Публикувана: 29 юни 2017, 14:44 ч.
Последно мнение: 27 юли 2017, 20:13 ч.

Синдром на родителското отчуждение

30 497
337
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява синдромът на родителско отчуждение?
Какви са последствията за децата и родителите, които са изложени на „синдрома на родителско отчуждение“?
Какви са основните проблеми, свързани със синдрома на родителското отчуждение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява синдромът на родителско отчуждение?
  
  Синдромът на родителско отчуждение е модерен феномен, при който единият родител използва детето като инструмент за отмъщение срещу другия родител след развод. Този синдром се проявява чрез натиск върху децата, изолация на родителя и дискредитиране на неговата роля.
- Какви са последствията за децата и родителите, които са изложени на „синдрома на родителско отчуждение“?
  
  Децата, изложени на синдрома на родителското отчуждаване, страдат от психологически травми, чувство за вина и изолация. Те се сблъскват с конфликтна лоялност, проблеми в училище и загуба на доверие. Възможно е да има промени в поведението им като агресия, нервност и затруднения в ученето. Синдромът на родителското отчуждаване може да има сериозни последици за децата, които могат да се проявят през целия им живот, включително емоционално разцепване, отрицателни емоции, трудности при установяване на здрави междуличностни връзки и възможни проблеми с психичното здраве и самооценката.
- Какви са основните проблеми, свързани със синдрома на родителското отчуждение?
  
  Основните проблеми, свързани със синдомa на родителското отчужденiе, включват натиск върху децата, изолация на родителя и дискредитиране на неговата роля. Това създава травми и конфликт на лоялност при децата, които страдат от негативни последствия в психологически и социален план. Освен това има противоречия в съдебната практика, въпроси относно влиянието на единствения родител върху отношенията на детето с другия и потенциалното манипулиране на детето и психиката му. Този синдром повдига сериозни опасения относно възможността за обективност и защита на интересите на детето в съдебната система.
- Какви са основните причини за възникването на синдрома на родителско отчуждение?
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени институциите и служителите, участващи в случаи на синдом на родителско отчуждение?

# 105 1 юли 2017, 16:16 ч.

...в най-дългото очакване на щастие...
Мнения: 834

Цитат на: Nosferata в сб, 01 юли 2017, 16:07

Аз тук не виждам някой да иска да прави добро на детето. Аз виждам само безкрайна помия, която се излива върху една жена, която не е тук, за да се защити и чието единствено прегрешение е, че е успяла да договори издръжка от 500 лева за детето си. Което явно се вижда много на някои, защото не ми идва на ума друга причина така яростно да плюеш по някого...
те

Не се спираш, Носфератке. Ти издръжката на детето си със същите приоми ли я договори? Колко точно диагнози си поставила на сина си, за да се облагодетелстваш, използвайки детето си и изкарвайки го с ДЦП, малоумно и тн... Да позная ли? С николко!
Не мисля, че си го направила. Не е проблема в размера на издръжката, а начините по които е постигната. На детето освен издръжката, която взима майка му се купуват дрехи, играчки и то не от ДЖЪМБО и Илиенци...А то продължава да идва със скъсани панталони и чорапи при баща си...
Айде да спрем вече спора и дебатите по темата, защото никак не си наясно с нещата.

# 106 1 юли 2017, 16:16 ч.

Мнения: 17 268

Аз пък имам наблюдения , че наистина съществуват такива "майки" , които се в състояние да злепоставят здравето и психиката на детето си , само и само да вземат по-голяма издръжка.
Доколкото разбрах , и тази майка и "искала" толкова ,а едва ли е получила 500 лева издръжка, без да са налице "изключителните нужди" според СК. Детето вероятно е с недоказани диагнози и всички експертизи са по анамнеза на майката. И не стигат до заключение за здравословен проблем. Или в най-добрия случай е нещото сорта за "наподобява на..., наченки на... " и т. н.
Щом не може да се диагностицира проблемът / а той е налице от описаното/ , наистина е ужасно за всички участници .

# 107 1 юли 2017, 16:19 ч.

Мнения: 37 263

Дами, моля, не обръщайте темата в коментиране на един частен случай!

# 108 1 юли 2017, 16:20 ч.

Мнения: X

ОК, да приемем, че това е майка, способна да компроментира здравето и доброто на детето си, за да навреди на бащата и да измъкне пари от него. А какво направиха за проблемите на това дете загрижените баща и новата му жена? Защото проблеми то определено има. Бяха доста картинно описани. Потърсена ли е помощ от специалист? Работи ли се с това дете за преодоляване на проблемите?

