Снощи говорих час и половина с приятелка от 1-ви клас (Телец), която от няколко години е в Щатите. Обичам си я, разстоянията не ни разделят.
Другият ми най-близък приятел - мъж (Лъв), също е от тогава. Той ми е като брат, нищо ин-ян никога не е имало. Когато се загаджи с жена си преди около 30 години, бяха на море. Прати ми от там снимка, да ме пита дали я одобрявам! Сега съм му люто сърдита! Много люто! Ако щете по детски сърдита, изтрих го от ФБ, от всички снимки на които съм го тагнала и сме заедно, а нашите семейства са постоянно заедно. Половинките ни си мълчат. С жена му се чуваме или си пишем или се виждаме през ден-два. На него - пълен игнор. Не му вдигнах телефона за РД, не му отговорих на съобщението, не му вдигнах в събота, когато ми е звънял да ме вземат за излизане (аз бях и след нощна, та съм спала тогава де), но ето така - много, много съм сърдита! Много! Не се сърдя така обикновено. Много съм търпелива, много си мълча, но като ми прекипи горя мостове. Мога с думи да убия човек когато прекалява редовно и не знае граница.
Още приятели все от детство, може да не се виждаме всеки ден, но сме си близки, познаваме животите си, себе си, приятно ни е един с друг! Новите ми приятелства са по-малко, но са ми скъпи много.
След което продължава: и да си пуснете отпуските за ноември, да си напишете молбите. Ти си тогава, ти си тогава, а ти си пък тогава (при все че имаме график, цветен, за целия месец, изпратен на всеки от нас от шефа ни!)
Що за наглост, ба си! Ми, не, не издържах, и му казах да не ми се държи като разпоредител и след като той си е уредил да не е на работа на Нова година, какво го бОли кой ще е, ние ще се разберем. Ах... с вряла вода го залях, щял да остави това без коментар, но аз съм била облагодетелствана най-много от всички! Защо, не ми е известно! Само с мъже работя при това... аз съм единствена жена. На работа съм на 24 декември дневна и на 25 - нощна, нищо че и аз имам семейство, което да събера на трапезата. И на Нова година ли да съм на работа?!
Да не говоря, че ни въдворява като някоя класна - той се разпорежда, пише и рисува всякакви разпореждания и ги лепи по стените в стаята, все едно другите четирима сме с ментални увреждания... 1 година изтърпях... Мисля, че е достатъчно дълго или?