Първи клас 2018/2019г - набор 2011

Нали?!? Хахахахха

Ама, то може да не ми се получат нещата точно така, де.....

Абе, не знам... моят опит показва, че за да има добри резултати усилията на родителя трябва да бъдат равни с тези на ученика. В някои случаи дори моите усилия са надхвърляли нейните. Колкото и да ми се иска, нещата не са като по мое време, което пък е доста по-различно от времето на повечето от вас Така че няма да е нескромно да кажа, че в успехите на моите деца имам мнооого голям пръст. Никога не биха се случили ако аз не бях ръчкащата сила. Наблюденията ми за децата около мен го потвърждават.

Зависи кой какви цели има и какво разбира под "успех".

За мен например е по-важно да се научат и разберат, колко е важно да полагат усилия за постиженията си и че има естествени последствия, ако не го правиш. Дуднейки им на главата и ръчкайки нон-стоп да, може да имат евентуално по-високи оценки в училище, но това не значи непременно, че ще са по-успешни или ще научат по-добре нещата.

Насила хубост не става. Усилията, които аз влагам е да имам открит диалог с децата си по темите, които ги интересуват. Да ги науча също как да намират информация и да учат за света чрез интересите си. Неща, които смятам, че училището в общия случай не покрива и не смятам, че е необходимо да влагам някакви свръхусилия да поддържам система, в която не вярвам.

Отделно огромното (напълно излишно) напрежение между нас, което би създало намесата ми от подобен тип.

Аз пък като родител, който 5 години полага усилия не само наравно, но както казва Vache и по-големи от тези на ученичката, смея да твърдя, че последиците от липсата на ръчкане, пъдарстване и вмешателство от моя страна могат да са катастрофални. Не ми дреме за оценките, те са ми били винаги последната цел. Но голямата ми дъщеря има дислексия, концентрира се трудно и има трудности във възприемането на материала, поднесе по този начин в училище. Ако не съм плътно до нея, ако не следя, не помагам, не подвиквам, тя ще затъне, ще нагълта вода и не съм сигурна, че ще изплува. Да, завърши 5ти клас с грамота за отличен успех 5,75, но и аз, и тя знаем колко усилия ни струва и на двете. И не, не съм готова да кажа Носи си последиците, ще вися и ще помагам докато имам сила и на нея, и на бъдещата първокласничка, макар , че когато аз бях в училище никой не се е занимавал с мен. Но нещата днес са брутално драстично различни.

Според мен на тази възраст не знаят какво точно е последствие за тях. Смятам, че първо трябва да се научат да учат, т.е. да имат навици за това и после да бъдат оставени да носят последствията от не/ученето си. Това обаче преди 6-7 клас според мен е трудно постижимо. 

Също ще имам първокласник наесен. Не знам дали ще успява да си написва домашните в занималнята или вечер ще си късаме нервите взаимно.

Добре дошла, Желязното ветрило!

***

Струва ми се, че малко погрешно схванахте написаното от мен.

Първо - дацата ми добре знаят какво са последици за тях и вече го изпитаха на гърба си. Не им допада и виждам, че това създава определена мотивация в тях за да избегнат последиците. Тук мога да говоря само и единствено за моите си деца, разбира се. Всеки може да си прецени неговото дете какво може, не може и т.н.

Второ - това, че няма да им вися на главите с дуднене, побутване и прочие, не означава, че не ме интересува какво се случва с тях, нито, че не им помагам, когато имат нужда от помощ. Просто ЗОРЛЕМ нещата не стават. Да, мога да накарам НАСИЛА третокласника да прочете някоя от книгите, които са им дадени за лятото. И освен да го отвратя още повече от ученето надали ще постигна нещо повече. За сметка на това, търся начини как, ако не да го направя страстен читател, то поне да не е отвратен от четенето.

Да, насила не стават нещата. Трудно е да се намери начина - понякога с побутване, понякога с помрънкване, понякога с похвала. При нас все още се търси печелившата формула. Не знам дали ще ни се получат нещата.
Мисля, че на всяко дете му се иска игра и детски, а ученето не им е приоритет. То и на мен ми се иска да пия кафе и да гледам филм, ама трябва да се вършат разни задачки….

Нощни очи, аз правилно те разбрах!
Абсолютно си права! Зависи от целите на всички (дете, родител). Аз лично съм възприела поведение на насочване на детето в правилната за него посока. Смятам, че съм обективен човек, т.е. не се заблуждавам за възможностите на децата си. Насочвам ги да развиват потенциала си в области, в които са силни. По принцип имат правото да правят избор, но той е контролиран, просто защото аз знам повече от тях, имам много повече житейски опит. Това е до 7 клас. Голямата вече е 9-ти. Изборите й до 7 клас са били канализирани от мен. Аз знам какво тя иска да прави. Пътят, който тя желае е на пръв поглед различен от поетия, но реално не е, защото под мое давление ако осъществи мечтата си ще има много по-сериозни и задълбочени познания, което пък ще й носи успехи. Реално, обаче в гимназията и след това тя сама ще избира. А аз вярвам, че ще направи правилния избор, защото все пак не е без значение средата, в която растеш . Знам, че всичко това ви звучи сигурно твърде авторитарно, но аз го смятам за правилно. Малката е насочена до този момент в друга област, мнооого различна от тази на кака си. Но просто тя си има други таланти. Което не значи, че няма да бъде добра едновременно в изкуството и в математиката например Но още е рано да се каже къде ще я насоча. Имам някои идеи, ноооо ще видим дали ще се раздвижат някои пластове в МОН.

Проблемът е неръчкането е, че се създават големи дефицити за после, които водят до още по-голямо затъване. Нещата най-фрапиращо лъсват в 5-ти клас. Тогава става ясно кой какво е усвоил като учебен материал и като навици за учене. Ще го видите още на входящите тестове. Тук не става дума за натиск над детето повече отколкото са възможностите му. Между другото аз съм твърдо убедена, че всяко дете може да усвои учебния материал по всеки предмет за реално максимална оценка. Той  е такъв, че е във възможностите на всеки. Разбира се, на практика не се случва така поради куп странични причини.
Освен всичко ако целите например математическо училище в 5 клас, подготовката започва сега. Дори някои деца вече са я започнали Това няма ка да стане без натиск. Няма дете прието в желаните мат. паралелки без да е решило тонове задачи. А кое дете решава така задачи, съвсем доброволно

Разбира се, трябва да се научат и да поемат отговорност, да гонят задачите си, целите си. Така че малко еквилибристика е работата, как ще балансираш хем в неговите желания, хем да го притискаш да изпълнява задълженията си. За съжаление до тук беше волността И нас на работа ни притискат, като не щем взимат мерки ))

Аз вече виждам с очите си колко са различни децата. С батко всяко нещо, свързано с училище, става много трудно, с много нерви и усилия. Абсолютно мъчение за него е училището в настоящия му вид, постоянното изискване да се слуша, да се стои мирно и тихо, да се подчинява. Всичко, което не е дадено изрично от госпожата, не трябва да се прави. Само минималното изискуемо и това е. Общо-взето позипробвахме почти всички методи, за които научих, и явно в момента това е положението. Да е жив и здрав поне, па дано му дойде акълът все в някой момент. Категорично не бих си и помислила да го засиля към математически училища, той просто ще се счупи от напрежението и ще е кошмар за всички.
А момата - бъдещата първокласничка - сама се научи да чете. Вчера се оказа, че разбира и малко ръкописни букви - прочете си самичка рецептата за крем, който настоя да направи. Тя е изпълнителна и старателна и само се моля да се падне поне средно прилична учителка. Имам усещане, че няма да се налага да моля да се правят упражнения допълнителни или пък да се подготвя раницата веднага след прибиране от училище...

Казват, че момиченцата са по-старателни и изпълнителни. 

Всяко дете е различно, за всяко е нужен индивидуален подход. Голямият ми син не разбрах как го от гледах, спокоен, разумен-дете мечта. Малкият е съвсем друго нещо, от малък ми разби бойната слава От боледуване до училище. Страшно умен, ноооо много разсеян и приказлив. Родителските  срещи почват: Той е страшно умен, но дисциплината е ужас. В началото ми беше криво, после осъзнах че това си е той, с неговите предимства и недостатъци. Номер 3 е тя, абсолютна компилация от двамата си братя, общителна, креативна, ,емоционална, палава и притежава много голяма памет, но не умее да губи. Нещо за което трябва много да работим. Децата са много различни и ние трябва да ги навигираме /къде повече, къде по-малко/,за да вървят в правилната посока - от бебета през училище до тяхната пълноценост в живота.

Най-малкият заек е голяма въпросителна. Преди да проходи, беше Буда. После не проходи, а протича и стана взрив от енергия. Напоследък понякога показва повече разум от големите, взети заедно. Не мисля, че е само до пол..

Стана ми много забавно - майка ми ми е разказвала, че при брат ми е била абсолютно същата история, когато е тръгнал на училище. И имам подозрения, че и при сина ще е същото - умен е, любознателен (избирателно), но страшно отнесен и не може да стои на едно място... Дано случим на учителка да го разбира и подръчква, когато трябва.

Здравейте.
Искам да попитам тези които имат часовниците myki доволни ли сте? Чудя се телефон или такъв часовник да й взема на моята за училище. Кое смятате че ще е по удачно?