Сбъркал ли е царят като осъдил Вапцаров на смърт?

Не съм съвсем сигурна, че не може. Какво ще стане, ако всички вземат публично да се отрекат от романтичните представи /за които така или иначе знаем, че не са съвсем верни, но не е прието да се говори обратното/. Какво ще правят колониалните страни с бившите си колонии? Репарации ли ще плащат, косите ли ще си посипват с пепел?  Страна на смелите и свободните и тя доста ще пострада.

Факт е възкръсването на национализмите (у нас съчетан със социалистически носталгии). Не знам докъде ще доведе всичко това. Този филм хем вече съм го гледала (защото се занимавам с 19 век), хем сега ми изглежда някак обезпокоително.

Не е въпрос преди всичко на държавна политика, въпреки че има различни случаи. Османската империя, примерно, изобщо не е поощрявала или забранявала нещо на българите, особено в културно-просветните дела и образованието. Тя дори не ги е забелязвала, че съществуват като отделен етнос. Били са част от рум-милета, т. е. християнския народ, в един кюп с гърци, сърби, власи и др. Турците изобщо не са контролирали и дори чели, какво и на какъв език, печатат българите във вестницити си във Влашко. А те често са печатали революционни материали, призоваващи въм освобождение от "турското робство". Не са контролирали и знаели, какво преподават българите в самоорганизираните и самофинансираните си училища. А там децата, естествено, са получавали патриотично възпитание. Не са се месили в делата на Църквата, освен в случаите, в които християните сами са ги призовавали да се намесят и да играят ролята на арбитър. По време на българо-гръцкия църковен спор, примерно. По принцип, многонационалните империи са много по-толерантни от националните държави. Националните държави потискат малцинствата и се стремят да хомогенизират населението, а империите дават доста по-големи свободи на гражданите си от различни националности и не им се месят особено.

Alexandria*, с всичко съм съгласна, само едно нещо е малко по-нюансирано - патриотичното възпитание, ако под това се разбира "обучение" в революционната идея. Ами не е било силно застъпено такова - в учебниците има "мъдри мисли" на антични мъже, разкази просветителски, басни, оди в чест на султаните (Абдул Меджид и Абдул Азис); може извън материала да са се прокрадвали и бунтовни слова - примерно Чинтулов е популяризирал революционните си песни (но пък в един момент ги е изгорил). Фактите обаче говорят следното: до 1860 г. има публикувани (в странство) само 3 революционни стихотворни текста - 2 на Раковски, един на К. Петкович. Другото са просветителски, религиозни съчинения, любовни песни, оди за султана. Това е масовата продукция. Да, цензурата не е била голяма. Просто националното съзнание (в смисъл и на революционно) - и то на една шепа интелигенти - се ражда по-късно, след 1860.

Да, и това с национализма съм го мислила. Разчитам, че икономиката и техническия прогрес ще повлияят на избора на хората в коя посока да се насочат. Съвсем естествения стремеж към по-лек и приятен живот да победи лоялността към догмите. Дали ще е така, и дали ще е за добро, нямам идея. А и все още има памет за ужасите на войните. Скоро ще остане само преразказ, а тогава ще е друго.

Колкото и утопично да звучи, рано или късно човечеството ще трябва да достигне дотам, Vapor. Освен ако не се затрие малко преди това, и то за пореден път.

Под "патриотично възпитание" имах предвид най-вече формирането на българско национално самосъзнание. Децата са научавали в училище, че са българи.

Ъ?!? Аз съм българче?

Турците всъщност се обособяват като нация дори по-късно от българите. Едва по времето на Ататюрк. В Османската империя е било по-важно каква вяра имаш - господарската или робската.

За изграждане на българската идентичност, най- съществена роля играе българската възрожденска журналистика... Почти всички революционери са били и журналисти... единственият начин да разпространяват идеите си са били печатните материали и почти всеки революционер е издавал вестник... Има една книга "Държавност преди държавата" с подзаглавия "Свръхфункции на българската възрожденска журналистика "  ...та там се обясняват много неща ...

И журналистиката в България продължава да играе важна роля, но тя е в обрата посока...съзнателно, платено
води нацията надолу и все надолу...

