Публикувана: 29 юни 2017, 14:44 ч.
Последно мнение: 27 юли 2017, 20:13 ч.

Синдром на родителското отчуждение

30 530
337
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява синдромът на родителско отчуждение?
Какви са последствията за децата и родителите, които са изложени на „синдрома на родителско отчуждение“?
Какви са основните проблеми, свързани със синдрома на родителското отчуждение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява синдромът на родителско отчуждение?
  
  Синдромът на родителско отчуждение е модерен феномен, при който единият родител използва детето като инструмент за отмъщение срещу другия родител след развод. Този синдром се проявява чрез натиск върху децата, изолация на родителя и дискредитиране на неговата роля.
- Какви са последствията за децата и родителите, които са изложени на „синдрома на родителско отчуждение“?
  
  Децата, изложени на синдрома на родителското отчуждаване, страдат от психологически травми, чувство за вина и изолация. Те се сблъскват с конфликтна лоялност, проблеми в училище и загуба на доверие. Възможно е да има промени в поведението им като агресия, нервност и затруднения в ученето. Синдромът на родителското отчуждаване може да има сериозни последици за децата, които могат да се проявят през целия им живот, включително емоционално разцепване, отрицателни емоции, трудности при установяване на здрави междуличностни връзки и възможни проблеми с психичното здраве и самооценката.
- Какви са основните проблеми, свързани със синдрома на родителското отчуждение?
  
  Основните проблеми, свързани със синдомa на родителското отчужденiе, включват натиск върху децата, изолация на родителя и дискредитиране на неговата роля. Това създава травми и конфликт на лоялност при децата, които страдат от негативни последствия в психологически и социален план. Освен това има противоречия в съдебната практика, въпроси относно влиянието на единствения родител върху отношенията на детето с другия и потенциалното манипулиране на детето и психиката му. Този синдром повдига сериозни опасения относно възможността за обективност и защита на интересите на детето в съдебната система.
- Какви са основните причини за възникването на синдрома на родителско отчуждение?
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени институциите и служителите, участващи в случаи на синдом на родителско отчуждение?

# 135 2 юли 2017, 19:18 ч.

Мнения: 19 140

Бианка - сега намерих време да прочета твоята история и искам да споделя своето мнение по въпроса. Ясно е, че сина ти в момента е в тежък, пубертетски период, който придружен с многото "подковаване" от страна на баща му дава тези резултати. Но смятам, че този период е временен. Той сега може да не иска да има връзка с теб, но е важно, че има връзка с другите ти две деца. Според мен рано или късно на него ще му стане любопитно е ще ги попита как живеете, как се чувстват те с втория си баща, какви са отношенията в дома ви и смятам, че ще дойде момент, в който той ще прояви интерес и желание да дойде в дома ви и да види лично какво се случва там. И когато дойде, и види, че във вашия дом цари мир и разбирателство, че всички сте едно семейство и всичко е наред, че втория му баща го приема и него, като част от това семейство, той ще разбере, че е сбъркал. Почти съм убедена, че ще стане така, защото каквото и да става връзката между майката и детето /особено между майката и сина/ много, много трудно се разрушава. Виждала съм безкрайно много примери около себе си как с времето завехнали връзки се възстановяват след като премине определен период. Според мен трябва да проявиш доста търпение и постоянство, да не го караш на сила да идва във вашия дом, ако той не иска, да се съобразиш с неговите желания. По този начин няма да го отблъснеш от себе си, а ще му дадеш време да оцени жеста ти. Препоръчвам ти поне веднъж седмично да се опитваш да прекарваш един ден само с него двамата - да се разходите някъде, да хапнете, да отидете на кино, да поговорите за нещата, които него го интересуват - игри, момичета, спорт и т.н. Не му говори за баща му, за мъжа ти, за другите деца - нека това са дните само за него. Знам, че звучи захаросано, но според мен нещата много бавно и полека ще се случат - просто трябва време Peace

# 136 2 юли 2017, 19:35 ч.

Мнения: 22 083

О, към момента, когато се видим, е на неутрална територия - МОЛ или кафене. Той самият е живял с мен и мъжа ми няколко месеца, преди да иде при роднините на баща си и единствения стрес ни идваше от тях. И аз разчитам на времето.

