Годеникът ми почина

Благодаря на всички за подкрепата ,съжалявам  за тези които са минали през това...Тежко е,несправедливо е и знам,че не съм единствена-имаме си ангели на небето,които ни обичат и пазат,и ще живеят чрез нас докато сме живи.Най-много ме е страх да не го забравя...

Не се притеснявай, няма да го забравиш.   
Аз след повече от 30 години оттогава все още го "виждам" така ясно, както и тогава....
Просто след време няма да ти е толкова трудно да си спомняш....мъката ще се е уталожила, а все повече ще си спомняш хубавите моменти.
Банално, но:Времето лекува!       Наистина.

Голяма любов не се забравя!
Приятел загуби половинката си преди няколко години. Неин приятел я разходи с мотора  си за последно.
Няколко години по-късно- животът продължава.До нашият приятел има приятелка. Щастливи са.

Всеки човек в живота ни си има място, което друг не може да заеме. Дори и да дойде след време нов човек, той няма да заеме мястото и обичта, която си изпитвала към покойния ти годеник. Освен това всичко идва с времето си. Няма как да изживееш нова връзка, ако не я искаш, а и не е необходимо. Не съм губила половинка по такъв начин, но когато се разделих с последния си приятел, се наслушах на глупости от рода на това как не си е заслужавал /поне това беше самата истина/, как трябва да го забравя и да си намеря друг, а аз също като теб просто си исках стария живот. Имаше момент, в който единствената ми мечта беше отново да мога да се зарадвам, затова не се чувствай виновна, когато ти се случи. Хората, които сме приели в сърцето си, не изчезват току-така и не се заместват от други.

Моите най-дълбоки съболезнования, Аделина. Не зная какво да ти напиша а и не мисля, че ще ти помогне. Амур и Сноу Куин са изразили вече това, което мисля по въпроса. При всеки е различно. Няма по-лошо от смъртта. С голямата ми любов пътищата ни се разделиха без дори да можем да започнем връзка. Засичахме се понякога, но за кратко и всичко остана на ниво платонична любов. Останахме във връзка, говорехме си по телефона с часове докато не завързахме нови връзки и двамата. В един момент каза, че се развежда, аз затаих дъх, но той спря да ми отговаря. След години майка му ми писа, че е бил болен от рак и е починал отдавна. .бях като призрак една година. Ако знаех щях да се метна на първия самолет само за да го видя. Отдавна не е сред живите и много ми липсва. Запознали сме се преди повече от 30 години. Не ни беше писано. Той дойде да живее в БГ заради мене, но даже не ми каза, че ме харесва а аз бях влюбена до уши в него. После тръгна с други момичета и аз заминах. Случайно от майка му разбрах, че е свободен и отива в България и се върнах в Бг в най-голямата криза през 1990г. Пак нищо. Той заминаваше да живее в близкоизточна държава и ми предложи да отида с него, но аз вече заминавах за Англия. Чак след смъртта му разбрах, че ме е харесвал. Няма ден в който да не си спомня за него. Няма. Нито един. Не, че не съм щастлива а ....... не знам. Много, много ми е мъчно. Аз никога няма да спра да мисля какво ако. Такива сме си хората.

Според мене не си готова за нова връзка. Но ти си знаеш

Според мене не си готова за нова връзка. Но ти си знаеш
[/quote]

Аз съм на светлинни години от идеята за нова връзка...още не мога да свикна с идеята,че вече съм сама и няма да го видя повече...А когато някой ми каже,че не ни е било писано ме разстройва най-много 😣 Ако беше така щяхме да бъдем разделени при други обстоятелства,но както и да е... Съжалявам за твоята загуба и ми е ясно,че никоя любов не си прилича.В момента ми е по-трудно да измисля какво да правя с моя живот,защото всяка мисъл отново завършва с него..

Не е нужно да правиш н якакви генерални стратегии за твоя живот. Един от начините човек да се бори с болката е като се заеме с някакви дейности. Може да започнеш да ходиш на някакъв езиков курс или за придобиване на някаква квалификация. Можеш да се включиш в доброволчески дейности. Когато човек помага на други хора това му помага и на него да се чувства по-добре. Не знам в България доколко има такива дейности. Можеш да почнеш занимания с йога, те помагат да се постигне вътрешен баланс. Но йогата не самостоятелно, а с учител в група.
Това можах да измисля.

Съгласна съм,ходих вече няколко пъти на йога и определено ми хареса,взех си куче,смених работата... за жалост живота си тече.Благодаря за съветите,мисля че за сега се държа и вече гледам на живота от друг ъгъл...празнината си стои,усещам се, че съм станала малко по-затворена и хората които останаха с мен стават все по-малко и все повече се доказват.Тежко е ,но заради него,моите и неговите родители съм длъжна да се боря 🙁

Не исках да пиша до сега, защото не съм била в тази ситуация, но ти трябва да се бориш заради себе си. Това, че се чувстваш длъжна да помагаш и на близките му помага да се стегнеш, но в един момент ще трябва да се откъснеш и да поемеш живота си, заради себе си. Сила и много щастие ти желая.