Не си даваме играчките ! Помощ

А, не го уча да дава на всяка цена, напротив - ако не иска не дава. Обаче не дава ли, няма и да получи.
Второ правило, най-вече когато сме вкъщи - не можеш да играеш с всичко едновременно. Няма лошо да дадеш нещо, с което не играеш в момента. Защото като идеш на гости ти пък ще искаш да разгледаш.
За оставянето да се дърпат - оставям до известна степен, загрубее ли играта се намесвам.

Точно!

Сега аз ще споделя как съм реагирала,не казвам дали е правилно или не,просто аз така реагирам.На година и половина детето е твърде малко според мен за ролеви игри-към 4,5 е това време.На такава малка възраст те основно играят сами без да споделят.Затова съм и против яслата,защото не се социализират при такива игри.Основно се теглят играчки,следват ревове и тръшканици.Затова в къщи с мен и по площадките.Второ-дете на 2 няма как да играе с доста по-голямо от него(например на 5 или 6 години).Защото това на 2 все още дърпа играчки,а това на 5 играе ролеви игри(например наредило си релсите на влака и си играе с още едно 5 годишно ЗАЕДНО!Или комплект за готвене с Тенджери и котлон.Готвят заедно,сервират,мият.)2 годишни ще дърпат само играчките,без да разбират какво точно се прави с тях, и затова моето като беше по-малко не го оставях да "играе" с големите,защото само ще пречи.Дръпвах настрани и ангажирах внимание с друга играчка.Учех го че след като иска да играе с чужда играчка,първо споделя своята!Това първо,второ-не е длъжен да даде своята на чуждо,ако не иска!Но и да не очаква че чуждото ще даде своята тогава.Уча го да дава само ако му е приятно да играе с другото.Насила не съм си и помисляла да го карам да дава.Уча го че играчките са негови и той решава на кой да даде,за да си играят заедно.А той дава,обича да играе ролеви игри с чужди деца,със негови играчки-но на деца на близка възраст.На 2 годишно няма да даде,много ясно че не могат да играят без да се сбият или ревнат.Все пак като порасне,не би трябвало да си раздава вещите на всеки който му ги поиска.Само не ми излизайте с номера,че играчки и вещи не са едно и също.Сега децата се учат чрез играта как да оцеляват в живота.Като виждах че не може да играе с друго дете,не се събирахме повече с тях.Пример-двамата са на 4 години-моя споделя количките си с другото с идеята да си играят заедно,но то я дръпна и започна да тича наоколо с цел дразнене.Накрая моя го настигна  и тръгна да си вземе колата,обаче онова я хвърли на земята и започна да скача връз нея с цел счупване!Еми сори,но повече не се събрах с тази майка.Не ми харесва моите приказки да са за сметка на сина ми,който е нещастен в това време.Сега е на почти 6 и споделя играчки ако сам реши,и то само на който иска.Обикновено си изсипва колите на площадката и казва"хей деца,хайде да си играем".Но ако дойде 1,2 или 3 годишно не му дава,аз не го и карам.Той сам носи отговорност за играчките си,и сам решава на кой да даде!

Толкова много думи, а можеше с два реда да го напишеш.
Малките деца се учат да споделят играчки, което се равнява на това да се научат, че когато играят с други деца, могат да си разменят нещата, без постоянно да се дърпат като кучета. Големите деца трудно могат да бъдат накарани да си дават всичко на първия срещнат, та аз не виждам драма тук. Но, ако им дойдат гости у дома е добре да могат да играят заедно, иначе гостито става безсмислено. Не бих носила играчки, когато ходя на гости с  4 годишния си син. Ако детето у което сме не споделя, повече не бих ги събирала. И да, има резон да нося играчки на бебето, с цел да има мир и децата да се научат да разменят.

Не само, че се учат да разменят, но и си осигуряват разнообразие. В тази възраст цената и марката на играчката не са от такова значение, по-скоро важно е, че е нещо ново и различно. Ако купя същата играчка моментално губеше интерес към нея. А и така си създават контакти. Миналата година на площадката синът ми сменяшме колелото си за количка за бутане с едно момченце. Заедно ритаха топка, катериха се по пързалката и като се видеха, той отдалече викаше - "ето ги моите приятели" (детето си има братче - близначе). Тази година на новата площадка (сменихме адреса) вече на 3г кара колело с други деца - всеки своето, но няма проблем и да даде за малко колелото си на някое дете, или пък количките, с които не  играе. Така си намери нови приятели.

"Приятелствата" на 2-годишния ми син траеха по 1 час, не мисля, че са били някаква ценност.

Естествено,че на тази възраст са нещо съвсем условно. Но е и безспорно удобство детето да си играе спокойно, без да се карат на площадката за играчки, без ревящи и тръшкащи се деца.

