Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Да, разбрах за закона още първия път, когато го написа, но аз не коментирам закона, а семейните отношения. Закон може да се промени,стига да се направят определените постъпки за това. Но дори при настоящото положение, осиновителите винаги имаат документи, има и съдебно решение за осиновяването, а рядко едно семейство унищожава доброволно документи. Винаги има и живи роднини, които са свидетели на осиновяването, и ако един пълнолетен човек иска да узнае истината, има кого да попита.

Не знам дали осиновяването е табу или за какво сме дорасли, но със сигурност не сме дорасли до състоянието, в което да зачитаме правото на хората, в случая на семейството на детето, да решават личните си въпроси лично, без някакви трети лица да им обясняват за това как трябва да постъпват и как трябвало да кажат, да се срещат и т.н. Ако на вас някой тук започне да ви дава тон как да сии регулирате отношенията в семейството как ще реагирате? Нали веднага ще скочите, че това си е лично ваша работа? Е, същотоо е при осиновяването - вече имаме родители и дете на тези родители. Родителите имат право да решава дали, кога и какво да кажат или да не кажат на детето, на каква възраст и т.н. Никой няма право да им се бърка - ни социални, ни комшии, ни БР. Те са си семейство и ще се оправят. ето, за това трябва да дораснем - да не се упражняваме в хуманизъм и широкоскроеност на гърба на осиновители и осиновени.

Тук не си права - ти искаш да се запази статуквото, което тази същата държава е определила.
Според теб лична семейна работа ли е онази история в Лагера, когато мъжът уби жена си? Или ако мъж бие жена си в къщи, не пред хората

Аз СЕ поставям на мястото на другия. Ако разбера, че съм осиновена, обезателно ще поискам да науча:

1) Коя е майка ми и ако е възможно да се срещнем. Ако е починала да я видя на снимки, видео. Да ида на гроба и.

2) Кой е баща ми. Това е по-трудно да се разбере но не е невъзможно.

И след това ако баби, дядовци, братя, полу-братя и сестри искат да се срещнем да ги видя и да науча повече за тях. Дали ще си допаднем и как ще се развият нещата оттам нататък не мога да кажа. Иска ми се осиновителите да могат да ми дадат нужната информация на тепсия, а не да ходя по ЕСГРАОНи по местораждане за номер на дела, да наемам адвокати и да се мотам по съдилища.

Дъщеря ми е на ресторант с приятелка, но синът ми се прибра да обядва и го питах. Ето въпросите и отговорите му:

1) Ако разбереш, че си осиновен искаш ли да се срещнеш с родната ти майка? - Да.

2) Защо? - За да я видя и да видя дали приличам на нея и да разбера дали имам братя.

3) А сестри? - Хм, не. Не ме интересуват. Имам си сестра.

4) Искаш ли да видиш баща си? - Не знам. Да, защо не. И да ме запознае с братя, ако имам от негова страна.

5) А бабите и дядовците? - Не. Не зная. Те сигурно са много стари. Ще им дам адреса ако искат да дойдат за малко  . А ако поискат да те заведат във Флорида в Дисни? - Не мисля, че ще имат средства.

6) Ако се окаже, че родната ти майка е клошарка, мръсна, мирише и живее на улицата ще искаш ли да се срещнеш с нея? - Да, разбира се, нали ми е майка. И с тебе бих се виждал ако фалираш и заживееш на улицата  . Но да не е близо до нас или до гимназията.

7) Би ли искал да отидеш на гости у родното семейство или на почивка с тях за седмица или 14 дена? - Не. Защо - Не ги познавам и не искам да стоя толкова дълго с непознати хора. Те не говорят френски. А ако говорят френски и са от Франция? - Мамо, деца никой не осиновява от Франция. Много си тъпа. Чакай да те отворя! Деца се осиновяват в първия свят от третия свят. Осиновените идват от Хаити, Китай, Украйна, Румъния. Няма осиновени от Франция. А от България? - Не зная. Не съм виждал а и в България не виждам много деца. Там има само стари хора а децата ходим само лятото при бабите.  

Ти би ли осиновил? - Хм, предпочитам мои си деца. А как ще разбереш дали са твои? - С проба в 23andme. Много бързо излизат резултатите. А ако се окаже, че не са твои? - В училище ни казаха, че можем да оспорим в съда. Струва много пари, но няма да плащам издръжка. А ако ти или жена ти не можете да имате деца? - Ако аз не мога бих осиновил в Хаити. А ако жена ти не може? - Бих си направил с друга жена както чичо Жак, чичо Тиери и чичо Нести са направили. Но техните жени нали могат да имат? - Искам да кажа, че ще си направя деца с друга жена както те са направили извънбрачни. Не е проблем и в училище ни казаха, че извънбрачните имат същите права лато родените от брак.

9) Ако осиновиш ще позволиш ли детето ти да има контакт с майка си? - разбира се, но тя да не идва да живее у нас. А би ли го пуснал да иде при нея? - Да, но без мене. Защо? - Мамо, в Хаити е мръсно, бедно и серат по дупки. И не говорят френски. А в Украйна? - в Украйна има само бели като сирене деца а аз искам да осиновя черни или мулатчета и момчета.

Предадох всичко честно и почтено. Някои отговори ме изненадаха. Като се върне дъщерята ще я питам.

Като сме тръгнали да даваме лични примери от преживяно да кажа как са нещата в България.
Като студент бях доброволка и работех с деца лишени от родителска грижа. Какво видях:
1. Още първия ден едно от децата ме попита дали съм болна. Аз отговорих " Не, защо?", детето - "Ами мама ме оставя в дома когато се разболея защото не ме иска." Питах ресурсната учителка тя ми каза, че въпросната, да я наречем майка, периодично взема детето уж за постоянно, а го връща след десетина дена. На детето казва, че то си е виновно защото се разболява. Момиченцето страдаше неимоверно. Е, аз мисля, че това дете само вреда би получило от тази "майка".
2. Децата бяха бити с повод и без, страшно жестоко. Подадох сигнал, който си остана като глас в пустиня. Пребивани от учителки, които са майки, но като чета писанията на някои в темата, това въобще не трябва да ме учудва.
3. Имаше деца на 5-6 години, които почти не говореха, защото не се е намерил някой дума да им каже нормално.
След този кошмар , на който бях свидетел съм твърдо убедена, че този , който си остави детето не е родител. Условията в домовете в България са ясни на всички. Въпреки, че убежденията и вярванията са ми против аборта, твърдо вярвам, че остовянето на детето в институция е далеч по-нехуманно и жестоко.
А синът на Невена смята, че би имал дете от друга жена, ако неговата не може, защото така е възпитан.

Куку, убийството  е криминално криминално престъпление и няма нищо общо с осиновяването. Майка, баща и дете са едно семейство и родителите като такива имат право и задължения да вземат решения, докато детето е малолетно или непълнолетно. Още повече, че не нарушават никакъв закон и имат право и техните права да не се нарушават чрез бъркане с мръсни ръце от страна на социални, комшии или БР. Включително много БР не искат да им цъфне някой на вратата и да каже "мисля, че вие сте ми майка". Не може всеки да се бърка в чуждия живот, само защото така са се случили събитията, че е дал дете за осиновяване, бил е осиновен или е осиновител. Който иска да научи произхода си - да пита родителите си, роднините - все някой ще каже, хората не са слонни да пазят тайни дълго време, а оссобено като остареят, предпочитат да си отидат от тоя свят с уредени земни дела и да изкарат тайните наяве.

Невена, на чие място точно се поставяш? На дете, което тропа с крак и казва "искам"? на какво основание ще се запознава с БР, братя и сестри, ще им нахлува в техния живот на свой ред? А ако те не искат да я знаят тая истина? Или не искат от нищото да им се появява някакъв чужд човек и да се заявява като роднина? Знаеш ли колко животи се объркват? Всички много се умиляваме от сълзливи шоута и филми, в които ставват биг хепи фемили, сълзи и сополи, ама ги има и достатъчно другите случаи - появяват се някакви хора, които започват да се бъркат във вече изградени или разкъсани връзки, да претендират за родство, да отхвърлят родство и какво ли не.

нне ти вярвам, че ще хукнеш на 14-16 години да се радваш на майка-клошарка или като станеш на 20 с гордост да разказваш точно тази част от историята на бъдещия си съпруг и родата му. Ти не се поставяш на мястотона другия, а си правиш някакви твои пожелателни реакции. е да, ама не - хората много по-често са страхливи, искат да се чувстват "от сой" и крият неща, които им причиняват болка, също и не обичат някой да им се меси в живота, особено когато този някой е непознат.

ПП. Синът ти отговаря така, защото може да си позволи да отговаря така и знае, че не е осиновен. И пак в думите му прозира съвсем естествена детска егоистичност - тези роднини ги искам,  защото ще са братя, а тези не ги искам, защото ще са стари; това ми е изгодно, а онова не ми е изгодно. Затова до определена възраст важните въпроси се решават от родителите, а не се оставят на децата, защото децата се водят основно от моментните си интереси и хич не мислят за останалото. И хич не му идва на ума, че тези братя нямат нищо общо с него и ще го гледат като пришълец, теххният свят ще бъде разклатен из основи, ще се чудят и ще се страхуват от бъдещето. Между родни деца, братя и сестри, има ревност, а какво остава изведнъж да ти се появят нови братя и сестри, които вече имат семейство. Не зная дали не ги разбираш тези неща или не искаш да ги разбереш, защото не звучат красиво.

