Отношения и доверие

  • 14 956
  • 165
  •   2
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Когато бях млада, и аз се тресях от такива драми и ниска самооценка. Леле, кск точно мен и точно този специален, изключителен мъж, ме е избрал.
След поредица такива - осъзнах, че не те, а аз ги избирам. И че наистина съм специална..Wink
+1

# 31
  • Мнения: 18
Чета ви, но не смогвам да пиша, тъкмо се прибирам от работа. Сега ако тепърва тръгна към него, а утре сутрин ставам в 6...то няма много смисъл.
Аз май съм само 'добро момиче' по Сирените от Титан.
Не мисля, че съм блестяща сред масата. Мооже би съм сред една идея по-приятните външно, но аз лично не смятам външността за ценност и това не ми дава самоувереност никак. А и не е моя заслуга.
Нещо като Excuse me си мисля и аз, когато е било при нея де.
Разбирам всички, в това което ми казвате, но не мога да го осъществя Да събера смелост да проведа разговор за бъдещето - абсурд, ако не е той инициатора, на тоя етап поне.
Но ще опитам да го поканя на гости, на вечеря примерно. Което ме хвърля в ужас, какво да сготвя, както и ми е супер стара печката.

# 32
  • Мнения: 12 473
Е, късметлийка си де..))
Поне се смяташ за хубава - аз и това нямах..)
Хубаво тяло само - но това само още комплекси ми носеше..)
Както и да е - "грешката" е в теб. Нищо ти няма.
И колкото повече си мълчиш, толкова повече губиш..)

# 33
  • Мнения: X
Скрит текст:
Открих случайно, че моят приятел има профил в сайт за запознанства.
Няма нищо притеснително в профила, освен че продължава да влиза веднъж на 2-5 дни. И мен ме човърка притеснение, съмнение...защо влиза, все едно още се оглежда за нещо по-добро, ако излезе. Гадно звучи.
Не ме кефи хич.
Не върви да му казвам, а и не искам. Няма смисъл да му кажа, пък да спре, това не по негова воля ще е временно и неистинно.
Иначе всичко друго е чудесно...уж. Как мога да знам той какво си мисли, няма как.
Как изобщо имате доверие на някой друг? Аз имам проблем с това.
Не е ревност тип - общува си с друга. А липса на доверие. Нещо като - как мога да му вярвам за каквото и да било, ако сам не се усеща за нещо такова.

Другото, което ме тревожи е, че май не се виждаме достатъчно често. То и аз съм ужасно заета де, той също. Но той и не предлага. Аз някак си мисля, че трябва да прекарваме много време заедно, колкото може повече, да се опознаваме. Нещо като - той да предложи, пък ако откажа откажа.
Не знам колко често е нормално.

Как изобщо разбирате, че може да се доверите на някой човек, да си кажете - това е той! И да ви е спокойно.
На мен не ми е спокойно. Ето има като горните неща, които не мога да му кажа, а смятам, че двойките трябва да могат спокойно да си кажат всичко.
Това ми е проблем, не мога да говоря за доста неща спокойно, непрекъснато се притеснявам за някои неща. Най-често свързани с това, че на някой няма да му е достатъчно приятно с мен или ще се чувства като по принуда в компанията ми(ето пример - ако аз предложа да се видим и той се съгласи и лееко колебание усетя или просто си го въобразя, през цялото време ще ми е тревожно и нервно, той дали истински иска да е там с мен или прави компромис и си има по-интересно нещо наум).

Това си е моя неувереност разбира се и някъде дълбоко в мен вярвам, че има човек, на когото ще съм интересна в повечето отношения. Но много мнооого дълбоко в мен е тая вярва. И ми се ще да го намеря този човек без повече разбити сърца и моето и други.

Все по нещо се познава, нали?
Разбирам жестове и неща които прави за теб. Но ето - аз съм млада, здрава, прилично хубава и съвсем прилично умна, имам добра работа и съм напълно добре финансово и имотно... например да речем съм такава.
 Той къде ще докаже онова - ''той (на)прави много за мен''. Ми няма къде. Какво много има да правиш в такъв случай, правиш стандартното, което всички правят - цветя, бонбони и обещания, които няма да изпълнят:)

Дълго стана. Цялата работа е в това, че аз съм ужасно неуверена и не знам какво да правя с това.

Така описан, това НЕ е човекът за теб.   
Любовта не се измерва с къщата/колата  или друго които ти е купил/осигурил.
Ако ти самата, вътрешно, не усещаш с всяка частица любовта му към теб, значи просто такава любов не съществува.
Имаш ли съмнения дали някой те обича, явно такава любов няма или тя не е такава, каквато съществото ти иска.

