Аз съм още хремава, но тъпо и упорито не пия антибиотик. Дано да минава вече, че ми писна, като свинче съм в муцуната.
Лидл 120 - Октомври
- 1 837
- На пазар
- Публикувана: 3 юли 2017, 05:13 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2017, 07:17 ч.
Искам да кажа ... (129)_03.07-09.07
Морето наистина е уморителна почивка, повече от 5 дни не мога да изкарам 
Плажуване, простиране на кърпи, пране на бански, къпане, сушене на дълги до дупето коси, мазане 
Най- готино ни е на къща с басейн някъде на балкан. Чист въздух, прохлада, само нашите деца в басейна, ние размазани по шезлонгите с питиета, малко разходка, вечеря и айде пак 
Плажуване, простиране на кърпи, пране на бански, къпане, сушене на дълги до дупето коси, мазане Най- готино ни е на къща с басейн някъде на балкан. Чист въздух, прохлада, само нашите деца в басейна, ние размазани по шезлонгите с питиета, малко разходка, вечеря и айде пак 
Напълно съм съгласна.
Тони, Даун, дано бързо се оправите!
И моите свекъри ги мъчи някаква хрема, довечера ще ги чуя как са, дано им се размине леко.
Морето наистина е уморителна почивка, повече от 5 дни не мога да изкарам Плажуване, простиране на кърпи, пране на бански, къпане, сушене на дълги до дупето коси, мазане Най- готино ни е на къща с басейн някъде на балкан. Чист въздух, прохлада, само нашите деца в басейна, ние размазани по шезлонгите с питиета, малко разходка, вечеря и айде пак
Плажуване, простиране на кърпи, пране на бански, къпане, сушене на дълги до дупето коси, мазане Най- готино ни е на къща с басейн някъде на балкан. Чист въздух, прохлада, само нашите деца в басейна, ние размазани по шезлонгите с питиета, малко разходка, вечеря и айде пак Напълно съм съгласна.
Колко сме различни хората. В басейн не влизам за нищо на света, освен ако не е лично мой или горещ минерален през зимата. Това с кърпите, банските и косите въобще не го разбрах даже.
Банските се перат набързо и се мятат на балкона, кърпите също, но без да се перат всеки ден, косите просто се мият като обикновено. Навици просто. А да се е уморил някой от морска почивка, за първи път чувам. Но вероятно е много възможно, щом аз се измарям по планините максимум на третия ден, даже са ми досадни, колкото ще и да са красиви. За снежни планини да не говорим, въобще и на снимка не искам да ги виждам, освен много рядко като ме хване носталгия, но бързо се отказвам.Даун, как ще пиеш антибиотик за хрема? Трай там, ще ти мине.
Докато събираме мидички и рапанчета минавам само да кажа здрасти.
Рая, тъкмо да се подпиша с две ръце под твоя пост и прочетох Чек. Та сега с едната ръка съм за Рая, с другата за Чек.
Янечек, Ванини, Бъни и Черно коте, благодаря за поздравленията и пожеланията към моята гимназистка 
Попитах я гордее ли се със себе си, тя срамежливо каза "ами да, радвам се, че се получи, иначе трябваше да уча нещо по принуда". Дано да е направила сполучлив избор и да е щастлива в новото училище. А и да не е много трудно. Пожелавам това на всички деца, които наесен ще са гимназисти и в ново училище.
Ванини, ще ти кажа как - Захир беше в Гърция, аз на ЛС я помолих за едно лекарство за майка, тя го донесе и се видяхме в едно симпатично кафене, пихме бира и си приказвахме повече от два часа. Оказа се, че живеем на малко повече от две трамвайни спирки и си обещахме и други срещи, защото се харесахме и ни беше приятно заедно.
Сбъдваща, на теб искам да ти кажа това, което е казала и Белинда: Ще се радвам да се върнеш пак след като ти мине омерзението, харесвам това, което пишеш и правиш, обичам да чета за децата ти и ще ми липсваш.
