Да, и в това, което казваш има резон. Макар че истината и обективността са много силна основа, не мисля че биха поставили някой в неравностойно положение.
Ако се прилагат от всички.
- Публикувана: 23 юли 2017, 20:52 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2017, 09:19 ч.
Сбъркал ли е царят като осъдил Вапцаров на смърт?
Ако се прилагат от всички.
Текста на Балева беше изключително интересен, самия въпрос е много интересен - защо и как точно Батак става символ на мъченичество.
Това ли е текстът :
http://www.kultura.bg/bg/article/view/11756
Идеята на обективността е във време, в което информацията за всичко е лесно достъпна и навсякъде, да не си заравяме главата в пясъка, да се учим да преценяваме и оценяваме.
Аз не мисля, че това, което изгражда някаква национална гордост, задължително има корени в обективността, това изобщо не важи само за нас, а по принцип. Но ако лекът за девалвация е по-нататъшна девалвация, пък да видим къде ще му излезе краят - това също е теза, и е много вероятно да сме свидетели на това как се развива именно тя.
Досега може би си била права. Но как бихме продължили занапред? Ето, беше даден пример с Батак. Да кажем, че ние не проведем никакви проучвания и останем с идеите от фолклора. Как ще спрем другите да го направят? Как ще обясним на децата си след 20 години, че сме ги учили на едно, пък японците, с най-новата модерна технология за генетични изследвания на корите на дърветата, са установили друго? Защо да скачаме зорлем в тази пропаст? Какъв е проблемът още сега да кажем - така и така е било, толкова хора, така загинали? Нима не е достатъчен повод за гордост, че сме се съхранили като нация за толкова години под чужд контрол, та трябва умишлено да забулваме историята в мистерии?
Текста на Балева беше изключително интересен, самия въпрос е много интересен - защо и как точно Батак става символ на мъченичество.
Това ли е текстът :
http://www.kultura.bg/bg/article/view/11756
В сборника е със заглавие "Образът на Батак в колективната памет на българите", но мисля, че това е текстът (сега нямам време да прочета в цялост публикацията в "Култура", но ми се струва същата).
Текста на Балева беше изключително интересен, самия въпрос е много интересен - защо и как точно Батак става символ на мъченичество.
Това ли е текстът :
http://www.kultura.bg/bg/article/view/11756
Скрит текст:
От 1876 до 1892 г. единствените свидетелства за кървавата история на Батак са двете известни снимки на пловдивския фотограф от гръцки произход Димитър Кавра на оцелели след клането батачани и на баташката църква със смъртни останки, и двете от 1878 г., както и Стамболовият превод от 1880 г. В 1892 г. изведнъж се поставя началото на една огромна литературна и образна продукция на тема Батак, която продължава и до днес. Така например през 1892 г. излизат от печат третата част на „Записките по българските въстания‛ на Захарий Стоянов, чиито последни трийсетина страници са посветени на въстанието и клането в Батак, както и разказът на очевидеца Бойчо „Въстанието и клането в Батак‛. Също така през 1892 г. е публикуван и природо-туристическият наръчник за начинаещи патриоти „В недрата на Родопите‛ от Иван Вазов, в който народният поет обширно се занимава с националното значение на клането в Батак като български Хиос и в заключение на което патетично описва монументалната картина на поляка Антони Пиотровски „Баташкото клане‛, рисувана през 1892 г. и изложена на първото българско национално изложение в Пловдив, също през 1892 г.
През 1881 г. Иван Вазов пише стихотворението "Възпоменания от Батак", което е публикувано през 1884 г. в стихосбирката му "Поля и гори". https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8F_%D0%B8_%D … D0%BE%D1%80%D0%B8
И тъй като това стихотворение, разбира се, заедно със Записките на Захари Стоянов, е най-известният сред българите извор за историята на клането, е странно, че не е споменато.
Нина*,
надявам се да полагаш усилия за да изглежда, че не разбираш дискусията толкова успешно. Би било много жалко, ако е естествено.
