Работих в малка фирма за маркетинг 3 години, като бях всичко - маркетинг, управител и през последните месеци като останах последния служител, правех всичко аз и му помагах и се опитваме да разработим фирмата. Така и не стана, не тръгна.
Шефът ми е чужденец. Работехме онлайн и говорехме на видео почти всеки ден, и той винаги ме уверяваше, че преди всичко сме и приятели и сме си споделяли много и сме си помагали през годините. Знае, че стягам сватба за края на лятото и имам нужда от финанси.
Януари ми забави заплатата (плати я към 6-7ми вместо на 01ви).
Февруари я плати на 12ти вместо на 01ви.
Март - няколко пъти предупреди, че ще се забави със заплатата, тъй като преминава през развод (това е от близо 6 месеца), и има някакви проблеми с изпращането на парите. На 17.03. Ми съобщи, по време на поредната онлайн среща, че “май ще трябва да затворим.. не се получава и не може да продължи да финансира фирмата, явно няма пазар за нас”. Казах окей… кога мислиш да затворим, как ще ми прекратиш договора и тн - каза - веднага, и, разбери се със счетоводителката за прекратяването.
Аз продължих 2-3 дни да работя да опитам да довърша всичко което имаме и да продам каквото мога от продуктите (макар че не съм взимала никога бонуси за продажби).
След това- пълно мълчание.
Счетоводителката се обади - ще ме съкращават по чл. 328, и ще получа 1 месец обезщетение (реално, все едно един месец предизвестие…). Викам, добре, пак е нещо и се съгласих. Питах я кога ще ми плати за февруари (това вече се случва на 20.03), и тя шокирана - ами не знам, ще го питам.
След това ми писа два пъти счетоводителката с предложения за работа при нейни познати - явно, за да не искам още обезщетения, не знам. Аз не искам. Искам си изработеното. Дори и не искам този последен месец обезщетение, а само месец и половина, които съм изработила.
Бившият ми шеф ми ми се обади 15 дни по-късно с въпроса - как върви търсенето на работа. След това просто се оплакваше колко е трудно при него и че след 1 месец има дело за развода, и са му запорирали сметките заради делото. Казах му, че при мен е още по зле, защото след 5 месеца имам сватба, а съм две заплати назад. Питах кога ще има възможност да ми плати - каза, чакам някакви пари скоро… ще се опитам скоро да ти платя. Дори не мисля, че знае точната сума, която трябва да ми плати, не се изнересува, и не дава никакви срокове.
Какво да правя??? Фирмата няма активи, мисля. Имам достъп до банковата сметка - аз сама си превеждах заплатата - и там в момента няма нищо. Не зная да има други каквито и да било активи. Той е с гражданство Изр@ел и Австрия. Моля със съвети, какво мога да направя, защото вече се изчерпва търпението ми. Опитах се да разбера, да съм човечна и добра. Човека взе да ми се качва на главата вече - ако просто беше ме предупредил преди 2-3 месеца, да си потърся друга работа, да довършим всичко във фирмата, щеше да е доста по-човечно….
Шефът ми е чужденец. Работехме онлайн и говорехме на видео почти всеки ден, и той винаги ме уверяваше, че преди всичко сме и приятели и сме си споделяли много и сме си помагали през годините. Знае, че стягам сватба за края на лятото и имам нужда от финанси.
Януари ми забави заплатата (плати я към 6-7ми вместо на 01ви).
Февруари я плати на 12ти вместо на 01ви.
Март - няколко пъти предупреди, че ще се забави със заплатата, тъй като преминава през развод (това е от близо 6 месеца), и има някакви проблеми с изпращането на парите. На 17.03. Ми съобщи, по време на поредната онлайн среща, че “май ще трябва да затворим.. не се получава и не може да продължи да финансира фирмата, явно няма пазар за нас”. Казах окей… кога мислиш да затворим, как ще ми прекратиш договора и тн - каза - веднага, и, разбери се със счетоводителката за прекратяването.
Аз продължих 2-3 дни да работя да опитам да довърша всичко което имаме и да продам каквото мога от продуктите (макар че не съм взимала никога бонуси за продажби).
След това- пълно мълчание.
Счетоводителката се обади - ще ме съкращават по чл. 328, и ще получа 1 месец обезщетение (реално, все едно един месец предизвестие…). Викам, добре, пак е нещо и се съгласих. Питах я кога ще ми плати за февруари (това вече се случва на 20.03), и тя шокирана - ами не знам, ще го питам.
След това ми писа два пъти счетоводителката с предложения за работа при нейни познати - явно, за да не искам още обезщетения, не знам. Аз не искам. Искам си изработеното. Дори и не искам този последен месец обезщетение, а само месец и половина, които съм изработила.
Бившият ми шеф ми ми се обади 15 дни по-късно с въпроса - как върви търсенето на работа. След това просто се оплакваше колко е трудно при него и че след 1 месец има дело за развода, и са му запорирали сметките заради делото. Казах му, че при мен е още по зле, защото след 5 месеца имам сватба, а съм две заплати назад. Питах кога ще има възможност да ми плати - каза, чакам някакви пари скоро… ще се опитам скоро да ти платя. Дори не мисля, че знае точната сума, която трябва да ми плати, не се изнересува, и не дава никакви срокове.
Какво да правя??? Фирмата няма активи, мисля. Имам достъп до банковата сметка - аз сама си превеждах заплатата - и там в момента няма нищо. Не зная да има други каквито и да било активи. Той е с гражданство Изр@ел и Австрия. Моля със съвети, какво мога да направя, защото вече се изчерпва търпението ми. Опитах се да разбера, да съм човечна и добра. Човека взе да ми се качва на главата вече - ако просто беше ме предупредил преди 2-3 месеца, да си потърся друга работа, да довършим всичко във фирмата, щеше да е доста по-човечно….
