Дразни ме как се опитваш да ме изкараш че едва ли не съм заплаха за детето си само защото той седи мирен 25 минути.Ще се опитам да ти дам пример.Преди известно време - може би 2-3 седмици.Навънка сме при свекървата,нося една торба с играчки(желание на детето) и сядаме да пийнем кафе пред блока.Малкият се заиграл,по някое време идват и други деца от същият блок/вход и се заиграват с малкият.Но в играта са решили да включат и камъни - като за начало само нареждане по пейките или бордюрите.Само че моят син решава че ще е позабавно ако почнат да ги хвърлят.При първото хвърляне,станах и го дръпнах настрана.Обясних че не е хубаво да прави така като първо може да се ударят и второ да счупят прозорец на някоя кола и мама няма парички да го плати.Господинчото дори не ме изслуша и замахва за втори път.Пак съвсем тихо и кротко обяснявам че така не се прави,не е хубаво и прочие.Синът ми все едно има тапи в ушите,повтаря само добре докато го оставя на мира и отново замахва.Предложих на него и останалите деца да играят с играчките които сме донесли и да не пипат камъните,защото са мръсни,по земята ходят кучета и котета които пишкат и акат и може да се разболеят и ще трябва чичо доктор да ги боцка с голямата инжекция.Резултат нулев-смях до пръсване от тяхна страна.Въпреки това тяхната борба продължава,очевидно че майките им не са наблизо да ги стегнат и оказват лошо влияние върху синът ми.Решихме да се приберем и по целият път на обратно обяснявам пак същите неща.Стигаме до вкъщи и точно пред входа на блока,майкият си изтърва уж случайно една от играчките които държеше.В моментав който се навежда го виждам как взима камък и казвам да го пусне,като че ли напук,малкият го мята по колата на наш съсед.Слава на Бога не я улучи,но му казах че съм много разочарована от неговите постъпки и ще бъде наказан.С нацупена физиономия се прибираме.В момента в който влизаме вкъщи(още дори не сме се събули),малкият връхлита в хола и почва да мята играчки и да се тръшка.Съвсем спокойно отидох при него,събух го и му казах - виновен си,мама колко пъти ти обяснява че така не се прави,щом не слушаш мама,ще си наказан.Побутвам го леко към стената и в същият момент,синът ми избухва в неудържим рев с пищене.Гушнала съм го да се успокои и обяснявам,че е още малък,не разбира че хвърлянето на камъни не е хубаво нещо,може да се удари,ще го боли,ще плаче,няма да може да излиза навън да играе,ако счупи някоя кола,мама и тати ще трябва да дават парички и няма да може да му купуваме повече играчки.Явно осъзнал вече и доста успокоен сам се обръща към стената и не казва дори гък.Не съм ги засичала с точност дали са 25 минути,но достатъчно време да си пусна пералнята,да прибера предишното пране от простора или да изгладя и през цялото това време ми е пред очите.От време на време го питам - ще хвърляш ли пак камъни-отговора е Не,ще се тръшкаш ли,отговора е Не,ще слушаш ли мама - Да,искаш ли да седнеш на дивана или да си играеш-Не,аз съм наказан.Явно осъзнал грешката си или вече и аз не знам но докато не му кажа-времето за наказание мина,той не мърда от стената.Случвало се е още 3-4 пъти да бъде наказван заради непристойно поведение и не защото го е страх от нас-нито аз,нито мъжът ми сме го биели,даже не е имало и шляпване по дупето.Не ме съм против подобен метод на възпитание може би,просто ме е страх да ударя моето дете,не съм способна да го нараня по такъв начин колкото и леко да е.А да видя някой да му посяга....
След случките с наказването на стената,не сме имали подобни проблеми.Е пак е имало тръшкане и пищене но не в такива размери.Пак се наказваме от време на време но вече не е на стената - спирам детски,отказ да му купя близалка или бонбони когато сме в магазина или някоя играчка.Или пък да му прочета приказка преди лягане.