Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Ти още преди да си осиновила си сигурна, че родителите са изоставили детето. Сигурна си в нещо, което още не се е случило и може и да не се случи по този начин. Майката може да е умряла и да няма живи роднини, които да имат възможност да отгледат детето. Детето може да е отнето, защото социалните смятат, че тя няма условия да го отглежда. Може да е в лошо психично здраве и да е под попечителство и да няма право да решава. Може да е в затвора и да излежава дълга присъда и затова социалните да са сметнали, че е по-добре да бъде осиновено. Имам познат, роден докато майка му е излежавала присъда в Сливенския затвор. Една година е бил с нея и след това и го взимат и го предлагат за осиновяване на стари бездетни хора от Плевенския край. Намира майка си чак 94та година. И в България е имало случаи на, буквално откраднати, деца и Магдена в преден пост разказа такъв. Но ти вече си решила, че тя го е изоставила. Мислиш ВМЕСТО детето. Сигурна си, че то ще се откаже от нея. Как точно ще се откаже? Ще си смени генетичноя код или истинското удостоверение за раждане? В твоето съзнание си нарочила майката като недостойна за общуване и даже среща. Не е ли по-логично детето само да реши? Освен ако не е невменяемо, разбира се.

Повечето хора в темата описват биологичните майки като етнически циганки, но повечето осиновени на моя възраст, които познавам се оказаха от български произход. Има и от турски, което много ме очуди. Веднъж прочетох съвет към кандидат-осиновители на дете от друга раса, който гласеше " Ако поне веднъж седмично на масата ви не сядат чернокожи, не излизате с такива и не слушате еднаква музика, не ходите у тях нито те у вас, не осиновявайте черно дете! " И мисля, че може да се отнесе и към цигани. Ще бъде много трудно в ежедневието да се прикриват негативните чувства, което детето рано или късно ще усети. А етоса му, физиката му и историческото му наследство са част от самото него и никога няма да бъдат променени.

Абсурт, и ромският бит се променя. Тук има доста бг-цигани и някои са много добре уредени. Всички цигани не са мърляви и от гето. Семейството ми познава доста преуспели и това по Тошово време. Насила хубост не става. Две годишната военна служба си беше загуба на време за мъжете и е добре, че вече я няма. Нещата бавно и плавно си птиват по местата. Имаше наскоро едно ромско момче, което беше писало тук. Пишеше прекрасно и много увлекателно. На 27г, с амбиции, работил е в Англия и си милее за единственото дете, което има. Второ не иска. Видях семейството във фейсбук. Красиви хора и ако не знаех, че е циганин нямаше и да го помисля. Естествено за мене това не е проблем. А като знаят как да получават социални помощи защо си оставят децата за осиновяване?

Brie, едно време са пращали млади лекари по разпределение на такива места. Майка ми ми е разказвала, че още като студенти са ги пращали в гетата да пръскат хората с ДДТ против паразити.  А днес знаем колко е опасно ДДТто. И да, биели са ги и са ги гонели и затова ходели само с полиция. Много от младите ползуват противозачатъчни днес. Даже тук, във форума млад ром беше писал, че тъстовете му го посъветвали да изчака за деца докато успее да купи жилище. Тези във Франция, които познавам имат по едно дете, дори и да са го родили на 15г.

Cuckoo, точка 1 и 2 са валидни за Франция. Тук на оставилата за осиновяване дете не се гледа с омраза и презрение. Гледахме един филм с дъщеря ми и бременно от изнасилване момиче се колебаеше между аборт и оставяне за осиновяване. Избра аборта (което бих избрала и аз). Дъщеря ми беше ужасена. Рева и повтаряше, че толкова хора искат деца и биха щастливо осиновили детето а момичето е избрало да го убие. Тук много хора гледат на аборта като на убийство (католически традиции все пак) а на оставянето на дете за осиновяване като на благородно дело, заслужаващо уважение. Културни разлики.

Като си тръгнала  примерите, аз се сетих сега за един, който се развива пред очите ми от поне две години. На едно софийско голямо кръстовище "работи" една жена, клошарка най-вероятно, която дотук два пъти беше бременна. Като я гледам, май пак е бременна. И двете й бременности ги проследих визууално, защото често пътувам по този маршрут. Постоянно я виждах да пуши и да пие, а може и да се друса. Винаги е с някакъв безгрижен вид, доста уверено ходи между колите да си проси срещу чистене на предното стъкло. Според теб какво е станало с бебетата и в какво състояние са  родени предвид начина й на живот. И ако са имали късмета да се родят здрави по огромна случайнност, а не с алкохолен синдром или някакво увреждане, трябва ли да им разкажем историята на живота им в тази му част? И да гозаведем на гости на мама на кръстовището? Според теб какво ще чувства тоова дете, ако му направим тази услуга, за да не тръггне да се гневи и фантазира? А, да, и не изглежда циганка, съвсем българка е, може би дори е била хубава навремето. Ето ти истински случай.

