Синдром на родителското отчуждение

Трудно е да се разбере всичко това от някой, който не е минал през подобно нещо.
За мен единствено би могло да се промени поведението и отношението на маминка, ако си смени приоритетите и вземе да насочи енергията към нещо друго. Да се опита да създаде истинско семейство например...Ама като гледам минаха 8 години и тя не прави нищо по въпроса за жалост. Вечно протектиращият и задушаващ родител е вреден. Не само за детето си, а и за себе си.
Но така или иначе- живота си върви, къде с болка, къде с радост. Децата растат и стават все по- осъзнати. Та ще има промени предполагам след време...

Бианка, според моя опит, гледай ти да си искрена и истинска с децата и те сами ще изберат правилния път. Рано или късно вско дете усеща манипулациите и взема правилно решение. Ако бащата и родителите му говорят на детето против теб, а ти не; ако го манипулират, а ти не, няма да отнеме много време и той сам ще го осъзнае. Аз имам личен пример от вчера. Сина ми се беше уговорил да живее при баща си за месец докато се преместим. Аз лично му събрах багажа и исках да го закарам до тях. Детето беше в супер настроение, защото точно завърши, бала му мина, приет е в колежа, който искаше, беше на екскурзия с випуска,  поработи малко и си накупи дрешки за лятото. Най-накрая свършиха тежките изпити и сега започва да си търси работа за лятото. Направо си ми каза " Мамо, щастлив съм, нямам нищо за което да се тревожа, а само мога да се радвам на живота!" Викам си " Еех, и възрастните да бяхме като теб"..
Но това щастие бързо бе помрачено от баща му, който му се обадил и го питал къде е. Той и аз сме у приятелят ми, а бнд с двете малките на вилата на негов приятел. Имахме уговорка да ги взема от тях, но той закъсня два часа и аз му предложих в съобщение да се срещнем на една бензиностанция, която му е по път. Той каза добре, да ама явно не е било добре, след като е започнал да крещи и псува пред малките, че нарочно съм го разигравала?!?!? Та после звъни на сина ми и го пита къде е, като го събужда по тела и започва да вика, че му писнало от драмите на майка му(демек мен?!?) а детето му казало " Тате, за каква драма говориш? Драмата я правиш ти!" при което баща му му казал чао и затворил. Тръгвам аз за децата и отивам да взема куфара на сина и той ми заявява, че не иска при баща си. Каза ми " Не ми пука къде ще остана, но не мога да издържам тези драми за цял месец". Казах му да остане където си пожелае. Има място и за него. После бнд ме пита аз ли ще карам детето до тях или той да го вземел, все едно нищо не е станало..казах че не знам...По-късно детето беше малко разтревожено как да отговори на съобщението на баща си...казах му да каже каквото чувства..и той му писал, че остава при мен.
После цяла нощ ме сърбяха ръцете да пиша на бнд, че децата искат да са там където се чувстват спокойни и защитени, а не където им се крещи и се псува и има стрес. Писах, трих и накрая нищо не пратих. Защо да го уча как да постъпва с децата...Нека сам се ориентира според техните реакции.
Сега обаче е хванал дъщеря ми и тя ми плаче вчера, че го съжалявала и искала да го успокои, защото е тъжен. И за това исках да му пиша..но го изтрих..Та нима аз не съм била слаба и светът не е бил сринат под краката ми? Нима не съм плакала по цели нощи и не съм намирала изход? Никога не съм си позволила децата да ме видят слаба. Не, че ме е страх толкова някой да ме съжалява, но знам, че едно дете ще изпадне в ужас, ако види родителят си слаб. Тогава за него няма сигурност и вече не се чувства защитено...Ако малко спре да мисли за себе си само, бнд няма да постъпва така..Освен това, кой родител иска децата му да го съжаляват. Ревнал пред детето, че си нямал никой, само тях и затова избухвал така за мен и моя приятел, защото нямал с кой друг да споделя...Абе я моля ти се! Децата имат задачата да за здрави, щастливи и да имат безгрижно детство! Нямат право да са кошчета за душевни отпадъци на разкаяния си баща. Аз не искам да го съжалявам..Мен никой никога не ме съжали за нищо!
Моя съвет за твоя случай, Бианка е да бъдеш просто истинска. Най-вече, не говори лошо за баща му. Ако има нещо, той сам ще го види..Бъди позитивна, мила и го обичай. Никой не бяга от хубавото! Но не се опитвай да му слагаш капани и да го примамваш с материални подаръци! Присто му подари себе си - накарай го да ти се довери! Успех ти желая!  

