Сбъркал ли е царят като осъдил Вапцаров на смърт?

  • 18 083
  • 363
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 12 309
Не може всички до безкрай да се поддържат една романтична представа за собствената си историята в едно глобално село.

Не съм съвсем сигурна, че не може. Какво ще стане, ако всички вземат публично да се отрекат от романтичните представи /за които така или иначе знаем, че не са съвсем верни, но не е прието да се говори обратното/. Какво ще правят колониалните страни с бившите си колонии? Репарации ли ще плащат, косите ли ще си посипват с пепел?  Страна на смелите и свободните и тя доста ще пострада.

# 346
  • Мнения: 2 843
Факт е възкръсването на национализмите (у нас съчетан със социалистически носталгии). Не знам докъде ще доведе всичко това. Този филм хем вече съм го гледала (защото се занимавам с 19 век), хем сега ми изглежда някак обезпокоително.

# 347
  • София
  • Мнения: 4 878
В Австро-Унгарската империя е имало на 20 националности - германци, унгарци, чехи, словаци, сърби, хървати, румънци, украинци и ред други. Имали са си собствен език, печат, литература на родния език, училища и пр. И не са имали национална държава. И ние сме имали всичките тези неща в рамките на Османската империя. БАН е създадена през 1869 г., 10 год. преди възстановяването на българската държава.

Това не е ли държавна политика на съответните страни? Поощряване/непоощряване/частично поощряване/забрана? Може и така да е, разбира се. Не отричам ролята на интелектуалците и будителите, естествено, но мисля, че и държавата играе своята роля.

Не е въпрос преди всичко на държавна политика, въпреки че има различни случаи. Османската империя, примерно, изобщо не е поощрявала или забранявала нещо на българите, особено в културно-просветните дела и образованието. Тя дори не ги е забелязвала, че съществуват като отделен етнос. Били са част от рум-милета, т. е. християнския народ, в един кюп с гърци, сърби, власи и др. Турците изобщо не са контролирали и дори чели, какво и на какъв език, печатат българите във вестницити си във Влашко. А те често са печатали революционни материали, призоваващи въм освобождение от "турското робство". Не са контролирали и знаели, какво преподават българите в самоорганизираните и самофинансираните си училища. А там децата, естествено, са получавали патриотично възпитание. Не са се месили в делата на Църквата, освен в случаите, в които християните сами са ги призовавали да се намесят и да играят ролята на арбитър. По време на българо-гръцкия църковен спор, примерно. По принцип, многонационалните империи са много по-толерантни от националните държави. Националните държави потискат малцинствата и се стремят да хомогенизират населението, а империите дават доста по-големи свободи на гражданите си от различни националности и не им се месят особено.

# 348
  • Мнения: 2 843
Alexandria*, с всичко съм съгласна, само едно нещо е малко по-нюансирано - патриотичното възпитание, ако под това се разбира "обучение" в революционната идея. Ами не е било силно застъпено такова - в учебниците има "мъдри мисли" на антични мъже, разкази просветителски, басни, оди в чест на султаните (Абдул Меджид и Абдул Азис); може извън материала да са се прокрадвали и бунтовни слова - примерно Чинтулов е популяризирал революционните си песни (но пък в един момент ги е изгорил). Фактите обаче говорят следното: до 1860 г. има публикувани (в странство) само 3 революционни стихотворни текста - 2 на Раковски, един на К. Петкович. Другото са просветителски, религиозни съчинения, любовни песни, оди за султана. Това е масовата продукция. Да, цензурата не е била голяма. Просто националното съзнание (в смисъл и на революционно) - и то на една шепа интелигенти - се ражда по-късно, след 1860.

# 349
  • Мнения: 1 399
Да, и това с национализма съм го мислила. Разчитам, че икономиката и техническия прогрес ще повлияят на избора на хората в коя посока да се насочат. Съвсем естествения стремеж към по-лек и приятен живот да победи лоялността към догмите. Дали ще е така, и дали ще е за добро, нямам идея. А и все още има памет за ужасите на войните. Скоро ще остане само преразказ, а тогава ще е друго.

Колкото и утопично да звучи, рано или късно човечеството ще трябва да достигне дотам, Vapor. Освен ако не се затрие малко преди това, и то за пореден път.

# 350
  • София
  • Мнения: 4 878
Alexandria*, с всичко съм съгласна, само едно нещо е малко по-нюансирано - патриотичното възпитание, ако под това се разбира "обучение" в революционната идея. Ами не е било силно застъпено такова - в учебниците има "мъдри мисли" на антични мъже, разкази просветителски, басни, оди в чест на султаните (Абдул Меджид и Абдул Азис); може извън материала да са се прокрадвали и бунтовни слова - примерно Чинтулов е популяризирал революционните си песни (но пък в един момент ги е изгорил). Фактите обаче говорят следното: до 1860 г. има публикувани (в странство) само 3 революционни стихотворни текста - 2 на Раковски, един на К. Петкович. Другото са просветителски, религиозни съчинения, любовни песни, оди за султана. Това е масовата продукция. Да, цензурата не е била голяма. Просто националното съзнание (в смисъл и на революционно) - и то на една шепа интелигенти - се ражда по-късно, след 1860.


