Съчувстват ли българските мъже на жените жертви

Това, което описваш е неизменна "черта" на връзката между насилник - жертва. Не искам да споделям повече от личните си преживявания, защото е болезено и неприятно.

Надявам се поне в последните години да са отворили някои центрове за специализирана помощ в случаи на домашно насилие, защото има крещяща нужда от хора, които да те разбират и да ти помагат без да ти вменяват допълнително вина.

Има на теория такива центрове, но колко са действащи е друг въпрос.
Аз снощи, когато разбрах, че домашното насилие не е криминализирано, направо ми увисна ченето. Е няма такава глупост. Значи Мунчо съвсем законно си ме млати и аз не мога да го осъдя, вярно ли е ?

Как да не е криминализирано?? Може да не е въведен юридически термин "домашно насилие", но не е да може Мунчо да си те млати

Не е вярно. Кой го е казал това - някой по телевизията? http://lex.bg/laws/ldoc/2135501151

Или става дума за това, че не е престъпление по НК - но това също не е вярно - просто ще се категоризира по друг начин - като причиняване на телесна повреда или нещо подобно - зависи в какво се изразява.

Естествено, че всеки сам си е виновен за положението в което е, включително и жените които сами и доброволно се събират да живеят с мъже насилници. Кой им е виновен на тях, че са си избрали да живеят с мъже насилници - комшията, съседката, майка им... кой? На нас все някой други ни е виновен за нещо и никога ние не си признаваме, че сами сме си виновни за това което ни се случва. Все някой друг ни е виновен - обвиняваме държавата, полицията, комшиите, ... изобщо който се сетиш, само ние сме невинни ангелчета, целите в бяло и никога не сме виновни за нищо.
Докато го има този начин на мислене, че човек не е отговорен за собствените си постъпки и действия и докато си мислим че от нас нищо не зависи и все другите са ни виновни, ще има и жертви.

cure скрий се моля те.Друга песен ще запееш ако майка ти или дъщеря ти са обект на насилие.


Да, по телевизията го казаха снощи точно след репортажа за убийството. И на мен не ми се вярваше.

 Имам една хипотеза- че нарочно домашното насилие малко се замита под килима, за да не се стигне до другата крайност, лов на вещици. Защото ако пък има много и лесно използваеми инструменти, то доста мъже ще си отнесат наказанията дори без вина.

А другата ми хипотеза е, че приемането на определено ниво на дисхармония в брака идва от времето, когато са се женили доста на сляпо. И съответно се е приемало за нормално да има конфликти, докато се "напаснат" характерите.

Доста вода ще изтече, докато стане ясно, че насилието в брака в 21 век не е просто свада или крамола, а може да си е премерено и преднамерено, съответно човекът да подлежи и на криминална отговорност. Щото за някои мъже като че ли е вид "право" да се държат насилнически, малко като спомен за старите времена, само че ей така, за спорта...

Нарича се стокхолмски синдром. Наблюдаван е за първи път при съвършено нормални хора, по стечение на обстоятелствата попаднали като заложници при банков обир. Без емоционална връзка с похитителите, без да са яли и спали заедно, без да имат общи деца или дом с тях. Даже може малко преди да попаднат в тази ситуация да са размахвали поучително пръстчета и да са обяснявали как всеки сам си е виновен.



Ама не. Насаждането на вина е основното занимание на днешното общество. Производители и техните реклами, медии, социални мрежи са заети с денонощно размахване на пръст. Виновен си за всичко - че косата ти е мазна, че не си кърмил 3 години и половина, че парите не ти стигат, че нямаш последен модел плазма в хола, че си шапка, че си без шапка. А за сериозни неща като домашно насилие остава и да не си виновен - че то там ако не, къде?

България е много далеч от този момент. За да се стигне до там, първо обществото трябва да бъде признае домашното насилие като проблем и да го разбере "що е то". От предните няколко страници ми става ясно, че това все още не е така. Някои неща не се променят явно.

И докато пиша продължавам да мисля какъв парадокс е това при положение, че точно при нас всяка 4та жена е жертва на насилие, милиони деца са израснали в такива семейства... ама нейсе. Сами са си виновни, че са се родили на такова място и в такъв момент.

Тези дето ги пишат тия коментари са обикновени неудачници, на които света им е крив, защото освен да сипят помия анонимно в интернет, за друго нищо не стават. Много мъже не са такива, ще ми се да кажа че повече от половината не са лузъри и женомразци. Но колко са точно не се знае наистина. Знам че нормални мъже почти не пишат там, за да не им падат до нивото на невежите лузъри. Модераторите толерират ако и те са същите мухльовци. Понякога дори самите журналисти и собственици на медии са част от женомразците, а може би и насилниците. Според мен отявлен  женомразец и простак е Недялко Недялков -ПИК-льото например.

Чела съм за Стокхолмския синдром, според мен поведението на тези хора поначало е интерпретирано погрешно. Харесали са похитителите си и даже са им ходили на свиждане в затвора - това не е признак на отклонение, може просто да са им допаднали. Но това е друга тема...

Не точно обществото, жените. Все още сме научени да търпим. Има един термин, anglo bitches, жени, научени от западната култура да са много устати и да си търсят своето.

Няма нужда чак дотам да се стига, но поне малко от тоя подход трябва да се изкопира. Че Гана наистина много търпи...

Не знам кой го е изцепил това за криминализирането, обаче не отсега по телевизията, и не само, папагалстват с едни думички, една от които е "криминализирано". Да се криминализирало това, наскоро криминализирали онова (боя на лекари от Бърза помощ примерно, все едно досега е било разрешено).
Естествено, че боят на собствената съпруга е не по-малко "криминализиран" от боя на комшията Пешо, възможно ли е изобщо някой да си помисли обратното?
Същото за обиждането на собствената съпруга и това на комшията Пешо.
Не всичко, което се квалифицира като домашно насилиие по ЗЗДН, е "криминализирано" само по себе си, демек - престъпление. Това вероятно е имал предвид някой, а някой друг не го е разбрал, но важно е изпапагалствал нещо за "криминализирано".
Не е и нужно всеки акт на домашно насилие да се "криминализира". Насилието не само не винаги е физическо, но и не винаги е тежко. Законодателят квото преценил, криминализирал. В НК. ЗЗДН е насочен към вземане на друг вид мерки.

Напротив, подлежи.

Няма значение дали убийството е на жена от мъж, на мъж от жена, на жена от жена или на мъж от мъж. Феноменът да се търси вината у жертвата си го има и за съжаление не е само при мъжете (още по-малко пък само при българските). Има много изписано по въпроса, дори само кратката статия в уикипедия е доволно дълга

Ние като общество все още доста толерираме насилието във всичките му форми. Домашното насилие (по обективни причини много по-често от мъже към жени, но я има и обратната форма) е сигурно сред най-високите в Европа. Много хора дори не знаят, че домашното насилие има повече изражения от физическото - агресивно и заплашително викане (особено когато е едностранно) е стандартен пример.

Много ми се ще да можеше да се лепне вината единствено на мъжете, но за съжаление всички в обществото споделяме вината. Жените много често търсят и харесват точно тези черти у мъжете, които ясно показват, че е склонен към насилие - напр. дали е мъжкар, готов да се сбие в различни ситуации. Независимо от причината, физическото насилие никога не е решение, в най-добрия случай - напълно крайно средство за самозащита, след като всички други са изчерпани. Но когато примерно кажа някъде, че не бих се сбил, за да накажа някой престъпник, не бих тръгнал да извършвам "граждански арест" (така популярен сред динковците), а бих извикал полиция - първата женска реакция, която съм чувал, е че съм бил "гей". И това наистина е много масово мислене - ако някой обиди гаджето ти - трябва да го смелиш от бой. Ако някой бутне бабичка - да го смелиш от бой. Ако някой краде чанта - гониш го и го смилаш от бой. Това е крайно дефектно мислене - подобно девиантно поведение не се компенсира със саморазправа, а с работещи институции. Аз, ако опре ножът до кокала (да трябва да защитавам живота на съпругата си и/или детето си от непосредствено нападение), не просто ще пребия, ще се опитам да прегризя със зъби гръкляна на нападащия, за да ги защитя, ако трябва... Но никога няма на зряла възраст да тръгна да се млатя като неандерталец или пубер, защото съм бил много принципен или защото сме се скарали за някаква глупост (най-честия случай са разни пътни проблеми на платното) или защото трябва да защитавам нечия "чест" и подобни. Това може да доведе както до това да ме наранят мен (и да не мога да се грижа за близките си), така и до това аз да нараня другия и в най-добрият случай да трябва да отделям време след това да се занимавам с последствията, вместо да го посветя това време на семейството си. Дамите ще кажат доколко подобна гледна точка е популярна сред вас, моите впечатления, че не много... Българското мислене казва, че е достойно да се сбиеш в редица ситуации, особено пък ако ти набиеш, а не те набият теб. И съответно - готиният нацепен или не чак толкова нацепен батка, който кипи от екстра тестостерон и се чуди с кого да се сбие, изведнъж като попадне в ролята на съпруг и баща се оказва, че хем побийва домочадието, хем кръшка яко, хем си мисли, че вкъщи всички са му роби. Ами то е доста логично, че така ще стане... Като се замисли човек. Но дали човек се замисля по такъв начин? Според мен не много често.  

Доста има да еволюира обществото ни. В развитите общества типът "нацепен батка" се счита масово за принадлежащ към най-ниските социални прослойки.

пс. по принцип говоря - за конкретния случай не мога да коментирам, тъй като не знам детайли - примерно дали изобщо е вменяем убиецът и т.н. От снимките ми е напълно ясно, че не е "нацепена батка" и че съпругата му не се е влюбила в мъжкарското му излъчване

Моят мъж е израснал в семейство с домашно насилие. Когато бяхме гаджета, все ми задаваше един въпрос. "Защо жените избират да ходят с хулигани, а свестните момчета, никой не ги забелязва?" Той включва и баща си в това описание, на който никога няма а прости, нещата които е правил с него, с майка му, но това е друга тема. Истината е, че аз не мога да отговоря на въпроса му до днес....