Отношения и доверие

Файър, щом не се чувстваш спокойно с този човек, щом не се чувстваш уверена да си говорите за нещата, които те притесняват, си помисли какво да правиш от тук насетне.
От колко време се познавате с твоя приятел? Страхуваш ли се да му кажеш, че искаш да прекарвате повече време заедно?

Ами Nataka влюбена съм, харесвам всичко в него. Опитвам обаче да мисля рационално, защото нямам време и енергия да пропилявам в още една връзка с предизвестен край, ако е.
Познаваме се от около година и малко. Заедно сме от по-малко.
Не бих го нарекла страх, но май да, не е примерно страх, че ще се разделим, на тоя етап нямам такъв сякаш.
То е страх от това, че някой ще е с мен, поради някакви си причини, а не защото истински го иска и изпитва любов.
Всъщност имам обяснение за тоя страх в детството, като и токсичната ми дълга връзка с бившия ми съпруг, но това че рационализирам страха, не значи, че на емоционално ниво го контролирам, не го. Там си е.
Може би не всеки може да го разбере. Пример - аз казвам - искам да излезем днес. Той почти 100% няма да откаже,  но защото аз съм предложила, в мен ще седи въпроса - дали наистина е искал. Не мога да допусна, че на някой може да му е много приятно да е дълго време с мен.

Познавате си от близо почти година, но излизате само като гаджета тийнейджъри. Не живеете заедно, той чака ти да предложиш, за да се видите - това не ми звучи като сериозна връзка.

Той предлага. Аз почти никога. Но аз съм доста по-заетата и вероятно и очаква инициатива от мен. Или пък не. Не знам.
От около половин година излизаме като гаджета да, не сме и говорили за живеене. Не оставаме и много да спим един у друг, защото е много неудобно от към работа и задължения, на мен особено.

А, замисляла ли си се, че той също не се чувства сигурен в теб и затова влиза в тези сайтове. Не, че удобрявам - напротив - според мен е много гадно това. Но от това, което ти описваш, на мен ми идват наум няколко неща. Първо - звучиш ми като много несигурен в себе си човек.  Значи ти казваш, че не живеете заедно, не се виждате много често, тогава защо ще иска да е с теб от изгода? Явно е от желание да се видите и да бъдете заедно. Може би не вижда взаимност ако само него чакаш да предложи да се видите. Аз имах такава връзка, в която чаках все той да предложи да се видим и е излишно да казвам, че не просъществува дълго. Не виждам причина да не му предлагаш и ти да се видите. Сама казваш че си заета, сигурно се опитва да се съобразява с теб и да не ти досажда, защото определено ако винаги само аз предлагам излизане ще се почувствам досадна вече.
Според мен си промени малко отношението, предлагай и ти излизания, приспивания, ако изградите взаимност мисля че ще спре да влиза в тия сайтове. Според мен човека не знае какво става с връзката ви и ще е хубаво да си поговорите по въпроса.
Няма как да изградите доверие ако липсва добра комуникация. Тя е ключа към добрата връзка.

Звучиш ми като работохолик- " посвещава се" на работа и кариера, където се чувства в свои води и така прикрива неумението си да създаде връзка на доверие с близките.
Няма да се учудя, ако той не е убеден в сериозността на интереса ти и към него, и към " гаджелъка" ви.

Не знам на колко години си, но да кажеш, че не оставаш да спиш при него, защото ти било неудобно откъм работа и задължения, звучи пенсионерски.

Не мисля,че най- важното е да се съберете да живеете заедно, а да му покажеш че ти е близък и необходим, не да е сврян някъде накрая на редичката ти с приоритети.

И аз мисля, че може би не е сигурен как разглеждаш връзката ви или по-скоро даваш сигнали, че не е сериозна връзка и затова може и да продължава да поддържа профил в сайта. Впрочем ти как установи това? А иначе и аз мисля като absurt, че ако имаше искра във вашата връзка изобщо нямаше да се оправдаваш, че не ти е удобно откъм работа и задължения да останеш (а искаш ли всъщност?) В началото на връзката ми с мм изобщо не ми е минавало през ум колко далече живее от работата ми, само съм искала да прекарваме повече време заедно. Затова и ми е странно ти искаш ли всъщност като никога не предлагаш, неудобно ти е, пък уж очакваш, доста объркано.

Едно време и аз често влизах в сайтовете.
После, лудо влюбена вече - пак по навик си влизах периодично. Щото не живеехме заедно и не се виждахме всеки ден..)

"Как изобщо разбирате, че може да се доверите на някой човек, да си кажете - това е той! И да ви е спокойно."

Ей това е въпросът за милион долара. Разбира се по доста фактори. Цялостен живот, цялостна честност. Доколко е съвестен и себераздаващ се, доколко има потайни, опортюнистични черти в характера.

"аз съм млада, здрава, прилично хубава и съвсем прилично умна, имам добра работа и съм напълно добре финансово и имотно"

За съжаление това е недостатъчно. То е като с търсенето на работа- такива като теб има много, да не кажа, че в една възраст повечето са такива. Но къде е факторът Уау!, къде е специалното нещо? Без него- скука, дори нещата да са ОК на хартия. Реално на мъжете в нова връзка въобще не им пука добра ли ти е или не работата и какво ти е образованието. А за имоти и финанси също не би трябвало да им пука, нали тяхна работа е да подсигуряват имоти и финанси. Сакън да те харесат заради заплатата ти- ти по сметка ли искаш да те харесат?

Работи върху себе си, никой не е задължен да те харесва и да точи лиги по теб. Трябва да си го заслужиш.

Apsurt- Не не, не е липса на емоция или пенсионерстване, работата ми е леко на повикване на тоя етап, спя по няколко часа, той живее на такова място, че ако ходя до там ще стават има няма 2 часа сън. Не е възможно да се справя. Свободното ми време е често неговото работно.
Уейв - определно липсва напълно откровена комуникация, май заради мен до голяма степен.
Almond - гугълнах му името един ден. Излезе един сайт, в него пише последно кога е влизал.
Siren - Това което изброих не беше хвалба, беше онагледяване, че  в безпроблемна ситуация мъжът няма много къде да се докаже рицар. Ми ставам, връзката си върви някак, твай.
Именно това се опасявам, нямам с какво да го заслужа, май нямам фактор Уау...Някаква обикновена съм.