Под "патриотично възпитание" имах предвид най-вече формирането на българско национално самосъзнание. Децата са научавали в училище, че са българи.

# 351
  • Монреал
  • Мнения: 1 384
Децата са научавали в училище, че са българи.

Ъ?!? Аз съм българче?

# 352
  • Мнения: X
По принцип, многонационалните империи са много по-толерантни от националните държави. Националните държави потискат малцинствата и се стремят да хомогенизират населението, а империите дават доста по-големи свободи на гражданите си от различни националности и не им се месят особено.
Турците всъщност се обособяват като нация дори по-късно от българите. Едва по времето на Ататюрк. В Османската империя е било по-важно каква вяра имаш - господарската или робската.

Скрит текст:
Цитат
Турският изследовател Емре Конгар пише:
"Турският национализъм е последното национално течение, възникнало със закъснение в периода на разпад на Империята. Управниците на Империята, тоест турците, виждайки, че държавата им се разпада и осъзнавайки, че тя като Империя е възникнала на чужди територии с чуждо население, вероятно са се осъзнали именно като турци. Понятията турска нация и турска родина, както и турски език и турска култура - възникват тогава и едва през този период придобиват гражданственост."

Последна редакция: чт, 27 юли 2017, 06:47 от Анонимен

# 353
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
За изграждане на българската идентичност, най- съществена роля играе българската възрожденска журналистика... Почти всички революционери са били и журналисти... единственият начин да разпространяват идеите си са били печатните материали и почти всеки революционер е издавал вестник... Има една книга "Държавност преди държавата" с подзаглавия "Свръхфункции на българската възрожденска журналистика "  ...та там се обясняват много неща ...

И журналистиката в България продължава да играе важна роля, но тя е в обрата посока...съзнателно, платено
води нацията надолу и все надолу...

с известни изключения, на които благодаря... Има интелигентни хора, които осъзнават колко отговорна е работата на журналиста и не си позволяват да продават съвестта си или да нямат мнение....

# 354
  • Мнения: 12 081
Героите са ни нужни, особено във време на криза на ценностите. Те се превръщат в пример за подражание, вдъхновение, дават ни някакви морални устои или самочувствие. Спомнете си 94-та и световното по футбол. Спомнете си еуфорията, която ни обхвана, колко горди се чувствахме тогава. И тогава забравихме, че футболистите са хора, често пъти и без особено образование и култура и когато един от тях каза "да духат супата" ние го развенча ме, и друг си остана в подножието на върха, а беше на крачка от него, но си показа задника на публиката и тя не му го прости. От героите се очаква да са по-добри от простосмъртните, да са надвиснали слабостите си, за да могат да служат за пример. Другото са антигерои - Динкова, Печорин, мутрите... Те с появяват, излизат на преден план във време на морален упадък. Страшно е, ако те са героите на децата. За това и образите на националните герои са изчистени от човешките им слабости, идеализирани са. И са служили за патриотично възпитание. Спомням си едно интервю при Слави Трифонов - гостува му един български евреин, което емигрира в Израел и участва активно в създаването и утвърждаването на държавата. Като военен, мисля че беше парашутист, той говорел на войниците,  "надъхвам ги" и споменавал Ботев и Левски, а те го питали кои са те. Оскар Писториус стана герой с протези, но и бе развенчан като такъв след убийството, защото то е слабост, а не в името на висша цел. От Джей Симпсън, Максим Стависки - те направиха погрешна крачка и бяха развенчани. От друга страна герои като Ботев, Левски, Бенковски, Жана Д'арк, Мартин Лутър Кинг ще си останат такива, каквито и митове да се развенчават около тях, защото те са пожертвали живота си в името на една по-високацел цел.
Вапцаров е поет. Творчеството му е повлияна от времето и това, в което е вярвал и за което се е борил. Дали е можел царят да го помилва? Да, можел е. Но не го е направил. Героите рядко умират в собственото си легло на стари години и от естествена смърт. И това е част от ореола им. Героите умират млад, в разцвета на силите си и от насилствена или внезапна смърт. И оставят делото си недовършено - Левски и Ботев не доживяват Освобождението, те са убити на 35 и на 26. Жана Д'арк е изгорена на кладата на 19. Смъртта на Вапцаров е част от този ореол, който се създава около него - на човек, загинал заради убежденията си. Това е разликата между демократичното общество и диктатурата. Демократичното общество не убива поетите си, нито ги съди за убежденията им. Диктатурата не търпи свободата на слънчевото, не търпи инакомислещи. А дали един човек, занимаващ се с дейност, целяща смяна на властта е герой или терорист, зависи от коя страна на барикадата сме. За нас Ботев и Левски са герои, защото са се борили да имаме собствена държава и сами да се управляваме. За Османската империя те няма как да са герои, защото извършват подривна дейност, затова и Левски е преследван, заловен, съден и екзекутиран. Можем ли е султанът да го помилва? Същото е и с Вапцаров.
Не знам дали броят на жертвите в Батак е преувеличен или не. Все пак тогава е имало комисии, обхождане, преброяване на жертвите. За Европа в този момент е имало значение дали става въпрос за отделен случай, единични жертви или става въпрос за масово клане и за унищожаване на един етнос. Второто се нарича геноцид и не може да не предизвика реакция. И я предизвиква.Руско-турската освободителна война е резултат точно на Априлското въстание.