Да, излишно е да забиваме в един частен случай, макар че точно този е като "показно" по темата. Peace

# 109 1 юли 2017, 16:25 ч.

Мнения: 17 268

Тя темата е за ПАС , и аз наистина съм любопитна доколко този феномен е реален , какво причинява и доколко го демонизират. Защото от доста време у мен зрее един бунт срещу постоянното му натякване като великото зло. И този ми бунт в скоро време ще прерастне в лична съпротива , на която ще дам външен израз. Много хора страдат от безхаберието на институциите , но все отнякъде трябва да се тръгне , за да се променят нещата.
А казусите в темата са важни. Иначе ще е само теоретична .

# 110 1 юли 2017, 16:27 ч.

Мнения: 19 131

Не съм чела цялата тема - направо на първия пост ще отговоря

До колкото знам, ако детето не желае да ходи при баща си, майката има право да заведе дело, детето да се яви, като свидетел /ако е навършило 8 г./ и да каже пред съдията, че не желае да се вижда с баща си или да посещава дома му. При това положение съдията се съобразява с желанието на детето. Това беше преди години де - сега не съм сигурна дали все още е така, но може да разпитате Peace

За мен е пълно безумие едно дете да бъде принуждавано да се вижда с човек, с когото не иска да има контакти или му действа зле на психиката. Всички знаем, че в БГ рядко се среща бившите съпрузи да запазят добри отношения след развода - обикновено се водят сериозни битки между тях с години, като децата са основните потърпевши в тази ситуация, а това ще остави сериозен белег върху възприятията им за семейство след време, когато има свое

# 111 1 юли 2017, 16:30 ч.

Мнения: 22 076

Аз не видях друг човек да е истински пострадал от този синдром, освен мен самата. Приемам всякакви съвети Peace

Убедена съм, че никой няма да може да ми помогне и грам.

Lady Cassiopeia Duval, гледала съм си детето с огромна любов и съм му осигурявала всички грижи, и викаш - да не го принуждават да се вижда насила с мен. Защо, след като причината той да не иска да ме вижда, е за да докаже "вярност към баща си???

# 112 1 юли 2017, 16:31 ч.

...в най-дългото очакване на щастие...
Мнения: 834

Цитат на: the wishmaster в сб, 01 юли 2017, 16:20

От няколко поста насам агитирам да се спрат коментарите точно по този пример, които дадох.
Правата за отглеждане на детето са присъдени на майката и единствено тя знае какво и как прави за детето си. На баща му не се дават обяснения по никакъв повод, тя не разговаря с него. Детето вижда баща си по режим, определен от съда и нито минутка повече.
Пак казвам- дадах пример, на който съм пряк свидетел.
Това, което си написала tays е така. Но никой от нас не е в състояние да промени. Аз лично се надявам детето да се справи с всичко това, с което е принудено да живее.

# 113 1 юли 2017, 16:41 ч.

Мнения: X

Като не искаш да коментираме дадения от теб пример, защо изобщо го изпляска в темата?

Бианка, мога само да си представя колко ти е тежко, но освен търпение, здрави нерви и стискане на палци на младежа да му дойде акъла в главата, не виждам какво може да ти помогне.

# 114 1 юли 2017, 16:42 ч.

Мнения: 19 131

Цитат на: _Bianka__ в сб, 01 юли 2017, 16:30

Аз не видях друг човек да е истински пострадал от този синдром, освен мен самата. Приемам всякакви съвети Peace

Не съм запозната с твоя случай - аз отговорих на първия пост в темата. За мен детето не бива да бъде карано да прави нещо насила, защото това се отразява много сериозно на неговата психика, на неговото отношение след това вкъщи и на възприятието му за семейство, когато един ден порасне и е време да има свое. И не изразявам мнение просто ей така - мнението ми е изградено на база лични примери Peace

# 115 1 юли 2017, 16:44 ч.

Мнения: 5 513

Както майката може да говори лошо за бащата и да не съдейства за добрите им отношения така може да мотивира детето да се вижда с баща си.Въпрос на желание.Ако аз говорех лошо за баща му или дори косвено да го манипулирам детето нямаше да иска баща си.Същото важи и за бащата.
По принцип по нещастния,огорчен и нещастен родител,както и този който не може да продължи напред в живота гледа да съсипе и живота на другия родител.Завист нищо повече.
И всичките караници ,драми ,манипулации са има- няма 18 г.После детето си хваща пътя,а родителите остават с лошия привкус на едни пропилени години.