Ако от сега не можеш да споделяш чувствата си с този човек да знаеш ,че и за напред ще е така и няма да стане по добре ,ще започнеш да криеш с времето и доста по важни неща и няма да си щастлива от факта ,че няма да можеш да споделиш ,защото не го чувстваш .

Ако си умна достатъчно и интелигентна достатъчно, ще разбереш ,че ефекта " уау" е за панаирджийските коне и за плеймейтките.
Човекът те е харесал, просто му покажи че и ти го харесваш достатъчно, за да искаш да си с него.

Много добре казано. Откога се опитвам да формулирам защо някои хора просто получават много повече доверие от моя страна от други без да са направили нещо особено.

По темата:
Много свястно момиче изглеждаш. Мисля си, че трябва да си изясниш какво ти е отношението към него в главата и после да видиш дали има разминаване с показването на отношението. Ако връзката ти е приоритет, ще трябва да измислиш начин да го вместиш в списъка. Разбирам те за разстоянието, наистина след такъв кратък период от време малко хора се нанасят да живеят заедно, но може би решението на проблема с преспиването е да си оставиш необходимите неща за оправяне у тях за постояно - четка за зъби, дамски неща и да си носиш само дрехите за работа и несесерче с грим?
Но това са дреболии наистина. Първо си уточнете взаимоотношенията. Повдигни въпроса - не с цел набиване на канче, скандали и пр. женски номера (не че мисля, че ще тръгнеш по този път, изглеждаш много рационална и зряла), но от искрено желание да му разбереш мотивите. Това би могло да го предразположи да говори. Може би той не се чувства съвсем във връзка? Не зная.

Ако беше човекът, за една година щеше да си го разбрала.
Говорили ли сте някога за общо бъдеще и как всеки си представя следващите няколко години?

Значи ти си тази, която е заета. Която изключително рядко предлага да излезете, а вместо това чакаш него? Но в същото време искаш да прекарвате колкото може повече време заедно? Той знае ли го това или си е в твоята глава?
По принцип тези неща просто се случват и почти не правят впечатление, ако всичко останало върви гладко.
Внимавай да не си съсипеш връзката с тази неувереност

Именно това се опасявам, нямам с какво да го заслужа, май нямам фактор Уау...Някаква обикновена съм.

Сериозно ли?

Да преведа, защото изглежда четеш злонамерено. Не говоря да се натока и наостри, а да има нещо в излъчване, говор, мисъл, което да я отличава от другите.

Защото състезанието не е за базови дадености, а за "добавена стойност". Плюс фактора Х- ТОЙ да усети, че тя е жена за него и я харесва, без да може точно да формулира защо.

За всеки човек е различен този Уау фактор. За едни уау фактора са просто едни зелени очи, за други - красива усмивка, за трети - самостоятелно жилище... а всеки човек има по нещо уау в себе си.   Затова смятам, че този аргумент не е особено валиден.

В крайна сметка арбитър за уау фактора е мъжът. Ако има нещо, което да го накара да е с теб, значи има достатъчно уау фактор. Не говоря въобще да си забиеш перо в задника. Даже така може да подплашиш повечето хора.

Не е нужно да превеждаш- не чета злонамерено, а точно съвети като твоите трябва да избягва- не е панаирджийски кон, или травестит на прайд, за да си създава изкуствена добавена стойност.
Хората сме различни- един с един еднакъв няма, така че, ако тя е жена за него, той ще я усети и без да се опитва да го заблуждава че е нещо различно от себе си.

Най- тъпото в отношенията е това изсилване и създаване на невярно впечатление, защото не можеш да бъдеш изкуствена цял живот.
Идва момент, в който отново си ти, решил/а , че си пипнал/а милото и ще те търпи всякак, щом веднъж те е харесало.
Да, ама не- тия се разделят набързо, ревейки по форумите как били излъгани, как той/ тя ни бил/а такъв/ такава.........

Ами, да, затова приятелят на авторката е видял нещо Уау в нея все пак щом са заедно.  Тя също е видяла в него. Не знам защо хората си мислят, че трябва да има нещо адски изключително в тях, за да ги обичат другите. Хубава работа, много пари, коли, аапртаменти, перфектен външен вид, 3 висшета, 5 езика. В една връзка според мен тези неща играят много по-малка роля. На 1-во място е отношението и емоционалната интелигентност, комуникацията и сближаването, общите интереси (не съвсем задължително) и виждания за живота.

Absurt, как реши, че е изкуствена? Трябва да е естествено. Нормално е от една възраст нагоре човек да се осъзнае и малко да се потруди, за да стане нещо повече от "добро момиче". Иначе е скука. В тоя живот човек твори себе си, трябва малко смелост, за да се отличи от масата. Но може би за повечето хора е достатъчно базовото ниво.

Иначе ако мъжът на хартия е перфектен, но няма нещо, с което да те "грабне" - същото е.

Когато бях млада, и аз се тресях от такива драми и ниска самооценка. Леле, кск точно мен и точно този специален, изключителен мъж, ме е избрал.
След поредица такива - осъзнах, че не те, а аз ги избирам. И че наистина съм специална..

Това имах предвид и аз.
И за да се получат нещата, трябва нормално самочувствие- да си даде сметка, че не е нито по- грозна, нито по- глупава, нито по- неоправна от колеги, колежки и приятелки, които я заобикалят.
Независимо от изхвърлянето им и позите, които личат отдалече.

Сирен, ще бъда честна- за мен, ти се показваш тук като силно фалшива личност.
Всичко заучено, декларативно- нищо спонтанно, никаква твоя лична мисъл и вълнение.
Чела си, подчертавала си, учила си наизуст и си изградила кукла с лустро, но без собствена физиономия.
Не искам да ти прозвучи обидно, защото не това ми е целта, но за мен, това "надграждане, за да не останеш само  добро момиче" е маска, която слагаш защото просто не харесваш себе си и се опитваш да бъдеш сбор от качества заети от други и налепени върху това, което се опитваш да игнорираш.

