мен? Това не е живот. А той го правеше, когато почнаха да го надъхват баща му и роднините, и аз търпях, угаждах му за всичко -  мисля, че сгреших...трябваше да реагирам лошо, да бъда зла, не знам и аз. Някъде дълбоко сбърках и няма оправяне. Най ми е болно, че сигурно е любезен с жената, заради която се разведохме, но не и с мен. Тя ми е противна, разбира се, но не бих я и споменала, ако не ме боли, че в момента тя присъства в живота на детето ми повече от мен, родната му майка. И не, никога не ми се е налагало да отсъствам, да пътувам в чужбина илик каквото и да е, което да ни раздалечи. Просто баба му и дядо му по бащина линия се считат за заможни хора и някакви такива и са си навили на пръста, че той им е наследник на рода. Към малките деца нямат подобен интерес и слава Богу за това.

MeMyselfI, сигурна съм, че монетата има и обратна страна. И на теб и на мъжа ти  не ви е леко. Всяко използване на деца е супер гнусно.

# 161
  • Мнения: 5 737
Не знам как може да има такива хора, които да разделят дете от родител.

Единствено откак се роди бебето, като че ли е по-склонен да вдига телефон и да говори, което все пак е нещо.

Мисля, че това всъщност е добър знак и по-скоро за него е въпрос на гордост да не признае, че е сгрешил. Ако все още мислеше нещата, които са му внушили за абсолютната истина, би трябвало раждането на бебето окончателно да го затвърди и отблъсне. Според мен, не спирай да му подаваш ръка, защото това ще му даде увереността, че не си се отказала от него, когато имаш не само нов мъж, а и ново бебе. Дано съм права и възстановите отношенията си!
Понеже не съм публикувала веднага, допълвам по повод обидите - тук вече не знам какво да те посъветвам. Класиката е да се покаже на детето, че това поведение е неуместно, но в този случай е неприложимо. Наистина не знам какво да кажа, освен да пожелая с времето нещата да се подобрят. Praynig

# 162
  • Мнения: 19 136
Момичета, всичко съм изпробвала. Всичко. Не "кълве" на нищо. Единствената тема, по която въобще успявам да се заговорим за по-дълго е училището и оценките (колкото и да е странно, той е в елитна гимназия и това му е важно). Знам кои са приятелите му, знам на какви курсове ходи, за всичко друго удрям на камък. Не иска да идва никъде с мен или с нас.

Според мен просто до сега не си уцелила "дестинацията", която ще го съблазни. Разбира се е важно дали можеш да си позволиш да се поизхвърлиш малко или не. Но може да пробваш да стреляш и да видиш дали ще "клъвне". Пример - Дисниленд, Дубай, Бали, круиз, някой мач на живо на стадиона /Реал Мадрид - Барселона, Манчестър Юнайтед - Арсенал и т.н. - ако има любим чуждестранен отбор/ - ето за такива изкушения говоря  Wink

Идеята е не да му кажеш, че го правиш за него, а да кажеш, че ще ходите цялото семейство и той може да дойде с вас, ако иска. И е добре да го кажеш пред него и баща му, за да се разбере на момента дали би го пуснал или не - а не да има допълнителен разговор на 4 очи

# 163
  • Мнения: 22 077
Изобщо не мисля, че Бали или Дубай трябва да бъдат повод да се съберем. Simple Smile Дори и баща му не го води по-далеч от Европа и не е там ключа. Отделно съм с малко бебе и не мога точно тази година да правя подвизи. Но 2015 се изсилих да правя напъни и се убедих, че не е това. Има някъде нещо, което съм изпуснала. Самата аз над 10 години съм играла в "отбора на баща му" и съм го хвалила. Бях много заблудена. Отделно всичките му роднини по бащина линия. При раздялата и развода останах съвсем сама, тоест 1 мнение срещу 5, които ме оплюват. Или не знам и аз. Има грешка, и то голяма. Сестра ми казва, че не може да повярва, че той няма грам съпричастност към мен, а само към баща си. Аз също не мога, но е така. Това е реалността. Баща му му е обещал, че му е подсигурил бъдещето и следването в чужбина и по тоя въпрос детето ми се надува най-много - че всичко му е осигурено и аз не му трябвам. Като че ли имаш нужда от майка си само за пари...?

Факт е, че с по-малките деца нямам проблеми, въпреки че редовно ги облъчва баба им с глупостите си.

# 164
  • Мнения: 19 136
Разбирам.
Извинявай, че ще ти го кажа, но сина ти е "купен" и то сериозно. И не само от баща си, а и от роднините му. Обещано му е точно това, което иска - бляскаво бъдеще, образование в чужбина, курсове, финанси и най-вече това, че той е единствения наследник. Т.е. обещано му е, че всичко ще е за него, защото той ще продължи рода. И в замяна се иска само неговата лоялност. Няма да се учудя и да го метнат на някой хубав автомобил, като навърши пълнолетие. А срещу това е трудно да се бориш поне в момента. За съжаление имам точно такъв пример с едни познати. Освен да ти стискам палци и да ти пожелая успех друго наистина не знам какво да кажа  Hug

Общи условия

Активация на акаунт