И ние имаме опит с приемните семейства, защото майка ми е приемен родител на едно момче, от около 4-5 години вече. Но се минава през доста перипетии и неприятности докато поемеш правата над това дете, от друга страна не се знае дали самото дете няма да се окаже проблемно( много вероятно) след време, както в нашия случай. В крайна сметка децата носят и каквото е заложено в тях и то се проявява в един, или в друг момент, независимо от средата, в която живят.
Сега майка ми е извън БГ и правата пое баба ми. Ми трябва да ви кажа, че и е много трудно, определено този ангажимент не е за жена на нейната възраст. Както и да е. Добре, че е мъжът ми, че да влива от време на време малко ум в главата на тийнейджъра и да го държи из късо, иначе лоша работа....
Като цяло идеята е благородна, както и осиновяването, но трябва да се знае, че може да се окаже подводен камък. (А може и всичко да е наред, имам и такива примери
) 
Настъпила си системата по мазола , а познаването на положението при теб не се е харесало на кифлата 
Дреме ти.
Като се изместите иди в другият отдел и започваш наново без да казваш за детето,споменаваш че имаш поглед за живота на изоставените деца понеже .... и така изчакваш да текат проверките,междувременно ще прецениш социалните работници и все ще се намери вратичка за въпросното детенце,а и ще си разбрала за осиновяване ли е оставено или за отглеждане/междувременно да не е настъпила промяна / 
БУБА е много права,че си е риск,но то и с нашите деца си е риск,гледаш го ,възпитаваш го и в един момент ти сервира някоя неприятна изненада като държание,приятели ...и др.такива 
