Детето ми е било почти неадекватно през първия ден в яслата ?

при нас ги нареждаха на матра4ета на земята в специално помещение и им 4етяха книжка или им разказваха нещо или песни4ки ... ако някои няма надежда да се успокоят ги взима другата възпитателка в другата стая на дивана, дава им вода и ги гушка и им 4ете нещо  ...

В нашата градина , децата бяха "набутани" в една не голяма стая. Половината за игра/занимания. Маси се слагат когато се хранят. Другата половина "наблъскани" метални двуетажни легла Беше кофти . Градината пълна , пука се по шевовете  Не мисля че имаше опция за друга стая.
Каката не беше ходила на ясла, и естествено, се оказа че няма как да я приемат в хубава градина ( нямаме точки) . Супер трудно влезе, на косъм, жребий 90 деца за 20 места 
Луд шанс че я приеха изобщо. Какви претенции да имам? Беше минала 3 год, няма кой да я гледа вече, пък и докога ще стои у дома
Даже отчаяно, обикалях частни детски градини, ама около нас бяха 500-600 лева месечна такса, за детска градина в някакъв апартамент без двор Това пък хич не го разбрах.
И добре, че не отидохме в частна де, щото тя 1вата зима в градината, си престоя доста у дома, все боледуваше. В частната щях да плащам , боледува или не

Голям късмет сме имали с тази градина .

Има ли възможност таткото да ги заведе поне веднъж, да пробвате как ще е?

По повод това как описваме яслата на децата, мисля, че е много важно какви думи ще ползваме. Например, една сутрин чувам как един баща обяснява на плачещия си син "Спри да плачеш, виж се какъв си голям, а още ревеш. Другите деца ще ти се подиграват, защото плачеш, пък си най-голям" и после се опитваше да го накара да влезе да "си играе с децата" спокоен...Е, как да влезе да си играе с децата, които ще му се подиграват? Никой не иска да ходи на място, където му се подиграват или където нещо друго кофти се случва. Затова вярвам, че по-добре да се акцентира на приятните занимания - че има нови играчки, че ще излязат в двора, че ще имат театър или каквото интересно има за деня. Моля ви, чувайте се отстрани как представяте света на децата, защото те ще вземат за чиста монета всичко, което вие твърдите. 

Нека споделя нашия опит. Близнаци, на 2г.2м ги пуснах на ясли. Но преди това дълги месеци имаше подготовка за това. Когато излизахме на разходка минавахме през яслите. Там на двора играеха дечицата. Аз обяснявах всеки път, как когато малките децата пораснат, ходят на градинка, по-големите на училище, а мама и тати на работа. И им казва, когато вие пораснете, също ще ходите на градинка, ще си играете с децата, после ще седнете на малките масички, ще се храните, после на малките легълца ще спите и т.н... описвах реалността в детските ясли. Когато наближи датата на тръгване и разбрах в коя група ще сме, започнахме да ходим при госпожите и децата, когато са навън. Говорихме си с госпожите и те заговаряха децата. Отново обяснявях, че те скоро ще тръгнат на градинка, там при децата и след това мама ще дойде да ги вземе. Когато дойде денят, влезнаха и двамата, без никакви проблеми. Вторият ден единия се разплака на влизане, но после се успокои. Третия ден другият се разплака, но после се успокои. Това беше нашата адаптация! От там насетне, нямахме никакви проблеми! Най-важното е да обясните на децата къде отиват и, че мама ще ги вземе! Винаги мама ще ги вземе! Това, че са двама, много им помогна. Та те не са съвсем сами на непонатото място! Имат си близък човек
Успех ви желая, когато решите отново да ги пуснете! Но не правете грешката, която сте направили! Вие сте се предали! Те вече знаят, че ако много реват, блъскат, скубят..., мама ще дойде и ще ги прибере!

Само да се внесе една яснота, тъй наречените госпожи или по-точното педагози са в детските градини. В детските ясли са по-скоро с медицинско образование, сестри, акушерки. В яслата на моят син имаше само един педагог. Децата в яслата не влизат в педагогически ситуации, програмата за предучилищно образование започва от първа група в градината. Защо го пиша това? Както и да се е държало детето първия ден, едва ли към него се е подходило по правилен, адекватен начин. Не че в градините се е събрал да работи елита на нацията, моят голям син беше бит в 3 група в градината от едно огромно дебело женище - уж педагог. Кой знае какво е преживяло това дете така да се държи.

Не знам какви хора работят там ,ама повечето казват че вината е в мен и че това били нормално ,а аз не съм убедена  ,че е така .