Повечето хора, имащи опит със ситуацията, казват, че промяната настъпва около 19 - 20 годишна възраст. Аз самата не знам какво ще стане дотогава, като че ли бившия ми съпруг обмисля живот в чужбина, съответно и сина ми ще учи там. Confused

Но Европа е достъпна и не е проблем да се виждаме, само да не загубим връзка. Полагам всякакви усилия, каквито зависят от мен. По телефона хем ми се надува колко е зает ( Crazy

), хем ми отговаря, каквото го питам. Не прекалявам, днес малко, утре повече. Малкия ми син ме обожава, много сме близки, с дъщеря ми също сме в отлични отношения. Така и не знам как успяха толкова да изтормозят големия и да го докарат дотук Confused

Невъзможно е да прекараме един ден само двамата, едвам го виждам за по половин час. Peace

за един ден не знам какво чудя трябва да стане.

# 137 2 юли 2017, 20:38 ч.

Мнения: 19 140

В чужбина ли??? Той не може да отиде там без твое разрешение - ти би ли го пуснала? И защо се виждате само за 30 минути? Няма ли вариант да отидете на кино примерно и след това да хапнете някъде - пак си е повечко време

# 138 2 юли 2017, 21:32 ч.

Мнения: 5 513

Ако ще е по добре ,защо да не го пусне ?
Ако живееше при нея и искаше да замине нямаше ли да го пусне ?
Важното е,че и да не успее или каквото и да се случи там има при кого да се върне тук .

# 139 2 юли 2017, 21:39 ч.

Мнения: 5 732

А аз имам пример за син подковаван цял живот от баща си срещу майката , която се грижеше перфектно за децата си и ги възпитаваше в мир и любов , превърнал се в наркоман посегнал с нож на майка си и накрая се е самоубил . Докато се опитвал да заколи майка си е повтарял думите насаждани с години от баща му.

# 140 2 юли 2017, 22:04 ч.

Мнения: 19 140

Цитат на: : )Деси : ) в нд, 02 юли 2017, 21:32

Честно си признавам, че не знам как бих постъпила в тази ситуация. И дано никога не разбера. Едно е да го пусна да живее при баща си, защото там би живял по-добре или защото той е пожелал така, а съвсем друго е да отиде в чужбина и да знам, че няма да го виждам изобщо. Наистина не знам Rolling Eyes

Много трудно е това решение според мен

# 141 2 юли 2017, 22:09 ч.

Мнения: 5 732

Дано не се налага да разбираме какво е и да вземаме такова решение .

# 142 2 юли 2017, 22:58 ч.

Мнения: 22 083

Имам предвид след завършване на училище - след 2-3 години, не сега, тогава ще е пълнолетен. Никакво разрешение няма да му трябва за съжаление. Как ще го спра да учи в чужбина??

# 143 3 юли 2017, 05:31 ч.

Мнения: 444

Бианка, за съжаление от далеч си личи, че на сина ти му е внушено чуждо мнение, което е жалко...
Аз лично никога до сега не съм възорепятствала децата да ходят при баща си - и трите живеят при мен. Бнд пожела сина ми да живее при него, т.к. той живее близо до колежа в който е прието детето, но аз се местя сега точно с тази цел, за да е удобно на сина ми и да не се чувства принуден да живее при баща си ако не иска. Ако пожелае да е с него, разбира се че няма да го спра. Сина ми е супер разумен и директно е казал на баща си, ако има проблем с мен да го решава с мен, а да не занимава него. Аз съм на същото мнение. Ако един родител има нещо против или иска да каже на другия, да не го казва на децата. Това е супер глупост според мен. Започнал да крещи на децата, че аз(майка) им съм нямала раво да водя приятелят ми на завършването на детето. А те какво са виновни, та да ги стресира с глупавите си сцени!? 👿 Дъщеря ми обаче е различна и супер много се влияе от баща си. От едно щастливо и усмихнато момиченце се превърна в мрънкало, което ме критикува за всяко нещо. Децата искат да живеят едно безгрижно и щастливо детство, и нямат нужда да биват замесвани в нашите проблеми!

# 144 3 юли 2017, 10:41 ч.

Мнения: X

Цитат на: Happy2016 в пн, 03 юли 2017, 05:31

Децата искат да живеят едно безгрижно и щастливо детство, и нямат нужда да биват замесвани в нашите проблеми!

Ето нещо много елементарно, което озлобените бивши често забравят.