Много ми хареса откровеният расизъм и егоизъм в отговорите на това момче. Но ако бял се каже "там има черни като сажди деца а аз искам  бяло!" Леле мале, ще настане вой до Бога.
Прекрасно възпитание, няма спор. И белите о жените не са хора. Евала!

Така ли? И в държавите, в които мъжът има право да убие жена си, ако му изневери или в които хора са осъдени на смърт (пребиване с камъни) заради прелюбодейство?
Майка, баща и дете може да са семейство, но би ли ми казала #КОЙ   определя къде свършва семейната автономност и започва третирането им като граждани на една държава?
Ти лично, ако живееше във Франция, дали нямаше да спазваш законите им, вкл. за осиновяване, само защото това са семейни работи? Или щеше да се преселиш в друга държава при първи опит да ти се бъркат в семейните работи? Не го вярвам

ти сериозно ли? как стигна до убийствата? Темата е за осиновяването, а не за убийствата и домашното насилие. Ако живея във франция, никой закон не може да ме задължи да направя нещо против волята си - нито да разказвам на детето, че е осиновено, нито да му разказвам историята му преди осиновяването, нито да му давам документи, нито да  го запознавам с БР, нито да контактувам с БР, нито да правя отворено осиновяне. Ако съм БР пак законът нямма как да ме задължи да контактувам и дори да говоря с някого, който се представя за родено от мен дете, нито да го приемам като такова, нито да го запознавам с братя и сестри. Ако съм осиновеното дете, пак ниой не може да ме задължи да търся или да не търся данни за произхода си, защото ако искам, ще наммеря начин. Ако съм дете на човек, дал дете за осиновяване, пак никой закон не може да ме задължи да приема някакъв друг човек за роднина, само защото той смята, че ми е брат или сестра, нито съм длъжна да духам свещички на рожден ден с него или да ходя на почивка. А ако законът ме задължава, а аз не съм съгласна, като всеки гражданин имам право да подам жалба или да заведа дело за нарушаване на гражданските ми и човешки права. В крайна сметка говорим за осиновяване, а не за престъпления. При осиновяването има семейна автономност. Ако се стигне до домашно насилие, то вече автономността трябва да бъде нарушена с цел защита на жертвата.

А кой определя кое е престъпление и кое - намеса в чуждите работи?
Стигнахме до убийство, защото ти твърдиш, че семейните ти дела не засягат никого. Един арабин под "семейни дела" разбира да убие жена си, щом е изневерила, и това е тяхната традиция и култура.
Ти ще се възмутиш на него, но той може да отговори точно с твоите думи - държавата няма какво да ми се бърка. Друг пример - браковете между роднини. Защо държавата ще решава такива свещени семейни въпроси - кой с кого да се чифтосва, след като благородниците са го практикували и още го правят?
Елизабет и Филип са 3-ти братовчеди.
Просто ти изнася да се правиш на неразбрала, много добре разбираш как стигнахме до това.
Постави се на мястото на другата страна - ако държавата необективно прецени, че не си годна майка и ти отнеме детето с цел неговото благо, ти ще се примириш ли току-така?

Темата е за осиновяване , нека не я разваляме с теми за  убийства !
Всяко дете заслужава семейство , независимо дали е с тъмна или светла кожа .
Относно ходенето  по чужди жени и мъже   ,  за да се сдобие някой с рожба си е до морал и желание .Няма как всички да разсъждаваме еднакво и  лично не одобрявам такива постъпки .

Естествено, че не бих се отказала току-така! бих използвала всички видове обжалвания на съдебни решения, бих вдигнала медиите, включително бих стигнала до международните съдилища.

Темата ми е интересна, но минавам да 'кажа', че давате нелепи примери на моменти.
Това в качеството ми на 'дете', което до ден днешен има съмнения в себе си, че може да е осиновено, питало е веднъж, даден му е отговор 'Не,...' и не иска да търси истината, макар лесно да може да се открие дали е или не е (и до там).

Ех, Зизу, нима не би искала идилията на срещи в сладкарницата с биологичната майка? Извинявай, че на твой гръб изказвам мнението си за откровената нелепост на щуротиите за отвореното осиновяване.

От момента, в който в мен се е прокраднало съмнение, че може да съм осиновена, мечтая за тая сладкарница ... Шегувам се. Никога не съм имала потребност да разбера тези неща за това и не ровя. За сметка на това съм сигурна, че искам да осиновя дете. Покойният ми приятел знаеше и ме подкрепяше. Настоящия - също. Твърдо съм решена за това, до толкова, че ако не получа подкрепа от половинката просто ще прекъсна връзката ни преди да сме създали семейство

Зизу, твърде натрапчива мисъл- питала ли си се откъде и защо се е зародила?
А, собствено дете искаш ли да имаш?