Няма как да имам доверие на някой, който поддържа профил в сайт за запознанства. И проблемът не е в твоята неувереност. Може би не приема връзката ви за сериозна и се оглежда за нещо допълнително.

Какво значи нещо повече от добро момиче. За много мъже това е повече от достатъчно на фона на всички фалшиви маски, които жените си слагат, за да изглеждат изключителни. Аз пък не искам да бъда с някого, с когото ми се налага да се мъча да бъда интересна, вместо да се отпусна и да бъда себе си. За мен самоцелното отличаване от масата е безполезно - ти или се отличаваш или не. До характер си е. Тези, които зорлем се опитват да се отличават почват да стават фалшиви и смешни.

Ами то от един момент всичко е фалшиво- дори да си ходила на училище и да си направиш прическа. От един момент нататък човек се самосъздава- стратегически, прагматично. Може и да е фалшиво, не знам. Аз лично не познавам човек без поне малко школовка, изцяло натюрел. Понякога е фалшиво, докато не усетиш, че в един ден това си ти. Например аз по природа съм неатлетична и и срамежлива. Сега, това, че съм спортувала, фалш ли е?

Относно профилите- за мен мъж да поддържа такъв профил е голям червен флаг и е причина за раздяла. Знам каква е средата, какво се говори и търси, така че ако виси там, на практика може вече да е боднал 2-3 девойки между другото. Или поне да има сериозна възможност да го направи.

Какъв повече УАУ фактор да има?! Тя е интелигентна млада дама, с нормални доходи да се гледа и справя сама и живее самостоятелно, а на всичкото отгоре е и незле изглеждаща.. На фона на повечето 20-40 годишни жени (че и доста мъже), тя си е УАУ. Наистина е трудно за един мъж да изпъкне пред такава жена и да намери с какво да я обогати, явно твоят човек е успял, щом те мъчат недостатъците на връзката ви, а не си го сиктирдосала още Аз бих те посъветвала да бъдеш и ти инициативна, не се притеснявай, че ще е с теб на сила, ако не искаше да е на срещата ви, щеше да измисли оправдание веднага. Също и разговор за виждането ви на бъдещето заедно не е излишен, но не и преди ти самата да разбереш какво искаш за себе си вбъдеще и дали го искаш с този човек.

Аз не бих се притеснявала за този профил, при все че не виси там всекидневно, аз също, обвързана или не, влизам в някои стари такива профили да видя какво ново има, чисто любопитство..

+1

Чета ви, но не смогвам да пиша, тъкмо се прибирам от работа. Сега ако тепърва тръгна към него, а утре сутрин ставам в 6...то няма много смисъл.
Аз май съм само 'добро момиче' по Сирените от Титан.
Не мисля, че съм блестяща сред масата. Мооже би съм сред една идея по-приятните външно, но аз лично не смятам външността за ценност и това не ми дава самоувереност никак. А и не е моя заслуга.
Нещо като Excuse me си мисля и аз, когато е било при нея де.
Разбирам всички, в това което ми казвате, но не мога да го осъществя Да събера смелост да проведа разговор за бъдещето - абсурд, ако не е той инициатора, на тоя етап поне.
Но ще опитам да го поканя на гости, на вечеря примерно. Което ме хвърля в ужас, какво да сготвя, както и ми е супер стара печката.

Е, късметлийка си де..))
Поне се смяташ за хубава - аз и това нямах..)
Хубаво тяло само - но това само още комплекси ми носеше..)
Както и да е - "грешката" е в теб. Нищо ти няма.
И колкото повече си мълчиш, толкова повече губиш..)

Така описан, това НЕ е човекът за теб.   
Любовта не се измерва с къщата/колата  или друго които ти е купил/осигурил.
Ако ти самата, вътрешно, не усещаш с всяка частица любовта му към теб, значи просто такава любов не съществува.
Имаш ли съмнения дали някой те обича, явно такава любов няма или тя не е такава, каквато съществото ти иска.

Трудно е да си моногамен. Ако не можете да си изясните отношенията и да си вярвате няма смисъл. Била с мъж, който много лъжеше. Ей така, без да му мигне окото, казваше това, което най-му изнася или просто звучи по-добре.

Само ще ти кажа, че приятелят ми не веднъж е идвал вечер късно след работа при мен и е ставал в 6 сутринта за отиде да работи. Въпреки, че на нощ в спял 3 часа само пак е идвал от единия край на София до другия, където живея аз, за да ме види.  На теб комфортът ти е на първо място, изобщо не го обичаш тоя човек и той го усеща, затова си търси друга. Чакаш наготово отношение, инициатива, а ти насреща нищо не даваш - нито внимание, нито си нарушаваш малко комфорта за тоя човек, нито разговаряш с него. Нищичко. Е, какво очакваш? Само той да те търси, само той да иницира разговори, само той, той, той... а ти? Както на теб ти е удобно - така. 

Чакай сега, едно е мъжът от мерак да прескача при милото. Друго е жената да се емне и уморена- не уморена, да отчете точката присъствие. Жените са други създания, трябва да си гледаме лесното, иначе се създава лош пример- че тя е готова да скача и козирува. Ами като не може и не е лесно да се виждат, няма пък да се виждат. Ако не си на 16, чак такава кара севда, че да спиш по 3 часа на денонощие- не ми е много нормално. Повече от седмица- две няма да се издържи на тоя режим.

Разбира се, че мъжът трябва да се потруди повече за връзката- в крайна сметка е негов избор дали ще има връзка. Мъжът решава дали ще има commitment, жената не може да го накара, иначе излиза контролираща.

Е, не се е случвало много често, но все пак се е случвало по някаква причина да спи по-малко и това не го е спирало да дойде да ме види. Съгласна съм, че мъжа трябва да бъде по-активен все пак, но трябва и зелена светлина от жената, а не мисля, че той я е получил. Наистина виждам нещата така, сякаш само тя седи и чака, което не е окей. Той е дошъл защото примерно съм му казала, че ми липсва, обадила съм му се, питала съм го кога ще се видим. Т.е. има някаква взаимност. Докато тя само си седи и нищо не прави. Отказва му срещи, намира си оправдания, с нищо не му показва, че би имала желание да прекарват заедно повече време. Да каже - приятно ми е да сме заедно, много ми е хубаво/забавно. Намек поне да направи.

С годините научих, че когато една връзка е прекалено трудна в битовизмите, тя  обикновено не си заслужава. Ако на мен ми тежи да прекося цяла София за да прекарам 3 часа с любимия и на него също, значи нито аз, нито той сме отдадени в тази връзка. И ни тежи и ни се струва трудно, сякаш не си заслужава усилието. Когато си отдаден и обичаш не веднъж, а два пъти на нощ ще прекосяваш София и няма да ти прави никакво впечатление. Мое мнение, разбира се.

Стига да има желание, има и начин. Може авторката да го покани него пък у тях, не знам дали има ключ ама за половин година сигурно все доверие си имат. Трудно е съчетанието при по-голямо разминаване в часовете за работа на двамата, но не и невъзможно, ако има желание - имам 2 такива двойки познати, напаснали са се с времето.

Не е окей който и от двамата да спи 3 часа. Не знам какъв човек трябва да съм, за да ми е приятно и да се хваля по форуми, че за да ми отдели време и внимание, тоя човек утре ще е трупясал. Не всички имат лесничка и ненатоварваща работа, че да могат да си позволят да я изкарат с 3 часа сън.

Но действително трябва да се измисли начин, при който да се виждат в удобно и за двамата време.

Със сегашния си мъж се виждахме в обедната почивка.

Ееее, казала съм, че се е случило 2-3 пъти и веднага ще извадите нещата от контекст Опитвам се да натъртя на факта, че човек ако има желание, намира и начин. Ако нямат друго по-нормално време за виждане и имат желание да са заедно трябват малко жертви извън комфорта. Иначе просто не си хващаш гадже и не си биеш главата какво и защо.

Вие на етап гаджета не можете да си уредите срещите. Как я виждаш в бъдеще, в сериозна връзка да съжителствате...не казвам, че си виновна ти, просто това не е твоя човек.
Аз за да бъда с моя, зарязах работа, кариера и всичко, мой избор, мое решение...тъпо е, но в живота се изискват жертви, няма пълно щастие.

Добре де, Уейв:) От кои мои думи така предположи, че не си казваме тия неща? Съвсем добронамерено, интересно ми е как се изразявам отстрани. Казваме си и двамата и липсваш ми и приятно е с теб и още мили неща, всеки ден.
Не виждам някъде изобщо да съм коментирала липсата на мили думи. Те си присъстват и е хубаво.
Казвам му вечерта примерно 'липсваш ми', обаче не мога да кажа 'ела в къщи'. А много вероятно ще дойде. През деня си го мисля, решавам и вечерта ми звучи вече някак изкуствено, вулгарно едно, да го изрека. Неженствено...оф не знам.

И да...естествено, че като изключения се е случвало да не спя заради него почти хич. Дали да си говорим или да се видим. Но не мога да го правя често, абсурд на другия ден да се справя, аз и сега си спя малко. И не става въпрос просто да съм сънена в офиса

И да, виждаме се в обедни почивки, когато може.

Виждаме се веднъж или два пъти седмично. Една кратка среща, примерно обяд и една дълга - разходка или у нас у тях.

Проблем разбира се имам, иначе защо ще пиша, обаче си го украсявате в посоки, за които нищичко не съм споменавала дори.

Пример - не мога да го попитам къде ще ходи. Това често пъти преди се е приемало в други връзки, за незаинтересованост. При мен не е това, то е нещо като доверие. Но по-скоро е и пак проблем с говоренето. Той ми споменава мимоходом в някакъв разговор, че излиза, в 98% от случаите небрежно включва и къде/с кого. Но някой път не. Сега дали звучи като липса на интерес когато не попитам или е ок, не знам. Но аз не мога да попитам. И не е някакво превземане, да изрека 'къде ще ходиш?" ми звучи неадекватно, мога да го направя, но трябва да положа неприятно за мен усилие и ще звучи нестествено.

Винаги ли си се чувствала така в предишни връзки? Т.е. да обмисляш изреченията си до най-малката подробност?

Като ви е толкова трудно да патувате ,не сте ли обмисляли варияти да живеете заедно ?

Да, винаги съм се чувствала така. Ужасно се притеснявам да задавам въпроси. Не е всяко изречение, а само да питам, да предлагам.
Сковаващо се притеснявам
И не е въпрос на липса на тръпка, в нови приятелства също се притеснявам или колеги.
Спокойно ми е само с не повече от 2-3 човека, които знам от десетилетия.
Примерно баща ми също се притеснявам да го питам разни неща и винаги е било така.

Това щях да я попитам- като се е хвърлила да работи до 1 през нощта, ако наистина искаше да се видят, защо не се обади да момчето и да се разберат да дойде у тях да я чака или направо да я вземе от работа?
Пенсионерските отношения тя явно, ги налага + проява на незаинтересованост.

Колкото и да е срамежлива, ако отвътре я напира, все ще прояви интерес, който момчето да отчете......

ПП. Момиче, изчетох ти постовете- ти определено имаш проблем с комуникацията въобще и си мисля, че трябва да се срещнеш със специалист- да се опиташ да премахнеш вътрешните си блокажи.

От къде на къде мъжете трябва винаги да са инициатори на нещо ,то о най добрия мъж да е тази незаинтересованост от нещата ще я сметне за това ,че то явно не се чак толкова влюбена или там както му се казва в него и ще се отдръпне

Абсурт, ходих - от там знам причините. Баща ми, бившия ми избран донякъде по подобие.
Сега аз знам на рационално ниво, че най-вероятно няма да се случи нищо лошо ако попитам и че най-вероятно не преча и не досаждам, но в действителност блокирам.
Въпроса е, че не мога да ходя постоянно, няма как, а в същото време има елементарни въпроси, които аз не знам дали е нормално и правилно да попитам или не.
Не знам и до къде и до колко е добре да каня, на среща или вкъщи. Кое ще изглежда като 'нямам търпение да те видя' и кое като досаждане, прекаляване, прекалено бързо навлизане в личното пространство.
Осъзнавам, че при вас всичко това е по усет, но при мен не е.

Според мен задължително трябва да говориш с приятеля ти защо е в сайт за запознанства. Там никой не влиза само , за да си напише паролата. Бройкат се хора, говори се с тях, уговарят се срещи, ходи се на тези срещи... това със срещите единствено е с възможност да не се ходи реално на среща. Изяснете си каква работа има той там.
Не се страхувай, че може да скъсате. Ако скъсате, значи наистина не си е струвал и е трябвало да скъсате. Мъже има колкото щеш! Сред тях има и такива, които ще спрат да влизат в сайтове още след първото чувство, че са влюбени в теб.

Е според мен е ясно защо е там, просто явно разчита сигналите на авторката като за неангажираща връзка и съответно продължава да стои в профила си. Доколкото ми се струва той даже май изобщо никога не е ходил при нея щом тя се притеснява от старата си печка и какво ще приготви, не ми се струва да е влизал в жилището й изобщо. Тя не го пита къде ще ходи - вярно това може да се сметне от някой като прекалена намеса, но зависи и как е поднесен въпроса. Предполагам не пита и други някакви нормални неща, което може би се тълкува като незаинтересованост. Вярно че всяка връзка се движи със собствен темп, но все ми се струва, че за това макар и малко време, нещата трябва да са една идея по-сериозни, но не са и всеки продължава да гледа настрани - той в сайта, а тя в работата и други неща, които й се оказват по-важни.

Авторке, просто останах с впечатление,  че не си показваш чувствата и само него чакаш за всичко. Явно съм права все пак, освен частта с милите думи, което честно казано ме обнадеждава - ето, че можеш все пак да изразяваш желанията си.
Виж, звучиш ми супер несигурна. Аз до голяма степен съм същата като теб. С първото ми гадже много мерих думите си, да не досаждам,  да не се натрапвам,  никога не предлагах първа да излезем,  никога не го попитах с кого е. Но и той не ме питаше и както минаваше времето спряхме да се виждаме и аз не казах нищо. Обяснявам си го с несигурността си тогава, кофти мъжка фигура в семейството или по-скоро липса на такава. Обаче какво стана със следващия ми приятел не знам, но престанах да си меря думите,  желанията, и всичко това, което изброих не се е появявало повече. Освен може би съвсем в началото на връзката като не съм опипала докрай почвата.
Та си мисля, че може би и човека не те предразполага, еднакъв тип мъже ли си избираш? Защо наистина не отидеш да поговориш с психолог?

Срещи един или 2 пъти седмично за мен не са сериозна връзка. Някаква връзка са, но сериозна - не. Според мен човекът не се чувства истински обвързан, поради което и си влиза в разни сайтове с чиста съвест.

Не може да е сериозна връзка, в която не знаеш точно къде излиза приятеля ти 5 или 6 вечери от седмицата, че не го и питаш дори... за мен поне. По-добре да се търси нов мъж, с този както са почнали нещата, по-добре няма да стане.

Малко ми е трудно да повярвам ,че има жени на по 25 години с разсъждения на 18 годишни деца относно мъжете и после ревът какви били мъжете как може да изневеряват в сайтове за запознанства ,да предположа следващата тема ще е как тоя е зарязал ,а тя още го обича .Ако съм мъж никога няма да си хвана жена под 30 години за приятелка .
Извинявам се за въпроса ,но за първи път ли виждаш мъж в живота си ? Ние когато бяхме гаджета също сме спали по 3-4 часа ,ставали сме за първа смяна в 4 сутринта ,после сме ходоли малко на лекции после пак 4 часа на работа и чак след това се виждахме за по 4-5 часа и сме оцелели ,при желание винаги има начин да се виждате не зависимо кой колко часа ще спи и какви компромиси ще направи

Уейв, точно така и аз. Досега не съм се влюбвала така, но и мен ме е страх много, от това което ти намекваш - да не би да избирам един и същи тип несъзнателно. На тоя етап не ми изглежда да е от типа на бившите ми, двама. Даже хич, ама си ме е страх.
Иначе - за мен това си е начало на връзка или аз май бавничко загрявам:)

Пролет - и аз сякаш бях с очакването, че човек веднагически като се влюби и забравя за профили и чудеса:)))

Almond - почти нищо не питам, почти изобщо. Само как си, как е денят ти. Толкова.
Идвал е вкъщи, но късно вечер и излизаме рано сутрин.

Бианка - и мен ми се вижда малко, май, вече. Кажи ми как е зададен въпроса - 'къде ще ходиш', без да звучи сякаш му държа сметка:(

Ани, абсурд да си била студентка някога. Все някак трябва да си писала курсови работи.
Освен ако нямаш някакъв здравословен проблем:(

Аз за начало на връзка разбирам първите 6 месеца. И два пъти седмично наистина са малко. За да не звучиш, че му държиш сметка когато го питаш къде отива вкарай положителна нотка в тона. А, какви са ти плановете,  къде ще ходиш? Аз също ще изляза с еди кого си, не знам дали се сещаш. И завържи разговор. Питай ако иска след излизането да дойде до вас да приспи. Не го мисли толкова, а в крайна сметка не трябва да ти пука толкова какво ще си  помисли за теб - то като си имаш сериозен приятел непременно ще си покажете лошите страни, ще се изложите чат пат, ще си искате сметка, ще знаете кой къде е, нормални неща са.

Имам три заверени семестъра ,четвъртия не можах ,задари тежка бременност и т,н .

