Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №7

Привет!
Лучия, за трите поста  !
Интересен харем е имал Мехмед Фатих.
Дайче 
 
Непрекъснато излизат  много хубави снимки на актьорите, играли
 Султан Ахмед и неговите синове.
Докато чакаме да стане „много скоро“ и за настроение, ви предлагам  един микс от
исторически герои,  герои в сериалната история и техните красиви съвременни лица:   

Много ми се гледа пак нещо толкова хубаво, колкото „Кьосем“!



         



   









     



   

Привет! Лучия  !
Да драсна и аз някой ред,
да не стане така, че темата за исторически сериали да отиде и тя в сторията.
Не знам дали това ще ви е интересно, но ще споделя какво си помислих, още в началото на „Великолепният век“, когато започна да се очертава образът на Ибрахим. Помислих си, че Мерал Окай ще използва същата схема, която вече познавах от „Ако бях облак“, и така се оказа. Това не го казвам за лошо. По-скоро то говори за умение на един и същи автор да изгради два различни във всяко отношение, при това реализирани един след друг сюжета, в които прозира общо виждане: промяната на патриархалния свят, на този направен от мъжете в угода на мъжете свят, ще стане чрез любовта, която ще накара мъжете да разберат жените и да правят това, което е добре и за тях, а така ще променят и света наоколо, и всичко това ще се случи с помощ отвън, от други места, където това вече се е случило. Няма принципна разлика между исторически и съвременен филм, за да се прокара някаква идея, като, естествено, всеки филм прави това по свой начин в посока на свои цели и задачи.  

Мерал Окай (1959  - 2012)
 


Местните мъже.
Бащата Булут е стигнал до границата в преследването на любовта, но не я е преминал;
това ще направи Мустафа: с помощта на Сердар Мустафа ще разбере какво иска жената, в която е влюбен до лудост,
за да поиска и тя да отдаде някому сърцето си;
чисто новото начало ще е обаче едва за неговия син, рожба на амалгамата от старо и ново.

          

Ще кажа съвсем накратко в какво виждам проявление на обща схема:

Във „Великолепният век“ имаме исторически сюжет, главен герой е султанът, „глава“ на империята; в „Ако бях облак“ - съвременен сюжет, главен герой е големият син на кмета (също „глава“, но на областта Мардин). Различни епохи; различни мащаби; и султанът, и кметът са знакови фигури от върха, но промените и в двата сериала са показани и социалнозначими.
 
Любовта движи и променя героите и бъдещето: между Сюлейман и Хюрем; Ахмед и Кьосем; Мустафа Булут и Нарин.

Основното общо:
Персонажът „вълшебен помощник“, „протеза“ на главния герой,
който ще помогне за промяната и после ще „изчезне“. От него не остава нищо телесно, смъртта му е следствие на взрив (Сердар) в земята на Мардин (която той е изчистил от "мини" - старите отношения и в която ще се очакват „плодовете“ от донесеното ново от него), а значимото от Ибрахим за Сюлейман е в тетрадката, по-точно нейното съдържание, което в последните епизоди чуваме непрекъснато да звучи в главата на Сюлейман; мислите на Ибрахим са се превърнали в начин на мислене на самия Сюлейман; султанът остави без гроб Ибрахим, но постави тетрадката му – неговите мисли, в основите на своята джамия.
И Ибрахим, и Сердар нямат гроб или гробът остава неизвестен, защото в гроб се поставят телата, докато и двамата са идеи; и двамата са носители и значими с идеите, които главните герои Сюлейман и Мустафа Булут поемат от тях.