Хепи, аз изобщо не споменавам баща му доста отдавна. Но е факт, че малките деца, които са при мен, виждат редовно баща си, а аз не виждам големия си син, откакто е при другите си роднини. Какъв паралел да направи, той почти не общува с мен...

Някой предложи да говоря с роднините... мисия невъзможна е това. Дядото е единствения разбран и възпитан човек. С него мога да говоря, но той реално е буква безгласна после. БНД се кефи и ми казва: "Аз му казвам на детето да се види с теб когато иска, но той не те иска и аз няма да го мъча насила. Сама си си виновна". Майката на БНД и баба на децата е най-тежкия случай, тя обожествява сина си и цял живот няма да й стигне да ми върне, че съм си взела друг мъж след него. Прежалвала съм си гордостта да говоря с бащата, той ми се подиграва в очите и се радва, че детето било умно и избрало него...

Ужас! 😱 Все едно говориш за моята бивша свекърва! Когато бнд си хвана любовница и глупчото да вземе да каже на майка си (мислел, че аз вече съм й казала) и тя ми звъни и ми казва " Да не вземеш сега да хукнеш по други мъже?! Ти също не си цвете за мирисане и ако не беше той изневерил, щеше да си ти!"   Викам й "Моляяяяя?!"
Но тя свеки никога не ме е харесвала, защото те бяха от града, а аз от село. Винаги ми го е натяквала това и се е държала неуважително към семейството ми и е повтаряла колко мрази селяните, при положение че й тя е родена на село!..Такива комплексари не ги дишам..
Аз лично не бих опитвала да говоря с тях. Трябва да намериш път към детето. Той ще порасне още малко и ще познае кой е искрен и кой не!

Хепи, развесели ме, аз пък съм от София, а те от село, но това наистина е без значение. С бившата ми свекърва не говоря от 7 години, понеже ме натисна да ме пита какво не било наред навремето. Като й казах, че синът й е завъдил приятелка и не знам какво ще става, отговора беше: "То това ясно, че не възможно, ама ако все пак е станало, то някой друг е виновен! Ти как така си го изпуснала да вижда друга жена", след което аз й обещах повече да не я занимавам. Когато водех в началото децата на село и ги взимах, я поздравявах всеки път, но като ми мълча 10 пъти, ми млъкнах и аз

Тя и мойта свеки никога не обвини сина си! Първо каза, че онази жена му завидяла за семейството, и като "истински мъж"  го пожелала за себе си и горкия го оплела в мрежите си, а после каза, че аз като само деца съм гледала и редовно били залепени за мен, видиш ли, той се почувствал пренебрегнат и откликнал на онази повдигни опашка!  

Като не може да гледа куче /прочетох, че не й е във възможностите, заради малкото дете/ ще му купи коте - малко, сладко, пухкаво коте. Или зайче. Или коте и зайче. За малките деца е важно да има животинче вкъщи - не е задължително да е куче. Така няма да й се налага да го разхожда
Въпросът, обаче е друг - нужно ли е да тръгва на война с бащата на детето й? Особено щом този човек може да осигури едно добро бъдеще на детето й, а тя не.  Сега е лесно - детето е малко, разходите са малки. А какво ще стане, когато детето тръгне на училище, на курсове по английски, на тренировки по футбол, карате, плуване или каквото друго там си избере, на летен лагер? Ами когато дойде тримесечната лятна ваканция и майката не може да остане вкъщи и да го гледа през цялото това време? В тази ситуация не е ли по-добре нещата от сега да тръгнат с по-мек тон, за да може да разчита на него в недалечно бъдеще, когато ще има нужда от помощ и то не само финансова?
Мисля, че е голяма грешка да се тръгва винаги на нож - може с малко дипломация, лавиране и спокоен тон БНД-то да се превърне в една чудесна, безплатна детегледачка, която може да бъде само в помощ на майката. Едно куче не е достатъчна причина да се постави началото на някаква вражда, която с времето може да се превърне в нещо много по-лошо и от това да пострада не само детето, но и майката  
Казвам го от личен опит. И не мислете, че моя БНД е кротък и сговорчив човек - отне ми 2 години борба, спокойно говорене, разговори, очни ставки с него и сина ни, и куп още дивотии, докато накрая стигнем до положение, в което да се разбираме чудесно. Не е станало с вълшебната пръчица

