Продължавам да не разбирам - коя е тази по-обективна представа за Левски, която би попречила на един динко/футболен фен/друг, да си го татуира на гърдите и да бие жена си с името му на уста? Със същия успех може да си татуира и кръст - християнството ли ще му е виновно?
Сега, не искам пак да изпадам в чуждопоклонство, обаче този път ще дам пример с герой от социалистическа страна - Алексей Мересиев. Може да е абсолютно безсрамно пропагандно идеализиран, може да е бил педофил, знам ли. Обаче идеализираният образ, "иконата" е на човек, който се учи да лети с ампутирани крака - и всъщност това го определя като човек можещ. Кое не ти харесва в този герой? Няма ли нужда от такива? Не мотивира ли?
Давам Динко за пример, че сегашната представа за Левски не ни осигурява някакъв морален Олимп, затова не е нужно да се вкопчваме в нея. Не мога да гарантирам, че обективността би помогнала, но мога да предполагам, че ще е така. Не за динко конкретно, там мача е свирен, а за създаване на едно по-честно, по принцип, общество. По същия начин бих мислила и за кръста, разбира се, те и сега често вървят заедно.
По скоро въпросът е защо ако допуснем, че Мересиев е какъвто е, това да го прави по-малко мотивиращ пример за летец?
Пък аз хал хабер си нямах, понеже вечерях с приятели и чудничко си прекарахме. А те тук с червена пяна на уста....
