Любители на кучета - 74

[quote ]

Дори това, че споделих тук ме облекчи.

[/quote]

Ама не трябва да те е облекчило, а да те провокира към действие..."Споделих и ми олекна".. това не е любовна мъка или проблем в работата.. от какво ти олекна -че всички виждат, че имате личностен проблем, изразяващ се в краен егоизъм?

И какво значи, че не искате да дадете кучето в такава организация като приют...там се грижат за тях и актувно им търсят дом.

Сгрешили сте - ясно, недообмислено, но се е случило вече. Поемете отговрност, оправете нещата...

Само не разбирам как сте чакали 3 години за животно, което уж обичате...това е себичност...обичам те, няма да те гледам, но няма да ти намеря и по-добър дом....виждам, че се мъчиш, ще пиша във форума, да ми олекне и детето ще поплаче - и всичко е наред...е, пък ако някой реши да те вземе - още по-добре....
Бррр егоизмът ще погуби човечеството

Щом не мога да се изразя по начин, който другите да разберат, е по-добре да замълча.
До крайности няма да стигаме.
Кой какъв е, аз си знам. Кой какви мотиви има за нещата в случая, също аз си знам. А това, че някой не схваща, в случая наистина не е мой проблем. Аз схващам. Знам какви са фактите, както и какво доведе до тях. В детайли няма да изпадам.
Настина приключих темата за себе си.
 Благодаря на всички, които се включиха със съвет, както и на тези, които просто плюят. И тях разбрах. За съжаление, те мен - не.

Аз мисля, че доста съдници се изредиха в темата. Не искам да ви обидя. Уважавам ви, бяхте моето съкровище и все още сте за мен и Джина. Но жената осъзнава проблема и помоли за решение. Никой не може да осъди така, както собственото ни чувство за вина. Очевидно то е налице.

Няма ме, разбирам че е трудно и понякога сигурно сте ужасно уморени. Това не е егоизъм, а чувство за самозащита:) за мен основният проблем е разминаването между действителност и реалността. Купето безспорно е много по добре у вас от  колкото на улицата. В синджира, при наличие на дълги разходки и обич аз не виждам нищо осъдително. Създайте си организация, вие сте най малко трима. Направете график: сутрин 10 минути ти с кучо, радост, щастие и галене, вечер мъжът ти, другата сутрин детето. Все по десет минути ще намерите, сигурна съм. При наличие на свободно време : дълги разходки семейно. Синът ти не чувства кучето като част от семейството ви. Той не провявава грижа, защото знае че вие ще се погрижите. Съгласна съм, че малко повече строгост в това отношение би била само от полза.
Има безброй много изоставени животни. Вашето физически е добре, има нужда от обич и внимание, не искат много.

Добре, не може да заградите, но едва ли портите са отворени от 6 сутринта:) няма ли опция за 10-15 минути да си пиете кафето на двора, докато кучето тича свободно? Не може ли вечер по биричка на двора ? Не зная, аз вярвам че всичко е въпрос на организация и желание. Ти чувстваш вина, но нямаш истинска потребност да промениш нещата.

Няколко пъти съм търсила дом на животни. Много е трудно и шанса кучето да попадне на лоши хора е много голям. Имай го предвид при решението дали да намерите сили в себе си да промените ежедневието си или да намерите нов стопанин. Има ли порода? Колко е голямо? Женско/мъжко?

Наистина прекалиха съдниците в темата.

Кафе с мед...позапалихме, вярно е...ама...нали си говорим.

Като имаш смелостта да си кажеш какво не е наред - за което евала - то имай и куража да носиш на критика, в случая основателна и помисли какво наистина може да се промени.

Духче, с теб слънце спор нямаме. Мило е, че се опитваш да подскажеш решения на дамата, но в случая не е точно така - синът е, не се занимава, не защото знае, че майка му ще се погрижи - тя не го прави...а защото това му е примерът, който получава и така е намерил. Като малка и аз съм искала животни и когато съм имала и накрая майка ми е поемала грижите за тях и аз съм била така. Детска му работа, хлапето не е виновно.