# 34
  • Мнения: 94
Трудно е да си моногамен. Ако не можете да си изясните отношенията и да си вярвате няма смисъл. Била с мъж, който много лъжеше. Ей така, без да му мигне окото, казваше това, което най-му изнася или просто звучи по-добре.

# 35
  • Мнения: 4 628
Чета ви, но не смогвам да пиша, тъкмо се прибирам от работа. Сега ако тепърва тръгна към него, а утре сутрин ставам в 6...то няма много смисъл.
Аз май съм само 'добро момиче' по Сирените от Титан.
Не мисля, че съм блестяща сред масата. Мооже би съм сред една идея по-приятните външно, но аз лично не смятам външността за ценност и това не ми дава самоувереност никак. А и не е моя заслуга.
Нещо като Excuse me си мисля и аз, когато е било при нея де.
Разбирам всички, в това което ми казвате, но не мога да го осъществя Да събера смелост да проведа разговор за бъдещето - абсурд, ако не е той инициатора, на тоя етап поне.
Но ще опитам да го поканя на гости, на вечеря примерно. Което ме хвърля в ужас, какво да сготвя, както и ми е супер стара печката.
Само ще ти кажа, че приятелят ми не веднъж е идвал вечер късно след работа при мен и е ставал в 6 сутринта за отиде да работи. Въпреки, че на нощ в спял 3 часа само пак е идвал от единия край на София до другия, където живея аз, за да ме види.  На теб комфортът ти е на първо място, изобщо не го обичаш тоя човек и той го усеща, затова си търси друга. Чакаш наготово отношение, инициатива, а ти насреща нищо не даваш - нито внимание, нито си нарушаваш малко комфорта за тоя човек, нито разговаряш с него. Нищичко. Е, какво очакваш? Само той да те търси, само той да иницира разговори, само той, той, той... а ти? Както на теб ти е удобно - така.  ooooh!

# 36
  • Мнения: 30 802
Чакай сега, едно е мъжът от мерак да прескача при милото. Друго е жената да се емне и уморена- не уморена, да отчете точката присъствие. Жените са други създания, трябва да си гледаме лесното, иначе се създава лош пример- че тя е готова да скача и козирува. Ами като не може и не е лесно да се виждат, няма пък да се виждат. Ако не си на 16, чак такава кара севда, че да спиш по 3 часа на денонощие- не ми е много нормално. Повече от седмица- две няма да се издържи на тоя режим.

Разбира се, че мъжът трябва да се потруди повече за връзката- в крайна сметка е негов избор дали ще има връзка. Мъжът решава дали ще има commitment, жената не може да го накара, иначе излиза контролираща.

# 37
  • Мнения: 4 628
Е, не се е случвало много често, но все пак се е случвало по някаква причина да спи по-малко и това не го е спирало да дойде да ме види. Съгласна съм, че мъжа трябва да бъде по-активен все пак, но трябва и зелена светлина от жената, а не мисля, че той я е получил. Наистина виждам нещата така, сякаш само тя седи и чака, което не е окей. Той е дошъл защото примерно съм му казала, че ми липсва, обадила съм му се, питала съм го кога ще се видим. Т.е. има някаква взаимност. Докато тя само си седи и нищо не прави. Отказва му срещи, намира си оправдания, с нищо не му показва, че би имала желание да прекарват заедно повече време. Да каже - приятно ми е да сме заедно, много ми е хубаво/забавно. Намек поне да направи.

# 38
  • София
  • Мнения: 672
С годините научих, че когато една връзка е прекалено трудна в битовизмите, тя  обикновено не си заслужава. Ако на мен ми тежи да прекося цяла София за да прекарам 3 часа с любимия и на него също, значи нито аз, нито той сме отдадени в тази връзка. И ни тежи и ни се струва трудно, сякаш не си заслужава усилието. Когато си отдаден и обичаш не веднъж, а два пъти на нощ ще прекосяваш София и няма да ти прави никакво впечатление. Мое мнение, разбира се.

# 39
  • Мнения: X
Стига да има желание, има и начин. Може авторката да го покани него пък у тях, не знам дали има ключ ама за половин година сигурно все доверие си имат. Трудно е съчетанието при по-голямо разминаване в часовете за работа на двамата, но не и невъзможно, ако има желание - имам 2 такива двойки познати, напаснали са се с времето.

