Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 238

„Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума”.

„Само чрез изкуството можем да се издигнем над себе си и да видим през очите на другия”.

„Може би няма дни от нашето детство, които да сме изживели по-пълно от тези, прекарани с любима книга”.

„Любовта е място и време, което се измерва от сърцето”.

„Жената, която някой обича, рядко задоволява всичките му нужди, затова той я заменя с такава, която не обича”.

„Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно”.

„Никога не трябва да се страхуваме да отидем прекалено далеч, защото истината лежи отвъд”.

„Връзките, които ни обединяват с друг човек, съществуват само в нашия ум”.

„Тези, които страдат от любов са, както казваме за някои инвалиди, своите собствени доктори”.

„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“

„Да знаеш не винаги означава да попречиш.“

„Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея“

„Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже“

„Истинският рай е изгубеният рай“

„Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.“

„Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.“

„Нека оставим красивите жени на хората без въображение“

„Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат“

Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“

„Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.“

„Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва“.

Това го видях по-рано.....
Фильм Daha (Ещё) полнометражного дебюта Онура Сайлака на кинофестивале в Адане взял сразу несколько наград:
Adana İzleyici Ödülü (Приз зрительских симпатий)
Yılmaz Güney Ödülü (Награда Йылмаза Гюнея)
SİYAD En İyi Film Ödülü (Награда за Лучший фильм)
https://vk.com/tuba_bustun

Думата "Кюрдистан" е забранена: поглед към нова версия на филма на Yilmaz Guney "Yol"
 Кюрдски въпрос

от Карзан Кардози

На 25 май 1982 г. Yilmaz Guney печели голямата награда "Палме д'Ор" на филмовия фестивал в Кан за филма си Йол . Той сподели наградата с гръцкия режисьор Коста Гаврас за филма си The Missing .

Гуни се ражда в лошо село в северната част на Кюрдистан през 1937 г. и се превръща в един от най-популярните актьори в Турция през 60-те години на миналия век, а след това е признат режисьор през 70-те години на миналия век. Поради политическите си възгледи той прекарва 12 години от 47-годишния си кратък живот в различни затвори в Турция. Това, което е невероятно, че Гунией спечели "Палм д'Ор" в Кан, е фактът, че той е направил Йол в затвора, избягал, редактирал филма в Швейцария, а след това и Франция и няколко седмици преди откриването на фестивала завършил редактирането на филма изпрати го. Отне му 5 месеца, от октомври 1981 г. до април 1982 г., за да редактира филма, да запише, да смеси звука и да го подготви за фестивала; той отговаряше за всяка стъпка от редактирането на кадрите, записването и смесването на звука.

На 19 май 2017 г. на филмовия фестивал в Кан е показана нова версия на филма " Йол - пълната версия". Тази нова версия е създадена от Данат Ф. Кеуш, който твърди, че притежава авторските права върху  Йол , иск, оспорен от семейството на Гуни. Според Кеуш тази "пълна версия" е редактирана според желанията на Гуни, което е далеч от истината, защото са направени много промени, които противоречат на желанията на Гунией и оригиналната версия на Йол, че самият Гунией редактиран и одобрен.

Тъй като Гуни умира през 1984 г. в Париж, новата версия не може да бъде неговият филм или са одобрени от него, защото Гуни не е оставил волята си, нито е имал желание да преправя Йол . тъй като самият Гунией е редактирал оригиналната версия на филма с Елизабет Валхли и тази нова версия според Waelchli, според Еди Хъдшмид, който е продуцирал филма, и според Фатос Гуни, съпругата на покойния режисьор, всички са съгласни, че се различава много от оригинална версия и противоречи на желанията и волята на Guney. Много промени са направени в така наречения " Йол"- пълната версия, някои дори могат да бъдат описани като цензура, най-удивителното отстраняване на думата "Кюрдистан" от филма, дума, която беше поставена в самата сцена от самия Гунией, когато той редактира филма през 1982 г., за да покаже местоположение на село в Северен Кюрдистан.

Желанието на Гуни да направи Йол се връща в началото на 1980 г., когато той е бил в затвора, служейки 19 години и е изправен пред повече от 100 други, за други разследвания, свързани със своите политически възгледи и действия. През септември 1980 г., след преврат, новата турска военна хунта забрани повечето от творбите на Гуни, включително филмите, книгите и публикациите му. Знаейки, че цялата му бъдеща работа също ще бъде омърсена от военните, Гуни заяви: "Има само две възможности: да се биеш или да се откажеш, избрах да се бия" и той се пребори, като направи  Йол, Филмът е написан от Гуни, докато е в затвора и с подробни планове и съвети за това как да насочи филма, го застреля неговият приятел Сериф Горан. Когато снимането приключи, кадрите се прехвърлят в Швейцария, след което Гуний избяга от затвора и след това редактира филма в Швейцария и Франция.

Yolчертае пътуването на пет затворници, на които им е дадена една седмица под стража. Пътуването им започва от островния затвор на Imrali, през турското анадолско сърце до различни региони на Северен Кюрдистан. По време на пътуванията си всеки среща много препятствия, други трябва да се справят с грешките си от миналото и всеки открива много други затвори в външния свят - социални, политически, лични, културни или морални. Повечето от тези затворници са кюрди; Сейит Али е на мисия в името на "убийство на честта", пътува на изток до снежна планина, в изолираното село Санкак в Северен Кюрдистан; оттам трябва да намери жена си във ферма и да я накаже за това, че има отношения с друг мъж. Според местни и феодални обичаи наказанието е смърт. Мехмет, който е виновен, че е изоставил своя зет по време на провален банков грабеж, довел до неговата смърт, пътува до Амед (Диарбекир) с надеждата да види жена си и децата си. Семейството на жена му е против да го види и да го обвини за смъртта на сина си. Омер, кюрдски земеделски производител, пътува до селището си Биреч в Урфа, село на жичната и минно поле между Турция и Сирия, за да се срещне със семейството си. Той намира селото си в кървава битка между кюрдските бойци и турската армия. Той чака да чуе новината от брат си, който се бори срещу турската армия и като другите Омер се намира в селото си под окупация, потисничество, трудности, нападения от страна на военните и минни полета, които са оставили много хора с увреждания, включително и баща му. Младият Юсуф пътува, за да се срещне с младата си млада булка, отива до Бурса, преди да бъде арестуван отново от военните, защото забравяше документите му. Мевлут пътува до Газиантеп, за да се срещне с годеницата си под бдителен поглед на консервативното си семейство. Пътуването завършва в затвора в Имрали за мнозина, а за други смъртта е единственият изход, а за някои нова открита свобода и изкупление им дава поглед на надеждата.

Гунией описва Турция под военната диктатура като отворен затвор, външният свят изглежда далеч по-опасен и по-скоро заплаха за затворниците, отколкото самия затвор. Може би никой от живота на затворниците не е толкова отчаян, колкото младият Омер, който се завръща у дома, само за да намери разрушение и смърт в резултат на постоянна кървава битка между турската армия и кюрдските бойци. Въпреки, че е влюбен в красиво момиче в селото, обичаят и традицията го принуждават да се ожени за съпругата на брат си и да се грижи за децата си след трагични удари, и открива, че брат му е бил убит в битка. Изправен пред избора да се върне в затвора или да се ожени за съпругата на брат си, Омер реши да се качи и да се качи на снежните планини, за да се присъедини към съпротивата в търсене на свободата си; той няма желание да се върне в затвора,

Ако разгледаме оригиналната версия на Guney през 1982 г. и новата версия на филма, която беше редактирана срещу желанията на Guney през 2017 г., може да се намерят много промени:

1. На първо място. така наречената "Пълна версия" е погрешна, както по отношение на използването на думите "Пълна версия", така и по отношение на съдържанието. Тази нова версия не е "пълна версия" и по никакъв начин не е близка до оригинала, който Guney редактира с Елизабет Валхли през 1982 г. Много сцени от оригиналната версия са отстранени и добавени са нови. Сцени, които самият Guney са избрали и редактирали е изваден и е добавен нов материал, който Güney не иска да използва във филма, затова "Пълната версия" има нови значения и съдържание, което противоречи на оригиналната версия на Guney.

2. Според прессъобщението за филма 27 минути са добавени към "пълната версия", ако е така, тогава продължителността на филма трябва да бъде 139 минути, но тази версия е само 112 минути, което означава, че някои от сцените в Оригиналът на Guney е съкратен или напълно премахнат. Резултатът е, че в "Пълната версия" са направени промени в разказа, редакцията, темпото и ритъма на филма. Това е направено в съответствие с желанията на производителя и редакторите, а не на Guney.

Виждал съм и двете версии на филма и сравних сцената по сцена с промените, които са направени. Ще са необходими много дълги статии, които да анализират подробно многото промени. затова бих искал да посоча само една сцена, която ще докаже, че не само нещата са се променили, които противоречат на желанията на Гуни, но някои промени дори могат да бъдат описани като "цензура".

Като кюрд, роден през 1937 г. по време на Дерсимския геноцид, израснал в Турция по време, когато на кюрдите им било отказано основното им право да говорят на собствения си език, на кюрдската нация му било отказано съществуването и наричало "планински турци" че е бил член на потиснато малцинство. В много от филмите си той се позовава, макар косвено, на потисничеството, пред което са изправени кюрдите в Турция. Въпреки че е бил отказан да използва кюрдския език в своите филми, Guney винаги е успял да покаже кюрдска идентичност, като използва кюрдски имена за своите герои, кюрдска музика, дрехи и символика, или като заснема филмите си на места в Северен Кюрдистан.

Тъй като Гуний е редактирал Йол в Европа, той не е трябвало да се сблъсква с цензурата както преди и така използва кюрдски език на фона на много сцени, записва кюрдски глас, използва кюрдска музика и най-важното е оскърбил турския цензор, като използва думата "Кюрдистан" голям текст, който описва региона, който служителите в Турция наричат ​​"Югоизточна Турция". За целта Гунией винаги споменава тези региони като "Кюрдистан" или "турски Кюрдистан", активен поддръжник на кюрдската кауза и е един от основателите на Кюрдския институт в Париж.

Тази дума "Кюрдистан" е една от причините  Йол да бъде забранен в Турция повече от две десетилетия. Изложбата се показва само през 1999 г. в театри в Турция и едва след премахването на думата "Кюрдистан". Дори и днес, както се пише в тази статия, оригиналната версия на Йол,  която има думата "Кюрдистан" в нея, е забранена в Турция. Това може би е една от причините, поради които в тази нова версия думата "Кюрдистан" отново е пропусната, за да може да бъде одобрена за театрално издание в Турция и да придобие пазарен дял. Това просто означава, че визията и желанието на Гуни се цензурираха отново, повече от 32 години след смъртта му.


Гуни показва Кюрдистан във филма като място, подобно на други места.

Ако погледнем внимателно оригиналната версия на Йол  (по-горе) и тази нова версия (по-долу), можем да видим, че премахването на думата "Кюрдистан" се извършва по обикновена причина за цензура, тъй като дължината й е само 5 секунди.

1. Всеки един от петте затворници пътува до различни места и всеки път, когато Гуни показва текст, описващ тези места като "Бурса", "Диарбекир", "Газиантеп", "Коня" и "Кюрдистан". Целият текст, използван от Guney в оригиналната версия, е използван в новата версия, но само думата "Кюрдистан" е премахната.


 


Изстрелването на "Кюрдистан" е цензурирано.

Редактирането беше направено много просто, като се премахне сцената, в която е написана думата "Кюрдистан". В оригиналната версия това е начина, по който думата се появява в комбинация от три други снимки:

А. Широк изстрел на автобус, който има Omer в него, идва към камерата (8 секунди).

Б. Заснемане на Омер, щастлив и усмихнат, докато гледа наоколо изворната пейзаж на своето село (7 секунди).

В. Дълги широк изстрел от пролетен пейзаж с думата "Кюрдистан", написана върху него, автобусната спирка и Омер излиза (5 секунди).

Д. Дълъг широк изстрел от прашен път, Омер върви към своето село. (7 секунди)

Ето как тези сцени се показват в новата редактирана версия:

А. Широк изстрел на автобус, който има Omer в него, идва към камерата (6 секунди)

Д. Дълъг широк изстрел от прашен път, Омер върви към своето село.

И двете снимки B и C, две важни снимки, които показват щастието на Омер за връщане в селото в Кюрдистан и изстрел с думата "Кюрдистан", които установяват географията на този регион.


Омер, кюрдският фермер, на границата между Сирия и Турция

Това е само един прост пример за много промени, направени във филма, който противоречи на оригиналната версия и намерение на Гуни. Промени не бяха направени само по отношение на изображенията, но също така и на звука и диалога, изговорени от героите, някои от които са изречени кюрдски думи, докато други са думи, които имат политическо значение. Например в една сцена (по-горе) Омер седи с брат си на границата между Сирия и Турция - или границата между Северен и Западен Кюрдистан - и говори за трудностите да бъдеш кюрдски, как земята му е разделена между границите, как баща му е изгубил крака си заради минните полета на границата и как войници патрулират в района и стрелят хора и ги обвиняват, че са контрабандисти. Омер ясно се позовава на разделението и разделението на кюрдския народ и на Кюрдистан,

Гуни умира на 47-годишна възраст през 1984 г. в Париж. Неговото гражданство е отменено от турското правителство и работата му е забранена и все още е пренебрегвана. Прекарва 12 години от живота си в затвора и е изправен пред много несправедливости. Той страда много, преодолява много предизвикателства, трудности и ограничения и прави много важни филми, които сега са част от кинематичното наследство на 20-ти век. Трябва да запазим работата на Гуни и да го покажем така, както ги е направил, и пожела да ги видят. Това е против всичките му желания, памет и авторско право да променя и редактира отново филм като Йол, който самият Guney редактира и печели голямата награда на филмовия фестивал в Кан през 1982 година. Пълната версия е още една несправедливост, извършена срещу Гунией повече от 32 години след смъртта му. Поради пренебрегване, цензуриране или забрана на филмите му през целия му живот и след него и поради факта, че филмите му са показани в редки случаи след смъртта му, няколко критици и историци на филми са писали за Гуни. Това е още една причина, поради която неговият най-добър и най-добре познат филм Йол може да бъде убит, редактиран срещу желанията му и показан на голям филмов фестивал като Кан, без публичен протест.

1 юни 2017 г.