надявам се да полагаш усилия за да изглежда, че не разбираш дискусията толкова успешно. Би било много жалко, ако е естествено.
Ние не сме млада нация. Напротив, ние сме стара, но лъгана до безобразие нация, която на всеки няколко десетки години си сменя "звездите". В този смисъл, свежа глътка реализъм може само да помогне.
А и колко нации са се оформили в последните двадесетина години в развития свят? Само за секти се сещам като примери.
А и колко нации са се оформили в последните двадесетина години в развития свят? Само за секти се сещам като примери.
Исторически сме млада нация - тя започва да се формира около Освобождението, затова е било много важно тогава да се пишат патриотиччни произведения и да се възпяват герои. Много често се бърка население, етнос и нация. Навреето, когато бях ученичка, се чудех защо изведнъж има толкова много произведения, които да учим по литература, отнасящи се за комити, хъшове, революционери и т.н., включително защо толкова се набляга на Записките и на Под игото, на Ботев и т.н. Едва на стари години, когато научих що е то нация, и че не е същото като етнос, и че това е нещо, което се изгражда, а не е като етноса да си съществува с хората, ми светна, че е било точно по времето, когато е започнало изграждането на нацията и формиране у населението на усещане за националност. Тууу, ако имало кой да ми го каже в гимназията, щях да сиспестяв много чудене.
А и колко нации са се оформили в последните двадесетина години в развития свят? Само за секти се сещам като примери.
Но то и с Македония е горе-долу така.
И я изграждат съвсем успешно. От известно време ми е интересно да гледам украински и руски предавания, и където се намесят политиците, се започва от руснаците, че нямало украински език, нямало украинска нация, украинците били руснаци, а украинският бил... не е ясно какво. А заради Евровизията само дето не се избиха заради ограничениято за певците, пребивавали в Русия и как отказали на руската певица виза. И Крим си бил на Русия. А украинците си наблягат на всичко украинско. Не зная как обичайно си боядисват къщите по селета, но ми прави впечатление от видяното от репортажи, че в селските къщи винаги цветовете са жълто и синьо- като украинското знаме. За Крим руснаците казват, че си бил техен исторически, а украинците обрратното - че си е украински. И в училище си имат часове по украински език и по руски, дори някъде и не учат руски.
И я изграждат съвсем успешно.
Естествено, но е малко времето, в смисъл - млада нация са като самостоятелна държавност и в началото явно трябва да се хиперболизира. С македонците е същото.
Имам някакви бегли спомени от времето, когато учехме география и история и си мисля, че украинците са си били нация още преди войната, те си имат и някакво по-различно възприятие от руснаците, дърпат повече към централноевропейските нрави, просто зорлем са ги направили част от СССР. Най-субективно ми е трудно да направя разлика между Белорус и Русия, а Украйна винаги ми е стояла по-обособена, може би заради огромните Карпати. Изненадах се като видях на картата каква голяма територия е Украйна, а Одеса за тях е изключителна гордост.
А, това ми стана много интересно. Някак интуитивно смятах, че сме се съхранили сравнително компактни през онзи-период-със-спорното име именно заради националното самосъзнание, но е напълно вероятно и аз да хиперболизирам значението му. Официално ли е, смисъл някак обявява ли се "начало" за една нация? Ще чета.
Аз пък приемах Възрожденската литература като съвпадение на отразяване на процесите преди и около Освобождението и нашата "версия" на европейския Ренесанс. Някакъв вид компенсаторен разцвет.
Да, Украйна, наистина. И азиатските държави от бившия източен блок, впрочем. Една от тях, се развива много успешно, но сега изключих коя беше. Но и аз не ги приемам за "нови", нито македонците.
Аз пък приемах Възрожденската литература като съвпадение на отразяване на процесите преди и около Освобождението и нашата "версия" на европейския Ренесанс. Някакъв вид компенсаторен разцвет.
Да, Украйна, наистина. И азиатските държави от бившия източен блок, впрочем. Една от тях, се развива много успешно, но сега изключих коя беше. Но и аз не ги приемам за "нови", нито македонците.