Така както неосиновените деца на алкохолици и наркомани виждат родителите си всеки ден. Не е приятно. Такава е историята на детето. Няма нужда да я вижда на кръстовището. Могат да се срещнат в сладкарница, кафене или парк. Има и свиждания под надзор на социалните. А могат и да не се срещат. Не мога да ти кажа какво ще почувствува детето, не съм врачка. И никой не може да модифицира чувствата, за съжаление или не.

като не знаеш как ще се почувства защо рисуваш такива картинки за сладкарници и социални? И пак ще вижда лъжовна картинка - чистичката, изкъпана и облечена жена в сладкарница, а не в ежедневието й. И тя ще му разкаже сърцераздирателна история, особено ако може да измъкне нещо като облага. А утре ще я види на кръстовището, случайно минавайки оттам. И пропуснаш малката подробност, че детето е най-вероятно осиновено, а не в социален дом. Цялата работа ми прилича на обратния вариант на една много куца инициатива Вземи сираче за Коледа. Честно, не мога да разбера това, което описваш, имам чувството, че има  нещо нездраво в цялата концепция, на която ви учат и далидори имат натрупани някакви сериозни данни в дългосрочен план. Прилича ми на поредното изсилване да се правят на либерали и хуманисти. Дълбоко се съмнявам някой от тях да иска да го изпита на собствен гръб, независимоо дали в ролята на детето или на осиновителите. Ти в момента повече мислиш за някакви хипотетични права наБМ и истории за незаконни действия на социалните. Аз не виждам някакъв положителен смисъл втова едно дете да знае, че е дете на алкохоличка накръстовището.

Като следя писаниятана Бебу ми се иска да и кажа да изчака с осиновяване, да преработи собствените си емоции, разочарования от това че няма биолог. дете. Да е емоционално стабилна и да има ресурс, които ще и трябва да се справи с едно изоставено дете.
Andariel примери много. Само ми отговори на въпроса: С какво едно изоставено дете, израстнал възрастен, има по-малко право да научи истината, дори болезнена, за произхода си от теб? Не бързай да пишеш, просто помисли. Защо бг закони и общество се опитват да предпазват и кои пазят всъщност правата на осиновителите, на биолог. майка?
В други държави от ЕС, изоставеното дете на 18г има право да получи всичката служебна информация за произхода си и обстоятелствата, документирани, около изоставянето си. В България не. Дали това е, че разни тетки му мислят "доброто" и рисуват мрачни картини. Истината е такава каквато е, не е работа на някои да решава и отнема правата на друг.

За мащехите/пастрока примери около мен много . Майката се развежда, детето е на 2г. Бащата живее с детето 4 дни в седмицата, майката 3 дни. И двамата имат нови съпрузи, с които детето живее. На родителски срещи, училищни пиеси, футболни мачове и т.н ходят два чифта родители плюс 6 баби/дядовци. Сутринта училище детето се води както от бащата, така и от пастрока си. Майката, както и мащехата идва на срещи на майките от класа; води го по рожденни дни, грижи се за него, закуски и т.н. Ами живот... детето си знае кои са му майката и бащата, но и мащехата/пастрока си обича и те го гледат. Случи се трагедия на едно близко семейство, майката почина детето беше на 3г. Детето израстна с мащехата и баща си. Майко й казва, обича я и тя него. Както осиновителката, изгледала го е. Света е шарен...

Не може да се говори , че  масово социалните работници  отнемат на сила деца !
Който си е изоставил детето да си бере кахъра ако иска с алкохол , ако иска с дрога както си поиска :Д.То вече си има нови родители .А тея дето се боцкат те обикновено са хив позитивни , аз не бих осиновила такова дете  нито никой , които си има представа какво е това заболяване .

Вече не знам колко пъти го писах, явно трябва да го напиша пак - когато стане пълнолетно, да си научи цялата история на живота преди осиновяването и да търси БМ, ако толкова иска. Но ако историята е ужасна, по-добре да не знае нищо, за да живее по-спокойно. Но не и задължително да му бъде сведена. Всички тези неща ги решават родителите. те имат всички доокументи и могат да разкажат.

