Независима жена

Разликата е, че при един "момински" доход може да си позволиш повече глупости и буквално да го изхарчиш глупаво, докато вече с дете нямаш толкова свобода.

Извинявам се много, но на кой от живелите по време на социализма му се е налагало да работи, докато учи?

Доколкото съм чувала от родители, баби и други роднини - учиш си бакалавъра и магистъра спокойно, и само те са ти на главата. А после имаш сигурна работа в областта си, защото всеки университет е пряко свързан с отрасъла, за който те подготвя. Не е лично впечатление това, естествено, но е факт, който ми е споделен от не един и двама, живели в онези времена.

Не познавам и един човек на 40+, който по време на университетското си образование в България да е бачкал, както се наложи на всичките ми връстници. А защо го правехме ние? Защото ако изчакаме до завършването, изоставаме в състезанието, наречено "динамичен трудов пазар".

Съжалявам, но това беше моята реалност и реалността на връстниците ми. В наше време ако не си работил докато си учил, значи те е мързяло. А по лошото - като завършиш, се конкурираш с хора с натрупан 3-4 години стаж по специалността, а ти, видиш ли - "само" си учил за тия години!

Да не говорим, че в условията на финансова криза, в които отраснах аз (периода от 2007 насам) - ако не бях работила, нямаше да има как да разчитам на родителите си да ме издържат 4+ години, докато уча за бакалавър.

Още нещо - ние не получавахме никаква подкрепа от преподавателите си, задето работим. Да, по-трудно ни е, отколкото на тези, които са били на нашата възраст преди 20 години. Защото при мен ежедневието беше:

- Да ходя на работа, за да се издържам; а после да споря и да се карам с преподавателите защо нямам достатъчно присъствия на лекции и семинари.

- Да жонглирам между това да се освободя от работа заради изпит; или да се освободя от лекция заради работа

- Да уча след работа за изпити, изморена. Друг е въпросът колко научаваш така - с отсъствия от занятията, и учене след като 8 часа си полагал друг интелектуален труд.

- Да получавам от преподавателите коментари от сорта на: "Колега, работодателят ви няма да Ви изкара дипломата." или "Колега, не ни интересува, че Ви се налага да работите, Вие сте записана като редовен студент." или "А как ще си намерите работа в областта, без първо да завършите тук?"... при което трябва да ги затапиш, че ти в действителност вече работиш по специалността. И да изпиташ поне един малък триумф като видиш тъпата физиономия, която следва след това затапване. Един човек, който цялата си кариера е изкарал като преподавател в БГ университет, си няма хал хабер за реалността в бизнеса и в професионалната среда. Факт.

Знам, че всичко дотук е спам, но просто исках да ви го кажа - да, преди 20г. са живяли в "пещери", сравнено с нашето ежедневие и нашата младост сега. Знам, че сигурно звучи като мрънкането на една 25-годишна пикла, но е така.

Дори собствената ми майка е на мнение, че нашата младост сега е загубена в борба за кариера и място в бизнеса; сравнено с нейната младост, когато е можела по-често да излиза с приятели и да ходи на екскурзии във ваканциите от университета. Аз не съм имала ваканции, откакто завърших гимназията. Имам 20 дни платен отпуск Моята реалност, още от 19-годишна, е равна на реалността на една жена на 40. Ако предположим, че една жена на 40 като се прибере от работа, се грижи за децата си, то аз след прибирането си учех по цяла вечер. Така че с ръка на сърце бих казала, че се уморявах точно като жена с две деца.

Дано има как моите деца да изживеят истинско студентство, преди да се потопят в трудовия пазар.

А за независимостта... да мислят после.

Че аз за тогава говоря..))
Между 7 и 13 г., когато беше. И тогава беше трудното.
Сега е песен и въобще не го мисля.

И ти ли започна все като Сирен с това едно дете?
Ясно.
 

За мен независимата жена е повече състояние на духа. В смисъл, че е привързана към дома и семейството си, но е и в състояние да смени всичко със свобода и независимост.