Нито Сюлейман, нито Ахмед, нито Мустафа Булут са само пасивни герои, които очакват някой да ги промени. Те са извървели свой собствен път донякъде, вече са различни от своите бащи и искат, и най-важното – способни са за промяната, която се случва, благодарение и на помощта.
„Помощта“ отвън във всеки случай е представена различно.
По времето на Сюлейман тя е основно персонализирана чрез образа на Ибрахим и „овеществена“ чрез отделни иновативни елементи и моменти, знакови за епохата, за които преди стана дума.
В епохата на Ахмед и Кьосем на преден план излиза самата епоха на Ренесанса, която е в своята напреднала фаза и чиито „лица“ са и Ибрахим, и Анастасия в „Кьосем“. Епохата се изразява в портретната поява на Анастасия, в специфичното заснемане на кадри от първите епизоди, чрез модерните за времето си и непознати отношения между султан и негова фаворитка и основно чрез „възкръсването“ на Анастасия, която, подобно на Ибрахим и Сердар, е както персонализация на Ренесанса/западната култура, така и главен герой, действащ в посока на приложение на ренесансови идеи.
Разликата при сравняването на двата сериала е в това, че влиянията и персонажите, техни носители,  са свързани във „Великолепният век“ с културата на европейския Ренесанс (Ибрахим – Парга, Анастасия – Кефалония, и двамата с Венеция), докато Сердар и неговата майка Инджи в нашата съвременност – с мегаполиса Истанбул и Америка, откъдето идва това, което ще промени Мардин.
Постоянна в своята идея за промяна, идваща винаги от Запад, остава Мерал Окай.



И в двата сериала Мерал Окай избира едри, значими и много изразителни символи за онагледяване на своите идеи: верига, облак, долу – горе, куршум в сърцето, куршум в главата, минно поле („Ако бях облак“); базиликата Света София с минаре, Анастасия като „портрет“, белият жасмин като любимо цвете на Анастасия и засаденият от Ахмед жасмин в тайната градина на двореца и мн. още.  



И в двата сериала присъства
един любим любовен мотив на Мерал Окай
„Втората пролет“ .
И в двата случая разкошно направено.
Отгоре – смях, отдолу – тъжно.
Докато той отново „цъфти, тя    е подложена на подигравки за възрастта.

„Втората пролет“ на кмета:



и
„Втората пролет“ на султана („Великолепният век“).

Много хубаво беше направен този момент.
Двете жени се подготвят за среща със Сюлейман;
еднаквите на цвят дрехи с видимите белези на възрастта;
то се знае коя беше приета...  



      
                                        
Героите на Мерал Окай са мъже, които се променят, а заедно със себе си, променят и мъжкия свят, на който принадлежат, било в двореца, било в конака. Невероятно е колко много тя обича тези велики променящи се мъже, но нейната истинска цел е щастието и просперитет за жените, били легендарни султанки или обикновени момичета от днешната турска провинция.

Привет момичета,

Благодаря ви за коментарите!
Отивам да ви чета отново, че бях в странство.  
Също така, докато чакаме "Мехмед Фатих" се разсейвам от по-сериозните исторически теми с един приятен и интригуващ сериал - Пълнолуние.
Ваня, отново, адмирации!

Сакън!  
Има време, ще се активизира след старта на "Фатих".

Пък кой знае, може след няколко месеца да пуснат и у нас втори сезон на "Кьосем". В сайта на Бтв са сложили постера - http://www.btv.bg/seriali/kosem/, а в Дубай са започнали вече да го излъчват.

---

Халит Ергенч, Окан Ялабък и Боран Кузум във втори сезон на "Ти си моята родина"




От новите сериали с актьорите от "Кьосем" за момента ми допада най-много "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler) с Аслъхан Гюрбюз, Тюлин Йозен и Селим Байрактар. Свеж, приятен, нетрадиционен за турската публика. Сякаш е западна продукция. Актьорската игра, особено на "нашите" султанки, е на много високо ниво.

Привет,

Вярвам, че темата ще я има и се надявам всички ние да обсъждаме, да сме активни, и да се забавляваме научавайки нови неща.
Лучия , благодаря за интересната информация за актьорите на ВВ!
Зари има ли го преведен на руски "Малки убийства"?

 

Пошегувах се, знам, че ще се събудим, когато му дойде времето.

Дана, приятен знак от теб, липсваше! 

Със смяната на режисьора още в началото се повтаря историята на „Кьосем“. Но те си знаят.
Сега видях, че Ранини е поздравила Алтан Дьонмез с това, че „Въпрос на чест“ е купен във Франция. И това щяло да бъде първият сериал, който ще се излъчва по национална телевизия. (Това не го разбрах.) На мен много ми хареса този сериал.

