Публикувана: 4 авг. 2017, 14:34 ч.
Последно мнение: 26 ян. 2025, 11:01 ч.

Асоциално дете?

7 238
36
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на срамежливо и чувствително дете да се справи със социалната изолация в училище или детската градина?
Какви са някои стратегии за подпомагане на дете, което се бори със социални трудности и има ниска самооценка?
Как мога да подкрепя дете, което се срамува да общува с други деца и изпитва социални затруднения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на срамежливо и чувствително дете да се справи със социалната изолация в училище или детската градина?
  
  Една стратегия за справяне със социалната изолация на срамежливо и чувствително дете е да се създаде спокойна среда за игра с 1-2 деца, без да се притеснява от появата на други деца, които биха могли да го изместват от играта. Избягвайте постоянно поставянето на детето в стресови ситуации, тъй като това може допълнително да усложни проблема. Освен това родителите могат да се консултират с учителя в детската градина или училище и да подкрепят детето, като му помагат да изгради увереност в себе си. Работата върху интересите и силните страни на детето, като спорт, изкуство или музика, също може да бъде полезна за повишаване на самочувствието и самооценката му.
- Какви са някои стратегии за подпомагане на дете, което се бори със социални трудности и има ниска самооценка?
  
  За да подкрепят дете с ниска самооценка и социални затруднения, родителите могат да се съсредоточат върху неговите интереси и способности. Това може да включва спорт, изкуство, музика или други дейности, в които то процъфтява. Освен това е важно да се създаде безопасна и спокойна среда за игра с ограничен брой деца, за да се избегне постоянна стресова ситуация и да се намали неговата несигурност и страх от отхвърляне.
- Как мога да подкрепя дете, което се срамува да общува с други деца и изпитва социални затруднения?
  
  За да подкрепите дете, което се срамува да общува с други деца и изпитва социални трудности, създайте спокойна среда за игра с малък брой деца. Родителите могат да се съсредоточат върху интересите на детето и да го насочат към дейности, в които то се отличава добре. Работата върху самочувствието и самооценката на детето чрез неговите интереси и силни страни може да бъде полезна.

4 авг. 2017, 14:34 ч.

Мнения: 461

Здравейте! Имам син на 5 години. На кратко- дългоочаквано дете,инвитро,силно обичано и обгрижвано. По време на бременността ми не спирай да се усмихвам и да Галя корема си,имам чувството че от тогава изградих толкова силна връзка между нас. Още от бебе не приемаше други хора около себе си...мама,мама и пак мама...само мама съществуваше за него,дори при баща си не стоеше. Винаги е бил около деца,всеки божи ден съм го водила да е сред връстниците,но трудно се сприятелява. Изключително е чувствителен-реве много,тръшка се много,натъжава се много. Ето днес примерно на площадката дойдоха десетина дечица,които веднага се заиграха,той седна на пейката при мен и наведе срамежливо глава. Насърчавам го да общува,опитвам се да го сприятелява,като го водя при децата за да се запознаят с него,но ако някое от тях каже,че сега си играят ,той просто се разтреперана от мъка и сяда унил при мен. Къса ми сърцето...от няколко седмици разви и тикове(консултирах се с педиатърката му,която каза че са в следствие на силната му емоционалност). Когато някое дете го извика за игра става много весел,играе наравно с тях,скача ,доведе,но иначе е редовно аутсайдер. Имали ли сте такива деца и израснаха ли тази притеснителното? Как се справяте в такива ситуации? Повярвайте ми пробвам какво ли не...

# 1 4 авг. 2017, 15:06 ч.

Мнения: 25

Оххх и ние сме така. На 6г. Ние тиковете ги направихме още на 3г. Силно емоционален и трудна адаптация. Силно привързан към мен. Спи при мен и само проверява да съм при него. Събужда се и пита там ли съм. Играе си сам, много рядко с деца. Започнахме да ходим на психолог и мисля , че има резултат.Играят, рисуват и с времето щял да го израсте. Аз се притеснявам когато стане време за училище. Децата са много буйни и различни. Надявам се да "узрее емоционално" както казва психоложката. Ходим по по-тихи градинки с по-малко деца. Така е по-лесно да се опита да се заиграе с някое. Когато са много само ги гледа и подскача около тях. Започнах да го оставям баба му да го гледа от време на време , за да свиква с раздялата. Ни не сме се делели до сега.

# 2 4 авг. 2017, 15:43 ч.

София
Мнения: 43 005

Ходи ли на градина?
Има ли определени приятелчета?
За дете на 5 е нормално да има вече някакъв социален кръг. Но е нормално да се притеснява от много деца накуп. Моят син си играе с 4-5 деца. В смисъл на едно място има 2 приятелчета, на други места - по 1.

# 3 4 авг. 2017, 15:52 ч.

Мнения: 461

Ходи още от ясла. Въпреки,че е с едни и същи деца вече няколко години няма изразени приятелства. Предпочита игра с едно от момиченцата,но чак приятелка не бих казала,че му е. Има още две дечица,с които се разбира,но едното е доста далеч от вкъщи,а другото е братовчедка му,в друг град е. От съседските деца също има две три ,с които предпочита игра,но те го търсят когато няма ,с кой друг да играят,в момента,в които се появят други деца го зарязват. Опитвам се да го насърчава да отива при тях,въпреки че са го "избутали" настрани,но той се чувства като изоставен,има силно развито чувството за ниска самооценка.

# 4 4 авг. 2017, 19:59 ч.

Мнения: 461

Lady 1234 ,,при нас също първите тикове се появиха на три,но тогава бързо отшумяха. Сега обаче продължават дълго време и са"комбинирани" -мига с очи,криви уста и пишка често. Честно ви казвам вече не знам какво да правя...доста съм се отчаяла. Пред него уж се опитвам да съм силна,но на моменти се пречупва и ...тогава става още пи-зле...това с психоложката и аз съм се замислила,но първо ще пробвам с хомеопатия.

# 5 4 авг. 2017, 23:47 ч.

Мнения: 12 746

Много е трудно с такива дечица.
За емоционалния им комфорт е много важно да има режим и повторяемост.
Режим за сън и хранене без каквито и да е колебания. Повторяемост в дневните занимания им се отразяват добре. Потърсете площадка с малко деца и където вашето дете е спокойно и ходете там всеки ден. Разнообразието за тях е излишен стрес.

Изберете дете с което се разбират и поговорете, че това е техния "най-добър приятел". Веднъж заето и определено кой заема тази позиция детето не се чувства толкова самотно и отхвърлено. Не е необходимо да виждат често това дете. Кажете му че то е вашият най-добър приятел.

Ония американски дивотии с утвърждаващите изречения и огледалото действат много добре на неуверени деца. Кажете на детето, че вие трябва да ги правите и то да ви насърчава.

Психолог
Хомеопат
Рейки мастър /може и да не е мастър де/
Прана
Ако щете и от онези жени, които помагат от растояние.

Наистина е важно да помогнете на детето си сега за да израстне уверен и успешен човек.

# 6 5 авг. 2017, 00:51 ч.

Мнения: 15 521

Шмати, все едно, че описваш мен.
Не го упреквай и не го притискай. Приеми го и го обичай такъв, какъвто е. Като дете по градинките аз също треперех и не можех да се реша да отида при непознати деца, а много ми се играеше, но за да преодолея себе си и да играя с тях трябваше те да ме поканят, което рядко се случваше. С израстването открих, че ми е по-лесно да контактувам с по-малки деца. Открих, че ми е по-лесно да установявам контакт когато съм с баща ми, а не с майка ми, която е много контролираща и ме е подтискала допълнително.

Дъщеря ми макар и да не е чак срамежлива, много често си е самодостатъчна. Тя също трудно тръгва на контакт и не приема да играе с всеки. Малко по-особена е, обикновено играе с момчета, по-рядко с момичета, които са ± една година около нейната възраст. Хубавото е, че и в нова среда си намира с кого да общува, лошото е, че понякога отблъсква деца, които са благоразположени към нея. Има си приятел с когото я събирам през почивните дни, търсят се, пасват си. Последните месеци и в градината й се появи по-специално приятелче, но вече завършиха и контактът стана труден - живеем в различни квартали и ще учат в различни училища.
Дорис дава много хубави съвети. +1 и от мен. Добавям още един съвет - консултирай се с детски психиатър, не за да те тревожа, а за твое успокоение. Това, което описваш не е асоциално дете. По мое време казваха твърде срамежливо,
затворено дете. И това не е съвсем точно, но...

Последна редакция: сб, 05 авг 2017, 01:33 от Mama Ru

# 7 6 авг. 2017, 20:20 ч.

Мнения: X

Може да се опитате да събирате детето с деца на ваши приятели или да го запишете на някаква допълнителна активност, съобразена с темперамента му. Лично аз не бих го водила по площадки, детето е голямо и в градината общува достатъчно с връстници.

