Как да постъпя?

О, ние сме обсъждали това, той знае, но все пак гледам да спазвам хигенна граница. И не казвам, че в случая това не е важна причина да не ми се ходи, но не е по-важната в конкретния случай. Защото днес е семинар в родния му град, утре ще е в Пловдив, друг ден на Хималайте и пак ще ми е неприятно да а) ми се развалят плановете б) да си губя времето в нещо, за което няма нужда, за да се доказваме "колко сме сериозни", демек - "какво ще кажат хората".


Това не е толкова лесно, защото има едно внуче-малко бебе, за което трябва да помага и друго е на път да се появи съвсем скоро, т.е. тя трябва да е на разположение. Ние, или по-скоро ММ, сме последната дупка на кавала и понякога, когато съм размишлявала по темата, съм стигала до подозренията, че в някакви отношения (като описаното по-напред в темата), той е вкопчен в мен една идея повече от необходимото като някакъв компенсаторен механизъм за това. Разбира се, това са просто размисли, не съм психолог, терапевт и т.н.

Ситуацията изобщо не е такава. Напротив. Например, от началото на м. юни детето е било общо над 3 седмици при свекърите ми, не на куп, но през известен период. През една част от времето в нашата компания - повечето на ММ и по-малко моята, защото вече споменах, че при нас в работа е малко по-сложно с отпуските. Последното ни общо гостуване беше в периода 14-18 юли, т.е. преди по-малко от 2 седмици. Също така е предвидено на връщане от почивката ни в друга съседна държава да прекараме 4 дни при свекърите, след което да им оставим малката за още седмица, докато сме на работа. Така че не са чак толкова лишени от нашето присъствие бабата и дядото.
По-скоро аз искам да си прекарам действително прецедентните 2 седмици отпуск във възможно най-много дейности с детето, защото не знам след колко години евентуално може да ми се падне да почивам пак две седмици подред.

Изобщо не знам защо споменах това със свекървата, то беше ясно, че ще се юрне темата в свекървинската посока. Всъщност със свекърите ми се виждахме доста редовно преди да се роди малкото бебе в началото на юни, защото тогава и те имаха възможност да идват да ни виждат. Сега се виждаме колкото ангажиментите ни позовляват да пътуваме до там.

И да - детето е на двама ни.

Това за всички, които ще ме обвинят колко лоша снаха съм.

Е, това пък защо теб трябва да те задължава с нещо, роднинските им отношения. Ей, като видят един мил човек и всички бързат да му се качат на главата да му се не знае.
Сложи ясна граница, поговори добронамерено и не се припознавай, припокривай с желанията на другите. Пък макар те и на най-близките хора. Това не е коректно да вкарва някого в чужди планове заради собствени сметки. Малко като "ти си ми подръка", удобен инструмент. Ти си човек, а не нечия собственост, с която може да се разполага по всяко време. Както описваш, малко тиранично ми иде на мен.

Не си разваляй плановете. Както си го описала, нищо не го налага. Обясни окончателно решението на мъжа си и си гледай отпуската.

Моето мнение - разсъждавай не на едро, а за конкретния случай. Ако/когато те подкара към ХималаИте - тогава му откажи, а не отсега да се настройваш за неща, които вероятно няма да станат.
А няма смисъл да се сравняваш с жените на другите партньори - какво от това, че те не участвали, може само да се гордееш, че си по-компетентна от тях. Но това го пиша наизуст, без да зная в какви области работиш ти и ТМ.
Но след като ти е проблем да взимаш отпуск, когато ти кефне и мъжът ти го знае - и ти си в правото си да откажеш.

Аз го виждам по- различно.
Тя е супер амбициозна личност, затова се е намесила в бизнеса му.
Кеф ѝ е, че е фактор, че му придвижва проекти и т. н., а в същото време се ядосва, че жените на партньорите му не се ангажират с несвойствени задачи, а са оставили мъжете им да се оправят сами.
Та, за съжаление, неин е контрола и нейно е надмощието, но не се е сетила, че си има и отрицателни страни.

Защото ще те гложди и ще ти е криво, оставайки с детето, т.е. удоволствието ти пак ще е развалено. Същата работа ще е и ако отидеш.
Ама защо пък да не идеш, човекът ти има нужда от теб, хубаво му е с теб... Прочетох всичките ти доводи, но не ме убедиха.

Абсурт, възможно и така да е.
Кафе да каже къде е истината..

Аз не прочетох, че в случая става дума за някаква "борба" в бизнеса, т.е., не е някакъв сериозен проблем/бизнес-план, по който той да има нужда от цялата ти помощ и подкрепа.
А по-скоро за "трупане на активи" пред съдружник/ци.
Щом са решили заедно да "правят бизнес", значи така или иначе си се познават.И едва ли е нужно ти просто да присъстваш някъде, за да получи мъжа ти повече "тежест" в очите на другите.
Подобна "тежест" се създава не със символично присъствие на повече хора, а с лични постъпки и дела.
Та, за мен е безпредметно участието "само за актив".Дори отстрани се създава впечатлението, че мъжът ти не се цени достатъчно, щом търси подобна формална подкрепа, докато се доказва чрез работата и делата си.

Нямаш причина да изпитваш вина и въпросът не е на живот и смърт. Имаш си успешна и много натоварена работа,помагаш му често,искаш да посветиш време на детето си.Е,той искал да покаже нещо на партньора си,партньорът му дори няма да го отрази,по начина ,по който ТМ си го представя.
Не отивай и не изпитвай вина.

Времето изхарчено за изписване на целия този пост можеше да посветиш на детето си, или да свършиш някоя друга полезна работа. Не мисля, че проблема е толкова важен и заплетен, че да изисква отварянето на нова тема и изслушването на 1000 мнения по въпроса. Елементарна житейска ситуация

Донякъде си права. Амбициозна съм, имам си своя работа и кариера, в която си влагам амбицията. Започнах да помагам колкото ми позволяваха силите (всъщност това съм го писала и в една друга тема, но пак ще кажа), когато стартираха, за да не им се налага да плащат за консултанти или нает персонал. Помолиха ме не само ММ, но и единият му партньор, по собствена инициатива. Аз не съм се бутала никъде, защото освен редовната си работа, работя в свободното време и на хонорар на друго място, т.е. времето ми е яко кът, а поле за изява имам бол.
С течение на времето те се развиваха, работата нарастваше, на мен ми дойде преко сили да помагам. Повдигала съм нееднократно въпроса пред ММ, като неговите контра-аргументи бяха, че това го правим за себе си, за семейството и т.н. В крайна сметка ММ сякаш си поотвори очите и напоследък като че ли започва да се усеща по отношение на ангажиментите.

Но ето - появи ли се нещо такова и той бърза да ме набута мен. Много често даже без да ме пита. И негативите от това си личат, защото в един момент партньорите му, особено единият, на няколко пъти се опитаха да се отнесат в дадени ситуации към мен едва ли не като към техен нает персонал, а не като човек, който абсолютно доброволно помага. Да, за благото на семейството, но това е общо благо за всички участници в това начинание. Аз понеже не си поплювам, веднага ги поставих на място, с което прекратих опитите им да ме третират неподобаващо.

И да - не ми е приятно, че на ММ явно не му прави впечатление, че другите двама партньори си щадят жените, а той мен ме бута смело напред, често без оглед на моите планове, че и разочарован остава ако му откажа.

Затова се интересувам в по-общ план да сондирам мнения докъде е границата на разумната помощ и съдействие и къде се превръщаш в балама.

Ей на - изплюх си камъчето, явно след толкова писане успях да си формулирам проблема.  

Радвам се, че помогнах!

Кафе с Канела, а ти като помагаш, а на другите 2-ма партньори жените не участват, как е печалбата за вашето семейство? 1/3 или повече? Аз бих обмислила да се запиша на някакъв договор към бизнеса поне, защото в момента работиш не само за доброто  на твоето семейство, а на още две.
Иначе относно описаната ситуация в момента, не виждам причина да се тормозиш и да си разваляш плановете, за да ходиш на обучение, което ще е безполезно. Мисля, че това само да обясниш на мъжа ти, е достатъчно.

Кафенце, като на приятелка ти казвам - отпусни се и бъди кифла поне малко.
При свеки сте се отчели, така че това няма какво да го мислиш.
Мъжа ти няма да се сецне сам на семинар за два дни.
Гледай си кефа и отпуската!
Деспасито, както са казали хората!

Взе ми думите от устата!