От това, което споделяш, се усеща много силно несигурността ти. Ако бях на мястото на приятеля ти, щях да си мисля, че ти не искаш задълбочаване на отношенията. Ако си влюбена и държиш на него, покажи му чувствата си. Най-лошото, което може да се случи, е той да не отговори на тях, но така поне ще си наясно и няма да продължаваш да се терзаеш в съмнения. След като вече си била омъжена, предполагам си над 25. Вашите отношения съвсем не приличат на сериозни за тази възраст.  Ако той има чувства към теб, само ще му стане приятно, ако му кажеш "Липсваш ми , постоянно си мисля за теб, виждаме се само два пъти седмично, а ми се иска да е повече. Искаш ли да отидем в.... следващия уикенд?" или " Знам че работното ми време пречи да се виждаме достатъчно често, но много ми се иска да е повече. Защо не останеш довечера у нас?". Ако усеща дистанцията от твоя страна, няма как да се самопокани у вас. И на един мъж изобщо няма да му направи впечатление каква ти е печката и какво точно си сготвила (даже е много по-добре нещата да са максимално спонтанни, непланирани, но да усети страст и желание да си с него). Разбирам,че те е страх и аз не съм от най-уверените в отношенията с мъжете, но какво е най-лошото, което може да се случи - да не отговори, да се дръпне. Но ако е така, значи просто не е твоя човек и трябва да продължиш напред. По-добре ли би било да се терзаеш в съмнения и това да се случи след няколко месеца? Най-важното в една сериозна връзка е изграждането на емоционална близост. Ти споделяш ли някакви по-лични неща с него - убеждения, чувства, някакви проблеми?
 Случвало ли се е да спорите, да изказвате различни гледни точки? Знаете ли вкусовете и интересите си, пробвали ли сте ги взаимно? Ако имате общи познати, излизате ли като компания и съответно запознали ли сте близките си приятели с другия? Пишете ли си съобщения със закачки, дори и  по-пикантни? Уверявам те, че няма нищо лошо да предлагаш различни неща, които да правите заедно. Ако ти откаже за нещо, това съвсем не значи, че не иска да е с теб, а просто , че предложението може да не му допада. Споделяй повече, покажи му се такава, каквато си. Опитай се да приемеш вероятността нещо да не му хареса, но в това няма никаква драма. Ако го привличаш като жена и те цени като човек, дребните недостатъци нямат значение. Ако нещо започне да го дразни и отблъсква из основи, така или иначе е по-добре да се разделите. Същото важи и за теб - не би трябвало да вървиш на пръсти и да се чудиш как да избегнеш какъвто и да е минимален конфликт.
Питаш за доверието - ами няма как да си сигурен, никога.Със споделянето, с показването на слабости, на истинското аз, заедно с чертите, които не харесваме в себе си, доверието по естествен начин нараства. Винаги един човек може да загуби интерес към теб и да те нарани. Влизането във връзка предполага уязвимост и поемане на риск да бъдеш наранен, когато имаш чувства. Като пътуваш с кола, винаги може да умреш или да пострадаш при катастрофа, но ако винаги мислиш само за това, каквито и предохранителни мерки да вземеш, никога няма да се насладиш на пътуването. Може би наистина е добре да се опиташ отново да работиш с психолог, защото от това, което пишеш, изглежда, че имаш много силен страх от отхвърляне и това ти пречи да скъсиш дистанцията и да изградиш близост. И това ти пречи въобще в отношенията. За сега не му казвай, че знаеш за сайта за запознанства. Първо му покажи, че искаш по-сериозни отношения, че наистина искаш да си с него, ако се отвори и той - чудесно. Ако държи на дистанцията - ще знаеш как стоят нещата и ще продължиш напред.
 

Аз имам едно гадно , но насочващо предложение - направи си профил в този сайт и му пиши като непозната 
В тази ситуация , вашата , ще разсее всички съмнения.
Само не ми скачайте- знам , че е подло.  В случай , че двама човека са в дълга връзка и с изградено доверие , и ако партньорът ти има авторитет в очите ти , това би било недопустимо.

Уейв - първите 6 месеца са. Преди това е бегло познанство, тук таме разменен поздрав.
Таф говорим си, но засега не се е случвало да спорим, различно мнение нямам притеснение да споделя, просто не е имало на тоя етап още.
Тайс това е действително изкушаващо, но ще ме гони гузна съвест сигурно после цял живот

Абе не че нещо, ама аз наистина не разбирам какви са тия проверки. Не че съм против тях, ако има брак и деца, хубаво е да се знае истината. Но тук е ясно, че човекът не е сериозно обвързан и под какъв предлог точно ще бъде обвинен, че чати в сайтове??

Допуска се,  е ако от 6месеца се виждаш само с една, си с нея, и не бройкаш други.

Направи си профил там и поискай да си пишете. Каквото и да ти пише не се издавай докато не разчепкаш докрай . Нямаш си представа колко много неща ще разбереш за него. Сам ще си каже всичко с малко подтикване. Не го идеализирай излишно. Сайтовете за запознанства са пълни с "перфектни", мъже които само гледат какво да боцнат извън вкъщи. Така поне ще разбереш с какъв човек си имаш работа и дали искаш да си с него. Аз точно по този начин разбрах какъв боклук е мъжът ми, който ме носеше иначе на ръце и ме зариваше с пари.

   Но не никога минава този номер. Ако приятелят ви или съпругът ви ви познава добре и знае начина, по който се изразявате и пишете, тогава ще ви разпознае. Правила съм опити. Някъде е минавало и съм разбирала с какъв човек съм имала работа, но друг път изобщо не е минавало, защото човекът ме познаваше доста добре и ме разпознаваше. Много е гадно да имаш съмнение към някого и това съмнение да те разяжда отвътре. 

То хубаво с фалшивия профил, но на тези сайтове основно пишещите и иницииращите контакт първи са мъжете, така че самият факт, че жена му пише първа, ще го предупреди. Освен ако не е глупав.

А, поне разбра ли какво не му е стигало вкъщи, та го е търсел навън?
Че да имаш едно на ум за втория брак.

Виждате се веднъж седмично за разходки и евентуално гостуване...
Ти си мислиш, че имате връзка...но за този мъж, това вероятно не е точно така.
Имаш голям проблем със себеоценката и е явно, че не можеш да се справиш сама. Ако искаш наистина стабилна връзка с някой мъж, започни посещения при психолог.

