Дневникът тема 83 - Да отслабнем всички заедно!

С тази нова версия на сайта ви загубих.Нямам с какво да се похваля ( не мърда кантара.

Момичета, да се отчета - върнах се от морето, плюс 1.300 - не е зле, доволна съм - след всичкото тесто и сладоледи. Продължавам си стария режим да не закусвам и да избягвам тестените и сладкото, повече салатки. Сега се връщам да ви чета. Хубав уикенд!

Здравейте момичета
Аз бях малко "отпуска" /децата при баби и на лагери за 10 дни/ и се отпуснах сериозно. Отделно направихме една 4-дневна екскурзия до Прага с ММ и хем правехме по 18 000 - 22 000 крачки на ден, хем уж не прекалявахме с яденето и пак се върнахме с + 3 кг на всеки. Като свърши отпуската се премерих и щях да изхвърля кантара през прозореца - 58 кг. Ужас!!!!!
Отделно ми се бъгна лоптопа и сега е на ремонт, та се мъча да пиша от телефона, затова за сега само ви чета. Сега ще се включа по темите накратко

За афтите - и аз имам много. Често ми излизат, винаги една след друга се изреждат по няколко и ме държи по месец. Имало е моменти, в които съм ревала от болка, защото ставаха огромни. Боря ги с Тантум Верде - вода за уста. Жабуркам и задържам водата върху афтата по 2 - минути. Правя го преди всяко хранене, защото така изтръпва афтата и може да се яде. Иначе абсурд да хапна нещо. Отделно мажа самата афта със сода, но сред жабуркането, за да не боли. Така ми минават за няколко дни.

За плодовете - скоро четох, че според новите проучвания диетолозите масово отричат приема на плодове /с изключение на домашните/, тъй като масово се тъпкат с допълнителна захар под формата на добавки, за да бъдат по-сладки. Най-вече тези в големите хипермаркети, но и производителите в последните години започнали да действат по този начин.
Аз лично си позволявам по малко плод всеки ден, но като цяло след една определена възраст спряха да ми понасят и започнаха да ме подуват

И така - реших, че до РД-то ми /след около 20 дни/ няма да пипна сладко. За сега вече 7-ми ден успявам. Спазвам си стриктно фаст 5, като ям два пъти - в 13.00 ч и в 18.00 ч., а в 16.00 ч хапвам 1 ябълка или нектарина. Иначе си ям, каквото ми се яде - яйца, кавърмички, леща, боб, грах, пил. супа. Добавям си и по 1-2 малки филийки черен хляб. Задължително гледам да има сурови зеленчуци на всяко хранене. За сега се справям, чувствам се добре въпреки, че започнах пак Дуфастона, а и навлизам в ПМС. Та ще видим как ще се развият нещата. До тук за 5 дни махнах 1,5 кг., дано и занапред да ми се получат нещата.

Успех на всички - ще продължавам да ви следя, а като ми се оправи компа ще се включа пак

п.п. Обмислям след ПМС-то да се включа в 30-дневното предизвикателство на Духчето

п.п. 2 Лелеееее, с този телефон и две деца около мен го пиша този пост вече 6 чАса хахаха

Аюрведичните чайове откъде ги купувате?

Не знам дали това е най-удачното място да се оплача и да помоля за съвет но не намерих друго  Много моля, посъветвайте ме как да преодолея емоционалното преяждане, меко казано по-скоро тъпчене. Напоследък отново съм във вихъра на всевъзможни проблеми и просто се плаша от себе си  имам чувството, че когато ми е нервно и съм напрегната в стомаха ми се отваря някаква "черна дупка" и сама не мога да повярвам какви количества всевъзможни боклуци заминават в нея. Точно на 01.08. миналата година започнах режим на сериозни ограничения и свалих до към март тази година 20 кг, сега съм в ужас, защото не знам как да намеря сили да се овладея, а кг пак полетяха нагоре  Ох, съзнавам, колко е тъпо но просто имам нужда да се споделя 

Кайсия пожелавам ти бързо възстановяване.
Menerva и за теб. Разбирам напълно какво преживяваш, защото съм преминала през това няколко пъти. Последния път бях свалила 20кг и си ги върнах всичките. Преди това съм свалялала по 5, 10, 12-4кг и отново съм ги връщала, че и отгоре. За съжаление не намерих начин да овладея емоционалното хранене. Явно трябва да се работи за по-здрава психика и по-добро отработване на отрицателните емоции, но как да стане, не знам.  още веднъж, дано успееш да се спреш.

Посещение при психолог и започване на анализа. За мен няма по-отговорен, здрав и ефективен начин да се преодолее емоционалното хранене от това човек да се съсредоточи върху причините. Не вярвам, че без подобен тип работа, каквото и да е "преодоляване", ще е ефективно и дълготрайно.

