Клиники в Истанбул - тема №2

Най-добре е да зададеш въпросите си към координаторите или когато ходиш на преглед направо на лекаря.

Благодаря!

Dorito, според мен причината за аномалия на ембрионите е във възрастта. Но въпреки всичко задължително искай обяснение от клиниката. На твоята възраст над 70 % от ембрионите са с аномалии. Просто мал шанс, че нямаш нито един здрав

Armira, носенето на ембриони в чужбина е износ на генетичен материал. Мисля че е трудно, даже невъзможно. Аз (лично) носих ембрионите си от една истанбулска клиника в друга. Слагат се в специален танк с течен азот, и трябва да се занесат в другата клиника в рамките на 1 час, без да се друса и изпуска танка. Така че ми звучи твърде сложно това да се извърши между 2 държави.

Не знаех, че е толкова сложно..
Разбирам вече..
Ще пробвам за последно догодина тук, пък каквото стане.

Dorito georgieva, нaпълно те рaзбирaм. При мен се получи подобнa ситуaция. От 4 извaдени яйцеклетки 3 бяхa уж добри и подложени нa оплождaне. 2 от тях се оплодихa с по 3 пронуклеусa вместо с 2, което ознaчaвa генетичнa aномaлия. Третия спря рaзвитие нa втори ден. При мен резервa е зле и мисля че тогaвa голямa чaст от я. сa генетично увредени.

Незнам как стоят нещата но се замислям за донорска яйцеклетка защото и още веднъж да пробвам пак може да има такива генетично увредени ембриони другия вариант е да си осиновя едно детенце да направя едно добро а след това ако е казал господ да ме дари с една рожба добре дошла

Ако възрастта ти позволява пробвай докато можеш.

 На 38години съм надявам се да имам все още шанс

Здравей, Дори! Разбира се, че имаш шанс! Не трябва да се отчайваш и да се отказваш! Тези, дето ти казват, че си "стара", изобщо не мога да се съглася с тях. На майка ми колежка роди абсолютно здраво дете на 52г., без да го е искала дори, моя роднина на 42г. забременява 2 пъти и роди здраво момченце, приятелката ми забременя ин витро на 45г. след дълго обикаляне по "доктори". Не се отчайвай! Понякога, когато нещата изглеждат най-безнадеждни, стават чудеса. Това, че в тази болница казват така, не значи, че нямаш шанс, те не са богове все пак, нали? Според мен даже си млада и имаш шанс, аз съм по-голяма от теб, но не съм загубила надежда, даже напротив. Съжалявам, че изведнъж така се намесвам, чета темата отдавна, но не се включвам, защото още няма да ходя в Турция, но може и до там да се стигне, обаче не можах да се въздържа и исках да подкрепя Дорито. Успех, Дори! Успех на всички момичета! От сърце ви го желая!

Благодаря ти мила знам че има хора по големи от мен който са станали майки но в момента ми е гад но че пак точно на мен не ми се случи но трябва да продъжа няма начин

