детския инат

  • 3 476
  • 40
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 621
Леле...ама и ние сме същите ooooh! Като се затръшка за нещо започва да реве неистово, хвърля играчки, бута, блъска....направо полудявам. Пробвала съм да се правя на маймуна, да и отвличам вниманието, да я занимая с нещо, ама не, нищо не помага. В последно време не ми дава да и сложа папмерса и това ми е най големия кошмар ooooh! ooooh! ooooh!

# 16
  • Мнения: 686
Абсолютно всичко, което прочетох дотук, ми е до болка познато  ooooh! Много труден период, а една позната ме "успокои", че проблемите започват след 2-годишна възраст всъщност. Е, според нея трае до към 3, което би било окей. Но не мога да си представя как ще се справим до тогава, живи и здрави.
Тръшкането за щяло и нещяло е неистово. Като види, че го залъгваш с нещо, става още по-лошо. Снощи се прибирам вкъщи и чувам невероятна тупурдия. Нашият взел всички чинии, които съхнат, и ги смъкнал от яд, че са му дали телефона изключен малко преди това. Освен това вече ухапа жестоко майка ми, при това почти без повод. А един ден се наложило тя да вика съседка от долния етаж да й помогне, защото повече от час нашият не искал да спре да пляска водата в мивката. Миналата седмица пък беше болен и не искаше да си пие лекарствата. А те сладки, вкусни! Стигахме до истерии - от моя и негова страна и пак не изпи антибиотика си до край. Накрая се предадох.
Ужасно ми е трудно и заради това, че таткото е "мека Мара" и го глези и никога за нищо не му се кара. И на всичко му угажда. Та трябва да се оправям не само с малкия, но и с баща му.  Tired

# 17
  • София
  • Мнения: 7 041
Майчета, като чета постовете ви направо "се успокоявам". Моят син прави същите сцени, докарва ме до лудост, аз съм противник на боя, но да ви кажа по някой път едва се сдържам, а плескането по ръчичката не му прави никакво впечатление. Аз тръгнах много рано на работа и се обвинявах, че това е причината малкият да се тръшка и да се опитва да се налага, но явно не е така... Относно наказанията да ви кажа аз днес за първи път го наказах да седи сам в кошарата без играчки и затворих вратата на стаята (след като три пъти един след друг обърна тубата с минерална вода на земята съвсем умишлено, след всяко подсушаване обяснявам кротко, че това е лошо и не трябва да се прави и на края го наказах) и да продължа - оставям го той започва да плаче и аз 5 минути седя пред стаята и сърцето ми се къса, изведнъж плача спира и аз изчаках 1/5минута, след което от стаята се чува тананикане и като поглеждам: малкото си танцува:hug: Извадих го от кошарата и къде мислите отиде моето съкровище ... да преобърне тубата отново, е явно аз не се справям добре, да са ни живи здрави палавниците.

# 18
  • София
  • Мнения: 7 097
Като чета постингите ми става смешно...на маймуни са ни направили! Пак прегледах "Спок" преди малко и там пише, че като се затръшка навън, примерно щото се прибира - взимаш го на ръце и без да обясняваш, без да крещиш, камо ли бой, уверено и мълчаливо го внасяш в къщи. Е, и аз съм така уверена и мълчалива, докато не ми шибне един и то с една силна ръка...и увереността ми не се замени с безизходица и гняв...
Също така, като те бие или хапе - не му отвръщаш, а предугаждаш някак си какви намерения има и парираш и му даваш да разбере /ама как точно?!.../ че не ти е приятно да те шамаросва.
Психоложката, за която споменах /м/у другото е същата, която консултираше Виолета и Данайя във Вип брадър/ е казала на майка ми, че ако детето не е бито и това да е причината да посяга, то просто е такъв характер - обича да се налага. Като се замисля, как да се сърдя на Калина, като и двамата с баща й си падаме властни и тя на кой да прилича?!

# 19
Благодаря ви за съветите.вече се успокоих ,че не само аз имам същия проблем-явно вече започваме със възпитанието.Той слуша само баща си- а при мен се прави на приятно разсеян,понякога ме слуша,но е рядко.Вкарва си чаровната усмивка в действие и очаква аз да му се усмихна -направя ли го значи е станало на неговата.Снощи рева без да спре,защото искаше да събаря чиниите и аз естествено не му разреших-не толкова ми е за чиниите ,колкото до това да не се нарани.Прибрах го в стаята наказан-за него това е голямо наказание да стои в 1 стая,защото от скоро проходи и иска да бара всичко ,което не е стигал от проходилката.Но много е злопаметен-доста плака правих се на какво ли не -плаче,смее се, пак плаче ,пак се смее.Но не остъпих ,наистина се иска много търпение.

# 20
Ох, като чета всичките постинги и се успокоявам, че не сме само ние! Simple Smile Мислех, че моето детенце е най-инатливото, защото проявява всички "признаци", които описвате. А и аз на моменти не издържам и си изпускам нервите, после гушкам и говоря, но .. Но вече сме на 3 години, мислех, че ще има успокояване, но на моменти - просто е страхотен инат!  Simple Smile Е, да се надяваме, че с израстването ще се успокоят наистина малчовците.