Menerva знам какво е, преди години, когато и аз бях изпаднала в дупка започнах да намирам утеха в храната и да прекалявам. Изяждала съм по цяла кутия вафли и то след стабилна вечеря. По този начин успях да си натрупам килограмите. Но нищо не ме интересуваше, повтарях си, че какво като съм дебела важното е, че съм щастлива. Но не бях щастлива, вътрешно и емоционално не бях щастлива. С храната запушвах многобройните пробойни в емоционалния ми свят.
Не знам как точно се случи, но един ден си казах Стига момиче, вземи се в ръце, не може така да се самоунищожаваш! Започнах диета, спортувах по малко и свалих 40 кг. Но не знам, може би трябва да е вътрешен подтик, да осъзнаеш, че имаш проблем и че искаш да го разрешиш. Храната е бягство, тя не ни спасява, а само ни дава лъжливо усещане за спокойствие. Много лесно е да ти кажа Ами спри се! Трябва сама да го направиш обаче. Вече си минала първата крачка с осъзнаването. Не е лесно и сама знаеш, че не е лесно, но, мисля си, като споделяш тук или с някой твой близък, приятелка, ще успееш.

Духче, поздравления за новата тема! Следя ви.

Благодаря ви, момичета  Май наистина трябва да помисля за консултация с психолог, защото не ми се иска отново да се върна назад  Днес започнах да гледам в Ютуб филми за хора с наднормено тегло и ужасните последици от това, засега има ефект (още не съм почнала да се тъпча) но ще видим докога 

Minerva, ако решиш да предприемеш такава стъпка, имай предвид, че това е пътуване към теб самата. Работа над теб самата, понякога е трудно, но винаги си струва и всеки ден ставаш по-щастлив човек, по-силен човек и по разбиращ самата себе си човек. Спираш да наказваш тялото си и ума си. Избери много внимателно човека, на когото ще се довериш, защото не всеки който се назовава "психолог" има правото да се рови в човешкия ум и душа. Някои от тях са ужасно неетични и те и методите им.

Ей, Вярка, чудех се какво се случи с теб Ами хайде де в на духчето предизвикателството. Ден 12 ми е днес, отчитам 9 км в планината - ходено-тичане. Искам утре да опитам повече тичане, ама ще видя ще стигна ли до Бояна-Драгалевци
Деборана - от един "Био" магазин близко до Руски паметник в София. Предполагам, че ако напишеш името на чая ще излезе от къде може да се купи. Ако не - ще купя и ще ти пратя до адрес.

Здравей. При мен помага, като започна да правя нещо ново. Започни някакъв курс - ще срещнеш нови хора, нови изживявания. Йогата ми помага да се концентрирам върху себе си, върху начина, по който се чувства тялото ми, насочва мислите и върху духовното развитие.

Духче, някаква промяна усещаш ли?
На снимките изглеждаш страхотно, но ти си се знаеш най-добре

Вярка, аз отдавна усещам негативна промяна. Преди две години спортувах редовно кикбокс и често правех разтоварващи дни. Тогава си мислех, че кикбокса не ми помага и изобщо не ми дава това, което исках да постигна с тялото си. Сега осъзнавам колко съм грешала и колко важни са били редовните тренировки и колко наистина по-леко му е било на тялото ми. Наистина правим сериозни преходи с МП и на снимките изглеждам прилично, но не съм във физическата форма, в която бях. Тогава си спомням как си лежим в леглото и аз му се фукам какъв мускул на крака имам - наистина се очертаваше ако стегнех крака си. Сега търатанци. Но от както почнах да карам всеки ден колело мисля, че има лек напредък. Онзи ден правих Джилиян, същите упражнения, които правих и преди месец, преди да взема кучето. Взех я и се наложи много сериозно лечение и грижи и й се отдадох напълно. Отделно беше много наплашена и се стрясваше и напишкваше от страх от най-малкото нещо. Не исках да й причинявам още стрес като размахвам краци и гирички. Но и с това сгреших - вчера имах много сериозна мускулна треска на ръцете, гърба, дупето, краката, раменете, гърдите - такава, каквото преди не съм имала. Просто човек излезе ли веднъж от форма, след това е много тегаво. Изобщо не се оценявах тогава...
Иначе за кила ако ме питаш - 4 ти ден експериментирам със себе си и съм доволна от резултатите. На някой може да му се види глад и прекалено радикално, за това си трая - нямам желание да се защитавам и философствам. Всеки си знае себе си. Но да, щастлива съм и имам резултати. И това много много ме мотивира да продължавам. От това имах нужда, от една позитивна мотивация и промяна в цифрите на кантара, които да ме вдъхновят за още  и още. Иначе се чувствах като хамстерче - уж нещо правя, а никъде не стигах.

То и аз не знам какво да правя.От една страна-до вчера буквално не можех да стана от леглото,бях като инвалид.От друга-ако зарежа тренировките за месец-сигурно след това ще е ужас докато свикна пак.Но ще почакам..Честно казано доста се уплаших,не знам кога и  дали  ще мога да направя тяга или клек отново без да се притеснявам.Факт-не се схванах по време на тренировка,а при банално движение включващо леко навеждане и вдигане на малкото ми дете,но трябва да се пазя от тук нататък доста повече.Чудя се какво мога да правя-какъв вид спорт да захвана,без да включвам кръста .. Може по-нататък да се наложи да поръчвам индивидуална тренировъчна програма,но по-скоро от някой който се занимава и със кинезитерапия,или аз самата да ходя известно време  -защото наистина не знам как да тренирам без да натоварвам проблемните участъци..