Хм, направо се чудя откъде да започна:
1. Наистина ли очакваш мир и спокойствие на детска площадка?
2. Средностатистическият родител би трябвало да има механизъм, с който да успокои детето си, а не да разчита на непознати хора и играчките им;
3. Отн. двете пищящи деца. Ако едното е било учено, че не може да взима чуждите играчки когато реши, може би нямаше да има пищящи деца в този случай.

Детската площадка е място за игра, но определено не ми е приятна подобна ситуация. Дечицата бях на около две годинки. И родителите се опитваха да успокоят страстите, майката на момиченцето - обясняваше на детето, че топката е на момченцето и то не си я дава, а таткото на момченцето му предлагаше да даде за малко топката на момиченцето и да си играят заедно, предлагаха друга играчка, размяна...безуспешно. Това, което направих беше прост трик за отвличане на вниманието - предложих нещо ново и за двете деца и те бързо забравиха спора. Между другото, децата очевидно се познаваха, явно беше нещо моментно.
Никога не бих разревала собственото си дете, карайки го насила да даде играчката си, съответно ги уча, че не всяко дете дава играчките си, въпрос на избор. И те трябва да се съобразяват, както и, че не са длъжни да дават. За щастие (или нещастие) около нас повечето родители не са против децата да си разменят играчките или да играят заедно, съответно навън не се носят скъпи играчки, на които детето/ родителят държат.

Съгласна съм с това.

Като цяло съм съгласна с написаното, с изключение на последното изречение.
За мен скъпа играчка е напр. телефон за 2000 лв, за едно 2-годишно дете скъпа играчка може да е гумено пате за 2 лв., а за 5-годишното това може да е 5-левовата кола на Макуин, която ще се разпадне след 1 ч. Идеята ми е, че, да на детската площадка винаги съм носела играчки за "еднократна" употреба, но това не означава, че за моето дете в този момент те не са били ценни. Затова не съм го учила, че трябва да ги дава, а че има пълно право да не ги дава, но и останалите деца имат същото право. И недаването не прави нито него, нито тях по-лоши.

Поведението на детето е нормално предвид възрастта му, но работа на родителя е да го научи да споделя играчките си, а не да придобивало чувство за собственост, както прочетох тук. Вие какво очаквате като са се събрали 2 деца? Всяко да си играе със своите лични играчки и да не поглежда към чуждите, още по - малко пък да ги докосва? Или гостенчето да стои и да гледа как другото играе ако случайно не си носи играчки? Няма как да стане, а и не е нормално.
Що се отнася до площадката - там всички играчки са общи. Толкова. Като не искате да ви ги пипат, дръжте си ги вкъщи. Няма как да си изнесал ИГРАЧКА пред n на брой деца и да очакваш, че никой няма да прояви интерес към нея.

По въпроса на авторката: играйте си с детето вкъщи заедно, разменяйте играчки. Вие му давате нещо, то ви дава друго, вие му го връщате и така. Говорете му, че така се прави с другите деца, че те искат само да видят играчката и ще му я върнат и т.н. Предложете му нещо от играчките на другото дете, което иска неговите...За мен това е нормалното поведение, друг е въпроса, че малко деца са научени така и накрая може да стане, че вашето си дава нещата, а 90 % от другите не дават.

На мен са ми много смешни майки на площадката, които щом друго дете им вземе някоя лопатка, количка или друга играчка за 1 - 2 лв. и подскачат сякаш ще си тръгнеш с нея и няма да им я върнеш 

"Толкова" друг път.  Нито си давам телефона, нито си давам книгата, нито някоя друга играчка, ако си нося. И въобще не ме интересува дали някой проявява интерес към тях. Същото се отнасяше и продължава да се отнася за играчките на сина ми. Иначе би било проява на лицемерие, което не ми е съвсем чуждо, но се старая да го избягвам. Освен това винаги съм държала и продължавам да държа сина ми да зачита чуждата собственост, но това няма да стане като позволявам на себе си или на друг да не зачита неговата. За мен е напълно излишно, да не кажа друга дума, да го уча в началото да дава, само за да се извъртя след някоя и друга година и да му обяснявам, че това, което съм го учила, не е баш така и не трябва да си дава играчките (телефон, таблет или каквото подобно ще има) на всеки, който му ги поиска.
А възрастни, предполагемо зрели, индивиди, които си мислят, че техните разбирания се единствено правилните за други възрастни хора, са забавни и доста наивни.

milenaka, специално за теб съм написала думата ИГРАЧКА с главни букви. Телефона и книгата ти не са играчки.   И не сравнявай възрастни индивиди седнали на пейка да четат книга с двегодишни деца, които искат да видят чуждото камионче. Щото и на мен подобни разсъждения са ми забавни и наивни, да не кажа друга дума  

О, напротив, телефонът и книгата са моите ценни играчки, а количката на Макуин е ценната играчка на сина ми. И не си ги давам.  Синът ми е имал и има същия избор. Повечето пъти е избирал да не си дава играчките.