# 116 1 юли 2017, 16:48 ч.

Мнения: 145

_Bianka_, според мен сте стигнали до точка, в която независимо лице трябва да помогне на сина ти да се "интегрира" - това е психологически термин, който научих, който показва способността да се комбинира представата за добро и за зло в един индивид (някой го беше споменал по-нагоре, май tays). Детето няма да може да се справи без чужда, външна, независима помощ, според мен. Ти може да му пишеш смс-и да правиш опити за контакт, но ако той не е интегриран, все ще ги възприема наопаки. Ако не бъде задължено детето да говори с някой, който да му помогне в този процес, той ще се случи сигурно по естествен път, но след като мине пубертета, т.е. след няколко години.
Общува ли си сина ти с другите ти две деца, докато са при баща си? Могат ли те да споделят неща, с които постепенно да му се връща усещането за теб като за "добър" човек?
Знаеш ли, мисля си, че не толкова "вярност" към бащата го спира на този етап, колкото това, че е пораснал, и е започнал да изпитва срам от поведението си. Не подценявай този факт, може да го е толкова срам от него самия, че да е във вътрешен конфликт, и това заедно в пубертета да причинява тези последици.

# 117 1 юли 2017, 16:50 ч.

Мнения: X

Цитат на: krismislava в сб, 01 юли 2017, 16:48

Мисля, че си много, много права.

# 118 1 юли 2017, 16:54 ч.

Мнения: 19 131

Цитат на: : )Деси : ) в сб, 01 юли 2017, 16:44

По принцип е така, но не винаги. Ще дам пример - когато се разведох сина ми не искаше да ходи при баща си изобщо. Плачеше, тръшкаше се - беше ужас. Аз непрекъснато му говорех, че е добре да отиде малко при него, че баща му го обича, че му е мъчно, защото той не иска да го вижда и т.н. и т.н. С времето успях да го убедя и той започна по малко да ходи при него. Първо отиде за една вечер, после за две и така лека - полека увеличавахме времето, което той прекарваше там. Оставал е там най-много по 1 седмица през лятната ваканция. Но от известно време той започна пак да оказва да ходи при него - скучно му било, нямало какво да прави там, никой не познава, няма приятели и т.н. И не иска. Казва, че баща му го взима, води го на пица или КФС и после го оставя при баба му да стои по цял ден вътре и да гледа с нея индийски сериали по телевизията. За да не излезе, че аз съм виновна го накарах сам да казва на баща си, когато не иска да отиде при него. Накрая му заяви, че не иска да остава да спи при него, а е съгласен само да го взима за през деня за по няколко часа. Дори отказа да отиде с него на море. При последното ходене при него той се съгласи да отиде, само ако му обещая, че после много дълго време няма да го карам да ходи там. Е в този случай какво се очакваше да направя аз - да го накарам насила да отиде при него ли? Или насила да го пратя на море с него ли?

Цитат

И всичките караници ,драми ,манипулации са има- няма 18 г.После детето си хваща пътя,а родителите остават с лошия привкус на едни пропилени години.

Това си е точно така. Въпросът е да се устиска докато детето стане на 18, защото в някои случаи нещата могат да станат много грозни, докато детето стане пълнолетно Peace

# 119 1 юли 2017, 16:55 ч.

Sofia
Мнения: 4 887

Аз съм чела решения, в които детето заявява в съда, че не желае да се вижда с родител (или дори може и баба и дядо да са били) и пак съдът отсъжда виждане, за да не се губи връзката. Така че не мисля, че е достатъчно детето да заяви нежелание.

Betray, без да се заяждам, но ми е наистина интересно какво се случва, ако не му избършете носа или задника, а му дадете хартия и покажете как да го направи сам? Пробвали ли сте?

Синът ми също е проявявал агресия в един период преди и след развода към мен и сестра си, явно така реагираше на напрежението. С промяна на тактиката и доста търпение спря да го прави, доколкото знам обаче, при бабата по бащина линия това продължава. Без да съм го нахъсвала, дори сме говорили да спре. Но явно там има още наслоено напрежение. Не мога да им помогна - аз и не искам да помагам на тях, искам детето ми да е добре и добро. Но сто процента и аз съм майката идиотка, която не се грижи за детето и не го възпитава.

Препоръчани теми

Родителски отговорности след развод - роля на бащата

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Бял и черен списък на бракоразводни адвокати

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: