Имам близък, който няма съпруга, нито деца, работи, изкарва доста над средното за България.
Проблемът е че кръгът му от хора, които го обкръжават е силно "паразитен".
Всеки му иска услуги (помощ за ремонти, пари, да ги кара тук или там), но никой не го търси по хубави поводи, а и без поводи- просто да си поприказват като приятели или нещо такова. Лицата, с които комуникира, са в трудоспособна възраст, здрави, прави и много мързеливи. Важно е да се отбележи, че парите в повечето случаи НЕ се връщат, а когато той има нужда от помощ с ремонт или нещо такова - те винаги са заети.
Той обяснява, че иска да бъде добър, да помага, защото така доброто ще се връща при него, но в същото време това му тежи и физически, и психически, и материално. Не може да спре да "помага", но иска да се откъсне от този порочен кръг, да смени средата, за да му е по-леко.
Познавате ли такива хора? Как са се справили с проблема?
П.П. Аз също помагам - но има разлика между това да помогнеш на приятел и да помогнеш на "паразит" - във вторият случай той смуче, докато може и не се пуска. Да не се разчита грешно темата.