# 8 7 авг. 2017, 09:28 ч.

Мнения: 25

6mati и ние минахме тиковете с устни, вежди..., започна да си бели кожичките по пръстите като се притесни.
На нас ни предписаха Ментал Комфорт.
Това което казва the Дорис е много важно-режим и повтаряемост. Когато отидем на нова площадка той се притеснява и напряга. Ходим на тихи места с по малко деца.
Аз съм доволна от нашата психоложка. Рисуват лица с различни емоции и ги обсъждат- защо детето плаче, нещо притеснява ли го......, играят на куклен театър и създават приятелства. Той се чувства много добре след посещенията при нея.
Ако искаш мога да препоръчам и добър психиатър. И там ходихме, но каза че по-скоро сме за психолог.
Всичко ще се намести само че малко по-бавно с много любов и търпение.
Много важно е ти да си спокойна и сигурна за да се чувства и детето така.

# 9 7 авг. 2017, 22:12 ч.

Мнения: 461

Благодаря на отзовалите се. Ще се борим да се справим със стреса и безпокойството. Ще взаимствам някои от съветите-днес гледахме в огледало и се "надъхване" колко сме силни и готини:) рисувахме усмихнати лица и си измисляме ,какво го прави щастливо...мисля да го запиша и на спорт,но ударихме на камък с плуването и футбола,не са ми в стихията...ще се пробвам с някой силов спорт-карате...има интерес на думи,ще видим на дела как ще е...
Интересното при него е,че изразеното му поведение е отдръпнало и срамежливо,но има моменти,в които се изявява като лидер. Днес примерно дойде на площадката детенце,с което понякога играе и то доста добре. Моя юнак започна да се налага на какво да играят,след час към тях се присъедини и друго дете и двамата следваха "напътствията" му. Сламежлив е,но е хитър и бих казала доста начетен и обича ,когато играе да стават нещата както му се харесват. Това съм го забелязвала и в доста други ситуации...
Стискайте ми палци да се наредят нещата. Лейди 1234 ,надявам се и при вас всичко да се оправи. Ако ти е удобно би ли споделила,къде ходите на психолог,колко често и от кога? А ако може ориентировъчно и цена,може и на лични...

# 10 8 авг. 2017, 13:59 ч.

European Union
Мнения: 1 777

Аз бях такова дете. Не мисля, че точната дума е "асоциално". Израснах го. Въпреки това винаги съм завиждала на хората, които могат от нищото да започнат разговор с непознат.
И детето ще порасне, ще се адаптира, ще си намери приятели. Важно е майката да усети кога трябва да се отдръпне, за да не го направи зависимо от нея.

# 11 8 авг. 2017, 14:19 ч.

Мнения: X

Според мен е важно и майката да не драматизира. Ясно е че детето е чуствително, но от последния пост става ясно, че нещата не са толкова критични. Моят син също не успява да се впише винаги на детската площадка, сред непознати деца. С възрастни общува идеално, все пак те го изслушват, става диалог. Подходяща среда и изглаждане на адекватно самочувствие в семейството!

# 12 8 авг. 2017, 14:19 ч.

Мнения: X

# 13 13 авг. 2017, 15:51 ч.

София
Мнения: 877

Защо трябва децата да станат еднакви? И да се впишат в детската площадска, да завържат лесно разговор с непознат, да посещават психолог за да настигнат по-есктровертните и общителни? Нали затова всички сме различни, цени се уж разнообразието, не живеем в социализма. Не искам децата ми да бъдат от "популярните" в училище, или да станат future leaders. И от посещението на психолог на детето не му ли остава чувство, че трябва да "догони" другите?
Идеята не е детето да е самодостатъчно си, но да се окуражава в това, което то иска и да се утвърждава в зависимост от характера си. Не непременно да завърже разговор с деца и да играе с деца, според мен от такова тласкане, което детето не иска, то става плахо и неуверено.

# 14 13 авг. 2017, 16:51 ч.

Мнения: 15 521

Целта би била детето да преодолее страховете и задръжките си, за да може да общува нормално. Ако поведението му се определя като "странно" от съучениците му, те постепенно ще го изолират, може и да го тормозят. Такова дете ще израсне неуверен и психически зависим от чуждото мнение и одобрение възрастен, което много пречи в живота, включително и при връзките с другия пол.

Препоръчани теми

Проблемен характер

детето не иска да му чета и е неуправяем

Затвор или ясла ?

Защо детето ми не е щастливо? :(

Причина:

Причина: