Дневникът тема 83 - Да отслабнем всички заедно!

  • 38 923
  • 737
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: X
Beeps, не мога да намеря от къде да ти пиша на ЛС. Ще го кача тук. Какво мислиш за това?! Отделно гледам разпродават фитнес уредите в един фитнес, цената е много добра за колелото, но пък се чудя дали няма да в прекалено амортизирано. Като че ли повече ме влече това което пускам като изображение. Не знам само дали е е продадено.

# 496
  • София
  • Мнения: 4 064
Мадър, колелото е ок, Хамър са марка и са качествени и скъпи уреди...Вчера за маховиците говорихме- на този е 9 кила! Супер. От трите във Враца, този е най-хубав. Отиди го виж, качи се да видиш как ти е. Опитах да го намеря онлайн за повече подробности, но е по-старичък модел и не можах.
http://www.hammer-bg.com

# 497
  • Мнения: 3 067
Зизу,аз не огладнявам физически така както го описваш. Случва се на няколко месеца веднъж да ми се увеличи много апетита и тогава почвам да ям много плодове и зеленчуци и намалявам другата храна. След няколко дни всичко си идва на мястото.
Относно "здравословно" хранене, аз съм човекът енциклопедия. Едно ще кажа, ако си черен в душата и мислите си, ако щеш да най подбрани био и псевдо прочистени храни и напитки приемай пак ще си болен и нещастен. И обратно.

# 498
  • Мнения: 12
Здравейте и от мен.
Първо да кажа-Зизу,честит ви празник!Доста на патерици,но вчера бях в друг град и не съм влизала.
Ох,момичета,аз си нямам иначе никакъв опит в диети,режими и тн...До раждането на първото ми дете съм била винаги 44-45 кила-висока съм 160 см.Като родих станах 50 килограма и се чувствах супер-не исках да ги свалям.След раждането на второто ми дете заковах 46 кг-тогава съм била на 31 години вече.Той беше много ревливо бебе-нито можех да спя,нито да ям-направо ходещ скелет.Като стана на 2 години някъде явно съм се поуспокоила и започнах да качвам,а може и от натрупаните банички изядени набързо и на крак.Аз също обожавам тесто,но като видях какво се случва с мен го спрях,започнах да се опитвам да си ограничавам въглехидратите и да тренирам-3 пъти на седмица фитнес и 3 дни тичане сутрин.Вярно на килограми бях 54,но имах мускули по краката и си стегнах корема/не съвсем,но поносимо/ и ето тази година-вече на 36 от стрес/случиха ни се кофти неща просто/  с ядене само веднъж на ден,съответно с каквото ми падне и натъпкване до пукване,защото не зная кога ще мога пак да ям.Качих рязко на корем и на брич.Ръцете ми също взеха да се тресат,а винаги са били слаби...Опитах се да не ям въглехидрати,но съм преуморена,да не кажа изцедена и нямам никаква сила,даже да дишам...сутрин едвам ставам от леглото.Винаги съм работила по кръчми нощем и не бих казала,че водя здравословен живот.Та не зная ЕГН ли е,хормони ли/и те не са ми много наред.../ начин на живот ли...нямам идея,но не се харесвам в момента.Мисля си обаче,че единствено ще мога да издържа на ВМ НВХ заради мазнините-ще ме държат сита.

# 499
  • Мнения: 3 743
постоянно нервничи какво ще си поръча,майка и много мазно готвела,карала баба си да и прави питка с лимес  и киноааа май вместо с обикновенно брашно-абе побъркала беше семейството си  Twisted Evil отделно като излезе -не пие нищо-само ни гледа сеирите и помни всичко хахха като е все трезвена  Joy hahaha емиии познайте ,дали и се обаждаме да излиза с нас  Naughty Stop

Аз бях така Mr. Green доскоро Blush Но просто в един момент дойде осъзнаването. Казват, че това което отказваме да приемем е това, което продължава да се проявява в живота ни, и че промяна е възможна, само когато го приемем (whatever you resist, persists)

Човек трябва да се обърне и да се вгледа в себе си за да успее

Не мога да го кажа по-добре. Това е най-важното, другото е само проявление и напълняването и липсата на енергия и желание и самосъжалението...и всеки да си допълне проблема.