# 355
  • Мнения: 12 081
Героите са ни нужни, особено във време на криза на ценностите. Те се превръщат в пример за подражание, вдъхновение, дават ни някакви морални устои или самочувствие. Спомнете си 94-та и световното по футбол. Спомнете си еуфорията, която ни обхвана, колко горди се чувствахме тогава. И тогава забравихме, че футболистите са хора, често пъти и без особено образование и култура и когато един от тях каза "да духат супата" ние го развенча ме, и друг си остана в подножието на върха, а беше на крачка от него, но си показа задника на публиката и тя не му го прости. От героите се очаква да са по-добри от простосмъртните, да са надвиснали слабостите си, за да могат да служат за пример. Другото са антигерои - Динкова, Печорин, мутрите... Те с появяват, излизат на преден план във време на морален упадък. Страшно е, ако те са героите на децата. За това и образите на националните герои са изчистени от човешките им слабости, идеализирани са. И са служили за патриотично възпитание. Спомням си едно интервю при Слави Трифонов - гостува му един български евреин, което емигрира в Израел и участва активно в създаването и утвърждаването на държавата. Като военен, мисля че беше парашутист, той говорел на войниците,  "надъхвам ги" и споменавал Ботев и Левски, а те го питали кои са те. Оскар Писториус стана герой с протези, но и бе развенчан като такъв след убийството, защото то е слабост, а не в името на висша цел. От Джей Симпсън, Максим Стависки - те направиха погрешна крачка и бяха развенчани. От друга страна герои като Ботев, Левски, Бенковски, Жана Д'арк, Мартин Лутър Кинг ще си останат такива, каквито и митове да се развенчават около тях, защото те са пожертвали живота си в името на една по-високацел цел.
Вапцаров е поет. Творчеството му е повлияна от времето и това, в което е вярвал и за което се е борил. Дали е можел царят да го помилва? Да, можел е. Но не го е направил. Героите рядко умират в собственото си легло на стари години и от естествена смърт. И това е част от ореола им. Героите умират млад, в разцвета на силите си и от насилствена или внезапна смърт. И оставят делото си недовършено - Левски и Ботев не доживяват Освобождението, те са убити на 35 и на 26. Жана Д'арк е изгорена на кладата на 19. Смъртта на Вапцаров е част от този ореол, който се създава около него - на човек, загинал заради убежденията си. Това е разликата между демократичното общество и диктатурата. Демократичното общество не убива поетите си, нито ги съди за убежденията им. Диктатурата не търпи свободата на слънчевото, не търпи инакомислещи. А дали един човек, занимаващ се с дейност, целяща смяна на властта е герой или терорист, зависи от коя страна на барикадата сме. За нас Ботев и Левски са герои, защото са се борили да имаме собствена държава и сами да се управляваме. За Османската империя те няма как да са герои, защото извършват подривна дейност, затова и Левски е преследван, заловен, съден и екзекутиран. Можем ли е султанът да го помилва? Същото е и с Вапцаров.
Не знам дали броят на жертвите в Батак е преувеличен или не. Все пак тогава е имало комисии, обхождане, преброяване на жертвите. За Европа в този момент е имало значение дали става въпрос за отделен случай, единични жертви или става въпрос за масово клане и за унищожаване на един етнос. Второто се нарича геноцид и не може да не предизвика реакция. И я предизвиква.Руско-турската освободителна война е резултат точно на Априлското въстание.