# 21
  • Мнения: 3 271
ОНо вече сме на 3 години, мислех, че ще има успокояване, но на моменти - просто е страхотен инат!  Simple Smile Е, да се надяваме, че с израстването ще се успокоят наистина малчовците.

Същият случай, типичен 2-годишен инат, само дето вече е на 3 и мислех, че е време да минава. Вярно, че и по-късно я "почна".
Можем само да се опитваме да сме максимално търпеливи (тоооолкова трудно понякога!) и да се надяваме скоро да отмине

# 22
  • Мнения: 58
Синът ми е почти на 3 годинки!Като сме двамата горе доло се разбираме !Залъгвам го с разни неща и не успява да се инати или му минава бързо,но като е с други деца направо не подлежи на контрол!Ако децата с които играе слушат и той ме слуша ,но ако са палави става като тях!Почват да правят бели и никой не чува какво му се казва!

# 23
  • Мнения: 90
Според мен има ефект изгонването в друга стая,разбира се за 1-2 мин. На моята поне толкова и е необходимо. След като млъкне,я викам да дойде (вратата е отворена,но тя стои докато не я извикам) и вече настроението е на 6  Simple Smile . В "Как да научим детето на добри обноски" има добри идеи и обяснения. Например,че дисциплина не означава жестокост и строгост,а ясни правила за това,кое е позволено и кое - не. 

# 24
  • Мнения: 515
Уф, инат или не - аз моята щерка не мога да я накажа сама в другата стая.

Може би средствата против "инат" зависят от възрастта на самото дете, но ми се струва че за други неща се наказват децата сами в другата стая или поне някъде в по-късна възраст - 1-2-3 клас.

Къса ми се сърцето, но твърдо и спокойно заявявам "не" за нещото...Примерно веднъж се събуди през нощта и искаше нектар (тъка-тъка-тал) и аз си казвам - абе, така и така днес почти нищо не е яла - сигурно е гладна - нектара засища - О.К. - дадох й.
И после няколко дни не стига, че не яде нищо през деня ами и вечерта по няколко пъти за нектар се събужда. В момента в който й налея вода или нещо друго - изпада в истерия направо.  Cry И тогава вече и моята чаша на търпението преля.


Реших се и започнах да казвам "не" - една нощ- в около 3-4 часа - рев и чудо  -и тя плаче и аз плача, но "не"-то ми си остана  "не". Протяга на горе ръчички и щеше да се скъса от рев, аз казвам спокойно "не" приклякам и я гушкам, по някое време я взимам на ръце и я гушкам. И постепенно се успокои - вече е достатъчно голяма и разбира повече нещата. Като беше по-малка някак си мислех, че няма да има смисъл. Казвала съм и "не" от много малка, но на проходилка "не"-то е едно, а на 2 годинки "не"-тата са от съвсем различно естество.



От тогава спи много спокойно, а и е много по-спокойна през деня. Ако се събуди - отиваме в кухнята - пием вода и обратно в леглото.

# 25
  • Мнения: 90
ами при нас друго не помага-след няколко опита да я залъжем,става по-зле,започва едно тръшкане,търкаляне,ръкомахане,сълзи,сополи...а така разбира,че е прекалила. все пак става дума за 1-2 мин на отворена врата? какво ще ги стресне в 2-3 клас стоенето сами-та ако имат собствени стаи,те ще стоят там сами по собствено желание...
въпрос на мнение...

# 26
  • Мнения: 515
В "Как да научим детето на добри обноски" има добри идеи и обяснения. Например,че дисциплина не означава жестокост и строгост,а ясни правила за това,кое е позволено и кое - не. 

Кой е автора Eden,  че няма да ми се отрази в повече ако успея да й хвърля един поглед?

# 27
  • Мнения: 143
Здравейте мамчета,моят хубостник е на 2г.и3м. До годинката беше ангелче небесно но после  Twisted Evil ooooh! направо на моменти ми иде да трьшна вратата и да изляза някаде Embarassed .Доколкото сьм чела всички деца кьм пьрвата годинка влизат в една криза на доказване на сабственото АЗ която е доста мьчителна.Всичко което споделяте ми е минало през главата и дави кажа честно запасете се с повечко нерви (или с хапчета за нерви)защото с порасването става и по зле.Моя син е просто невероятен инат може да направи каквото му кажеш но пьрво той трябва да каже НЕ,аотносно наказването в друга стая това го прилагам от давна и за сега само тава вьрши работа .Защото като започне да се трьшка нищо не чува дори и да се опита някой да му обясни.Желая ви успех и много здрави нерви.  bouquet

# 28
  • Мнения: 193
и ние сме инатести. всичко се израства. въпсроса е там, че...........
някои от бебешкия минават в по-горния пубертет, после в критичестката...... newsm78 newsm78 #Crazy

# 29
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Ох, и моята дъщеря е същата, направо съм отчаяна, реве, удря, изпада в истерия. Помага само като й кажа " добре тогава, щом като се държиш така, мама си отива" - и се правя че излизам от вкъщи. Но напоследък това я довежда до още по-бурен рев. Мислех да я водя на психолог - то направо ненормално ми изглежда на моменти.

Аууууууу, това е много страшно...по-добре я набий, отколкото това...........Във всички книжки изрично си пише никога да не заплашвате детето, че ще си тръгнете, за него това е най- големия ужас.............

Общи условия

Активация на акаунт