Ама, хайде да сме малко реалисти...Млъквам, че излезнах лошата, защото имам по-категорично мнение сега

ами неприятно е
влизаш да си кажеш проблема, а те нападат

ама и разбираемо е
свидетели сме всички на глутниците прекрасни и изхвърлени животни по улицата
и на ситуацията, ами то аз го взех, ама ми пречи и сега какво да правя
и само със, о горките, дайте да ви помогнем, няма да стане

приемаме го лично

няма как да го вземе човек в апартамент, защото три години е гледано на двор
най-вероятно не е научено на нищо и ще трябва да се почне отначалото
а кучетата се привързват и ще е огромен стрес, ако го дадете на някой ей така

сина, ами мъчно му е, ама повече не му се занимава
ваша работа е да му покажете и да го научите, на отговорност и на обич
и това не са критики, а са съвети
аз съм на работа от 7,30, всяка божа сутрин и повечето съботи
ставам в 5,30, за да изведа кучето поне час
спи ми се
ама ставам
сина ми не е отговорен за кучето ми, не го искаше и пак го карам да го извежда
сега я харесва и поне три пъти в седмицата я извежда следобед, а в събота и неделя, или само неделя, според случая, ходим на излети
бяхме на Железница, миналата неделя на Панчарево
тази събота мисля за Витоша
някъде с кучето, защото така искам и така трябва
няма да ходя на приятелка на море, защото ще ходи на място, дето с Рея не става
и така

Така е, стига да има желание има и начин. Но все пак жената живее в къщата на свекърите, където най-вероятно се чува тяхната дума. Предполагам, че са и възрастни хора, а много добре знаете как се гледат кучетата на село. В някой край на двора, вързани на верига, за съжаление масово е така.

И аз сутринта изведох моите кучета в 6:30, но пък такава разкошна разходка си направихме сигурно сме минали 5 километра, че и повече.

Ние реално не знаем на коклко е синът.
Жената каза, че купчо е на топло и хладно в зависимост от сезона, хранен е, обгрижван медицински. Просто осъзнава, че е енергично младо животно и има нужда от разходки и повече внимание. Да, съгласна съм, че не е гледано според нашите разбирания, ние си обожаваме животните и ги глезим. Но кучето не е в трагично състояние, а една разходка за час два наситина отнема време и сили. Плюс и че кучето веднъж е нападнало някаква циганка, говори че не е много социално и не знаем дали синът на дамата може да го обзудае. Съгласна съм, че трябва нещо да се промени за доброто на всички: животни и стопани. Но в ситуация на безпомощност и осъзнат проблем, можем всички да опитаме да помислим за решение.

Освен в някоя група из фейсбук нещо да се пусне снимката на кучо,  и вече ако има желаещи да си прецените кой става и кой не.
Сложете и тук негова снимка .
Ако не може да си нагодите графика към него, дано бързо му намерите нов дом.
Доколкото разбрах смеска е между пинчер и гонче ли беше ?

Няма какво да мислим. Вариантите са два - или те се променят и започват да се грижат за кучето правилно, или му намират нови любящи стопани.

Змия, да така е. Това са две възможности, но са и процеси. Не става от днес за утре, дори човек много да иска да се промени, понякога не вижда пътят пред себе си и се лута в лабиринт.
Аз предлагам да се поеме точна орговност за животното от всеки член на семейството.  Разпределение на усилията, задълженията и грижата. Всеки знае какво точно е длъжен да направи за доброто на едно същество, което е изцяло в негова Власт. То е дете, на сила едва ли ще разбере. Емпатия и съчувствие трябва, осъзнаване че ако това дете не направи онова, което трябва, кучето ще страда в следствие на неговото поведение. С родителите също.  Едно куче може да сплотим семейство и да възпира и научи детето на много. Но е нужно усилие и желание, ако такава воля влипсва по добре наистина намерете други стопани.

