Новите "традиции" в сватбите

Ако младоженците са ми много близки и им знам добре вкуса, подарявам подарък, ако са по-далечни - примерно колеги, или деца на роднини - пари.

Аз се опитвам да попитам за подходящ подарък. За съжаление тук не е много популярно просенето на подаръци с оставянето на списък в 2-3 магазина в мола, където мога да купя нещо и да го задраскам от списъка, за да не се повтори. Така че тази работа я вършим с допитване до младоженците или до някой посветен.
Много мразя да ми отговорят "нищо не носи, няма значение, каквото си прецениш ти..." - защото хем се знае, че няма да се изтупаме с празни ръце, хем изборът става по-труден и отнема време.
Най-чиста работа е да дам пари, но бих купила и някакъв подарък, стига да ми е по джоба и да съм сигурна в избора си.

Купувам и букет, въпреки че знам, че никой няма да му обърне внимание в суматохата. В магазина казвам, че е за булка, за да ми направят нещо "пО така".
Спозвам общоприетите правила, освен ако в поканата не е посочено друго, което също се старая да спазвам.
Ако има разрез с морала ми и с моите лични възприятия - това би станало на сватба на достатъчно далечни за мене хора, които и без мен биха се оженили, - пропускам сватбата.
На поканите вече се оставя телефон, на който да потвърдите присъствието си. Не потвърждавам и така на никого не преча да си се ожени където, както и за когото си пожелае.

А според мен, щом са те помолили да се обадиш и да потвърдиш, това и трябва да направиш. Защо да не се обадиш - отнема две минути и така хората ще знаят какво да правят с куверта ти, ако не идваш или да освободят стаята ти в хотела. Това пък е най-нормалното нещо - да се обадиш. Обратното е страшно невъзпитано. В Канада това си е норма - децата като се канят на РД се обаждаме да потвърдим, та какво остава за сватба.

Това ще да е точно някоя от новите традиции за граждани. И у наше село е възпитано да потвърдиш. В скоро време очаквам нова мода: да се ходи на сватба непоканен.

Това, щото сте селяни- ти от гражданите се учИ!

Е, като не се обадиш да потвърдиш, видно е, че не потвърждаваш, нал' тъй?
Поне формалната логика така сочи...

И човека да чака до деня на сватбата, за да види дали ще се материализираш или не. И да плаща куверти и хотелски стаи напразно. Какво ще ви стане , ако се обадите? Звъни се по телефоните за какви ли не глупости "къде си, какво правиш", обаче като ви помолят да потвърдите и се започват фасоните. Обяснявам си го с всеизвестния български манталитет "Те ли ще ми кажат какво да правя?"!

По-вероятно забравят. Когато не е нещо спешно (а поканата за сватбата се получава поне 1-2 месеца по-рано) и отговорът се отложи, после се забравя.

Брат ми се жени тази неделя. Едни роднини първоначално категорично отказали, а преди 2 дни се обадили, че идват цялото семейство. Кувертите, хотела, транспорта - всичко вече беше наредено и запълнено до край.
Това според вас редно ли е? Според мен - не. Поканили са те, отказал си и до тук.

Леле колко дълго си се чудила как да ми обясниш, че съм страшно невъзпитана.
Истината е, че говоря по принцип. Още не ми се е случвало  да се обаждам, за да отказвам.
А и телефонът е за потвърждаване на присъствието си.

И точно така става, да знаеш! Седят до последно с телефони в ръце пред църквата и чакат да се обадиш дали ще дойдеш или не.
Ако са толкова малоумни да плащат хотелски стаи, самолетни билети, подаръци и куверти на всеки поканен, за какво им е тогава това потвърждаване?