# 145 3 юли 2017, 12:46 ч.

Мнения: 22 083

Happy, подобно беше и при нас - от дете, с което не съм имала проблеми, синът ми се превърна във вечен критикар. Подиграваше ми се как шофирам, правеше ми забележки за дреболии из къщи... по едно време не се живееше вкъщи от неговото мрънкане! Баща му го беше научил и като ме види с чаша вино вечер, задължително ми казваше: "Как може да пиеш вино пред нас, ние сме деца и ни даваш лош пример. Интересува те повече алкохола". Спрях да купувам въобще вино и не пиех грам. Последваха забележки как готвя - при положение, че преди е ял без проблем, сега ми обясняваше, че не са ми истински продуктите, защото са от магазина, а баба му (майката на баща му) сама си гледала зеленчуците и пилетата на село... 100 пъти съм обяснявала, че съм работеща жена и няма как да гледам пилета и зайци по селата, но не, задължително ми се натякваше, че при баща си яде природно, а при мен - не... Не искам и да си спомням.

# 146 3 юли 2017, 13:06 ч.

София
Мнения: 6 908

Най - лошото и най - грешното би било да се въвлекат децата в споровете и дразгите между родители и роднини. Те са деца. Прекалено ги товарим с това и очакваме да реагират като възрастни , а те не могат.
Ние имаме подобна история в семейството.
Детето на брат ми беше изоставено от майка си, на 2 годинки. Замина за чужбина и дистанционно беше "майка по скайпа" за 5-10 минути от време на време. Hug

Ние си я отгледахме, заедно с баба й. Баща й също, той не я остави за миг.
Никога не сме си позволили да кажем 1 лоша дума за майка й. А колко пъти ми е било на уста да изригна.
Но тя все пак й е майка, и най - черна да беше.
Малка е още, когато стане на 20сет години, ще й се разкаже какво е било. Сега може само да я комплексираме, да изпадне в депресия, да има последствия за самото дете. Майка й ще остане кукувица, това не можем да го променим. Затова мълчим всички. Брат ми даже поддържа доста прилични отношения с бившата си жена, такива които аз не разбирам направо ooooh!

Така че освен да се опитате това да го изясните с бившите си и техните роднини, друго не ви остава. Това ще погуби децата, така им кажете. Naughty

Не отмъщават на вас всъщност.

Последна редакция: пн, 03 юли 2017, 13:19 от Yangdze

# 147 3 юли 2017, 13:14 ч.

Мнения: 22 083

Аз точно това се опитвах да обясня, че съсипват психиката на детето във важна възраст. Отговора беше: "Детенцето е интелигентно, вижда как се мъчи баща му и няма да иска да те погледне, нека ти е". Какво да коментирам повече.

# 148 3 юли 2017, 13:27 ч.

Бургас
Мнения: 6 064

Не са виновни само бащите. Има много жени, които си правят опити със собствените си деца. Редно е в детската глава да не се насаждат омраза, страх и т.н. след раздяла.
Мъжа ми не е виждал дъщеря си от година и половина. Първо му я криха две години защото се ожени за мен. След още две години дела и съдилища успя да я вижда. Детето се адаптира, харесваше и и т.н. Е, роди се сина ни. Чудо....Започнаха жалби, че ММ бие дъщеря си през лицето и и казва боклук. Тя започна да изпада в истерия когато го види. И то само месец след като се роди брат и. Е това е ПАС. Целенасочено да делиш детето и то с всички средства.
_Bianka__ отнесе и тя една кофа идиотщини. Как издържа идея нямам Sad

Дано в един момент всичката мизерия, която направиха на Габи лъсне и детето да проумее колко сила е била нужна, за да бъде той спокоен.

# 149 3 юли 2017, 13:44 ч.

София
Мнения: 19 561

Бианка, чак днес виждам темата и признавам, че твоите постове ме прободоха през сърцето! Спомням си много добре твоята история и не мога да повярвам какво чета! Искам да ти пожелая много кураж, да ти вдъхна виртуално малко сили и да те прегърна! Смятам, че си прекрасен човек и родител и искрено вярвам, че всичко, което си вложила в децата си, в един момент ще поникне и ще избуи и ще получиш сина си обратно.
Съвет, разбира се, нямам, единствено ми се искаше да ти вдъхна малко кураж.
Единственото, което ми хрумва, е, че може би не е редно да продължаваш да си толкова спокойна и корава, а да си позволяваш да дадеш воля на истинските си чувства, когато си със сина си - болката, мъката, обидата и огорчението от постъпката на баща му. Не знам, може и да не съм права, но си мисля, че е добре детето да види, че никак не ти е безразлично това, което се случва и че ти също си слаба и чувствителна жена, която страда за детето си.
Пожелавам ти спокойствие!

Препоръчани теми

Мастит без бременност

Аджибадем Сити Клиник - Болница Токуда - тема 27

Дванайсетокласници!!!

833
Набори

🌹 ЕРГЕНЪТ 🌹 - Сезон 3, Тема 8

Причина:

Причина: