Здравейте. С мъжа ми се оженихме млади преди 10м. имаме дъщеря на 5 м. Преди нещата вървяха между нас. Бяхме най-голямата любов. Когато разбрахме , че съм бременна, той първо се уплаши, каза да махна бебето, но после реши , че го иска и се оженихме. Нещата започнаха лека полека да се влошават. Аз попринцип държа на точността. Той никога не е бил точен, вечно закъсняваше. Беше в услуга на всеки, но за мен отговорът беше ,че не можел да се разкъса. Посягаше ми. Когато се роди малката, нещата бяха поносими до 2рия месец. След това многократно като се скарахме си тръгваше и ни зарязваше, естествено по предтекст че не можел да ме търпи повече. Отиваше си, молех му се и се връщаше. Нещата ставаха все по-зле. Посягането, скубането , душенето му бяха за добър ден. Един ден му казах, че така не може повече. Че чувствата ми са охладнели и искам да говорим. А той пак хукна да си тръгва. Опитах се да го спра, но последва брутален побой. Майка му дойде и заедно с нея се изнесе. Изпокарахме се всички масово- намесиха се родителите ни. А баща му за него е всичко. Слуша го за всичко. И той го е посъветвал да не се връща при нас. Даже му е поставил олтиматум. Дори ме е обиждал. Виждаше детето в парка, когато го водех. Плачеше там, виждах го , че му е кофти. Казваше ми с умалително име. Говорехме си общи работи.Искаше да ни изпрати до вкъщи, да напазарува нещо ако има нужда. Виждам , че не се чувства ОК, но не зная обича ли ме или просто заради детето му е гадно.....
- Публикувана: 12 авг. 2017, 19:14 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2017, 20:09 ч.
Развеждаме се
Той ще те спуква от бой, а ти заради сърчица по снимките ще си го прибереш отново 
Ми прибери си го
Ми прибери си го
Хей, а баща му ли го е карал да те бие? Ако е така за какво ти е мъж, който е залепен за полата на баща си? Не си мисли, че ще е различно. Ако мъж си позволява да бие жена, то той психически е способен да го направи. Това за мен означава, че никога няма да разбере какво е нередното в това деяние...
Здравейте. С мъжа ми се оженихме млади преди 10м. имаме дъщеря на 5 м. Преди нещата вървяха между нас. Бяхме най-голямата любов. Когато разбрахме , че съм бременна, той първо се уплаши, каза да махна бебето, но после реши , че го иска и се оженихме. Нещата започнаха лека полека да се влошават. Аз попринцип държа на точността. Той никога не е бил точен, вечно закъсняваше. Беше в услуга на всеки, но за мен отговорът беше ,че не можел да се разкъса. Посягаше ми. Когато се роди малката, нещата бяха поносими до 2рия месец. След това многократно като се скарахме си тръгваше и ни зарязваше, естествено по предтекст че не можел да ме търпи повече. Отиваше си, молех му се и се връщаше. Нещата ставаха все по-зле. Посягането, скубането , душенето му бяха за добър ден. Един ден му казах, че така не може повече. Че чувствата ми са охладнели и искам да говорим. А той пак хукна да си тръгва. Опитах се да го спра, но последва брутален побой. Майка му дойде и заедно с нея се изнесе. Изпокарахме се всички масово- намесиха се родителите ни. А баща му за него е всичко. Слуша го за всичко. И той го е посъветвал да не се връща при нас. Даже му е поставил олтиматум. Дори ме е обиждал. Виждаше детето в парка, когато го водех. Плачеше там, виждах го , че му е кофти. Казваше ми с умалително име. Говорехме си общи работи.Искаше да ни изпрати до вкъщи, да напазарува нещо ако има нужда. Виждам , че не се чувства ОК, но не зная обича ли ме или просто заради детето му е гадно.....
Казваше ми, че ме обича. Слага сърчица по снимките ни. Но имам чувството, че заради баща му не смее...
Бие те, души те, пребива те, но липсата му на точност ти е проблем?!?
И понеже ти говорел с умалително име и рисувал някъде си сърчица, ти се тръшкаш, че не сте заедно?!?
И след като те е биел, душил и пребивал, ти се чудиш дали те обича?!?
Кажи, че се шегуваш, моля те!
Защото, ако не се шегуваш, горкото ви детенце с такива, да не казвам точно какви, родители.
Трудно ми е да приема, че семейството ми се разпадна... това ми е била детска мечта... да създам здраво семейство. Така е , не ме обича. Просто не мога да го проумея.... заедно бяхме 5 години....
Значи сте били 5 години по-дълго, отколкото трябва.
От развода ви има два, много големи плюса:
1. Ти няма да бъдеш жертва на насилие;
2. Детето ти няма да бъде жертва на насилие.
Тъжно ми е, че той ще се промени един ден, ще има ново семейство и дечица... ще забрави за онова детенце, което с лекомислени постъпки остави да расте без баща. И аз тъпата, се обвинявам. Той ме убеди, че с държанието ми го предизвиквам и има причина да ме удря....виня себе си ....
Тъжно ми е, че той ще се промени един ден, ще има ново семейство и дечица... ще забрави за онова детенце, което с лекомислени постъпки остави да расте без баща. И аз тъпата, се обвинявам. Той ме убеди, че с държанието ми го предизвиквам и има причина да ме удря....виня себе си ....
Горкото му бъдещо семейство, ако наистина има такова. Никое дете не заслужава такъв баща.
Радвай се, че ще спасиш себе си и детето си от един Идиот.
П.П. Насилниците винаги обвиняват жертвите.
Тъжно ми е, че той ще се промени един ден, ще има ново семейство и дечица... ще забрави за онова детенце, което с лекомислени постъпки остави да расте без баща. И аз тъпата, се обвинявам. Той ме убеди, че с държанието ми го предизвиквам и има причина да ме удря....виня себе си ....
Второ- за теб и детето е по-добре да ви забрави...и вие да го забравите.
Трето- обвинявай се единствено, че си била с него.
Обичай детето си и смело напред. Мечтаното семейство ще създадеш с някой друг, този е мноооого далеч от мъж, още повече от мъж мечта.
За него парите са всичко. На три работи сега работи.. и постоянно е нанякъде с колата. Работа вършел, услугги на приятели... а баща му даже твърди, че имам проблем, че мъжа ми ми бил като роб и да си намеря сруг да ми слугува. Нямам думи.... а баща му любовницата си е настави в цял апартамент, а към съпругата си се държи като подметка
Единствената ти вина е, че си се омъжила за човек, който поначало не е искал детето.
И ти ще имаш ново семейство, вземи мерки обаче този път мъжът да не е побойник. И детето ти може да расте с баща (дори и да не е биологичен) и ти да живееш спокоен живот в мир и разбирателство и без бой.
Отиди на психотерапевт, ако не можеш сама да се избавиш от чувството за вина.
И ти ще имаш ново семейство, вземи мерки обаче този път мъжът да не е побойник. И детето ти може да расте с баща (дори и да не е биологичен) и ти да живееш спокоен живот в мир и разбирателство и без бой.
Отиди на психотерапевт, ако не можеш сама да се избавиш от чувството за вина.