Ако не се лъжа, става дума за яслата, която синът ми посещава вече почти 1 година. Винаги е ходел със желание и сутрин едва го удържам да го преобуя, преди да го пусна в стаята. Досега не съм усетила лошо отношение към него. Не съм чувала да се е случвало и на познатите ни деца от същата група.
Това, че сте се предали след 2 посещения, си е ваше решение. Не е редно да обвинявате хората, които работят в тази ясла - те са чудесни, особено леля С.

Прочетох и ми стана жал за това детенце и за майка му, която всички обвиняват. Понякога децата им е трудно да се справят с тази първа огромна промяна и се иска такт и търпение. Моите близнаци тръгнаха на ясла на 2,5 г. в чужбина. Дъщеря ми се справи нормално - порева първите дни и после се адаптира. Синът ми, който е много самостоятелно дете и не търси постоянно внимание, реши, че идва краят на света. Влизаше вътре, изпадаше в истеричен рев и започваше да повръща.
Как ни накараха да процедираме в яслата: в първите дни ходихме децата, аз, баща им и баба им, която ни беше на гости тогава. Отивахме малко след другите деца, влизахме постепенно - първо в антрето, където се събличаха, помотвахме се, после се качвахме на техния етаж, по пътя поглеждахме какво правят в другите групи (бебетата) и му показвахме как се занимават. После отивахме в тяхната група, идваше психоложката и започваше да се занимава с него, казваше на нас кога да участваме, кога да се отдръпнем. Първата седмица идвахме и тръгвахме заедно с детето (не всички възрастни, но поне един ходеше). После оставахме за обяд, всеки ядеше колкото иска и ако му харесва. Спането по същия начин, нямаше принуда, само подканяне. Този преход с родител и психолог два пъти в седмицата продължи три седмици. Казаха ни, че е  много важно да не го насилваме - без грабване от вратата и ние да бягаме, а той да се дере и да мисли, че е изоставен. Това имало дългосрочно отражение на психиката на детето. Имаше вариант, ако не свикне за месец, да го отпишем, само дъщеря ми да ходи, а той да се върне като стане на 3 години.
След един месец синът ми свикна, имаше любими учителки (тези, които най-много го гушкаха). Никога не му стана любимо място, но нямаше нищо против да ходи и научи много неща там. Според възпитателките, едно на 6-7 деца има нужда от повече време и внимание при първата адаптация и това е част от работния им план.

На 3,5г. децата тръгнаха в предучилищен клас, в училище, съвсем различен и по-изискващ режим. Нямаше нито драми, нито ревове, просто вече синът ми беше на възраст, в която е готов за това.
Знам, че в България се практикува различна система на възпитание в детските градини и тези работи няма как да се приложат, но поне не трябва да се оставя убеждение в детето и майка му, че проблемът е в тях.

Благодаря ви за разбирането .България никога няма да достигне живота в чужда страна .Тука го влагач като чувал с картофи насила да се откъсне от майка си с писъците и не знайно кога и дали това детенце ще се успокой и това се взима за най - нормалното нещо . Най- грозно впечатление ми направи това ,че родилите още от първия ден се допускат само до шкавчето на детето и нямаш никак представа какво е вътре къде ще яде ,къде ще спи къде ще се храни .Никой не го интересува за навиците на детето .В интерес на истината аз дори имената на тези леле не им научих ,толкова са заети ,че нямаш време да поговориш с родителите за 5 Мин.

Дано вторият опит да е по-добър! Децата са готови за тази промяна след 3тата година, преди това е по-скоро натиск от обществото, че родителите трябва да работят, дори и да не им се налага финансово, а децата да се социализират. Но всички сме част от това общество, няма как..
И в нашата ясла след адаптацията не пускаха родители вътре в стаите им. Влизахме до вратите да ги вземем, като обувахме найлонови терлици. Но пък възпитателките излизаха и даваха отчет какво са яли, от кога до кога са спали, какво са правили, кой играл, кой ревал:).

Да дано втория опит да е по добре ,но ще е в друга ясла .

Сега, не обобщавайте кога децата са готови. Някои са готови и по-рано (преди 3), други и на 5 не са готови. Всяко дете е различно. Тук беше предложено на Ани да остави по-спокойното дете да се адаптира първо то, след това да пробва и с другото. Мисля, че така ще е по-лесно и за двете деца.
Но както винаги Ани пуска теми, но не отразява мненията на коментиращите и в крайна сметка си прави каквото си знае. Просто си намила нейното като развалена плоча (и друг път съм го казвала) и това е.

Това да ги разделя през деня просто не е в моята представа и не бих го направила ,как си представяте близнаци да се разделят на сила ,при положение ,че никога не са били през деня по отделно и няма да се търсят през целия ден. Не ми се струва удачно.Когато пораснат и решат ,че искат да се занимават и да ходят на различни места ще се съглася ,но не и сега.  Нямам нелогично ми звучи това и вече не веднъж казах това тук.