Обичам те, но.... Или как ни дразнят мъжките навици :)

Е как, с възпитателна цел. Дъщеря й пак да се радва, че не ги е прала и простирала сама.

Ако видите моя мъж как яде диня,няма да искате да хапнете повече!
Целият забучен в динята и издава грухтящи звуци.Кочината след него е пълна.Намразих сезона на дините!

Пращам го на пазар за ядене, че само едни лимони има в хладилника и той се връщаа .... с лимони
Другата случка е - готвя и нямам сметана и го пращам за сметана до магазина - само за сметана, обяснявам му на коя пътечка е, кои продукти са около нея, как изглежда опаковката , колко струва и че ми трябва бързо, че след малко трябва да я слагам. Е, познайте ... - върна се след 20-30 минути с пълна торба и никаква сметана - тичах после сама да си я взимам.
Моя мъж също е от тези, дето всичко прави в последния момент - ама наистина в последния. Има да подава документи; На мястото работят до 17:00 - той отива в 17:07 и пак подава. Това му е друг типичен белег - все накрая, все на юруш и все му се получава!

Дразни ме, когато направи едно характерно поклащане с глава, което е уж че се съгласява, а в действителност означава „гледай си работата”

Г-жа Рамацоти и моят има подобно поклащане с глава, което изглежда така сякаш ме слуша, а всъщност единствено е констатирал, че говоря, но не слуша. В такъв момент мога му кажа каквото си поиска, той ще поклати глава разбиращо и до там...

Идва си в петък, ляга на дивана, пуска тв и няма отлепяне оттам до понеделник сутрин!!! Около него може да е пълен погром, не му пука.

Забавна тема.....     
Дразни ме, че пуши.Уж пролетта ги намали, сега пак ги подкара по кутия на ден.     
Дразни ме, че не може да отказва.На никого (почти) и за нищо.
Дразни ме, че когато кажа "Купи салата", носи домати и краставици поне по 3 кг.Какво да ги правя такова количество?       А не е като да не сме разисквали този въпрос МИЛИОН пъти....
Това на прима виста, сигурно и още ще се сетя....     

Обичам мъжа до мен и без "но"-та.
Има си "мъжки" навици, които аз не разбирам, но не ме дразнят.
Например това че дори и да има кош за пране до ръката му, ще си пусне дрехите на пода, отлага нещата до последния момент-дали ще е за подаване на документи, дали ще има нещо, което е пред разваляне и ще се плати тройно по-малко да се оправи сега, но не , той чака докато се счупи напълно, за да плати повече за поправката.
Постоянно живее в двоен стандарт-например може да коментираме други жени заедно, но ако аз му кажа че някой мъж е хубав изтръпва и се сърди аз трябва да си вдигам чинията след вечеря, но той може да я остави с часове и пр.
Всеки си има косури, аз също, така че просто не търся под вола теле, живея си по-спокойно и по-лежерно и животът ми си е по-хубав така.

edit: вчера отишъл да пазарува сам, не ми се обадил, купил само готини и полезни неща, всичко ок. И ми обяснява после :"мислех да купя едни ножове, даже ги взех, обаче после като си представих как като се прибереш и ще почнеш с въпросите "ама сега за какво са ти тия ножове, защо пак си давал пари за глупости и т.н." и се отказах да ги купувам"
(реално наистина нито имаме нужда от ножове, нито пък от такива с ниско качество от някакъв магазин. Основно аз готвя и имам 2 универсални ножа, много високо качество и доста скъпи, тези по-евтините просто са ми за 2 ползвания и ги хвърлям)
Радвам се ,че съм успяла да го накарам да се пита дали има смисъл да се купува нещо, защото преди беше като види нещо и го купува. И чак вкъщи почва да се чуди имало ли смисъл...след дъжд, качулка.

И аз много се дразня, че пуши. Казва, че ако ги спре, ще стане още по-голям дразнител, защото ще е нервен.
Те го успокоявали.

Дразни ме, че за една година, задължително ще смени поне 3 телефона и някой друг документ(поради това, че не знае къде са или ги е изгубил). Когато го накарам да намери нещо, винаги, ама винаги първо се казва "не знам къде е или не мога да го намеря", въпреки че е станал вече и го търси. Може да му е пред очите обаче ще каже не знам къде е и после вече става скандал. Отива в банята и вместо да си сложи дрехите В коша, той ги оставя ОТГОРЕ. Е как може, бе. Какво е това не знам. А ако готви после какво чудо е. Обаче пък готви повече той (вярно, че ми отнема толкова време да почистя след него, колкото и да сготвя, ама..), помага ми много и с децата. Така, че едното сигурно е за сметка на другото, знам ли?

Мен пушенето вече не ме дразни, примирих се... Четох, четох, четох вече се отказах, но въведох правила - лятото задължително и само на терасата, зимата ако не е много студено също, ако е много студено пуши под абсорбатора.   

Един идиот на долния етаж пуши под абсорбатора. Идиотска идея. Освен ако не сте на последния етаж.

Нали се сещаш, че този дим ходи при съседите?

В къщи не се пуши.Откакто аз не пуша....   
Топло, студено, ледено, само навън на терасата.
И ПАК ме дразни.     

Много успокоителна тема. Вече си мислех, че само ние имаме подобни проблеми и дразги вкъщи. Припознах мъжа ми в много ваши коментари. Ето с какво ме дразни:
- неинициативен е. Всичко организирам аз. От почивките до ремонтите. Аз се обаждам да резервирам, да уговарям.
- отлага разни дребни неща вкъщи, докато не ми кипне да го чакам и не вдигна скандал.
- прекарва много време на компютъра
- слага си мръсните дрехи в/у коша за пране, а не в него
- чака за всяко нещо да му се каже. Ако мине номер. Да оправи леглото, да вдигне масата...
И това при всичко, че е успешен мениджър, който ръководи 600 човека. Изцяло поемам вината за неговото поведение вкъщи. Преди да забременея всички домашни задължения се вършеха по равно и повече се усещаше какво трябва да прави. Докато бременеех пое голяма част от задълженията вкъщи. След като се възстанових от раждането и си останах трайно вкъщи да отглеждам детето, съответно вършех почти всичко аз и на него му оставаше вечер да ми помага за детето. И познайте- нашият реши, че аз мога всичко и реши да се скатава. Дайте идеи. Има потенциал човека, ама моя подход е грешен явно.

  Дразни ме, че е голяма мотка и винаги закъснява(ме). Уж си изчислява времето и преценява, но някак си все успява да закъснее, ей така за принципа

   Другото нещо, е че като го пратя до магазина за някаква дреболия, мога да го отпиша поне за час, то докато се огледа, докато се избере, пък и все се прибира не с 1-2 неща, за които го пратих, а с цяла торба с какво ли не-" то все нужни неща"