Мащехите и пастроците не са родители, само защото живеят в една къща и спят с единия родител на доведеното дете. Детето си има майка и баща. А ако другият родител е починал, тогава не пречи въпросните партньори да се оженят и мащехата или пастрокът да осиновят детето. То и аз мога  да се грижа за едно дете, тогаваа майка ли ще му бъда, само защото живея с него под един покрив и спя с баща му?
ти самата даваш примери, които смяташ за важни, а после примери имало всякакви, когато аз дам пример. А как ти звучи на едно малко дете мащехата да му казва "сега аз съм ти майка и ти на мен ще казваш мамо"? Или майката настоява детето да казва на пастрока си "тате" и да му го представя за такъв?

Невена, не мога да разбера това неистово чувство да бъде наранявано перманентно детето, организирайки му срещи с тази, която го е изоставила и е достигнала дъното по собствено желание.
Това е садизъм, при това- осъзнат.

И се чудя, ти наистина ли не можеш да прецениш как ще се чувства детето?
Ами, защо не попиташ дъщеря си как би се чувствала?
Или просто да се опиташ да си представиш ти как би се чувствала?

Елементарната човещина, поставянето на мястото на другия, биха показали кое е най- доброто за детето, но в така гордо развявания " вече 21- ви век", мисълта как се чувстват те, е последното нещо, което вълнува възрастните.
 
Да се разрешава осиновяване от хомодвойки, без да се интересува някой от желанието на детето и натрапването на изкривени представи за семейство, както и умишленото лишаване от майка, и това- да му се натрапва в живота човек, негоден за родител, който да дели обичта му с истинския родител, защото то имало право, е отвратително.

То пък едни писания...особено любима ми е думата "тея".
Истината е, че в България все още осиновяването и обстоятелствата около него са тема табу, също както навремето беше разводът.
Как българското общество след 10 ноември прие масовите разводи, съвместното съжителство и вече спокойно се говори за разведени родители и семейства тип "моето и твоето бият нашето"?
Защо да не е така с осиновяванията, пред детето да се говори спокойно за тези неща, да знае за други случаи и да приема осиновяването като факт от живота, също толкова нормален, както отглеждането на собствено дете. Тогава може би няма да хукне при биологичните си родители

Всъщност, може- аз писах за няколкото семейства с осиновени щерки около нас- най -безпроблемно беше при тези, които казаха на детето на 5 годишна възраст.
Дори го бяха завели в дома, да види откъде са я взели, да види и децата, които чакат някой да ги осинови.

Не знам какво са ѝ казали за произхода ѝ и за причините да бъде изоставена, но нито е имало трагедии, нито е ходила да ги търси- омъжена е, 2 деца има и те имат едни баба и дядо от нейна страна.

А, че се намери клюкарка да ѝ каже, да- в най- кофти възрастта.

И аз мисля така в това да идете до Дома няма нищо лошо:)>

Eдно е детето да знае, че е осиноовено и да отиде до дома, съвсем друго е да му разкажат за жената от кръстовището, особено ако е малко. То и като възрастен не е нужно да знае, защото ще му скапе усещането за себе си. но пак дали и кога да се каже на детето, че е осиновено, е право на родителите. Има деца, които имат спомен от дома, в който са били и няма смисъл да се крие. Но за децата, осиновени в бебешка възраст вече е по-сложно и дали изобщо си заслужава да му казват. На мен историята с зложелателните комшии малко издиша,  тези комшии могат всичко да кажат и не може осиновителите да стават заложници на трети лица и евентуално на това, че някой щял бил да каже на детето.

И аз вече колко пъти пиша и пак не си разбрала, дори пълнолетен човек в България не може да получи документалната си история. Трябва да съд се се ходи и тогава евентуално. А това да чака осиновителите си да му кажат, след като 20-30 г са го лъгали едва ли ще стане..


Е това де, но не сме дорастли явно.

Ех, тези лъжливи осиновители! Няколко осиновени приятели имам и всички са знаели, че са осиновени през целият си живот. Никой от тях не се е занимавал да търси тази, която ги е родила.
Че осиновяването в България е нещо като табу е ясно, но от къде тая злоба към хората способни да обичат дете, което не е тяхна кръв?

Не че не сме дорасли- законът трябва да се измени, но без да се отива в другата крайност, която Невена описва.

На децата трябва да се каже, че са осиновени- трябва осиновителите да бъдат обучени как да го направят, но сведенията за БР, да може да получат при пълнолетие.