Новите "традиции" в сватбите

Същата работа. Водихме се единствено от емоциите в този ден, които няма как да изпиташ на нито една репетиция.
Приветствам хореография на първи сватбен танц, но ако двамата са танцьори. Това, което последно гледах на клип от сватба (една приятелка ходи наскоро и показа), не ми хареса. Младоженецът си гледаше в краката с ясната цел да не сбърка стъпките, следователно тя го теглеше напред- назад и от толкова репетиции, стъпки, смяна на ритъм и т.н. не намериха време да се погледнат в очите нито веднъж.

Днес попаднах на две сватбени фотосесии в стария град на Пловдив. Не зная как е било при първата двойка, но втората...  Минахме покрай тях докато се снимаха на улицата. След петнадесетина минути ги видяхме отново, но този път имаше  и няколко разпръскващи се групички от техните гости. Случайно дочух разговор, от който стана ясно, че трябва да се видят отново след повече от час. Имаше възрастни хора, малки деца, жени на токчета по калдъръма, които трябваше час и половина да се разхождат или да си търсят заведение, в което изчакат младоженците да се наснимат.
Разбирам, че това е техният специален ден и празник, но малко съобразяване и с хората, които са дошли да го споделят с тях нямаше да навреди. Какъв е проблема фотосесията да се направи преди церемонията, а не да оставиш гостите си да те чакат час и половина?

То си е индустрия от години там- отвъд океана.
При нас става като "Видяла жабата, че коват коня и тя вдигнала крак".

Mrs Jan, това се мисли предварително. Ние също сме присъствали на сватби с няколко часа "дупки" м/у ритуалите. Не е приятно, ама все гледаме да пием по кафе някъде.
При нас имаше около час "дупка", за да се освежим. През това време гостите бяха посрещнати в ресторанта, настанени, беше им предложено кафе, разхладителни напитки (нашата сватба беше през лятото) и купонът започна. Умишлено исках да избегна това "разпръскване" на гостите по кафенета, но за тази цел наехме ресторант, който не беше ангажиран с друга сватба за деня т.е. да няма обедна сватба и после да започнат да зареждат масите за нашата. Така фирмата за украса, DJ и персоналът работеха спокойно, първите влязоха много рано в ресторанта, подготвиха се, гостите имаха достъп до местата си и не сме имали т.нар. начален час на влизане. Всичко е въпрос на договорка. За някои тези неща може да са дреболии, но ние държахме да осигурим комфорт на гостите си и ние също да се чувстваме добре.

Ние имахме сватбен сайт. Мъжът ми сам го направи. Вътре имаше полезна информация за гостите - настаняване, програма, карта до хотела и до църквата и разни други такива. После качихме там снимките, които направихме достъпни след login. Уеб адреса и индивидуалните потребителски детайли бяхме отпечатали в хартиените покани, които връчвахме лично.
Разни истории за нас не сме качвали, защото бяхме поканили само наистина близки хора, които достатъчно добре ни знаят и познават. Смея да кажа, че беше много полезно и доста по-организирано от създаването на група или събитие във ФБ.

При нас подписването беше рано сутринта само с родителите и кумовете. Нямахме официален фотограф за гражданския ритуал. После се върнахме в хотела, където спахме и където беше ресторанта. Дойдоха фотографите, стилиста (грим и прическа) и щом ММ се приготви, заедно с кума и една приятелка сложиха декорацията по масите, докато мен ме приготвяха. Снимахме се преди църквата, гостите бяха поканени за църковния ритуал и след него имаше около час време до коктейла преди вечерята. Гостите бяха посрещнати в лобито с шампанско и имахме време да се видим с тях и да приемем поздравления и подаръци преди настаняването по масите. В ресторанта пак минахме през всички за наздравица.
Имахме и танц с хореография, с който поздравихме гостите, но не беше първия сватбен, а по-натам. Сватбата ни беше с елементи, вдъхновени от 30-те и 40-те години на миналия век и танцът беше суинг За гостите още в лобито бяхме оставили различни аксесоари (ръкавици, шапки, колиета, самозалепващи мустаци) и който пожела си взе нещо за вечерта или само за снимка.
И понеже се коментираше и времето за подготовка - предложението за брак получих в началото на септември, а сватбата беше на 9.01, като всичко трябваше да е готово още за Коледа предвид празниците. Та за 3м бяхме готови, включително си направихме сами поканите, декорацията и ходихме на уроците по танци - всичко след работа

ПП: бяхме създали "събитие" във ФБ с подробности относто местоположението на хотела с ресторанта и настаняването, а после там споделихме снимки и линкове към албуми със снимки.

Точно. В случая сте помислили освен за себе си и за тези, които споделят празника ви.
 

Разбира се. Той празникът е наш, но гостите са ни уважили с присъствие, ние пък трябва да ги уважим с организация. В крайна сметка купон става когато всички се чувстват добре. Да не говорим, че при нас имаше гости, които пропътуваха хиляди км специално за сватбата. Оценяваме го.

Моя близка мъкна няколко месеца преди сватбата бъдещия си съпруг на уроци по танци. Учиха го да играе хоро, горкия, но определено не се бяха справили със задачата.

Аз като шаферка трябваше да играя ръченица с кумът и щем-нещем се замъкнахме и двамата на уроци, барем да не се излагаме много 

Ето и противоположната гледна точка т.е. завръщане към старите традиции.

https://vimeo.com/227886838

Крум и Пламена ми събраха очите! Имаше неща, които не съм ги чувала и виждала, но сигурно  заради различните географски ширини. Хареса ми!

И в нашия край обичаите са по-различни. Но страшно ми хареса. 

И аз за някои от традициите не бях чувала.

И прословутият петел присъстваше.