А относно бившите свекърви - аз имах късмета да имам една чудесна свекърва, на която мога да разчитам и до днес да гледа сина ми така, както аз искам. Когато проблемите ни с БНД ескалираха тя поговори с мен, разбра защо съм взела това решение и каза, че в този случай раздялата е най-доброто решение и за двама ни. А на сина си каза, че много я е срам от всичките му постъпки и няма очи дори да говори с мен, а какво ли остава да ме моли да размисля. За тази жена мога само хубави думи да кажа 

Чудя се съда/съдията как точно решават,че жена може да гледа 2 деца при условие,че не е работила последните 6-7 г нито ден,има средно образование без някакви квалификации .Даже и да се върне в апартамента на баща си 3-ма човека ще живеят с детски и издръжка ?Верно ще започне работа,ама при тоя трудов опит кога и къде ?
И това понеже се гледа благото на децата.
Имам познато момиче от квартала.Бременна завърши училище.Роди на 19г.На 23 г е сега.Разведена.Детето е при нея.Работи сервитьорка.Изкарва и пари от по заможни мъже.Няма кой да и помага.Детето е с нея по барове.Понякога го гледа и някоя комшийка.Бащата на детето  замина да работи в чужбина.Теглили много заеми от различни места.Работи и връща парите.Като си дойде в България го виждам с детето.Много ми е криво и за всичко ,но как да помогнеш.То не е до дрешките и играчките.Въпрос на време е някой да алармира социалните.
 Лейди адмирации за свекъвата.За мен е върха на простотията когато бабите и дядовците (свекърите) правят всичко и милеят за внуците си майката да ги отдалечава от тях.Само тя и децата губят от това.

Lady Cassiopeia Duval, много добри съвети . Но и ти си минала през голгота..
Де да ставаше всичко без сътресения.  Но когато ти се руши целият свят , моделът , стереотипът , докато се адаптираш , минаваш през периода на отрицанието , омразата , себебичуването.
Деси , твоята позната ми напомни за една моя такава, не зная какво общо намерих толкова , де
Може би , защото в моя пример , се намесиха социални работници. А случаят беше , че майка на три деца- с първия баща , не случила , бащата трайно дезинтересиран. Жената воюва за издръжки , той-трайно безработен, та издръжката на минимум- беше  80 и 90  лева. Ражда от друг , и той абдикира. Малко бебе . Зима. Детето болно. Майката звъни на бащата и го моли да отиде за помпичка и лекарства. Той изръмжава , че спи.
И следва едно такова продължение : тя поръча такси , отива пред апартамента му , звъни , той не отваря. Тя зарязва количката на стълбищната площадка и се обажда в полицията да я арестуват. И я прибират в районното за 24 часа. Тя твърдо отказва да вземе детето. /Естествено , че са я задържали , след като бащата е излязъл и прибрал бебо /.
Зная , че това е скандален случай. Но жената беше отчаяна от безхаберието на бащите . И ми сподели после , че иска да си предостави родителските права на бащите и да отиде да работи в чужбина и да плаща по 100 лева за дете. Както те.

Е, Слава Богу, аз бях финансово добре, когато ми се изтресе ситуацията с развода. Но винаги, винаги съм работила, от 18 годишна, вкл. през цялото си редовно следване в СУ. Затова и тотално не разбирам жени, които не работят с години. Изобщо ли не им хрумва, че може да се наложи да се оправят сами?? Но аз и на родители не мога да разчитам, поне повечето жени имат тази опция. Та само като си представя да съм без работа, на мен лично ми се изправя косата от ужас.