Няма някакви кой знае какви граници това понятие, но е повече вътрешно усещане отколкото е  в подобни дискуси и с външо изражение. Просто повечето хора залагат на външното  (като заплати, инвестиции, дом, работа) и все то се споменава.

На много от тях.  
Първо, задочното образование не е измислено след 89-та година. С тази разлика, че сега можеш да учиш задочно, без да работиш, а тогава беше задължително да работиш, за да учиш задочно.
Второ, много лесно се прекъсваше – за незаверен семестър или две двойки на сесия например, тогава също се работеше задължително, преди да ти разрешат да се явиш отново на изпит и, ако го вземеш, да продължиш да учиш.
Трето, минимум 2 месеца в година се работеше в селското стопанство – лятна и есенна бригада. Имаше задължителни стажове, както и държавна практика с изпити накрая, по време на които се работеше реално.
Та не е като съвсем да сме си клатели краката...
А, да, забравих и още нещо – ако не те приемат първата година, задължително работиш 8 месеца, за да получиш право следващата година да кандидатстваш отново.

Да , защото мога да сравнявам на база личен опит 
преди и сега
и да има разлика и то голяма ,  лично при нас
Просто споделям НЕ се оплаквам !    нещата са различни  , точка .


п.п. много добре и разбирам и споделям  постовете на Сирен
въпреки че тя има помощ от баби от време на време което си е +  

Аз- задочно и мъжът ми- вечерно.
И работехме, и дете гледахме.
Но, това не беше нещо ненормално за онова време- когато майка ти е раждана.
Тези, които можеха да ги издържат родителите, учеха редовно, а които нямаха този късмет- като нас.
Другите са ти обяснили условията да учиш задочно и вечерно, а тези, на 40+години, са учили висше след обръщането на палачинката.

  От 45 нагоре не знам. Аз съм на 42 и почти нямаше колеги, които САМО да учат. Дори децата от по-заможни семейства гледаха да работят, за да си хванат хляба в ръцете.

Аз съм на 46 и не ми се е налагало да работя, защото бях мамина, таткова, бабина и дядова единствена лигла. Обаче работех още от 1 курс. Завършила съм 1АЕГ и давах уроци. Правех го по простата причина, че ми беше извънредно приятно да имам мои пари, за които не чакам да ми ги дадат и не дължа никакъв отчет, че съм ги профукала за глупости. И с кеф си ги профуквах.

Аз съм на 50 и аз съм работила през цялото време на следването. Плюс родих едно дете преди 3 курс, та гледах бебе, превеждах през нощта и ходех на лекции и изпити. Че даже и квартира плащахме (екс-съпругът не беше студент и не ни даваха общежитие).

БТВ, абсолютно съм се самоиздържала, никаква финансова помощ не съм имала по време на следването. Майка ми почина, когато бях на 15, а баща ми взимаше 90 лв заплата и не му беше грижа за мен.

Аз на 44 и от 16 годишна работех и си изкарвах сама пари..и никога не съм спирала да работя, изкл 3 месеца покрай раждането.

Не работят всички и сега.
Майка ми е на 59 г., сестра й на 57 г., и двете работеха като детски учителки докато учеха (същата специалност).
Мама ме е родила рано, така че имам спомени от студентството й, пътуваше за изпити и лекции с нейни колежки, също работещи, т.е. не е била изключение.

Аз съм разказвала - работя от 19 год. /или от по-рано/. Първи курс бях на 22, реших да се посветя ма науките и да не работя ... до една вечер, когато почти умрях от глад и студ на една спирка.

И искам да кажа, че е много сладко да се радвам ма успехите на всички мои "зависими".😘

Аз съм на 28 - работя от 18-годишна, като не ми се налагаше, но въпреки това работех. Спрях само за година, когато не можех да насмогвам с четенето. Докторантурата си платих сама. Апартаментът също.

Десс, не съм го очаквала от теб, да знайш! Фръц, обидена съм ти и на теб пък!

Оф. Ние още учим и все сме работили..те така. Наборите нямат отношение към ставащото.

Аз като умувах, че с неподвижни бебета и с малки деца е по-лесно отколкото с деца над 5 ми се чудеха. Но виж, който е минал през това си знае.