Съчувстват ли българските мъже на жените жертви

Има теория от еволюционната психология, че жените избират насилници инстиктивно, на примитивно ниво, като гаранция, че агресивният мъж ще е добър защитник на нея и общите им деца.

Друга теория е, че се избират такива мъже с цел да си тази, която ще го смири и промени. Повечето любовни романи са изградени на тази идея за спасителката и променителката.

За себе си мога да кажа, че не ме привличат батки, от агресивни мъже ме е страх и не желая мъжът ми да ми защитава честта в измислени и дребнави житейски ситуации. Искам да е жив и здрав. Пълно е с изперкали...

Така наречените батки са изключително отблъскващи създания. За мен винаги е било неразбираемо на каква база са така актуални при положение, че дори само на изглед са тотална гротеска. Като добавим и оскубаните им вежди се потрисам.
Аз самата съм нервна и реагирам емоционално в не малко ситуации. Рязка съм, отсичам, категорична и безкомпромисна съм. Предполагам, че има хора, които биха го отчели като агресия, но никого не съм наранявала независимо дали е възрастен, дете, животно. По-скоро на мен никой не смее да ми се качи на главата, а мъж въобще, поне до този момент не се случвало. Но съм имала отношения(познати, близки) с мъже, за които знам, че са упражявали и упражняват физически и всякакъв вид тормоз над жени. Аз за себе си съм се убедила, че във всеки един възможен случай на отношения между хората стои приказката за кучето и тоягата. Това е положението. Виждам го включително и при детето си, което е на година и половина почти. Пред баща си, си развява коня, както 'и харесва и настава пълен кошмар, в който мъжът ми е просто една маймуна, докато с мен не смее. Слуша, изпълнява, нежна и мила е. Вече няколко пъти се разправяме, че ще берем кофти плодове от тази ситуация, но не знам защо го прави, а по принцип не е много по-различен от мен, дори бих казала, че в някои отношения дори и аз не мога да му стъпя на пръста.
Това, което аз не виждам е човешкото. Масово не го виждам и не знам на какво се дължи. Факт, от жени към жени съм виждала наистина жестоко отношение и то най-много тук във форума.

О, всички тези вярвания, че жените харесват грубияни, се отнасят за определен тип жени. На мен грубо изглеждащи и такива с подчертано мъжествено (разбирайте просташко) поведение, не ми харесват. Но те са си изградили някаква субкултура и си вярват че са горната кора на...

случаят, който аз съм имала честта да наблюдавам отблизо, мъжът изобщо нито е батка, нито е бабаит, нито е грубиянин. Много интелигентен мъж, идеален баща, създава хубаво впечатление на околните,много "представителен фин човек", носи пари, носи цялото семейство на жена си на ръце, добър отговорен. Но същевременно има патологична ревност и смазва жена си от ревност, всеки път ако някой я погледне по така или я попита колко е часа. В началото на отношенията им изобщо не е бил такъв,много ясно.  обожание, ухажване, много силна любов, нещата обаче прогресират с годините. И така. Човекът е с много високо обществено положение и си има хубави отношения с тъста, тъщата естествено не го понася, но бащата на жената си го оправдава и все "е , да той е нервен, не можеш ли да се постараеш да не го дразниш.". На жената никой не й помогна или подкрепи, многократно го е напускала, прибира се при родителите си, но там се почва едно увещаване какъв прекрасен баща, отговорен, пък верен пък посветен и тн и тн тй идва да моли да реве да се тръшка да умира и така многократно. Нещата се разрешават, след години, но само когато жената си стъпва на краката финансово и всякак, а децата попорасват. Интересното е, че тогава и мъжът не смее да се държи така, кучето скача според тоягата и е лесно да се смазва от бой жена, която ти е в ръцете и безпомощна. Та на тази жена много години страхът й е бил, че няма да издържи и ще убие този мъж или той нея. Затова смятам, че нещата опират поне частично и до материални опции, естествено и семейна подкрепа. Ако най-близките ти не те подкрепят е много трудно. Не казвам, че не е могла да си тръгне и да се бори, но е много трудно и не е правилно да се обвинява. Като знам в Германия как всеки мъж трепери да не се разведе, защото му заминава всичко, и за каква подкрепа и опции става дума, да не говорим при домашно насилие, ми става мъчно.

Не може по външността да ги преценявате и по държанието на улицата .
Виждала съм мачо който се държи грубо и говори и се кара на висок глас в компания сред други мъже,
но го видях в ситуация към съпругата му съвсем друг . Бяхме няколко дни заедно на балкан и определено
ми се издигна в очите . Има и обратния вариант - много добър изглежда, интилигентен вид , обноски,
а зад вратата на дома си пълен психо и физически насилник към най близките си .

Българската жена си избира сама съпруга от едва две-три поколения. До преди това друг е правил избора, но пак нея са я млатили вкъщи. Тогава пак си е била тя виновна, че го дразни, че го ядосва, че не прави нещата както на него му се иска. Това си е социално приемливо поведение в голяма част от обществото ни и има малко общо с евентуалния грешен избор на съпруг.

Няма нищо общо с народността. Проблемът съществува навсякъде по света, както беше посочено по-горе. Това, което е плашещо е именно нежеланието на вечните жертви да се осъзнаят и да спрат да обвиняват всички останали. Докато те не поемат отговорност за себе си и не започнат да се отбраняват, НИКОЙ няма да им помогне. Поне не ефективно.

  Лошото на тези мнения, че някоя си го е заслужила не произлиза само от мъже, има и жени и то доста по-голям процент да говорят така за жена, която е малтретирана.

Същите ли са мненията у жените и когато битата е и убита накрая?

Глупости на търкалета. Навсякъде в цивилизования свят обществото е нетолерантно към насилието, а институциите ефективно го наказват, с което не само помагат на тормозени жени и деца като не игнорират сигнали и жалби, ами и спират поривите на евентуални бъдещи насилници.
За коментарите които са повод на темата думи нямам. Само че аз щъкам от една седмица във Варна и не мога да се нарадвам на хората. Не само че не видях нито един оскотял човек (а все чувам и чета как всички са оскотяли), ами всеки ден и навсякъде видях обноски, усмивки и въобще дух, за които бях почнала да си мисля, че са останали във времената на детството ми.

Оле ти в коя Варна си, а аз в коя Варна живея

Най-вероятно в същата.

Да, бе, да - там в "цивилизованият" свят е Раят и няма такива работи...

Абсолютно. Няма сигурност и гаранции в нищо и никого.
Много съсипващи новини са тези...  

Де да беше така, Ческ!
Лично тук съм, виждала поне 5 случая на мачовци от полски, руски, украински, канададски и пакистански прозиход, които само ги отделиха от жените им з аняколко месеца , плащаха глоба на жените си, единият лежа само през уикиендите  в затвора за 3 месеца и всички си ходеха и ги тормозеха пак.
В центрове за дом. насилие над деца и жени съм работила не малко време за да видя от първа ръка колко ефективни са тези мерки и по света...

По-скоро мисля, че си мислят, че жените си го заслужават.