За сватбата от 50 човека, предполагам, че ще има и пряк контакт с поканения. Поканата се предава от ръка на ръка и още  на момента става ясно кой ще присъства и кой не. Или има доуточняване за евентуални бъдещи събирания, но това рядко се случва. Ако се жени сестра ми, най-добрата ми приятелка, леля ми... няма да съм на море в този момент или на рожден ден на дететона съседката.
Ако се жени на колежката сина й, може би още при каненето, ще изтъкна някаква особено важна причина, която ще възпрепятства появяването ми на тяхната сватба. Именно, за да не ме чакат до последно да реша дали дойдем 4 човека или не.
Ако пък се жени президентът и кани министрите, вече става малко по-вип работата с потвърждаването. Има си отдел "Протокол", ивент мениджъри, агенции. Айде малко да си ги представяме нещата, преди да ги пишем и критикуваме.

Как да не е нормално? Ти не разбра ли, че хората отиват на сватба без да са потвърдили?! Нормално било. Става ясно, че още в момента, в който ти дадат поканата на ръка и трябва да знаеш, дали ще ходиш или не. Това, че може да си възпрепятстван след момента, в който си получил поканата, не се мисли.
Хммммм, на последните сватби, на които ходих, поканите бяха електронни?! Ама, това е у наше село, че сме по-изостанали.

***
пънче-мънче, за мен не е нормално. Винаги потвърждавам присъствие на сватба и то възможно най-скоро след получаване на поканата, която изобщо не държа да ми се дава на ръка. Гледам и да откажа навреме при невъзможност да присъствам, освен ако (недай Боже) не се случи нещо непредвидимо в последния момент (хора сме все пак). Ако бях на мястото на тези хора, просто нямаше да дойда. 48 часа преди сватбата е леко стресиращо за младоженците.

Не просто леко стресиращо! Не знам, аз сигурно бих казала, че вече е късно за всякакви промени...

Да, опитах се да използвам най-мекото определение. Още повече, че в днешно време рядко гостите, роднините и мадоженците са от едно населено място и не става просто да сложиш още 4 стола някъде т.е. да ги "сбуташ". Организацията обикновено е сложна и подобни "изненади" променят нещата.

Затова огранизациите се правят дълго време предварително и се обмислят детайли, за да не се стига до сбутване на столове.

Иронията, която написа отговор към мен, е много плоска, нищо интересно в нея и абсолютно не на място. Никога, не че ти е работа!, но никога не съм ходила на сватба, на която не са ме очаквали. Никога не съм отказала да се появя на сватба и близките ми да не са знаели предварително. Никога не са ме канили на сватба, на която мога да си избирам дали ще ходя или не. Винаги  е било на близки хора, на които съм знаела, че когато и да се заженят, аз ще съм до тях.
Случайни връзки с далечни познати поддържам, но до покани за сватби с такива хора не сме стигали. Моля те, не се опитвай да ме анализираш, защото подходът ти е много грешен и неистински. Ако си разбрала, че просто ей така в неделя ставам, гримирам се и отивам на нечия сватба, без да съм ме очакват, окей - забавлявай се да го мислиш.
А ето всъщност какво бях написала:

И в чии пост точно прочете, че някой държи поканата да му се дава на ръка? Ако се жени сестра ми, приятелката ми, братовчед ми, как ли точно ще стигне поканата им до мен и дали от картичката ще разбера, че тези хора в края на октомври ще правят сватба??? И дори и електронна да им е поканата. Хем ти го обясних това подробно, за да се сетиш, че не може така да се изсипват думи на килограм, хем ти пак се изля. При мен така са организирани нещата от моите секретари, че ми се дават поканите за сватбите на които ме канят, на ръка! Единствено и само! Без други начини да се достигне до мен! При теб не знам как е.

И да, модата сега е поканите да са електронни. Наистина.
Защо масово пишете на диалект? Мислите, че е смешно и забавно ли? В селата пък точно, където всички се познават лично, не вярвам да разчитат на електронни покани и обратна връзка със сватбените агенти за потвърждаване ИЛИ отказ, но може и да е различно.

Анализират се хора, които са интересни с нещо и има какво да им се анализира. Тук случаят изобщо не е такъв. Извинявам се за откровенността, но не е хубаво да мислиш, че хвърчиш, а да нямаш криле.

***
пънче-мънче, сподели за сватбата, ако искаш, интересно ще е да чуя как е минала откъм организация, традиции, новости и т.н.