С помощта на мисълта всичко може да се релативизира. Включително и физическият глад. Аз като практикувала разни видове гладуване, мисля че съм споделяла, че усещането за глад е циклично явление. Като се замислиш, човек може да издържи не няколко часа, а много дни без храна Whistling Но мозъкът е този, който казва да стомаха на равни интервали от време през деня, хайде прави се, че ще умрем от глад hahaha Ако обаче не му обърнем внимание, усещането за глад отминава. Съветвам ви горещо, на който му се занимава да пробва Wink При мен поне е точно така Peace
Дишането е друг много важен момент и може да доведе до промяна в усещанията ни. Забележете как се променя дишането ви, когато се гладни. Аз например съм споделяла, че преди като отидех в магазина и застанех пред шоколадовия щанд, направо спирах да дишам. Осъзнах го, когато започнах да се самонаблюдавам.
Дишането е много ключов момент пак да повторя, то е това което ни показва дали да изпитваме стрес, болка, усилие, включително и физическо или да се успокоим. Откакто започнах да дишам спокойно например, като правя йога, много по-дълго мога да задържа позите без никакво усилие. Издържам на студ без проблем, аз която винаги съм била "зиморничева" всяка сутрин излизам без ръкав и с къса пола при 15 градуса Crazy

Още много мога да напиша, ако ви е интересно Hug

# 500
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 782
 Галче, това че дишането има огромно значение ми го напомняш сякаш Simple Smile Благодаря Simple Smile

# 501
  • Мнения: 2 482

Аз бях така Mr. Green доскоро Blush Но просто в един момент дойде осъзнаването. Казват, че това което отказваме да приемем е това, което продължава да се проявява в живота ни, и че промяна е възможна, само когато го приемем (whatever you resist, persists)

С помощта на мисълта всичко може да се релативизира. Включително и физическият глад. Аз като практикувала разни видове гладуване, мисля че съм споделяла, че усещането за глад е циклично явление. Като се замислиш, човек може да издържи не няколко часа, а много дни без храна Whistling Но мозъкът е този, който казва да стомаха на равни интервали от време през деня, хайде прави се, че ще умрем от глад hahaha Ако обаче не му обърнем внимание, усещането за глад отминава. Съветвам ви горещо, на който му се занимава да пробва Wink При мен поне е точно така Peace
Дишането е друг много важен момент и може да доведе до промяна в усещанията ни.

Още много мога да напиша, ако ви е интересно Hug
Много ти благодаря за споделеното! Много се смях на удебеленото. Точно така ми се получава и аз какво да правя слушам. Също така си мислех за дишането и осъзнаването. Определено трябва да работя в тази посока, за да изляза от кръга! Hug

# 502
  • Мнения: 1 318
Скрит текст:

Аз бях така Mr. Green доскоро Blush Но просто в един момент дойде осъзнаването. Казват, че това което отказваме да приемем е това, което продължава да се проявява в живота ни, и че промяна е възможна, само когато го приемем (whatever you resist, persists)

С помощта на мисълта всичко може да се релативизира. Включително и физическият глад. Аз като практикувала разни видове гладуване, мисля че съм споделяла, че усещането за глад е циклично явление. Като се замислиш, човек може да издържи не няколко часа, а много дни без храна Whistling Но мозъкът е този, който казва да стомаха на равни интервали от време през деня, хайде прави се, че ще умрем от глад hahaha Ако обаче не му обърнем внимание, усещането за глад отминава. Съветвам ви горещо, на който му се занимава да пробва Wink При мен поне е точно така Peace
Дишането е друг много важен момент и може да доведе до промяна в усещанията ни.