Морето, ах, Морето е голямата ми любов...С която сме разделени вече толкова години и имаме кратки срещи от по десетина дни... Сега обмислям как да се срещнем това лято. Не карам кола, а дълги пътувания с влак и автобус ме изнервят.
На всяка стъпка, във всяка минута и по всеки повод се убеждавам колко по-лош е животът ми без половинката ми... Освен по-хубав и смислен, беше и по-лесен с него, чисто практически.
Опитвам се да открия нещо, което е по-хубаво сега, за да се вкопча в него и да се утешавам, но не съм открила засега...
Попитах я гордее ли се със себе си, тя срамежливо каза "ами да, радвам се, че се получи, иначе трябваше да уча нещо по принуда". Дано да е направила сполучлив избор и да е щастлива в новото училище. А и да не е много трудно. Пожелавам това на всички деца, които наесен ще са гимназисти и в ново училище.Ванини, ще ти кажа как - Захир беше в Гърция, аз на ЛС я помолих за едно лекарство за майка, тя го донесе и се видяхме в едно симпатично кафене, пихме бира и си приказвахме повече от два часа. Оказа се, че живеем на малко повече от две трамвайни спирки и си обещахме и други срещи, защото се харесахме и ни беше приятно заедно.
Сбъдваща, на теб искам да ти кажа това, което е казала и Белинда: Ще се радвам да се върнеш пак след като ти мине омерзението, харесвам това, което пишеш и правиш, обичам да чета за децата ти и ще ми липсваш.
Морето, ах, Морето е голямата ми любов...С която сме разделени вече толкова години и имаме кратки срещи от по десетина дни... Сега обмислям как да се срещнем това лято. Не карам кола, а дълги пътувания с влак и автобус ме изнервят.
На всяка стъпка, във всяка минута и по всеки повод се убеждавам колко по-лош е животът ми без половинката ми... Освен по-хубав и смислен, беше и по-лесен с него, чисто практически.
Опитвам се да открия нещо, което е по-хубаво сега, за да се вкопча в него и да се утешавам, но не съм открила засега...
Докато събираме мидички и рапанчета минавам само да кажа здрасти.
Рая, тъкмо да се подпиша с две ръце под твоя пост и прочетох Чек. Та сега с едната ръка съм за Рая, с другата за Чек.
Светалчо, честито на Майското цвете! Ще намериш, но дай си време. Не се пренастройва така бързо живот, граден с години
Умрях си от студ днес, тръгнах по сандали, къси гащи и тениска и цял ден зинзиниках. Ей няма угодия, ама не е нормално от 40 да "разхлади" на 17 градуса...
Вчера откъснах първите две тиквички от градината и сега ще пържа едната. Бях помолила мъжът ми да ги нареже и посоли, за да се отцедят... Миличкият, такива дебели колелца беше направил, че ги цепих на две. Ама няма да му казвам, да не ми откаже другия път като помоля за помощ
Умрях си от студ днес, тръгнах по сандали, къси гащи и тениска и цял ден зинзиниках. Ей няма угодия, ама не е нормално от 40 да "разхлади" на 17 градуса...
Вчера откъснах първите две тиквички от градината и сега ще пържа едната. Бях помолила мъжът ми да ги нареже и посоли, за да се отцедят... Миличкият, такива дебели колелца беше направил, че ги цепих на две. Ама няма да му казвам, да не ми откаже другия път като помоля за помощ
Във Варна причерня много зловещо и започна да гърми. Да видим какво ни чака. Аз лично поглеждам със страх навън, защото офисът ми е на нивото на улицата и на няколко пъти при проливни дъждове се разминавах от наводняване буквално за няколко минути. А моторът ми е на открит платен паркинг, защото гараж нямаме.
Във Варна причерня много зловещо и започна да гърми. Да видим какво ни чака. Аз лично поглеждам със страх навън, защото офисът ми е на нивото на улицата и на няколко пъти при проливни дъждове се разминавах от наводняване буквално за няколко минути. А моторът ми е на открит платен паркинг, защото гараж нямаме.
