Разбира се. Той празникът е наш, но гостите са ни уважили с присъствие, ние пък трябва да ги уважим с организация. В крайна сметка купон става когато всички се чувстват добре. Да не говорим, че при нас имаше гости, които пропътуваха хиляди км специално за сватбата. Оценяваме го.
missence, аз не знам защо с тебе принципно имахме спорове по темата, защото аз мисля точно по този начин - младоженците уважават гостите си с организация, а гостите, се съобразяват с организацията и желанията на младоженците. Пътуват хиляди километри, взимат почивни дни в работа (може и неплатени, може и с риск конфликт между колеги, шеф...), купуват (скъпи) нови тоалети, подаръци - звънят телефони, питат, пращат някого.
Точно в този смисъл не разбирах усещанията "насила" - орезиляване, даване на пари, пренасочване на средства, простотията да те покани любим човек на вечерна сватба и да се побъркаш от яд, че на другия ден си на работа или пътуваш и не можеш да се напиеш като хората... И изказванията "Трябва да отида, щото е насила", почват да се леят лесно из устите. Въпросът е да се мрънка.