Още много мога да напиша, ако ви е интересно Hug
Много ти благодаря за споделеното! Много се смях на удебеленото. Точно така ми се получава и аз какво да правя слушам.
Също така си мислех за дишането
Скрит текст:
и осъзнаването. Определено трябва да работя в тази посока, за да изляза от кръга! Hug

Има дихателни техники и упражнения, които много помагат.
Тези клипчета са най-достъпни. Можеш да си гълташ корема и да задържаш дишането навсякъде сред хора, без да разберат, че правиш нещо. Не е нужно да издаваш звуци, както показват някои треньори. Simple Smile

https://www.youtube.com/watch?v=mkquFKtpv14
https://www.youtube.com/watch?v=bNpMbsByJFM

# 503
  • Мнения: X
Мадър, колелото е ок, Хамър са марка и са качествени и скъпи уреди...Вчера за маховиците говорихме- на този е 9 кила! Супер. От трите във Враца, този е най-хубав. Отиди го виж, качи се да видиш как ти е. Опитах да го намеря онлайн за повече подробности, но е по-старичък модел и не можах.
http://www.hammer-bg.com


Благодаря.  Мъжа ми още се дърпа, защото имахме кростренажор, ползвахме го за закачалка и го продадохме.  Обаче сега е друго. Много съм решена. Ще звънна да питам дали изобщо е налично.

# 504
  • Мнения: 3 743
За дишането при мен дълбокото дишане не беше ключа от палатката Wink По-скоро повърхностно, както когато усилие няма. Например като правя лицеви опори, два три пъти вдишвам издишвам като бавно слизам надолу и същото като се вдигам нагоре. Пак казвам, че споделеното е личен опит. Но човек трябва да опитва, за да намери това, което работи при него Peace

Другото, което беше важно при мен е да осъзная върху какво избирам да се фокусирам. Защото всичко е въпрос на избор Peace

Както пишат в позитивната психология: intention & attention. Разбира се, че мога да седна и хубаво да си похапна, а мога ли да седна и само да опитам. Какво ми дава едното, какво ми дава другото. Какво ще си кажа утре сутринта като се събудя. Пътят ни не спира тук и сега, но тук и сега е важно за това, по кой път ще продължим да вървим Wink

И за възрастните хора щях да споделям една моя хипотеза. За да се поддържа тялото живо, духът трябва да бъде жив, т.е. трябва да има за какво да искат да живеят. Много хора на тази възраст, просто са се отказали от живота, а не той от тях Peace На тези мисли наскоро ме наведе една жена, която дойде в офиса на 84 години, аз и 60 не бих й дала. С клинче и блузка, симпатяга. Каза, че това, което й дава желание за живот е Бог и че всеки ден ходи в църквата...Направи поза от йогата, навеждане напред с опънати крака (forward fold) и каза, че докторът й е казал, че щом може да направи това, той не се притеснява за нея Wink
Пак казвам хипотеза, може и да е така, може и да не е; а може и за някой да е така, за друг да не е Peace

И последно както казват в йогата: тялото може всичко, умът ни е този, който ни спира. Гъвкавостта започва от мисленето Heart Eyes

# 505
  • Велико Търново
  • Мнения: 9 394
Сиска, ти си една от най-осъзнатите. Чувстваш се щастлива на по-малко килограми. Но и ти не по-зле знаеш колко е ужасно около теб всички да могат да ядат каквото поискаш, а ти - не. Освен това някои се чувстват съвсем ок с по-голямата си обвивка, харесват се. Тогава е наистина трудно да положиш усилия и да впрегнеш волята си. Аз си признавам, че завиждам на всички, които могат да завършат вечерят с един шоколад или парче торта или да започнат деня с домашна питка или баница, и това да не им се отрази на външния вид. Ама това е положението. Не приемам почерпки, защото с тези си килограми се чувствам по-добре, но това не значи, че не ми липсва хапването на разни вкусотии, когато се сетя.