с известни изключения, на които благодаря... Има интелигентни хора, които осъзнават колко отговорна е работата на журналиста и не си позволяват да продават съвестта си или да нямат мнение....

Героите са ни нужни, особено във време на криза на ценностите. Те се превръщат в пример за подражание, вдъхновение, дават ни някакви морални устои или самочувствие. Спомнете си 94-та и световното по футбол. Спомнете си еуфорията, която ни обхвана, колко горди се чувствахме тогава. И тогава забравихме, че футболистите са хора, често пъти и без особено образование и култура и когато един от тях каза "да духат супата" ние го развенча ме, и друг си остана в подножието на върха, а беше на крачка от него, но си показа задника на публиката и тя не му го прости. От героите се очаква да са по-добри от простосмъртните, да са надвиснали слабостите си, за да могат да служат за пример. Другото са антигерои - Динкова, Печорин, мутрите... Те с появяват, излизат на преден план във време на морален упадък. Страшно е, ако те са героите на децата. За това и образите на националните герои са изчистени от човешките им слабости, идеализирани са. И са служили за патриотично възпитание. Спомням си едно интервю при Слави Трифонов - гостува му един български евреин, което емигрира в Израел и участва активно в създаването и утвърждаването на държавата. Като военен, мисля че беше парашутист, той говорел на войниците,  "надъхвам ги" и споменавал Ботев и Левски, а те го питали кои са те. Оскар Писториус стана герой с протези, но и бе развенчан като такъв след убийството, защото то е слабост, а не в името на висша цел. От Джей Симпсън, Максим Стависки - те направиха погрешна крачка и бяха развенчани. От друга страна герои като Ботев, Левски, Бенковски, Жана Д'арк, Мартин Лутър Кинг ще си останат такива, каквито и митове да се развенчават около тях, защото те са пожертвали живота си в името на една по-високацел цел.
Вапцаров е поет. Творчеството му е повлияна от времето и това, в което е вярвал и за което се е борил. Дали е можел царят да го помилва? Да, можел е. Но не го е направил. Героите рядко умират в собственото си легло на стари години и от естествена смърт. И това е част от ореола им. Героите умират млад, в разцвета на силите си и от насилствена или внезапна смърт. И оставят делото си недовършено - Левски и Ботев не доживяват Освобождението, те са убити на 35 и на 26. Жана Д'арк е изгорена на кладата на 19. Смъртта на Вапцаров е част от този ореол, който се създава около него - на човек, загинал заради убежденията си. Това е разликата между демократичното общество и диктатурата. Демократичното общество не убива поетите си, нито ги съди за убежденията им. Диктатурата не търпи свободата на слънчевото, не търпи инакомислещи. А дали един човек, занимаващ се с дейност, целяща смяна на властта е герой или терорист, зависи от коя страна на барикадата сме. За нас Ботев и Левски са герои, защото са се борили да имаме собствена държава и сами да се управляваме. За Османската империя те няма как да са герои, защото извършват подривна дейност, затова и Левски е преследван, заловен, съден и екзекутиран. Можем ли е султанът да го помилва? Същото е и с Вапцаров.
Не знам дали броят на жертвите в Батак е преувеличен или не. Все пак тогава е имало комисии, обхождане, преброяване на жертвите. За Европа в този момент е имало значение дали става въпрос за отделен случай, единични жертви или става въпрос за масово клане и за унищожаване на един етнос. Второто се нарича геноцид и не може да не предизвика реакция. И я предизвиква.Руско-турската освободителна война е резултат точно на Априлското въстание.

Героите са ни нужни, особено във време на криза на ценностите. Те се превръщат в пример за подражание, вдъхновение, дават ни някакви морални устои или самочувствие. Спомнете си 94-та и световното по футбол. Спомнете си еуфорията, която ни обхвана, колко горди се чувствахме тогава. И тогава забравихме, че футболистите са хора, често пъти и без особено образование и култура и когато един от тях каза "да духат супата" ние го развенча ме, и друг си остана в подножието на върха, а беше на крачка от него, но си показа задника на публиката и тя не му го прости. От героите се очаква да са по-добри от простосмъртните, да са надвиснали слабостите си, за да могат да служат за пример. Другото са антигерои - Динкова, Печорин, мутрите... Те с появяват, излизат на преден план във време на морален упадък. Страшно е, ако те са героите на децата. За това и образите на националните герои са изчистени от човешките им слабости, идеализирани са. И са служили за патриотично възпитание. Спомням си едно интервю при Слави Трифонов - гостува му един български евреин, което емигрира в Израел и участва активно в създаването и утвърждаването на държавата. Като военен, мисля че беше парашутист, той говорел на войниците,  "надъхвам ги" и споменавал Ботев и Левски, а те го питали кои са те. Оскар Писториус стана герой с протези, но и бе развенчан като такъв след убийството, защото то е слабост, а не в името на висша цел. От Джей Симпсън, Максим Стависки - те направиха погрешна крачка и бяха развенчани. От друга страна герои като Ботев, Левски, Бенковски, Жана Д'арк, Мартин Лутър Кинг ще си останат такива, каквито и митове да се развенчават около тях, защото те са пожертвали живота си в името на една по-високацел цел.
Вапцаров е поет. Творчеството му е повлияна от времето и това, в което е вярвал и за което се е борил. Дали е можел царят да го помилва? Да, можел е. Но не го е направил. Героите рядко умират в собственото си легло на стари години и от естествена смърт. И това е част от ореола им. Героите умират млад, в разцвета на силите си и от насилствена или внезапна смърт. И оставят делото си недовършено - Левски и Ботев не доживяват Освобождението, те са убити на 35 и на 26. Жана Д'арк е изгорена на кладата на 19. Смъртта на Вапцаров е част от този ореол, който се създава около него - на човек, загинал заради убежденията си. Това е разликата между демократичното общество и диктатурата. Демократичното общество не убива поетите си, нито ги съди за убежденията им. Диктатурата не търпи свободата на слънчевото, не търпи инакомислещи. А дали един човек, занимаващ се с дейност, целяща смяна на властта е герой или терорист, зависи от коя страна на барикадата сме. За нас Ботев и Левски са герои, защото са се борили да имаме собствена държава и сами да се управляваме. За Османската империя те няма как да са герои, защото извършват подривна дейност, затова и Левски е преследван, заловен, съден и екзекутиран. Можем ли е султанът да го помилва? Същото е и с Вапцаров.
Не знам дали броят на жертвите в Батак е преувеличен или не. Все пак тогава е имало комисии, обхождане, преброяване на жертвите. За Европа в този момент е имало значение дали става въпрос за отделен случай, единични жертви или става въпрос за масово клане и за унищожаване на един етнос. Второто се нарича геноцид и не може да не предизвика реакция. И я предизвиква.Руско-турската освободителна война е резултат точно на Априлското въстание.

Аз точно заради тази героизация и измъкването на героя от неговата тленност, съм си мислела винаги, че Ботев е някакъв дядо, с тази брада... а Левски съм си мислела, че е приказен герой, въпреки ученото в училище  История и литература са ми се припокривали като понятия...чак по- късно съм осъзнала разликата ..
Предполагам, че много хора никога не са и продължават да разглеждат турското робство чрез "Под Игото" и "Записки по българските въстания" ...които колкото и да са в духа на времето, все пак са си литература, а не наука

За мен е много важно тези иконостаси да се разпаднат, за да осъзнаят най- вече децата, но и всички ние, че от нас зависи...и ние можем да сме Левски или Ботев и направо сме, но още не го знаем ... .... и че спасителите са и поробители

Както и когато се осъзнае, че Буда, Исус и Мохамед са просто едни мъдри хора, учители и замъглението на съзнанието падне, религиозните войни ще изчезнат ...така и тези просветлявания, ще донесат повече полза от колкото вреда...

В това вярвам аз- в истината, а не в манипулацията...ако има истина

Между другото, благодаря за интерсната дискусия, отдавна не бях чела интелигентни мнения в този форум...научих неща Благодаря! ...и извинете за 1000 та редакция на този пост

Темата се дискутира и ми беше интересно мнението на професор Кьосев, което споделям и с вас.

  Не е същото, разбира се, видно е и с просто око-
Вапцаров си има държава и се бори да я разруши по чужда заръка, което и до ден днешен се прави от неговите съмишленици по поръчка на същите московски господари  ....

В момента на БНТ повтарят точноза Вапцаров История.бг. Темата тук ми изостри интереса.