Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - 40

  • 39 334
  • 738
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 7 730
Аз знам, че диоптърът не е проблем, но вече две поколения в рода ми са с глаукома, както казах и на мен ми измериха доста високо очно налягане, но тогава точно ми предстоеше операция на ухото и хич не ми се занимаваше с още здравословни проблеми. Аз просто гледам да се настроя и за това, пък като му дойде времето ще посетя отново лекар и .н.

# 496
  • Мнения: 20 522
Нашият татко мисля да присъства, докато вися с контракциите да получавам разкритие. Все пак това са едни часове, когато нищо не се случва и човек, който да те разсейва да не обръщаш внимание на болката, не е излишен. За манипулациите и самото раждане ще си излиза. Но сметките са ми без кръчмар, защото работи с график, пълен с месеци напред и като нищо да не може да реагира на момента.

# 497
  • Мнения: 1 019
За мен беше много важно да присъства на първото ми раждане - секцио. Първо, че раждах в друга страна и исках ако има нещо да мога да си му го кажа на български, а той да превежда в този момент. Второ, исках да види малката заедно с мен, за да усетим,
Видим  някакъв белег, за да не ни я сменят... знае ли човек... и трето... говорише ми какви ли не простотии да ме разсее по време на рязането... той самия стоя до мен, естествено, че не се е разхождал... те не биха му и дали... направи снимки, които за мен са много ценни.... и след като излезе бебето той тръгна с бебето по всички процедури да следи какво му правят, а аз останах докато ме зашият. Самото рязане и изваждане не траеше повече от 5-10мин, а шиенето после отнема повечето време. После реанимация докато те пусне упойката и там пак бях сама, защото не го пуснаха и чак тогава се събрахме и те тъкмо бяха приключили с всички прегледи на малката ни рожба. Дай Боже и сега така благополучно да мине всичко Simple Smile вземете ги... те са упора

# 498
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 722
И ние бяхме двамата в операционната, но то и нямаше начин мъжът ми да се съгласи да пропусне раждането след всичките проблеми и треперенето през последния месец на бременността. Само изчака отвън 1-2 минути, докато ми слагаха упойката, защото тук не позволяват никой "външен" да присъства, когато я слагат. После седна на едно столче до главата ми, изпънаха завесата пред нас и толкова бързо ме срязаха, че като изплака бебето и двамата не се впечатлихме и продължихме да си говорим и да се смеем с екипът, защото мислехме, че няма начин да е нашето и чуваме някое друго отвън. После го пуснаха и в реанимацията/следоперационната, докато мина упойката. Като ме върнаха в стаята след един час и той се убеди, че съм добре, остави ме и хукна до неонатологията да прегръща бебето. В интерес на истината обаче, колкото и да се стараят с паравани и прегради, малки фалове се случват. Например, мъжът ми гордо заяви, че погледнал и "черва" даже - имаше предвид, че докторката явно е направила няколко стъпки настрани, за да вземат сестрите бебето и той за секунда видял кървавите ръкавици на ръцете й. И за мен беше незаменима упора да сме двамата със съпругът ми - със седмици живяхме в болницата заедно, тревожихме се заедно и видяхме, че дъщеричката ни се роди жива и здрава заедно 😊

# 499
  • София
  • Мнения: 63
Аз много искам да присъства на раждането, защото аз не съм лежала в болница през живота си, имам страх, а когато той е до мен получавам някаква сигурност. Знам, че ще ме разсейва и независимо какъв е начина на раждане много ще ме подкрепя. Той от друга страна е лежал вече 3 пъти в болница от 10те години през които сме заедно и няма никакъв страх от кръв, болници и т.н, аз винаги съм ходила когато той е лежал въпреки, че влезна ли в болница съм на тръни. По принцип ми е казал, че щом аз искам ще бъде до мен, но виждам, че сякаш не иска и не знам дали е правилно да го карам да влиза при раждането.

За възглавничката ми казаха, че няма нужда при новородени и мисля за сега да не взимам

# 500
  • Мнения: 174
Наскоро гледах много красиви снимки където таткото присъстваше. Раждането беше естествено във вана. Мисля си, че ще ми бъде голяма упора, независимо, че ще раждам с операция, иска ми се да споделим този момент.

# 501
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Относно шишетата, ако няма да сте на Формула, а планирате да кърмите според мен не избързвайте с тях. Ако се наложи винаги таткото може да отскочи да купи.
ММ ми купи помпа за кърма на Медела, и там има шише и биберон подарък, така че са ми идеални да имам така между другото някое за всеки случай.
Предполагам е хубава емоция таткото да е до Вас, но не е за всеки татко.  Peace

# 502
  • Мнения: 39
Какво е препоръчително да се избягва по време на бременността относно храненето?

# 503
  • Пловдив
  • Мнения: 597
Какво е препоръчително да се избягва по време на бременността относно храненето?
Има много материал в интернет относно храненето по време на бременност. Като цяло синьо сирене, другите меки сирена, недобре изпечено месо, рохки яйца, суши, морски деликатеси и др. и е хубаво всички зеленчуци и плодове да се мият старателно. Всичко е въпрос на избор. Потърси в нета ще намериш много инфо.

# 504
  • Мнения: 2 560
Сурово месо, сурова риба, непастьоризирано мляко и сирене, добре е да не прекаляваш със сладкото и тестените изделия, гледай всичко, което хапваш да е добре измито и добре сготвено. На първо четене това се сещам Blush

# 505
  • Мнения: 27 870
И от плодовете има разни алергени, хубаво е да се прочете...

# 506
  • Мнения: 1 019
Eteria, то и при нас се виждаше кръв и имам снимки направени от съпруга ми как точно бебето е между краката ми и докторите са в кръв и точно режат пъпната връв на детето. На мен и на него не му става лошо от това, въпреки че  дору родителите му му казваха да не влиза и едва ли не да ме остави сама, за да не му прилошее... Мъжете в този момент също се мобилизират и подготвят... след това още на какви неща се нагледа...
той ме и изпишкваше и всичко, гърдите ми цедеше и какви ли не работи... майчинствто понякога е свързано не само с красиви картинки... така че е много важно да има някой до вас във всеки един момент.

а относно хапването.. аз доста прекалявам със сладкото... всеки ден си казвам утре няма да ям и започвам със сладко... вие по колко сладко ядете на ден?

# 507
  • София
  • Мнения: 2 587
Основно някой плод следобед или ако много приритам - някой сладолед вечер.

# 508
  • Мнения: 2 560
Аз ям сладко откакто съм бременна. По принцип не обичам. По едно време бях спряла, защото ме бяха наплашили, че имам диабет, защото бебо е голям. Ама нямам. Изследваха ме три пъти, а бебо си расте независимо какво ям. Та сега си хапвам по малко, ако много ми се дояде. Гледам да не прекалявам, разбира се.

# 509
  • Мнения: 35 645
Аз като забременях рязко спрях сладкото и кафето. Просто нямах необходимост и желание да ям/пия. Хапвам много плодове- пъпеши, дини, бяло грозде. Обаче напоследък мъжът ми ме открехна за едни меденки... Лелееее, голямо изкушение са ми Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт