Обичам те, но.... Или как ни дразнят мъжките навици :)

Наминах да видя какво става в темичката ми и прочетох думичката " абсорбатор".

Това ни е вечния проблем. От три години имаме такъв, неразопокован и адски скъп (по негови думи- аз не разбирам ) Седи си ей така, защото той смята, че ако го използваме, ще правим проблеми на съседите (среден етаж сме). От друга страна всеки път като вляза в банята  (тя е едно с WC-то) по което и да е време (освен ако не  е след полунощ) се давя в аромати от нечия кухня. По структурни особености не можем да си сложим вентилация в банята. Според ММ точно такъв проблем сме щели да правим и ние на съседите ни със слагането на  аспиратора, който между другото можем да си го монтираме, но НЕ! Той не дава!!!!
Не дава и да го продадем, защото е подарък и може само да го подарим, а не да печелим пари от него!!!!
Само го размотавам наляво-надясно и ме хваща яд, че другите не мислят така за съседите си, както той.
Дори като паркира колата, гледа да не запушва други коли и обикаля поне двайсетина минути за да паркира. Въпреки това завчера когато по спешност трябваше да "излети" за болницата, трябваше да хванем такси заради колата, която го бе Запушила!
Разбирам старанието му и го оценявам, ноооооо като препатила се от лоши съседи ( от предният ми адрес) вече ме докарва до инфарктно състояние.
Другото което ме вбесява е, че иска заедно да готвим. Той прави повече от основните неща, но в момента който изляза от кухнята, "дезертирам" в неговите очи и той спира всякаква дейност. Даже и не изключва уредите.
Разказвала съм как е забравил с дни фритюрника, но само и единствено това забравяне е истинско забравяне! Всичко останало е заради ината, че съм "дезертирала" ( Разбирайте- мразя да готвя, а той инатливо иска да ме научи!!! ) Вчера избухнах, защото отскочих до банята за малко и той веднага остави всичко, вкл. и котлона включен и си замина в хола.
Другото което казва за храната която не ям- Ако аз го сготвя, ще започнеш да я харесваш!
Това алергии и болки в стомаха въобще не го впечатляват!

Другото което прави, но май е нормално като чета постовете за "мнимото разбиране" - казва ДОБРЕ, но си върши това което си е наумил! Още на третото му път като каза "Добре", го хванах, но не успях да му го избия от устата....
А той го обяснява така - "Не искам да се караме!"
 

Отчасти това е и другата идея - всички да разберем _или поне неопитните като мен ( имам само три години стаж като женена) да разберем че мъжете са почти еднакви.
Сега дори като си прочетох последния коментар отново, осъзнавам, че не е чак толкова "свястен"
Обича ме, грижи се за мен, не ми е изневерявал, няма нужда да му се припомня, подреден е, но е ИНАТ.
То, реално погледнато. аз съм разсеяната и неорганизираната, така, че добре, че той не е.

 g-style - покажи му, че не можеш без неговата помощ. Не само да му го казваш и обясняваш, а да му показваш! След като имаш дете, вече наистина не можеш да разчиташ на своите способности в домакинството.
Това което аз направих в началото на брака- молих го усърдно за всяко едно нещо, което аз по една или друга причина не можех да направя- да пусне и простре веднага пералнята, да изхвърли боклука, да сготви.
В резултат и досега като види коша пълен - пуска веднага пералнята, другия кош изхвърля и т.н. Нищо, че аз си бях няколко седмици в къщи това лято.
Просто се върни към предишното си поведение от преди забременяването Мисля, че трябва да даде резултат!

Моят пък точно когато се роди детето започна да помага, преди това всичко съм правила сама: пазаруване, чистене, готвене, пране, гладене, хвърляне на боклук. Малкият беше ужасно бебе, което ревеше 24/7, не заспиваше по друг начин освен на ръце, имаше колики до 6-ти месец, а веднага след това започнаха зъбите и нямаше как да свърша нищичко. Явно тогава му светна, че някои прави всички тези неща, а не са даденост и започна да помага, сега има неща, които прави само той, които правим и двамата и такива, които само аз.

Вики- и моите са 3 год. брак + още една съвместен живот. Изтървах положението някъде и те веднага се възползват значи. Много са хитри. Доскоро заявявах какво искам да ми се помогне и това го дразнеше. Сега започнах миличко да го моля- ще направиш ли това, ако обичаш, ще направиш ли онова. И той го прави, но винаги с физиономия на нежелание, което ме дразни. Не стига, че смятам, че не трябва да моля, защото трябва да се подразбира, че всичко е по- равно, ами и физиономии ми прави. А преди ставахме двамата в събота сутрин, задружно запрятаме ръкави и приключвахме за два часа. И го е правил с желание. То и аз нямам угодия. Олееее вчера каква мизерия ми сервира. Подстригвал си косата с машинка и хубаво я изчеткал в мивката след това. И така си оставил всичко. Полудях и го върнах от вратата да си почисти. И ми вика- ти нали и без това ще пуснеш за нещо водата така или иначе......... Как да не го смачкаш.

И половинката се постригва на мивката в кухнята.Ходи с гола глава и постоянно го прави.Но преди това измива съдовете,които аз съм натрупала,слага си кухненска хартия и почиства,ако има косми.Не му било удобно огледалото в банята  
Не знам дали няма значение и 'семейния модел'.Бившият ми съпруг нищо не похващаше.А уж маниак на тема чистота.Но не и той да го свърши.Оставяла съм леген с мръсни дрехи в продължение на седмици-мухал хванаха,не ги сложи в пералнята поне.В неговото семейство и майка му,и голямата му сестра се въртяха на пета,около мъжете си(работещи жени,както и аз тогава),и от мен се очакваше същото.Не ми е тежало,и не съм се замисляла.Сега не ми изглежда редно,при положение,че двама души са еднакво заети,на жената да е цялата работа по домакинството-чистене,пране,гладене,пазаруване,гладене и т.н.Но и мъжа ми няма проблем с това.

трябваше да чуеш моя вчера - "Ами аз като се върнахме, първо минах през банята (да се разбира WC-то) и  така влязох в кухнята да готвя". А сега де. За пръв път се развиках така от месеци. Значи и да не ми се минава от там, аз трябва да минавам задължително едва ли не.
Върнах се в кухнята сама и после трябваше да яде изгорена пица. На ИНАТ. То той си го знае- като няма помощ в кухнята така става. Лошото е, че от Нова Година насам съм готвила вкусно, макар и рядко  и той е убеден, че след като мога, трябва постоянно да го правя А аз ненавиждам готвенето. Всичко бих дала да  готви само той.

А мене обратното, моят човек винаги много бърза. Ще тръгваме някъде и почвам да се приготвям. Той вече седнал в колата и почва да се нерви. Е то хубаво да се тръгне навреме, ама и дъщерята е малко мотка и така...... Все бързаме, ама защо никой не знае.

Моят също много бърза и дава зор, обаче ВИНАГИ!!!! почва да дава зор, оправям се по бързата процедура, след малко съм готова (не се гримирам, ако бързам, само се къпя, сресвам и обличам и съм готова) и се почва къде са ми ключовете за вкъщи, къде са за колата, къде са ми документите, къде са ми парите, май тая тениска трябва да я изгладя, чакай само да хапна нещо, че огладнях, къде са ми обувките, ама не тия, ония другите, къде ми е парфюма...припика ми се ,чакай...
И накрая аз го чакам по още половин час, само дето ми е вдигал нервите да бързам, а знае, че едно от нещата, които най-много мразя е думата "хайде" и "по-бързо".

white_viki, твоят телец ли е?

По-лошо Скорпион.... Това  на мен се случва с тръгването. Все ще се върна за нещо. Той вече е готов, но аз да се върна. Милия, като се приготвяме, той на първото връщане, вече се събува и сяда. Казва: "Да не забравиш нещо. Няма ли още нещо да направиш? Друго да има?" И като кажа "НЕ, не, не," той става и тръгваме. Не знам как не се дразни от мен. Но това с репликите, ни е като ритуал. Ако наистина има нещо, поне на второто "не" се сещам. Е, в краен случай и на третото.

Дразни ме инатът, който му е в безкрайно количество явно. Наскоро се ядосах и задето ми съсипа един хубав тиган. И разни дреболии още има ама гледам да не се впрягам. Знам, че аз имам и по-дразнещи качества, та нещата се балансират някак.

у нас не са само чорапите, ами всички вещи, до които се докопа. Ама много е разхвърлян. Лошото е, че покрай него и децата прилепват лош навик. Кхххх!

Това с ината също ме дразни. И то - необоснованият инат ме дразни. Като си навие нещо на пръста - лелее, умиране има, забравяне - няма. Ко го прайваш това чудо ?

Мразя това,че ме врънка да ставам да се оправям,защото "ти се оправяш бавно,аз съм готов за 2 минути". И познайте какво става - 5 минути миене на зъби,10 минути търсене какво да облече (недай си Боже да трябва да се глади),5 минути мазане с крем. И аз стоя готова и го чакам по 20 минути.

Аз съм написала списък на вратата - какво да взема задължително преди да изляза от вкъщи и той какво да вземе. Ефект няма обаче. Постоянно си забравя нещо у дома, особено ако мен ме няма вкъщи да го подсещам.

Моят веднъж забрави да вземе детето от детски рожден ден... Аз не бях в София, те бяха двамата сами, майката на дето ми звъни и  съответно аз  му звъня на него, не вдига, пиша му не отговаря, накрая се обадих на майка ми да ходи да го вземе.

Обичам го безкрайно, но.... направо ми стопява нервите със слонското си спокойствие! Аз съм по-динамична, организирана, експедитивна и мудни действия ме побъркват.