# 356
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз точно заради тази героизация и измъкването на героя от неговата тленност, съм си мислела винаги, че Ботев е някакъв дядо, с тази брада... а Левски съм си мислела, че е приказен герой, въпреки ученото в училище Simple Smile  История и литература са ми се припокривали като понятия...чак по- късно съм осъзнала разликата Simple Smile ..
Предполагам, че много хора никога не са и продължават да разглеждат турското робство чрез "Под Игото" и "Записки по българските въстания" ...които колкото и да са в духа на времето, все пак са си литература, а не наука Simple Smile

За мен е много важно тези иконостаси да се разпаднат, за да осъзнаят най- вече децата, но и всички ние, че от нас зависи...и ние можем да сме Левски или Ботев и направо сме, но още не го знаем ... .... и че спасителите са и поробители Simple Smile

Както и когато се осъзнае, че Буда, Исус и Мохамед са просто едни мъдри хора, учители и замъглението на съзнанието падне, религиозните войни ще изчезнат ...така и тези просветлявания, ще донесат повече полза от колкото вреда...

В това вярвам аз- в истината, а не в манипулацията...ако има истина

Между другото, благодаря за интерсната дискусия, отдавна не бях чела интелигентни мнения в този форум...научих неща Simple Smile Благодаря! ...и извинете за 1000 та редакция на този пост

Последна редакция: чт, 27 юли 2017, 07:58 от Роузи

# 357
  • София
  • Мнения: 1 203
Темата се дискутира и ми беше интересно мнението на професор Кьосев, което споделям и с вас.
Скрит текст:
По юбилеен повод в социалните мрежи се развихриха дискусии за Вапцаров. Общата им форма беше „риба, ама цаца“, „цаца, ама риба“ – „поет, ама терорист“, „терорист, ама голям поет“. Разбира се, имаше и такива, които твърдяха традиционното "риба-щука": „поет и революционер“.
Да се участва в такива дискусии е безсмислено, те сами заслужават анализ. Моето лично отношение към Вапцаров е сложно, лично-драматично и в определен смисъл незавършено, все още събирам материали и мисля по едно голямо изследване - цяла книга. Но тъй като част от нея е вече написана и публикувана, мога да я препоръчам, на всеки който се интересува. Препоръчвам това свое съчинение от 90-те това по три причини:
1. За да напомня, че класическите текстове са отвъд вкуса, те са условие на вкуса, както казва Гадамер. По разни причини Вапцаров е бил литературно-канонизиран в България и ние, моето поколение и няколко поколения преди и след, сме били възпитани литературно през него – т.е. научени сме да мислим какво е поезия през него и неговата поетика, до голяма степен той е участвал във формирането на нашия вкус. В този смисъл той не може да бъде оценяван от нас, защото е формата на нашата оценка. Виж, други външни читатели, които не са отрасли с него като с класически пример за велика поезия, могат да го оценяват, бих ги прочел с интерес.
2. Втората причина е разпространената елементарна дихотомия между „талант“ и „идеология“, която твърди, че талантът бил независим от всяка идеология и раждал автономни щедьоври, а те „от само себе си“ устоявали на времето и формирали неунищожима памет. Това разбира се е откровено невярно, идеологията в своята брутална форма на пропаганда от един или друг тип, лява или дясна, (самото понятие „идеология“ има безброй значения, с които тук няма да занимавам фейсбук-читателите) може да провали всяка поезия и да направи непоносим всеки „шедьовър“, стига да ги засегне в сърцето, в принципа на поетическото им смислопроизводство. И огромен брой литературни и други произведения са били унищожени – т.е. забравени, станали са непоносими за четене – по тази причина. Но възможни са още хиляди комбинации между поетическия и идеологическия език, които са наистина интересни, понякога и вълнуващи, възможни са и шедьоври на противоречието и конфликта, между идеологическа рамка и смислопроизводство. В случая с Вапцаров особено интересна е драматичната съдба на лявата утопия (в един вапцаровски романтически вариант, колебаещ се между „бялата пролет“ и „празните химери“) в суровите пространства на един трезв, автоироничен и разговорен реализъм. В тази дълбоко противоречива поезия утопията подлежи на изпитания, почти на автодеконструкция – и тези изпитания съм се опитал да анализирам в сложните им драматични перипетии.
3. Наскоро разни теоретизиращи левчовци заовориха за „въображаемото на дясното“. Нека поне бъдат информирани, че сме разсъждавали за тяхното „ляво въображаемо“, още преди да се родили теоретично.

# 358
  • Мнения: 3 826
За нас Ботев и Левски са герои, защото са се борили да имаме собствена държава и сами да се управляваме. За Османската империя те няма как да са герои, защото извършват подривна дейност, затова и Левски е преследван, заловен, съден и екзекутиран. Можем ли е султанът да го помилва? Същото е и с Вапцаров.

  Не е същото, разбира се, видно е и с просто око-
Вапцаров си има държава и се бори да я разруши по чужда заръка, което и до ден днешен се прави от неговите съмишленици по поръчка на същите московски господари  ....

# 359
  • София
  • Мнения: 62 595
В момента на БНТ повтарят точноза Вапцаров История.бг. Темата тук ми изостри интереса.

Общи условия

Активация на акаунт