Точно така, никакво отказване! Падаш, ставаш и продължаваш напред, защото после ще е късно. Мога да си представя как се чувстваш, аз също не съм майка, може и никога да не стана, най-вероятно, но животът продължава, може би не ми е било отредено, започнах да гледам така, по-философски на живота, откакто майка ми почина. Загубих майка си по-ужасен начин, тази година, точно на 8 март. Преминах през ада, колко съм разочарована от лекарите и здравната ни с-ма няма да коментирам. Тя беше най-близкият ми човек. Ужасът и шокът, който изпитах, напълно ме довърши. Миналата година щях да се подлагам на ин витро процедура, но нещо отвътре ме караше да изчакам, така и стана, майка ми се разболя през август. Сега, като пак се реших, изведнъж получих силен кръвоизлив, отидох при моя гинеколог - киста, задържан фоликул. "Може и от стрес да е" - така ми каза. Миналата година изследванията ми бяха много добри, хормони и т.н., но сега кой знае... Лекувам в момента кистата, след контролния преглед, ако е изчезнала, ще правя изследвания. Два пъти решавам да предприема нещо и двата пъти нещо се случва, "съдба" си казвам. Загубих в чакане 3 години, защото гинекологът ми твърдеше, че при мен всичко е наред, затова вече няма да отлагам. Преди ми казваха, че се дължи на мъжки фактор предимно. Сега ще правим нова спермограма. Не знам защо, но въпреки всички лоши неща, които ме сполетяват, имам чувството, че ще стана майка, това беше най-голямата мечта и на майка ми, затова чета форума, много ми се иска да дойда в Турция, но за съжаления, изхарчих доста пари, в момента нямам тази възможност, затова реших първо в БГ да опитам, после ще мисля за Турция. Ще съм много благодарна, ако някое момиче знае дали се струва да се подлагам на ин витро процедура в болница "Свети Лазар", София. Та така... в никакъв случай не се отказвай, ако имаш финансова възможност! Когато човек е разстроен, взема прибързани решения, за които после съжалява, а някои грешки не могат да бъдат поправени. Затова горе главата, бори се до последно, а пък каквото стане. Бог изпраща изпитания само на силните. Много късмет ти желая, както и на всички момичета! Извинявам се, че пиша и питам за неща, които са извън темата.

миличка благодаря ти ужаса който си изживяла не го пожелавам на най големия си душманин всяко едно твое отлагане на опит ще е било за добро сега си решила да опиташ нов опит ако питаш мен просто не си губи времето и паричките в българия изчакай малко спести си и отивай в турция там хората не са магьосници но са професионалисти и знаят какво правят за разлика от нашите тук . Аз макар че не се получиха сега нещата немога да опрекна лекарите те си свършиха МНОГО ДОБРЕ работата че имаше проблем в ембрионите никой няма вина това е моя съвет а ти вече си решаваш

Благодаря, Дори! Абсолютно съм съгласна с теб за лекарите в БГ. Видях какво направиха за майка ми, толкова съм разочарована и отвратена, но не само от тях, а и от държавата, която обрича съвсем умишлено онкоболните на смърт, а близките им на ад - да се чудят какво да правят и на кой да се молят, и пари да дадеш - все тая, тук няма кой да ти помогне. Накратко съм писала моята история в темата на БГ - Мама "рак на белия дроб". Още тогава се сетих за Турция, обаче, докато се чудя какво да правя, майка се влоши, ако можех да върна времето, щях да намеря начин да отидем. Аз също съм на мнение, че тук нямам голям шанс, затова чета този форум. Във Варна пък нямам доверие на нито една болница, то само в три се занимават с репродуктивни проблеми. Моя приятелка успя тук от 2-ро инвитро на 38г. Даже се беше отчаяла, подаде документи за осиновяване и точно тогава се получи. Всичко е божа работа. При мен проблемът е и с пътуването, мъжът ми не може да пътува често заради работата си, трябва сама да стоя там 20 дни, как ще стане, ще го мисля, то само ще си покаже. Дано да има решение за твоя проблем. Стискам ти палци!

благодаря ти много разбирам те напълно преди 3 месеца и ние изпратихме свекърва ми и тя беше със същата диагноза знам как си искаха пари лекарите давахме до последно и накрая нищо затова съм ги намразила тук нашите лекари жалко е че има здравеопазване тук но се налага да пребягваме до услугите на лекари в чужбина но нямаме избор защото там пак си плащаш всичко но знаеш за какво ги даваш хората правят всичко възможно да се случат нещата но не са магосници просто отношение и държание и всичко им е на ниво нищо общо с нашите НЕ ГИ ХВАЛЯ НЕ ИМ ПРАВЯ РЕКЛАМА казвам си живата истина че съм удивена от всичко въпреки че не се случиха нещата при първа възможност ще се върна пак там

Aбсолютно съм съгласна с теб. Дай боже да не се разболяваме от сериозни болести, защото тук положението е трагично.