А за мен виждане един път през работната седмица плюс уикендите си е напълно достатъчно за връзка- при вече пораснали хора, които си имат живот. Няма нужда от психолог. Нито има нужда да сте дупе и гащи- малко дистанция помага на романтиката.

Виждане 1 път през работната седмица не е сериозна връзка отникъде. Не мога да си представя сериозна връзка, в която хората се дистанцират точно първите месеци, когато всичко ти гори и искаш да си постоянно с този човек, ако може. Как пък работата и другия "живот" ще те спрат да искаш да си човека, в когото си влюбен. Тра-ла-ла

Аз не съм голям спец, но 1 тотално несериозна връзка съм имала в живота си и пак се виждахме през ден, през два. Та какво остава за сериозните...

И с първия, и с втория мъж сме се виждали по веднъж седмично плюс уикендите. Работа, учене, събития- аз по принцип не мога да съм постоянно с един човек, не стигам до тотално овъртолване. Да не говорим, че свикваш бързо по този начин. Страстта не е маркер за сериозна връзка- има много влюбени-загубени, дето спамят Фейсбука, докато нещата не се разпърдят в един момент.

За мен най-сигурния начин да разлюбя един човек е да го виждам всеки ден и по много. Трябва малко дистанция, малко мистерия. А и да видя, че има други интереси- иначе ако е само с мен, какво значи това, какъв живот има...тренира ли, учи ли, бачка ли, чете ли...защото за мен не е нормално човек да е пълен със свободно време и винаги на разположение. От една възраст нагоре очаквам мъжът да си има занимавки и да не ми се върти непрекъснато около мен.

А сериозна връзка зависи най-вече от решението на хората, дали искат връзка. Не колко често се виждат. Може да са все заедно и пак да е лапешка работа. Критериите за сериозност са съвсем други.

Е, хората са различни.

Когато вече ти е мъж, застрахован ли е срещу разлюбване

Аз съм различна явно, но за мен виждане веднъж през работната седмица и малко през уикенда е неангажираща връзка с никакви перспективи за задълбочаване.

През вечер е за мен минимума в самото начало и заживяване заедно до година.

То за през вечер трябва да се откажете от всичките си хобита и интереси...да не говорим за всеки ден. А мъж, който с лека ръка ще си изостави интересите, за да ме гледа влюбено, не ме кефи. Или пък да няма интереси...

Не е лошо интересите е една двойка да са споделени.

Ако още в началото го няма интереса и желанието да сме заедно колкото се може повече, това за мен поне  няма да е правилният човек на 100 %.

И двамата харесвахме почти еднакви неща в началото с малки изключения.
Фитнес, кино, концерти, пътувания, ресторанти, плуване и партита. Нямаше чак такава голяма разлика дали ще идем на фитнес и сауна заедно или ще сме в два отделни фитнеса по същото време:)

fire truck, със съпруга ми се запознахме 2007. До 2010 включително, се виждахме по 2  пъти седмично максимум- хубаво ни беше,но и двамата бяхме заложили на работата,а и бяхме след приключили връзки и искахме да подишаме. запознахме се взаимно с приятелите на другия през 2011. Тогава и заживяхме заедно. 2013 сватба, 2014 деца. и се обичаме и имаме тръпка,фойерверки и т.н. а са минали 10 години. и двамата имаме регистрации по такива сайтове и си разцъкваме в моменти на скука. беше ми предложил да ги изтрием-не виждам смисъл. Ако реши някой да кръшка,винаги може да си направи пореден профил с различно име зад гърба на партньора и другият дори да не заподозре. Ти си усещаш човека. За мен изказвания от типа "щом сега не изпитвате нужда да сте нон-стоп заедно,значи нещо не е ок" са несъстоятелни - хората са различни като представи, нужди, емоционален темперамент. Ако и двамата сте самостоятелни личности,ми се струва пресиращо на 6 7 месец от връзката да го питаш какви са му намеренията спрямо теб. Аз лично бих изчезнала с 300,ако някой ми зададе подобен въпрос в периода,когато сме все още на етап срещи, а не живеене заедно. Момичетата горе те съветват според собствения си светоглед. Ако ти харесва човекът - остави нещата да се случват. Колкото до сайта, ако е поне средно интелигентен и с намерение да кръшка,щеше да си смени профила така,че да не можеш да попаднеш на него толкова лесно. Поздрави и успех!

Между другото, такова виждане малко по-рядко си пасва и с идеята ми, че може да изчакате доста месеци, преди да правите секс. Това по-трудно ще стане с ежедневни срещи. А причината за 6-те месеца разтъкаване е следната: дори най-обиграните психопати трудно поддържат една маска повече от 6 месеца. Тоест все нещо ще го издаде. А ако си влюбена- загубена и само си гукате, няма да имаш дистанция и да видиш що за човек е. Оттам и многото връзки, почнали бурно и завършили с Фейсбук експлозия- както е казал поетът, these violent delights have violent ends.

Защо трябва да се чака със секса, ако се харесват и двамата?

   По мое мнение трябва да се изчака със секса. Ако мъжът има сериозни намерения към жената, той ще я изчака. За повечето мъже сексът е просто задоволяване на нагона им и получаване на поредната бройка! Като получат секс, вече жената не му е интересна и друг път ще се обади или ако се обади, то ще бъде само заради секса!

За да не ти се завърти главата и да се окажеш в ситуация на драма, но пък вече влюбена. Секс= хормони, които създават връзка, дори без да го искаш съзнателно.

Парадоксално, в този форум се съветва за 2-3 години съжителство преди да опознаеш човека. Но по отношение на секса се смята, че някъде на втора-трета среща се познавате достатъчно, че да сте интимни. А това не е възможно- той е на практика непознат, не се знае какво крие. За жените това е опасно.

Пък и за мъжете де- един мъж трябва да е малко на положение, не да рипне като разгонен пес, щом някоя завърти опашка.

   Някой да напише точните думи и аз да съм напълно съгласна с това мнение.

   Секс се прави, когато жената се чувства сигурна в този мъж и може да му има доверие! А доверието се печели много бавно.

