Съчувстват ли българските мъже на жените жертви

  • 26 338
  • 348
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 30 802
Да си жертва на насилие не е само да ядеш бой. Да си жертва значи някой да подкопае усещането ти за цялост, за самочувствие, да ти убие душата.

Дали ще е с бой или с други методи, вече си зависи.

В тоя ред на мисли, сигурна съм, че има жени, за които боят може наистина нищо да не е, защото насилникът им по-трудно може да им убие душата. И обратно, може някой мъж яко да попари някоя по-чувствителна жена само с думи и да й изцеди всички съпротивителни сили.

# 121
  • София
  • Мнения: 16 510
Изцяло и единствено от теб зависи, дали ще позволиш някой да те малтретира и да те бие. От никой други не зависи, само от теб.
Мъжете насилници срещат всякакви жени през живота си. Сигурно биха искали всички да малтретират, но някои жени просто не се поддават на подобни манипулации. Значи всичко опира до самия човек, до характера му, до това дали той самия ще позволи да бъде третиран като жертва. Жертвите на насилие имат определени черти в характера и в начина на мислене, които ги правят жертви. От тях зависи да се променят и да спрат да мислят и да се държат като жертви.
И си мисля, че докато се повтаря постоянно това, че жертвите нямали никаква вина за положението си, че някой друг бил виновен за тяхните страдания, че проблема не е в тях, а извън тях, на тези жени им се прави мечешка услуга. Те започват да си мислят, че от тях нищо не зависи, че техния живот не е в техните ръце и да чакат някой друг да ги измъкне от блатото. Да ама не. "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се" - стара народна поговорка. Замислете се малко - мъдри хора са го казали това, не съм аз.
И това, че било почти невъзможно една жена да се измъкне от насилника си. Абсолютно невярно. Милиони жени успяват да се измъкнат, спират да мислят и да се държат като жертви и си живеят щастливо живота. Но за да стане това те трябва да проумеят, че вината за предишният им живот е изцяло в тях, изцяло от тях зависи да се вземат в ръце и да променят съдбата си. Никой не може да им помогне, ако те самите не поискат.

На жените-жертви на домашно насилие мъжете им непрекъснато им набиват с главите какви са прости, глупави, грозни, как за нищо не стават, и жените  започват да им вярват, че е наистина така...докато станат убедени в своето нищожество и ненужност. Тя непрекъснато се пита:"Какво направих, какво правя, че го предизвиквам? Какво греша в поведението си, че се ядосва?" С горния си пост перфектно илюстрираш как мисли и действа психическият насилник в едно семейство.

# 122
  • Мнения: X
На жените-жертви на домашно насилие мъжете им непрекъснато им набиват с главите какви са прости, глупави, грозни, как за нищо не стават, и жените  започват да им вярват, че е наистина така...докато станат убедени в своето нищожество и ненужност.  
Има и обратен вариант, който според мен пак е в тази категория.
Мъжете непрекъснато им "набиват в главите" колко са умни, интелигентни, хубави, знаещи, можещи, творци..,
но никой не може да ги оцени. Само ТОЙ.
Тези жени се самоизолират, попадайки в паяжината му, губейки реалността.
Игнорират действителността, живеейки в паралелен "свят".

# 123
  • Мнения: 4 341
Но една такава жена, опитваща се да се отскубне от насилника каква помощ и разбиране получава? Той е там - причаква я след работа, говори глупости на колежките й, излага я по всякакъв начин, следи я до вкъщи, посяга, заплашва я с оръжие. Тя се оплаква, оплаква, жалби и - НИЩО. Пак ли тя си е виновна, че не е достатъчно силна. Коя от нас е?
За мен няма значение дали някой си мисли, че жената сама си е виновна до момента. Щом някой се чувства заплашен и заплахата е реална, то държавата е длъжна да го защити.
Често жертвите са толкова смазани психически, че дори не могат да осъзнаят абсурдността на ситуацията, че да имат сили да излезнат.

# 124
  • Мнения: 2 203
Тя непрекъснато се пита:"Какво направих, какво правя, че го предизвиквам? Какво греша в поведението си, че се ядосва?" С горния си пост перфектно илюстрираш как мисли и действа психическият насилник в едно семейство.
Да, точно това са правилните въпроси които трябва да си зададе сама на себе си всяка жена жертва на насилие. Само че са малко променени. Истинските въпроси са: "Какво греша в поведението си, че стоя все още при този изрод?", "Какво правя все още при него, а не се измъкна и да започна живота си начисто". "Защо му позволявам да ми съсипва живота".....

