Ах, че интересно разпознаване е било! Завиждам!
Искам и аз някой ден, някъде да се представя с форумното си име!
Искам и аз някой ден, някъде да се представя с форумното си име!
- Публикувана: 31 юли 2017, 08:17 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2017, 08:31 ч.
Искам да кажа ... (133)_31.07-06.08
Искам и аз някой ден, някъде да се представя с форумното си име!
А знаеш ли колко е забавно да направят резервация в бар на форумното ти име?
Хахах, на мен би ми било странно - Здрасти, Мари, аз съм Съни29 
Ако ни чуе някой, ще падне от смях.
Аз успях да купя продукти за два вида бонбони и 2 вида бисквити
Доволна съм. Сега само трябва да ги набъркам.
Ако ни чуе някой, ще падне от смях.Аз успях да купя продукти за два вида бонбони и 2 вида бисквити
Доволна съм. Сега само трябва да ги набъркам.Вчерашен разговор с ММ:
-Къде си?
-В ... (истинското име на Янтра)
-Къдееееее?
-В Янтра!
-Аааа, много поздрави!
Искам и аз някой ден, някъде да се представя с форумното си име!
Нали съм разказвала как една съфорумка отива на свиждане в болница на друга съфорумка, която е от провинцията и тук няма роднини, та нашата отива да й занесе важни неща и да я види, защото са се появили усложнения и няма кой друг да помогне. Да, ама знае само форумното име и се усеща чак в болницата. И лекарката я пита при кого сте дошли, а тя почва да мънка, че при една виртуална приятелка, обаче не й знае точно името. И добре че в ника се съдържа част от името, та като проверили две-три болни с подобни имена, най-после се намерили. И после цял месец ходеше всеки ден да носи необходими неща и да я наглежда. Много ме беше трогнало това тогава, а лекарите в болницата били удивени от приятелството в бг мама.
Да, аз така снощи като си писахме със Стейси и се разбрахме кога е на работа и реших, че ще мина да я видя. Сутринта, обаче, се сещам, че не знам как се казва, а не върви да питам за Стейси ако някой от персонала ме види да се щурам в магазина като обран евреин. Реших, че ще търся шефката де, което вероятно пак би ги смутило малко, но Стейси си беше там и и казват и на живо така.
Ако някой се обърне към мен с Алечка/Али веднага ще зацепя, че е от форума 😊
Ако някой се обърне към мен с Алечка/Али веднага ще зацепя, че е от форума 😊
О, Светалчо, страхотна е тази история, не я бях чувала. Преди години случайно се запознахме с едно семейство от София, покрай общи познати, в едно планинско село, където гостувахме. И толкова, не се бяхме виждали с години, докато сина им не попадна в казармата в нашия град. Имаше ключ за у нас, беше си оставил дрехи, прибираше се и да ни няма, хапваше, почиваше, като у дома си. Година -две по- късно започнаха моите одисеи по софийските болници. Тези хора бяха плътно до нас, караха ни, майка ми нощуваше у тях, бяха готови да намерят кръв, ако се наложи, пълна подкрепа. Точно днес нашите ги чакат на гости. Такова приятелство, започнало случайно, а продължило повече от 20 години пожелавам на всички.
Може да натриете чесън, босилек. И за полагане на кал съм чувала.
Мари
и аз за чесън съм чувала, но си представих да приложат всичкото предложено от теб на бедното дете .