Искам да запитам тия, които бързат със секса: как точно спечелиха доверието ви в рамките на няколко срещи? Или не ви пука, че могат да ви предадат доверието? тоест ако се окаже, че е fuckboy, няма да се чувствате никак употребена, напротив, ще летите на крилцата на радостта (не го вярвам, едва ли ще се случи, ако си получи своето и следващата стъпка е ghosting)...

още едно доказателство,колко сме различни хората:) в 80% от случайте съм правила секс на 1 или 2ра среща. и 3те ми сериозни връзки са започнали по този начин,без да е имало драматични последствия. (първа среща да не се чете като 1ви ден на запознанство,все пак сме общували в някакъв контекст и среда,преди да споделим взаимен интерек) и тук опират нещата до възприятия. но пък и аз никога не съм възприемала сексът за нещо,задължително обвързано със сериозна връзка,нито пък че идното трябва да влияе на другото.

Много зависи какви очаквания имаш към този човек и дали на 1ва среща, 1ви секс се влюбваш, или не.
Не всички жени летят на крилата на романтиката и страдат от любови и т.н. глупости от сорта.

А в днешно време няма нищо трудно за един мъж да чака секс от определена жена.
Ще има поне още 1-2, които през това време няма да имат проблем да правят секс с него.

   Ако бъдете употребена заради секс и захвърлена на боклука, как ще се почувствате?

   Като бях по-млада и аз правих секс на първата или втората среща! Разбрах, че огромна грешка съм направила, като съм задоволявала нагона на мъжете!

Не любов и романтика, ама си е удар по егото, нали? Хем си се раздала със секса, хем явно нещо не го кефиш достатъчно...

"Не всички жени летят на крилата на романтиката и страдат от любови и т.н. глупости от сорта"

Ами щом смяташ, че са глупости...но пък как ще се омъжиш за Перфектния, ако няма любов и романтика...да не си от ония скучни хора, които се женят прагматично...

Siren, отговарям веднага. Сексът не го приемам за нещо ексклузивно,а за нормална потребност. Когато някой ме привлече физически,не ми е необходимо да ми се кълне в отдаденост и да ми сваля звездите. Ако в последствие си допаднем с този човек - още по-добре -тепърва споделяме идеи мечти и ако паснат -ето ти връзка. С последния човек,с когото си легнах,се оказа че пъзелът пасва безкомпромисно и сме семейство. За да не излезе,че забърсвам всеки по улицата- за да си легна с някого,трябва силно да ме е впечатлил в общуването, а за това са достатъчни няколко разговора -ако не ме хване първите 2-3 пъти,няма шанс да ми замае главата след 5 месеца

   Чувствах се употребена, че ме приемаха мъжете като парче месо. А аз просто наистина исках сериозна връзка с тези мъже, с които имах секс. Много зле се чувствах, когато мъжете захвърляха на боклука, като се наситят на моето тяло. Затова на нито един мъж не пускам вече секс. Отрязах през тези 3-4 години доста мъже, защото ме приемаха като парче месо и не виждаха моята душа.

защо се приемате за жертви,когато говорите за секс? какво значи "да те използва и да се чувстваш употребена"?  вие, лягайки си с даден човек,не го ли желаете също толкова силно? понякога не се получават нещата - не си допадате като темперамент,подход и т.н... не продължавате. за мен е много по-тъжно дълго познанство,доверие,чувства и изведнъж сексът да се окаже разочарование,но понеже сте си отделили времи с този човек,да не можете да прекъснете нещата лесно и безболезнено и за 2те страни

Добре де, но все пак си е удар по егото, ако човекът изчезне като призрак.

Пък и защо е толкова лошо една жена да иска сериозна връзка? Все едно е някакъв дефект. Ами аз си имам високо самочувствие- смятам, че си струвам и съм доста повече от парче месо, както се изрази потребителката. Не мисля, че е някаква грешка да очаквам сериозно отношение.

А истината е, че сексуалната тръпка не е най-силното. Другото е по-вълнуващо- отдаденост, любов. То си е оценка, че си струваш. Иначе за удоволствието- с вибратор може да е по-вълнуващо.

Има и още нещо- може буквално да станеш жертва. Мъжете са опасни, а ти си лягаш с някой, когото познаваш слабо. Това си е security risk донякъде.

The Siren of Titan, какъв удар по егото? Само защото си правил секс с някого и в последствие връзката не се е получила?
Да не си на 18г?!?

Всичко зависи от нагласата и разбиранията на една жена. Включително и това дали ще се почувства употребена, или не.
Ако е с ясното съзнание какво прави, какво може да се случи и какво може да очаква...няма защо след секс на 2-5-пък ако щеш и 20та среща да се почувства употребена. Ще е така само и единствено ако го позволи.

   Ако жената иска секс, може да се задоволи с вибратор или друга секс играчка. Защо една жена да си ляга с един мъж, а в главата на един мъж да бъде, че е получил това, което е искал? А отделно да не говорим колко ППБ има, които презервативите не могат да предпазят напълно.

Директен въпрос: правиш секс с някого и изчезва като призрак.

И на теб ти е много гот. И не ти е гадничко, нито дори съвсем мъничко. Ами явно някои жени имат добре тренирана нагласа, само не знам защо другото се смята за дефект. По принцип ако се стигне до секс, нормалното е да има поне няколко месеца връзка след това, а не да изчезне набързо.

Не знам защо нагласата, че ти се полага връзка, да е грешна. Аз си живея с идеята, че ако някой ме търси, то е защото иска връзка, не просто да тества и после да реши иска ли връзка. Мисля, че показвам достатъчно, за да може отсрещната страна да вземе решение и да действа според това решение. Ако е нещо по средата, то си е използване, губене на време, риск, драма - все неприятни неща.

А защо да си причиняваме неприятни емоции и риск, само за да покажем какви печени мадами сме...човек трябва да се щади. Да е максимално неупотребен. С годините все повече го оценявам.

Е при теб ако мъжете са изчезвали след секс, не на всички им се е случвало. Не мислиш ли...
Явно говориш от опит, така че може да разкажеш предполагам...