С какво ви дразнят свекървите- 85

Ако това може да се набие в главата ма моята свекърва, ще съм най щастлива на света!

В 21- ви век си пак жена и пак в нормалния случа, желанието за дете ти е вградено заедно с другите инстинкти.
На мъжете също, че и една идея в повече.
Така че, слез ти на земята и направи разлика между модата, войнстващите либерализъм и феминизъм, психическите дефицити и пълноценното човешко същество.

Никой не дължи обяснения на никого защо и какво прави с живота си, но и никой не може да заповядва на никого, да не си отстоява мнението по какъвто и да е въпрос.

Така е! Напълно подкрепям мнението ти!

Но повечето мъже май не мислят така. Може би, защото жената отива да живее при мъжа си, който доста често (поне в моето обкръжение) живее заедно с родителите си или поне близо до тях и не може да осъзнае, че вече си има свое собствено семейство, за което да се грижи. А в същото време родителите им и братята сестрите им са съвсем чужди хора за жена му. И мъжът иска жената да приеме тези хора, както той ги приема - като семейство, което няма как да стане. Все пак и жената си има братя, сестри, родители...

Приятелят  ми много е привързан към семейството си, не знам как ще е след брака, но  надявам се да осъзнае, че си има отделно семейство. Затова и гледам да го убедя да не се върнем към родния му град, а да си останем в Пловдив. Поне на първо време...  Защото брат му е голям карък, все лоши неща му се стоварват на главата, ама той си ги е заслужил, защото се прави на голям мъж и на много отворен и аз даже бъзикам приятеля ми по тази тема. И все той му тича на помощ, той се притеснява за него. Най-елементарното - ако родителите се доверят на брат му за някаква работа, а на човека му се спи, звънят спешно на приятеля ми, за да свърши неговата работа той. А, бе, много е безотговорен. И приятелката му е такава, та затова гледам да бягаме далеч от тях. И някак на брат му му се разминава, а на приятеля ми - не. Много е дразнещо...

Ами да не отива, просто е. Аз не се съгласих да живея при свекърите.

И аз това му казвам, но добродушен си е моя. Все тича да им помага с нещо. Жалко, че според мен не го оценяват. А със свекъри да живея  - абсурд. Те си имат един малък апартамент, двама едвам се разминават. А и не мога да я гледам всеки ден. По едно време приятеля ми предложи да купим апартамента срещу техния - казах  му по-добре на квартира, отколкото всеки ден да се видя с майка ти, да се разминавам с нея и да чувам гръмкия и глас постоянно А и имаме си куче. Няма как с тях да живеем. Само като си спомням как  майка му  излъга приятеля ми, че имала алергия към кучета и много, много гледах да не застоявам там. А после пък ми се наложи 2 седмици да остана у тях с кучето и нищо не и стана, даже го разхождаше от време на време....

А иначе и двамата учим в Пловдив и той само за уикенда се прибира, понякога и аз отивам с него, но като го гледам как го пришпорват за работа, докато брат му спи до обяд.. Само дето се ядосвам. А като му казвам тези неща според него съм искала да го скарвам с брат му. Смешно ми става направо колко е наивен понякога

Личи си, че ти най-много можеш да говориш по тази тема. Личният опит никога не е за подценяване.


Мнението на свекървата ме интересува в моментите, в които се взимат решения и заемат позиции за нейния живот. Стане ли въпрос за планове или действия, които психически, физически, морално и финансово засягат моето тяло, моята ангажираност, участие и живот крайното решение ще е винаги само и единствено мое. Касае ли общият ни живот и развитие с партньора - мое и негово. Оттам насетне всеки е добре дошъл да прави опити за вмешателства само за да види вратата от външната страна.

Хм, това поведение е доста по-присъщо за вече снеслите златното яйце 

Аз винаги съм искала да имам деца. Омъжих се на 24 и веднага започнахме опити, но както някой каза, животът е непредвидим. Оказах се с репродуктивен проблем /представяте ли си, на 24!!!! къде са 30-35! /. Слава богу, сравнително бързо решихме проблема и малко след като навърших 29 г. родих дъщеря си. Докато се борех със стерилитета и аз така надменно се отнасях към тези, които твърдят, че не искат деца. Ама как може, ау, оу, ма неестествено е.!Разбира се, бях доволно обременена от собствената си неспособност да се възпроизведа. Това беше смисълът на живота ми, 5 години бях спряла всичко друго, само ходене по лекари, процедури и т.н.  Никога не съм крила, че имаме проблеми и не съм използвала за параван нежелание за деца. След като наааай-накрая снесох и аз златното яйце и си мислех, че всичко ще е както го описват тия с размахания със снизхождение пръст, как видиш ли, ама то неземно, ама то няма друг смисъл на тоя жУвот, ах-ох!, каква беше изненадата ми, като установих, че не е чааааак такова чудо невиждано. Да, безспорно е прекрасно да имаш дете в много отношения. Дава ти съвсем друга гледна точка към живота. Усещанията, емоциите, всичко е прекрасно. Но, това е само едната страна на родителството, другата е удобно пропускана от повечето агитаторки.
С покруса за самата себе си, осъзнах, че така лелеяното от мен майчинство, изобщо не ми дава това, което си мислех. Започнах да разбирам жените, които твърдят, че не желаят да имат деца по принцип и на моменти в мен се е прокрадвала идеята, че може и аз да съм от тях, но да не съм го съзнавала досега.
Дали си обичам детето - безумно много! Дали го неглижирам и мятам на отглеждане от родата - категорично не! Дали предпочитам да не бях раждала - трудно е да отговоря, колкото и брутално да звучи. На моменти отговорът е категорично негативен, на моменти не толкова категорично.... Да бъдеш родител е ужасно, ужасно трудно. Колкото ти дава, толкова, че и повече понякога ти взема.... Моето дете е малко трудно, от ония проклетите е и много зор съм видяла с нея, ама много. Вгорчи ми чаканото майчинство с истерии, тръшкания, панаири.... Може би и това допринася за отношението ми. Но е факт, че аз започнах да разбирам истински жените, които не искат деца, едва след като аз самата се сдобих със свое. Децата не са единственият смисъл в тоя живот и на мен определено не ми стига детето, за да се чувствам удовлетворена от живота. Да ми е жива и здрава, обичам я безумно, но това не отменя факта, че доста често ме спохожда мисълта, че май не съм много подходяща за майка. Не ме срам от това, нито го крия. Правя всичко по силите си, за да бъда пълноценен родител и мисля, че се справям не лошо. Времето ще покаже. Съзнавам отлично отговорността, която нося и нямам никакво намерение да се скатавам от нея. Но колко жени, които са родили под обществения натиск, после абдикират? Затова адмирирам онези, които са наясно със себе си и не се поддават на този натиск. Достойно и отговорно поведение.

П.С. Това за личните асистенти - надявам се потребителката, която написа, че това й е цел в живота, да се шегува. Ако не - ей това е илюстрация защо някои жени по-добре да не раждат....

Така е, с доста човешки дефицити съм се сблъсквала, та твоите не ме учудват- затова и не ми минава през ум да ти давам каквито и да било съвети.
И си в грешка, като си мислиш, че на свекървата ѝ пука за твоето тяло и твоите психически и физически дефицити.
Нея я интересува единствено психическото и физическото здраве на собственото ѝ дете и не си ти, която ще ѝ забраниш да обменя мнения с него. 

Нормално е да си се сблъсквала, животът групира себеподобните.

Точно аз съм, която ще го забрани и го направила.

Причините хора да не искат деца са много, разнообразни и комплексни. Който мисли, че може да ги сведе до "егоизъм" и "дефицит", вероятно няма капацитета и душевната интелигентност да погледне на различните житейски ситуации, в които хората се намират.

Изхождате само и единствено от собствената си камбнария. Имаме яйчници - трябва да се ражда. Имаме млечни жлези - трябва да се кърми.

Не виждам какво печелите от стигматизирането на жени (и мъже), които не желаят деца? Не разбирам какво ви пречат. Гледайте си своите, няма лимит на раждане на деца. Дали двама човека ще създадат поколение или не е само и единствено тяхно решение - не на свекърви, не на тъщи, не на сестри, не на братя.

Хи,хи!
И си вярваш, че ти седят " мирно", и ти изпълняват!?
Доообре!

Естествено, че си седят, Абсурт. Вижда се по начинът, по който определени неща се стичат във връзката и  съвместния ни живот. 

Антигонче, сега аз падам на едно коляно и официално ти искам ръката. Не за себе си, а за Говендър Мой. Говендърт ми е споделял няколко пъти, че не иска деца, защото не искал да поема отговорност за когото и да било, а искал да си рипа като волен пеперуд. Предполагам, че съжителството с 13 години по-малката му сестра е бъгнало мизерния му мозък, та не му се сърдя. Ай са вземете и ще си рипате в мир и любов чайлдфрии. Освен това, той е с една година по-малък от теб, следователно ще можеш да му набиваш канчето сутрин, обед и вечер. Аз ще ти подаря като сватбен подарък чугунен тиган, естествено, следователно ще си въоръжена. И ласт бът нот лийст, аз ще съм ти свекърва, следователно ще имаш вдъхновение до живот да списваш в тази тема.  

И ко, няма да има внучка? Уишмастър джуниър? Ти не си у ред...

В Нейна Кифленска Светлост ще ми остане надеждата за внученценценце.