Майка му каза "НЕ"

Невена невероятен пост. Впечатлена съм. Но човек май не трябва се се жени и ражда деца.

Аха. От страх значи. Никаква вероятност просто да е добра жена.

Не съм казала такова нещо. За мен тя е чудесна свекърва, с която за толкова години нито веднъж не сме си казали и една лоша дума. ММ твърди, че тя е тежък характер и дори той се учуди, че тя прие всичко без да каже и дума.
Просто нямам представа дали приема всичко наистина добре или просто си премълчава, за да не си развали отношенията със сина си. Нещо, което аз също бих направила, ако не харесвам снахата или зетя един ден.

Аз много добре разбирам защо майките не искат децата им да се обвързват с партньор с деца. Всеки стиска палци детето му да се обвърже със свободна жена/мъж без багаж, но просто от едни години на горе е смешно да кажеш "Този/тази не го/я одобрявам " особено ако "детето" ти отдавна е финансово независим възрастен, предполага се, че може да мисли и поема отговорност за действията си.
Да, майката може да откаже да гледа чужди деца, тя и собствените си внуци може и има пълното право да откаже да гледа, да завещава наследство и т.н. , има право и да не харесва избора на детето си, но е хубаво да осъзнае, че няма вечен контрол.
Да, нормално е да си изкаже мнението, но с риск "детето" да се отдръпне от нея. Тя си преценява риска.

Имам дъщеря, ако имам и син, ще стискам палци за тях да се падне най-доброто - партньори без деца. И не защото чуждите деца ще ми пречат, а защото това ще са партньори с емоционален багаж , веднъж провалили се в собствения си брак, подложили собствените си деца на този стрес ... Ами колко да е читав един такъв партньор ?

Сега, моля, да не ми скокнете, че не живея в 21 век. За всеки разпаднат брак вина имат И ДВАМАТА партньори. Та е нормално едно време разведените да са се смятали за "нечитави" - ами, сори, то си е така. Или са се провалили в брака си, а дори и да са били жертвата в брака, то явно са имали много грешни преценки за кого да се обвържат и от кого да имат деца. Явно не "стават" за сериозно обвързване.
Моля думите ми да не се приемат за обида (знам, че има разведени във форума), това е просто моето виждане за подобни казуси.

Ами, за тези неща трябва да мисли майката, когато тръгне да се развежда.
Говорили сме доста по въпроса, особено след изявление от вида " Аз просто не го обичам вече"
И съветите "Детето ще бъде щастливо, само ако мама е щастлива, затова развеждай се, ще намериш мъж, който ще обича детето ти като свое".

Което си е силно невярно, но пък също толкова силно успокояващо............майката, не детето.

ПП. Розичка!

Аз съм ЗА жената да се разведе с мъжа си дори и просто ей така, щото не й харесва да му  гледа мръсните чорапи. Но без да ограничава контактите на татко и деца и без да им натрапва ново семейство, особено ако децата са малки - точно поради тези причини - много, амо много рядко се срещат хора, които обичат чуждите деца като свои - това са изключения от правилото и винаги едно такова дете ще усеща, че не е пълна част от новото семейство на мама, колкото и да обича новото си братче или сестриче, колкото и да се разбира с новия мъж на мама.
Не съм чак толкова консервативна, естествено че е нормално разведената жена да иска сериозна връзка, но без разни излишни драми с нови бебета, живеене заедно на семейни начала и т.н. Една травма от развода е достатъчна за детето (децата), дай сега и още да търпят... и още травми ...  
Според мен ако детето вече е тийн на 15,16 години и вече не се нуждае от мама чак толкова много, тогава ми е по-приемливо майката да си завъди нов мъж и бебе, без да къса емоционална връзка с голямото си дете, разбира се.

   Също не бих имала връзка с разведен с дете, камо ли да се омъжа за него. Знам, че детето му никога няма да ме приеме. Знам, че заради него ще стават караниците между нас. Естествено е, че бащата ще защитава собственото си дете, а не половинката си. Накрая се стига до разпадане на връзката им заради детето му. Не се виждам просто да гледам чуждо дете. Искам детето, което ще гледам, да е мое собствено. Тука не се говори за осиновени деца, тъй като това е различна тема. Осиновените деца, които нямат родители, също ги приемаш като твои собствени деца, докато чуждо дете с живи родители, няма как да го приемеш за твое собствено.

Не мога да повярвам колко ограничени хора могат да се струпат в една тема. Манталитет, какво да се прави.

Разбира се, че детето няма да приеме човек, който преди още да се е срещнал с баща му не го иска.

След четене в този под-форум, единствената снаха, към която ще съм предубедена е някоя, като половината списващи. Пълна с претенции, предимно без покритие, но пак ще си замълча и ще го оставя да си троши каквото има за трошене.

Трябва да призная, че съм напълно съгласна с всяка дума от това мнение.

Жената трябва да има избор и право да се разведе, не да си наляга парцалите като в някоя арабска страна и да търпи какво ли не - точно както и доста мъже си вдигат парцалите и си заминават. Проблемите след това идват не толкова от нейното решение, колкото от манталитета на гане балкански да се скатава и да не плаща издръжки или да се изтарикати да плаща смешни издръжки, щото му се свиди за собствените му деца, и от нежеланието на държавата да го принуди да плаща, и то да плаща адекватно за всички разходи, нужни за отглеждането на децата. А не след развода да се измъква като ергенче без ангажименти и да зареже изцяло децата си на бившата си жена я заради отмъщение, я от стиснатост, я от незаинтересованост. Затова тук маса ганьовци си развяват байрака и подлагат жените си на всякакъв тормоз, а последните седят и търпят. Ако и тук беше както описва Невена, нещата щяха да бъдат съвсем други.

Малко крайно ми е това мнение! В манастир ли да ходи една разведена жена, никога друга връзка и семейство ли да няма! Дори опит за щастие!?
Да, не им е лесно на децата с нов родител, с доведени, заварени или природени братя и сестри, но то и за родителите не е лесно. Обаче е сигурно, че едно класическо семейство от двама възрастни (независимо дали първи или втори брак) +деца, много по-лесно се справя с трудностите в живота от самотен родител с дете. И битови, и емоционални.
Убедена съм също, че малките деца много по-лесно се адаптират към промените и дори се привързват към доведения родител. Да твърдиш, че 15-16годишните ще приемат по-спокойно нов мъж в живота на мама, е пълно непознаване на големите деца!
А и всеки има право на любов, все пак, независимо от допусните преди това грешки. Считам, че е повече от нормално и редно да се търси нов партньор, стига, разбира се, родителят да мисли какво прави, да подхожда отговорно и да се придържа към санитарния минимум, т.е. да не натрапва на детето си "нов" татко или мама през година-две!

Точно така е , и точно по тези причини. Ако законодателството ни беше на европейското ниво при разводите , жените щяха да са  спокойни , защото разводът не ги ощетява. И мъжете щяха да са по-отговорни , защото следват санкции.  А бг жената , ако е направила грешен избор с бащата на децата си , трябва да бъде майка героиня и да прави и кариера , защото , оставайки сама с децата си и с мижавите издръжки , не може да бъде равнопоставена финансово спрямо другите майки , за да осигури стандарт на децата си.  И бащите не плащат издръжки по много причини- най-вече , за да наказват майките на децата си ! И да гледат "сеира" и отстрани , като внушават на децата манипулативно , че "майка им не става". Докато законите са такива , уродливите семейни отношения също ще са такива. За съжаление.

Не ми е крайно мнението. Даже съм написала, че има редки изключения, в които доведения баща или майка приема чуждото дете като свое ! НО това са изключения и ако самотния родител си намери едно такова изключение, защо не.
Но да не се лъжем след появата на общото дете , мъжете/жените се променят. Както до вчера са приемали чуждото дете, изведнъж осъзнават разликата между чуждото и собствената кръв , та от всички се усеща, че семейството е непълно , особено от чуждото дете.
Смятам, че тийновете са по-независими от родителите си, по-осъзнати от малките деца и биха разбрали, че мама или тати има право на щастие с друг човек. Да не говорим, че тийна трябва да се развива и мисли за бъдещето си, да се готви за самостоятелен живот.
Докато малкото дете все още се храни с любовта на мама и тати, разводите са достатъчна драма, а какво остава и да дели майка си с някой друг...
А пък на майката положението е направо незавидно - да балансира между новия мъж и новото дете и голямото си дете. Освен ако не е гепнала някое от редките изключения - широки души, приемащи чуждите деца като свои.

Чудя се, при условие, че според НСИ около 45 % от официалните бракове завършват с развод / като в този процент не влизат двойките живеещи на семейни начела/, как още може да има толкова крайни изказвания от омъжени към разведени жени. Как може една жена да е сигурна, че на нея никога няма да се случи да премине от другата страна на барикадата???
Само за сведение - когато сина ми беше в 1-ви клас в техния клас имаше две деца с разведени родители - той и още едно момиченце. До края на 4-ти клас децата вече бяха 9. 9 от 25!!!!

Когато някоя от вас приеме мъж с детето му, елате и разкажете какви чувства изпитвате, как се справяте с отглеждането и как се чувства самото дете.
На приказки, всеки е почти Ангел небесен в комбинация с майка Тереза.

Аз пък, като се сетя как Down Under, тук във виртуала, без да ме познава, ходи подире ми, за да ме плюе, без дори да участва в темата по същество, все си я представям как ще гледа с любов чуждо реално дете.