# 40
  • Мнения: 2 323
Чакай сега, едно е мъжът от мерак да прескача при милото. Друго е жената да се емне и уморена- не уморена, да отчете точката присъствие. Жените са други създания, трябва да си гледаме лесното, иначе се създава лош пример- че тя е готова да скача и козирува. Ами като не може и не е лесно да се виждат, няма пък да се виждат. Ако не си на 16, чак такава кара севда, че да спиш по 3 часа на денонощие- не ми е много нормално. Повече от седмица- две няма да се издържи на тоя режим.

Разбира се, че мъжът трябва да се потруди повече за връзката- в крайна сметка е негов избор дали ще има връзка. Мъжът решава дали ще има commitment, жената не може да го накара, иначе излиза контролираща.

Не е окей който и от двамата да спи 3 часа. Не знам какъв човек трябва да съм, за да ми е приятно и да се хваля по форуми, че за да ми отдели време и внимание, тоя човек утре ще е трупясал. Не всички имат лесничка и ненатоварваща работа, че да могат да си позволят да я изкарат с 3 часа сън.

Но действително трябва да се измисли начин, при който да се виждат в удобно и за двамата време.

# 41
  • Мнения: 30 802
Със сегашния си мъж се виждахме в обедната почивка.

# 42
  • Мнения: 4 628
Ееее, казала съм, че се е случило 2-3 пъти и веднага ще извадите нещата от контекст Grinning Опитвам се да натъртя на факта, че човек ако има желание, намира и начин. Ако нямат друго по-нормално време за виждане и имат желание да са заедно трябват малко жертви извън комфорта. Иначе просто не си хващаш гадже и не си биеш главата какво и защо.

# 43
  • Мнения: 25 888
Чета ви, но не смогвам да пиша, тъкмо се прибирам от работа. Сега ако тепърва тръгна към него, а утре сутрин ставам в 6...то няма много смисъл.
Аз май съм само 'добро момиче' по Сирените от Титан.
Не мисля, че съм блестяща сред масата. Мооже би съм сред една идея по-приятните външно, но аз лично не смятам външността за ценност и това не ми дава самоувереност никак. А и не е моя заслуга.
Нещо като Excuse me си мисля и аз, когато е било при нея де.
Разбирам всички, в това което ми казвате, но не мога да го осъществя Да събера смелост да проведа разговор за бъдещето - абсурд, ако не е той инициатора, на тоя етап поне.
Но ще опитам да го поканя на гости, на вечеря примерно. Което ме хвърля в ужас, какво да сготвя, както и ми е супер стара печката.
Вие на етап гаджета не можете да си уредите срещите. Как я виждаш в бъдеще, в сериозна връзка да съжителствате...не казвам, че си виновна ти, просто това не е твоя човек.
Аз за да бъда с моя, зарязах работа, кариера и всичко, мой избор, мое решение...тъпо е, но в живота се изискват жертви, няма пълно щастие.

# 44
  • Мнения: 18
Добре де, Уейв:) От кои мои думи така предположи, че не си казваме тия неща? Съвсем добронамерено, интересно ми е как се изразявам отстрани. Казваме си и двамата и липсваш ми и приятно е с теб и още мили неща, всеки ден.
Не виждам някъде изобщо да съм коментирала липсата на мили думи. Те си присъстват и е хубаво.
Казвам му вечерта примерно 'липсваш ми', обаче не мога да кажа 'ела в къщи'. А много вероятно ще дойде. През деня си го мисля, решавам и вечерта ми звучи вече някак изкуствено, вулгарно едно, да го изрека. Неженствено...оф не знам.

И да...естествено, че като изключения се е случвало да не спя заради него почти хич. Дали да си говорим или да се видим. Но не мога да го правя често, абсурд на другия ден да се справя, аз и сега си спя малко. И не става въпрос просто да съм сънена в офиса

И да, виждаме се в обедни почивки, когато може.

Виждаме се веднъж или два пъти седмично. Една кратка среща, примерно обяд и една дълга - разходка или у нас у тях.

Проблем разбира се имам, иначе защо ще пиша, обаче си го украсявате в посоки, за които нищичко не съм споменавала дори.

Пример - не мога да го попитам къде ще ходи. Това често пъти преди се е приемало в други връзки, за незаинтересованост. При мен не е това, то е нещо като доверие. Но по-скоро е и пак проблем с говоренето. Той ми споменава мимоходом в някакъв разговор, че излиза, в 98% от случаите небрежно включва и къде/с кого. Но някой път не. Сега дали звучи като липса на интерес когато не попитам или е ок, не знам. Но аз не мога да попитам. И не е някакво превземане, да изрека 'къде ще ходиш?" ми звучи неадекватно, мога да го направя, но трябва да положа неприятно за мен усилие и ще звучи нестествено.


Общи условия

Активация на акаунт