Финансите са нещо важно. Аз също бях и съм финансово стабилна и независима от към партньор. И тогава и сега мога да си издържам децата без да ги лишавам от нищо. Винаги мога да разчитам на мама, но не искам. Когато се развеждах просто и казах и толкова. Не бих живяла в дома и. Там пораснах, голям е, но просто не искам.
На ММ съм му казала, че втори път няма да се разведа. Вдовица ще остана 
Омазахме ПАС темата. Но то няма какво да кажеш. Не за друго, ами от тоя капан изход няма. Каквото и да дрънкат психолози и  т.н.. Докато "куку" родителя не престане, за детето шанс няма. Тъжно е, че съдебната система точно такива родители не си дава зор да ги спре. Докаже се ПАС, даде се режим и какво става? Огромна преса над детето. Единия продължава да сади омраза, други я уж се бори. В най - добрия случай от тази каша излиза един млад би полярен човек, който е лъган с години. От жената, която му е дала живот и в съзнанието му следва да е по дифолт  /да го пази, учи, да не го лъже/. И бащата, който се борят да спечелят е  образ, който е смазан. Т.е. дълбокото чувство, че бащата го печелиш е смазано. Защото си накаран да вярваш, че трябва да спечелиш боклук.
От другата страна пак е същото. Но бащата руши дефолтов образ. И в двата случая е грозно и гадно. Убиваш душата на едно човешко същество, което има право да живее спокойно и обичано.  Мразя насилие над деца. Дали физическо, дали емоционално, дали вербално. Не може. Не е редно. Може да ви звуча като ревлива лелка /не съм такава. Не само, че не приличам, ами и не рева./, но когато стане дума за дете, дори и на непознати ми е трудно да гледам и проумея подобни неща.

Не знам, аз се чудя как може да не проумяват големи хора колко е по=полезно за едно дете да е в добри отношения и с двамата си родители. Но това е защото дори не са си направили труда да прочетат и 1 статия по въпроса, дори и най-елементарната. Водят се само от своите си подбуди да накажат мен, дето все пак съм майка на децата - е не мога да го схвана. Като че ли бабата става за майка или втората жена на баща му ще му е по-добра такава.

Поправи ме , ако греша , аз постоянно мисля за твоя случай и търся причините. И от прочетеното си правя извод , че всичко тръгва от това ,че детето си е имало респект от бащата. Формирано от  нормално семейство , било си е привързано  и към родителите му. В един момент / свекървата , все пак майка.../ Тук се замислих , ако със сина ми някой ден се случи подобно нещо , за което той е виновен как бих реагирала , ако уважавам снахата./МОЛЯ се да не разбирам , честно!/ И ето-малкият, отрича правото ти на нов живот / при него, от провала, в неговите очи на 12 годишен , на семейството , все трябва да има виновен/. Реагира ултимативно , защото счита , че няма по-важен мъж в живота му от теб / ти си била опора , стожер, всичко/. И , объркан , отива при заместващата жена, баба си. Сега , тук вече , има варианти. Ако тя е искала добронамерено да го утеши , нямаше да разруши образа ти. Но вероятно се е солидаризирала със сина си. И ако бащата е казал " Я бъди мъж " и ей го-детето , за да не го разочарова в очакванията му...
Много тежък казус, колкото и пъти  да го мисля , се надявам по-бързо да се преодолее ситуацията. Казвам по-бързо , защото ще стане. Няма как иначе.
А това ,че жената е независима финансово , и дава друга гледна точка за света , ценностите , самооценката. Колко случаи знаем , да тънат в блатото при насилници , изнудвачи , любовчии и да нямат сили да си тръгнат. И децата стават реплики.
А и темата , нека се развива. Ние тук разглеждаме и причините за СРО /ПАС/ , превенцията срещу него , механизмите за разпознаване и т.н.

При нас е много класически случая. Проблема е, че аз не мога реално да се противопоставя, понеже не успявам да водя нищо повече от кратки разговори на ежедневни теми с детето. Не е като с другите ми деца, за които знам кажи речи всичко и всеки ден обсъждаме и сме близки. Реално детето от над 2 години е отчуждено истински от мен. Бабата и дядото го гледат, бащата му обещава бляскаво бъдеще в чужбина и всички вкупом го убеждават, че от мен няма нужда за нищо.

Аз продължавам да твърдя, че само бабата и дядото са виновни. Цялата тази "война" с теб е водена от тях. Тези хора използват собствения си син за оръжие, с което "удрят" по собствения си внук. Тези ситуации са още по - грозни от класическия ПАС синдром, защото бабата и дядото не са част от семейната единица, а част от разширеното семейство. Дано някой ден тъпкано им се върне. Не съм злобарка, но за тях се полага.