Подкрепям Духче - всичко е въпрос на организация. Ако се редуват тримата за разходките на всеки се пада по 2, краен случай 3 дни в седмицата да се грижи за кучето. Два дни в седмицата да станеш с 30мин по-рано едва ли е толкова трудно. Било то и само да се пусне на двора да тича, преди свекъра да започне работа.
Преди доста години съседско дете всеки път като видеше Джуджу и обясняваше колко много иска куче. Майка му веднъж каза: "Ако 1 месец ставаш в 6:30 (в толкова извеждам Джуджу) и стоиш по половин час пред блока и вечер в 19ч. пак стоиш 30 мин пред блока,включително съботите и неделите, ще ти взема куче." Ами, детето се отказа. Децата трябва да знаят, че всяко "искам" носи и съответните отговорности.
Дано намерите решение и успеете да обръщате достатъчно внимание на кучето. Нямате представа колко са щастливи, когато усетят вниманието.

Даааа, ама аз не мога да трая в такива случаи, въпреки, че знам да няма с какво да промени моя глас ситуацията.
Страхотно съм критична на такива теми.
Кога хорицата ще разберат едно: че всяко живо същество иска свобода, храна, обич, грижа.
Да вържеш едно куче на синджир, да го храниш и толкова
Мъчно ти е...ама с  това не приключва въпроса
За мен това не е любов към животно
Има хора негодни за това
Един час да се отдели за тая живинка-много ли е

Моето куче е щастливо! Има добри стопани които които са поели грижата да е нахранено  да има социален живот с хора и себеподобни,  да ходи на разходки и да бъде свободно, истиски свободно

Подозирам,че нови любящи стопани няма да се наредят на опашка при вече пораснало и своенравно куче. Нали е вързано на тел ( бавен ми е нета и чета по диагонал)-все се движи и разхожда до където може. Хранете го и му чистете,за ситуацията е по-добре,отколкото да го пуснете на улицата или някой да си прави експерименти с кучето. И все ще е по-добре от приют.Не съдете себе си чак толкова строго-храните го,не го тормозите,не е в клетка.Колкото-толкова. Не е чак толкова зле.Пълни са дворовете с тормозени и гладни кучета,на съседи на село преди години умря ( от болест или от глад) на синджира,буквално.

Лично мнение,не се чувствайте длъжни да го приемате и коментирате   Благодаря!

Наш Торин-Дъбощит май случи на хора. След първоначалния шок от връзването му, все по-често се случва като говоря със село и попитам как е зверчето, да ми се отговаря, че се бори с щерката или спи под масата на двора. Това означава, че доста време, въпреки насажденията и чехлите прекарва на свобода. Дано, дано се задържи така и когато почне учебната година и хлапетата не са постоянно там, отново да има повече време извън синджира. Селото ни е близо, всяка събота и неделя си ходим. Сега, докато бяхме на почивка, малката само за кучето питаше и казваше, че й е много мъчно, че не е с нас.
А той самият е голямо диване - тия зъби ме побъркват. Тъкмо позарасне кожата по ръцете ми, отидем си на село и следва нова перфорация. Цялата съм в драскотини, но колкото и да се опитвам да го ограничавам в тази му радост, все по-малко ми се получава. Да те захапе, да те дърпа за крачола ... няма по-ясен начин да ти каже, че се радва да те види /освен да препикае - горкото не може да се сдържа и е толкова смешен първите минути, докато едновременно се хвърля върху нас и подмокря всичко около него/. Ще го израсте и това.

По развилата се тема - силно се надявам семейството да успее да се организира и да си разпределят грижата по кучето. Не подкрепям идеята за приют, но ако е наистина невъзможно да остане в семейството, поне да се потърси приемник за отлеждането.
Не съдя никого. Знам какво ми е коствало на мен. Знам и защо моето семейство не ме подкрепи в искането ми да осиновя една визла. Без тях нямаше да се справя и се наложи да се откажа. Възглавницата ми сигурно още е мокра от рев, но решението беше правилно. Така че напълно разбирам жената. Друг е въпросът, че са допуснали да се стигне до тук.