Основен постулат в психологията е, че другите се отнасят с нас така, както ние им позволим да се отнасят с нас. Това е, нищо повече.

# 125
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 140
Вижте темите в ,,Семейни отношения,,.Една от последните например.Приятеля на момичето прекалява с алкохола и веднъж вече я е пребил.А тя го обича и изобщо не мисли как да избяга от него.
Имаше и други подобни.Мъжът се друса или е комарджия ,побойник,но жената го обича и иска да му помага.
Един-два шамара не са побой...
Или жената работи и сама издържа децата и домакинската работа върши ,а Мунчо сам си харчи парите и излиза с приятели.А тя щастлива...
И какво ли не още.Все едно мъжете са се свършили.
А къде останаха достойнството и самоуважението на жената?

# 126
  • Мнения: X
На мен ми е интересно дали жертвите на домашно насилие считат, че шамарът е нещо нормално и приемливо в брачните отношения, тъй като са наблюдавали същото в родните си семейства. За първия шамар/блъскане/душене говоря. Как минава за нещо приемливо? Доколкото съм чела, насилникът започва да се извинява, дава подаръци, временно нещата са добре и после пак...

# 127
  • София
  • Мнения: 16 510
При мен първият шамар беше последен, веднага след това се изнесох и разведох. Но преди него имаше 10на години на психически тормоз и ревност, алкохол, но кой ти го приема това за насилие (към това време аз вече бях кръгъл сирак, без дом, и с две деца на ръце)...Молби и оправдания имаше, да, просто не мина.

# 128
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 140
Hands Thumbsup.

Последна редакция: чт, 24 авг 2017, 16:32 от -veni-

# 129
  • Мнения: X
Респект, че си се отървала, Sharky* bouquet

Лично не съм се сблъсквала с такива мъже и не съм удряна. Но в семейството си съм ставала свидетел на насилие в обратна посока - от жена към мъж. Майка ми посягаше физически на баща ми, той никога не ѝ е отвръщал. Отвратителни спомени. Не се говори хич за такива ситуации, в които жертви са мъже, дали на удари, дали на подигравки и унижения. Метнала съм се на маман по характерче и истински ме е страх, че в мен дебне звяр, който само чака да се прояви.

# 130
  • Мнения: 30 802
Трябва да се тестват мъжете, правиш се на идиот, правиш изцепки и ако покаже и най-малка нетърпеливост, арогантност или агресия- вън. Аз по принцип мога да си изпрося боя от около 80% от българските мъже, просто съм ужасна и нетърпима, та ми е сравнително лесно да отсея кой ще ме търпи. Обикновено бързо успявам да ядосам бързоядосващите се.

# 131
  • Мнения: 41 724
Ама, те и мъжете не търпят - нямам предвид бой, а развод. Не е рядко срещан в днешно време, а и лесно става. Жените, които все се оплакват, но търпят, го правят най-често защото са дошли на чужд дом само с цървулите си. Тези неща трябва да се обмислят предварително - не е задължително да са осигурени по рождение, може да си вземат заем и да плащат вноски от заплатата си или да отидат под наем, но на тях им изглежда нормално и редно някой да ги храни.

# 132
  • Мнения: X
Мъжете търпят заради децата. След развода де факто остават без тях, всеки 2 уикенд, по няколко седмици през ваканциите не е същото като да са ти в къщата. А ако бившата е наточена да прави спънки и да ги трови с приказки, ситуацията съвсем не е розова за мъжа.  Peace

# 133
  • Мнения: 30 802
Аз имам предвид още в ранните фрази на връзката да се тества, след това вече е ненужна провокация.

# 134
  • Мнения: 2 203
Майка ми посягаше физически на баща ми, той никога не ѝ е отвръщал.
И това го има. Ама нали мъжете трябва да сме джентълмени и кавалери и в училище са ни учили, че на ЖЕНА НИКОГА НЕ СЕ ПОСЯГА, търпим какво да правим. Понеже жените били по-лабилни психически и по-лесно избухвали, при скандал било нормално мъжа да изяде един, два шамара от жената, но трябва да стиска зъби и да не отговаря на шамарите с шамари, защото жена не се бие.
Моята жена, през годините в които сме заедно, досега ми е удряла 3 шамара, но никога не съм и отвръщал. Но това беше в по-млади години когато бях по-търпелив и носех на бой. Сега, като остарявам, ставам по-нервен и се моля да няма четвърти шамар, защото не се знае как ще реагирам.

Общи условия

Активация на акаунт