Съни, наистина съм цял живот на диета и вече съм претръпнала BlushСпомням си, че първата ми диета датира от времето в което съм била 6-7 клас, майка ми беше жива още.Тогава ходихме до някаква нейна колежка да вземем диета-едно време от50 жени една на диета, да не казвам от 100.Говоря за повече от 25 години.Не "завиждам" на никой, че може да изяде каквото и да било и да не му се залепи.Толкова съм свикнала с това, че АЗ НЕ трябва да ям  всичко, защото просто веднага се лепи, че за мен това не е проблем.През тези 4 години се опитвах да сваля 4-5 килограма ooooh! т.е. пак не бях допуснала да излязат нещата извън контрол.Кантарът е показвал най-много 65 Blush
Имайте хубав ден, аз днес съм на обяд в оня ресторант след, който имам минус с едната ми дъщеря, а вечерта съм на рожден ден на приятелка Heart Eyes

# 506
  • Мнения: X
Вярно е че едно време почти нямаше пълни жени, нямаше и залитане по спорт, плоски кореми и т.н. Но помня майка ми като млада, приятелките и, колежките, всички до една бяха слаби. Нормални, нормално оформени.
На какво се дължи това според вас?

Последна редакция: сб, 19 авг 2017, 10:28 от Анонимен

# 507
  • Велико Търново
  • Мнения: 9 394
Вярно е че едно време почти нямаше пълни жени, нямаше и зачитане по спорт, плоски корени и т.н. Но помня майка ми като млада, приятелките и, колежките, всички до една бяха слаби. Нормални, нормално оформени.
На какво се дължи това според вас?

Ами аз ще пиша за моята майка-тя към днешна дата трябваше да е на 65 години.Преди 30 години тя работеше от 8-17.00 в един завод, ядеше три пъти на ден, защото имаше само обедна почивка и си вечеряхме у нас, ходеше пеш, а на работа с автобус.Никога не е яла много, нито тя нито баща ми, а той после ще ви го покажа /за новите момичета/-татко няма грам сланина, всичко е мусукул, но татко работи от сутрин до здрач и от колелото не слиза.
Храната беше чиста.От 1987 майка започна работа като главен готвач в училище, само една от нейните колежки беше дебела, а бяха 12-15 жени.Закуските се правеха на ръка, само тестото се месеше от машина, защото беше най-голямото училище.
Сега се чудим какво да изядем за да отслабнем/поне аз бях 4 години в това безумно лутане/

# 508
  • Мнения: X
И аз така мисля.  Много се ходеше пеша, много. Сега мъжа ми е 140кила и не иска да направи две крачки, всичко му се струва далече. Едно време я имаше по една кола в семейството, я не. И се ядеше редовно, без междинни пощипвания на снаксове, вафли и т.н. Нямаше такова изобилие на пазара и не се ядеше така. На село ядохме по една вафла или сладолед само като баба вземаше пенсия, иначе пък ядяхме по няколко паници боб с хляб.  Вярно деца сме били, ама сега колко деца са с наднормено тегло. Масово. Гледам я и моята дъщеря, уж слаба, ама като че оформя пояс около корема.

# 509
  • Велико Търново
  • Мнения: 9 394
Показвала съм Ви стълбите, където бягам по тях-днес ходихме с мъжа ми и голямата ми дъщеря на пазара за краставички и бамя.Аз носех 12 кг. краставички като в едната ръка ми беше чувала от 10 кг. , а в другата останалите 2 кг., те носеха съответно 3 кг. бамя, 2 кг. домати и 6 праскови...мъка, мъка..като ги гледам й ми се реве.Първа бях изкачила стълбите, но аз в кола не се качвам, всичко ми е пеш.

Общи условия

Активация на акаунт