Аз гледах първите еп. на „Тайните на живота“ и „Малки убийства“. Първият го гледах много изморена и не ми стана много ясен. Обикновено, ако не ме хване нещо отначало, се отказвам, но този ще опитам още веднъж. А вторият много ми хареса. Има много атмосфера и се очертава интересна история. Но ще чакам да се съберат повече еп. и тогава ще гледам нататък. (Има превод на руски под заглавие  "Маленькие преступления").
 
Лучия, така е. И сега в тази все още силна вълна на исторически сериали ще е много интересно какво ще ни покажат във „Фатих“.

Айде, това де не е нов вид реклама!?

Привет!  

Видях новината още сутринта, но се отнесох по темата надолу. Явно има практика да се оглежда добре първия еп. и по-добре тук да се правят промените. Струва ми се, че още на МИПКОМ се почувства, че нещо не върви по план. За мен лично е важно това, което виждам, когато започна да гледам готовия сериал.

Тази сутрин в Истанбул се е провел 39 маратон, смятан за един от 11-те най-добри в Европа и един от  22-те най-добри в света, както и още с амбицията да се конкурира с този в Ню Йорк. Общината иска с него да стимулира гражданите на града да спортуват. Включени са пет основни категории от пробягването на познатите от античността 42 км. и в маратона участват бегачи от световния елит. Победители са роден в Кения френски спортист и кенийска бегачка.
За маратона пише, че е единственият начин хора да преминат пеша от Азия в Европа. Бягащият човешки поток преминава по един от мостовете над Босфора, днес по „Моста на мъчениците от 15 юли“, тръгвайки от Азия с финал в Европа на площад Султан Ахмед.
Девиз на събитието е „Работим за нашите деца.“  



https://www.gecce.com.tr/haber-39-istanbul-maratonu-basladi

Много асоциации създават тези кадри, когато човек е в очакване на Фатих...
Бягащи много хора, от Азия към Европа, преминаващи по ефирните мостове над Босфора.
В сравнение с онези времена, когато въоръжени и екзалтирани тълпи, създават „мост“ към Константинопол, „Златния ключ към Изтока (по Маркс  )...
Колко е хубаво, че в същата посока и днес хора от толкова много държави,
но без оръжия и с друг дух,
проявяват тренираната си физика за завладяването на една купа.







Междувременно докато си припомнях мостовете над Босфора, разбрах, че откриването през миналия век на преименувания след опита за преврат в памет на загиналите цивилни жертви „Мост на мъчениците от 15 юли“, е било посветено на 50 годишнината от обявяването на Републиката.  Може би и това имат предвид тези, които говорят за създаване на нова символна среда в града, която заличава едни и създава нови символи и символни места. Стана дума за това преди време. В случая преименуването измества вниманието и този най-стар мост над Босфора извежда в паметта и ценностно нагоре новите събития, новите жертви, новата епоха. (Не знам дали в Истанбул беше открит обещания паметник, но в Анкара такъв за жертвите и във връзка със събитието, вече съществува. Поставен е срещу големия дворцови комплекс и беше открит от Ердоган в една изпълнена със символи на преврата нощ.  А така в знаковото за Истанбул пространство на Босфора и на едно ниво се свързват славното  минало и славното настояще, както го разбират тези, които преименуват. „(Жертвите на) Потушеният преврат“, „Фатих Султан Мехмед“ и „Явуз Султан Селим“ застават един до друг.  
Със сигурност този най-стар над Босфора мост и най-близо до историческия център ще преживее още епохи.

Трите моста над Босфора:









И мостът „Ататюрк“ над Златния рог; в нашата съвременност една не така представителна част на града.
Днес съществуващият мост е четвърти, построен на това място през 1936 г.



И хубава неделя!!!

Трудна работа са историческите сериали.

Въпреки това продуцентите на ВВ и ВВКьосем са решили да не спират дотук. Те ще екранизират романа на Тургут Йозакман Şu Çılgın Türkler / Тези луди турци за малкия екран, разказващ за турската война за независимост.

Şu Çılgın Türkler