Здравейте! Имам близък приятел, с който имаме спор относно начина му на живот. Темата я пускам с негово съгласие и уговорка да я прочете и осмисли.
Та така. Обещах му да опиша и добрите, и лошите му качества. Той е на 44 години, живее сам. Има квалитетно образование, работи по специалността си, интелигентен и способен е. Има чудесно чувство за хумор, много е социален, неконфликтен, може да разговаря със всеки. Нещо, за което много го уважавам - винаги търси първо доброто в хората, не е мнителен, обича приятелите си и им помага. Дотук прекрасно, нали?
Но... Той е алкохолик. Не просто обича чашката, а не може да живее без нея. Прибира се от работа и първо вади бутилката да си налее, чак след това си събува обувките. И така си сърба напоително всяка вечер, докато си легне. Всяка вечер изпива 500 грама алкохол и изпушва кутия и половина цигари. Има абстиненция ако не пие.
Казва, че работата му е напрегната и това му позволява да се отпусне. Аз самата имам инсомния и се налага да пия приспивателни, иначе не заспивам с дни. Той си позволява да сравнява моите хапчета с неговия алкохол. Е, много се дразня. Казвам, че моето е лечение, изписано от лекар, а неговото е заболяване. Според него няма нищо смущаващо да пие толкова, така релаксирал. Щом се чувствал добре, защо да го спира.
Обаче ми се оплаква, че е сам. Че е самотен, по-точно. От доста време няма жена и това му тежи. Казвам му, че никоя жена няма да се съгласи да го приеме с неговия начин на живот, а той не ми вярва. Що, вика, какво ми е?
Буквално цялата му заплата отива за цигари и алкохол. Той има дете от предишна връзка, което много малко обгрижва. Финансово имам предвид. Добър баща е като отношение, но не помага много. Казва, че не винаги има възможност. Ама за бутилка водка има. Всяка вечер.
Искам да си напишете честно мнението за него. Искам да се види отстрани как изглежда. Добър човек е и ме е яд, че се съсипва сам. Надявам се тази тема да го стресне малко. Ако и това не помогне, вече не знам...
Та така. Обещах му да опиша и добрите, и лошите му качества. Той е на 44 години, живее сам. Има квалитетно образование, работи по специалността си, интелигентен и способен е. Има чудесно чувство за хумор, много е социален, неконфликтен, може да разговаря със всеки. Нещо, за което много го уважавам - винаги търси първо доброто в хората, не е мнителен, обича приятелите си и им помага. Дотук прекрасно, нали?
Но... Той е алкохолик. Не просто обича чашката, а не може да живее без нея. Прибира се от работа и първо вади бутилката да си налее, чак след това си събува обувките. И така си сърба напоително всяка вечер, докато си легне. Всяка вечер изпива 500 грама алкохол и изпушва кутия и половина цигари. Има абстиненция ако не пие.
Казва, че работата му е напрегната и това му позволява да се отпусне. Аз самата имам инсомния и се налага да пия приспивателни, иначе не заспивам с дни. Той си позволява да сравнява моите хапчета с неговия алкохол. Е, много се дразня. Казвам, че моето е лечение, изписано от лекар, а неговото е заболяване. Според него няма нищо смущаващо да пие толкова, така релаксирал. Щом се чувствал добре, защо да го спира.
Обаче ми се оплаква, че е сам. Че е самотен, по-точно. От доста време няма жена и това му тежи. Казвам му, че никоя жена няма да се съгласи да го приеме с неговия начин на живот, а той не ми вярва. Що, вика, какво ми е?
Буквално цялата му заплата отива за цигари и алкохол. Той има дете от предишна връзка, което много малко обгрижва. Финансово имам предвид. Добър баща е като отношение, но не помага много. Казва, че не винаги има възможност. Ама за бутилка водка има. Всяка вечер.
Искам да си напишете честно мнението за него. Искам да се види отстрани как изглежда. Добър човек е и ме е яд, че се съсипва сам. Надявам се тази тема да го стресне малко. Ако и това не помогне, вече не знам...
С парите, които хвърля могат да се направят много по-смислени неща. 
